Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.03.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян
Трендафилов
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в.гр.дело № 8943 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 349509 от 28.02.2018 г., постановено по гр. д. № 72259/2015 г. по
описа на СРС, 79 състав, "Х." АД е осъдено да заплати на В.Х. Л., в
качеството й на ЕТ „Л. – В.Х.“, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сума в размер
на 11 962.39 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР, дължимо
по договор от 01.11.2013 г. за изпълнение на строително – монтажни работи,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2015 г. до окончателното изплащане,
като ответникът "Х." АД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 986.92 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – Е.Ф.ЗА
М.С.„Светлина, просвета, знание“.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника "Х." АД. Жалбоподателят поддържа, че дейността по
изпълнение на СМР от ищеца ЕТ „Л. – В.Х.“ била преустановена на 11.11.2014 г.,
за което бил съставен съответният акт, който бил подписан от строител,
проектант, технически контрол и възложител. На 12.11.2014 г. била предадена и
документацията при изпълнителя ЕТ „Л. – В.Х.“, подписана от представляващия
Кирил Лашков. В нито един от посочените документи ищецът не предявил претенции
за непълно отразяване на извършените СМР или за неплатени дейности или
материали, като приел изготвените актове за извършени СМР, които били
заплатени. Не било ясно на какво основание първоинстанционният съд приел, че
ответникът не оспорил извършването на процесните СМР. Съдът не изследвал факта,
че плащанията били по фактури за дейности, който били отразени в съставени
актове преди спирането на строежа. Несъответстващо на нормативната уредба било
приетото от съда, че неупоменати в актове за извършени СМР действия и материали
подлежали на заплащане. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
липсвало съгласие по чл. 102 ЗЗД, като не съобразил, че текста на окончателния
договор препращал към изпълнение на предмета на предварителния договор. Ето
защо, моли решението да бъде отменено.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЕТ
„Л. – В.Х.“.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата
страна, намира за установено следното:
СРС,
79 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнил
поетото правно задължение за осъществяване на уговорената работа, поради което
е възникнало претендираното вземане за заплащане на уговореното възнаграждение
за приетата от възложителя работа в размер на сумата от 11 962.39 лв.
По отношение на фактическата
обстановка:
На
09.05.2013 г. между Държавен фонд „З.“ /ДФЗ/ и третото лице-помагач ЕФМС
„Светлина, просвета, знание“, в качеството му на ползвател, е бил сключен
Договор № 12/321/01377 за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни
услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Съгласно цитирания
договор ДФЗ е предоставил на ЕФМС „Светлина, просвета, знание“ безвъзмездна
финансова помощ за извършване на дейности, свързани с подпомагане на проект №
12/321/01377 – „Дневен център за възрастни хора“. Съгласно чл. 3.1. от
договора, инвестицията е следвало да бъде реализирана в срок от 30 месеца,
считано от датата на подписването му, но не по – късно от 15.07.2015 г.
На
24.06.2013 г. между ЕФМС „Светлина, просвета, знание“, в качеството й на
възложител и „Х.“ АД, в качеството му на изпълнител, бил сключен предварителен
договор за изпълнение на СМР и доставка на материали, съгласно който
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши строително-ремонтни
дейности в обект: „Дневен център за възрастни хора“, УПИ I-1 и УПИ V, кв. 15, с. Ботево, общ. В., описани
подробно по вид, мярка, количество, единична и обща цена в оферта, неразделна
част от договора, срещу възнаграждение, което възложителят се задължава да
изплати. Съгласно чл. 2 от договора, цената на възложените работи възлиза на
сумата от 657 130.10 лв. с ДДС, платима чрез едно авансово, две междинни и
едно окончателно плащане, последното в срок до 5 работни дни от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол и протокол за действително
извършените СМР и представяне на данъчна фактура. В чл. 4, ал. 1 от договора
било предвидено срокът за изпълнение да е с продължителност от 6 месеца, чийто
начален момент тече от датата на първото междинно плащане.
На
29.06.2013 г. жалбоподателят „Х.“ АД изпратил уведомление до третото
лице-помагач ЕФМС „Светлина, просвета, знание“, в което посочил, че възнамерява
да възложи дейностите във връзка с изпълнението на договора от 24.06.2013 г. на
подизпълнител, като на основание чл. 102 ЗЗД помолил третото лице-помагач за
писмено съгласие за участието на ищеца ЕТ „Л. – В.Х.“ като подизпълнител. Върху
уведомлението било отразено, че лицето Кирил Лашков – пълномощник на ищеца, е
запознато със същото.
С
декларация от 30.06.2013 г. третото лице-помагач ЕФМС „Светлина, просвета,
знание“ изразило съгласие за участието на посоченото от ответника лице като
подизпълнител на дейностите по договора от 24.06.2013 г.
Безспорно
е, че на 01.11.2013 г. между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по договор за изпълнение на строително – монтажни работи, по
силата който ответникът „Х.“ АД възложил, а ищецът ЕТ „Л. – В.Х.“ приел да
извърши СМР и услуги за обект: Дневен център за стари хора – преустройство на
съществуваща сграда в с. Ботево, кв. 15, УПИ I-1, съгласно количествено-стойностна
сметка – приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Съгласно
чл. 2 от договора, стойността му е приблизителна и възлиза на сумата от
492 847.57 лв. без ДДС на база на единичните цени, като окончателната
такава ще бъде уточнена след доказване и приемане с двустренен протокол на
действително извършените СМР. В клаузата на чл. 5 от договора е предвидено, че
при необходимост възложителят има право да възложи, а изпълнителят е длъжен да
извърши и допълнително количество или видове работи, невключени в приложение №
1. Съгласно чл. 6 - чл. 9 от договора, отчитенето на извършените СМР ще се
осъществява на 20 дни за работите, извършени към датата на отчета с протокол,
придружен с подробна количествено – стойностна сметка и актове за скрити работи,
след което в срок до 3 работни дни изпълнителят следва да издаде и представи на
възложителя данъчна фактура в оригинал за плащане на извършените и приети СМР.
Възложителят в срок от 2 работни дни след отчитането и приемането на
изпълнените СМР по гореописания начин дължи заплащане на сумата /чл. 10.1. от
договора/. Възложените работи се изпълняват по етапи, в зависимост от
изискванията на технологията и предписанията на проектанта и възложителя /чл.
30 от договора/.
Безспорно
е между страните, че във връзка с изпълнение на договора от 01.11.2013 г.
ищецът ЕТ „Л. – В.Х.“ издал следните актове:
-
Акт № 1 за извършени натурални видове СМР към 06.12.2013 г. на стойност
35 039.19 лв. без ДДС или 42 047.03 лв. с ДДС;
-
Акт № 2 за извършени натурални видове СМР към 13.12.2013 г. на обща стойност
56 855.12 лв. без ДДС или 68 226.14 лв. с ДДС, и
-
Акт № 3 за извършени натурални видове СМР към 20.12.2013 г. на обща стойност
12 036.48 лв. без ДДС или 14 443.77 лв. с ДДС.
Горецитираните
актове били подписани от представители на двете страни след изготвяне от представител
на ответника и проектанта на акт за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция, съответно от 06.12.2013 г., 12.12.2013 г.,
както и акт от 13.12.2013 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта. В
изпълнение на договора от 01.11.2013 г. дължимите суми по тези актове били
изплатени от ответника на ищеца – изпълнител, като видно от представените и
приети от първоинстанционния съд заверени копия от извлечения от банковата
сметка на ответника „Х.“ АД, плащането е осъществявано по следния начин: в
изпълнение на задълженията си по договора от 24.06.2013 г. третото лице-помагач
е превеждало парични суми в полза на ответника, а същият от своя страна
съобразно договора от 01.11.2013 г. е нареждал преводи по сметка на ищеца.
На
11.11.2014 г. бил съставен Акт за установяване състоянието на строежа при
спиране на строителството за процесния обект, с количествена сметка, подписан
от представители на треото лице-помагач Е.Ф.ЗА М.С.„Светлина, просвета,
знание“, в качеството му на възложител и ответника, в качеството му на
строител. В цитирания акт било отразено, че договорът за изпълнение на СМР от
24.06.2013 г. бил прекратен със споразумение между страните от 11.11.2014 г.,
като били изпълнени СМР съгласно приложение № 1.
На
12.11.2014 г. ищецът, в качеството си на изпълнител, е предал на подпомагащата
страна - Е.Ф.ЗА М.С.„Светлина, просвета, знание“, в качеството й на възложител,
строителни книжа – сертификати и декларации за съответствие, стокови разписки
за материали, както и заповедна книга, касаещи извършените СМР в УПИ I-1 и УПИ V в кв. 15, с. Ботево, община В..
С
покана, получена от ответника на 26.02.2015 г., ЕТ „Л. – В.Х.“ поискал от „Х.“
АД да бъде съставен акт за дейностите, извършени от ищеца до преустановяването на
работата на находящия се в с. Ботево обект: „Дневен център за възрастни“.
С
Удостоверение № 5 от 14.09.2015 г., издадено от Община В., на основание чл.
177, ал. 3 ЗУТ и по искане на третото лице-помагач, в качеството му на
възложител, строежът „Дневен център за стари хора – преустройство на
съществуваща сграда“, находящ се в УПИ I-1, в кв. 15 по плана на село Ботево, бил
въведен в експлоатация, като за същия бил издаден и технически паспорт с рег. №
0097 от 09.09.2015 г.
От
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че:
-
на място в процесния обект е изпълнен надзит от тухлена зидария, при който са
вложени 1 532 бр. тухли, които са част от количеството по т. 17 от КСС към
договора от 01.11.2013 г., която част не е актувана в процесните актове за
извършени натурални видове СМР;
-
циментовата замазка не е актувана в 3-те акта, като същата е скрит вид работа
/положена под ламинат, плочки/, но присъщо необходима съобразно технологичния
процес;
-
претендираната мазилка от вътрешната страна на надзида не е била изпълнена;
-
сградата, съответно и покрива са напълно завършени, като не може да се установи
колко и от кого е изпълнена вложената дървена покривна конструкция;
-
количествата положени тръби, претендирани от ищеца, съобразно КСС – част ВК и
Канализация, не са актувани, но са изпълнени на място с оглед спецификата на
технологичния процес на изпълнение на самата сграда.
-
общата стойност на описаните и констатирани видове СМР възлиза на сумата от
11 962.39 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши СМР съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея
и недостатъци на процесните СМР, и да предаде работата на възложителя, а за
ответника – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 288 ТЗ. Съответното изпълнение предпоставя съответното
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя
- чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/
фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се
извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа
формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова
може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства -
писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция /в този
смисъл е Решение № 9 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., по описа на ВКС,
ІV г.о./.
В
разглеждания случай, въз основа на двукратно извършената от вещото лице
проверка на място и след анализ на приетите по делото доказателства СТЕ достига
до фактическия /доказателствения/ извод, че в процесния обект са изпълнени
конкретно описани в експертизата СМР, които са част от количеството по КСС към
договора от 01.11.2013 г. и които не са актувани в процесните актове за
извършени натурални видове СМР от 06.12.2013 г., 13.12.2013 г. и 20.12.2013 г.
При
така установените факти въззивният съд приема, че ищецът е изпълнил процесните
СМР съобразно сключения между него и ответника на 01.11.2013 г. договор за изпълнение
на строителни и монтажни работи. Всички извършени от ищеца СМР са били
необходими, за да може процесният обект да бъде въведен в експлоатация от
компетентния държавен орган. По делото е представено Удостоверение №
5/14.09.2015 г. за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, намираща се в
с. Ботево, общ. В., от което се установява, че строежът е в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж № 15/29.06.2012 г. и изискванията на
ЗУТ. По този начин изпълнителят е осъществил мярката на дължимо поведение,
уредена в правната норма на чл. 261, ал. 1 ЗЗД, която предписва, че същият е
длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. Обстоятелството, че вещото лице не може
да посочи кой е извършил описаните СМР не води до извод, че не ищецът, а друг
изпълнител ги е извършил. Това е така, тъй като от една страна страните по
делото са сключили договор за изпълнение на посочените СМР, а от друга –
липсват каквито и да било доказателства, че трето лице е осъществявало
строително-монтажни работи по процесния обект в с. Ботево, както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
По
делото не са представени никакви доказателства ответникът „Х.“ АД да е възразил
своевременно срещу извършената работа, като доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на възложителя
и въззивник в настоящото съдебно производство, който би черпил благоприятни
последици от доказването на посоченото обстоятелство, поради което приложение
намира необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита приета
от ответника. Нещо повече, във въззивната жалба отвеникът посочва, че
„дейността по изпълнение на СМР от ищеца ЕТ „Л. – В.Х.“ е преустановена на
11.11.2014 г...“, което води до извода, че жалбоподателят признава, че именно
ищецът е изпълнявал СМР поне до посочената дата.
Правилно
е приетото от първоинстанционния съд, че съгласно договора от 01.11.2013 г.
заплащането на извършените от ищеца СМР за съответния етап ще се извършва след
отчитането и приемането им, последвани от издаването от ищеца на данъчна
фактура. От доказателствата по делото е видно, че ищецът е потърсил съдействие
от ответника, като е поискал да бъде съставен акт за извършените от него
дейности до момента на преустановяване на работата на процесния обект в с.
Ботево, като ответникът не се е отзовал на поканата. Ето защо и на основание
чл. 95 ЗЗД бездействието на ответника не може да се вмени във вина на ищеца и
да се приеме, че последният не е изпълнил задълженията си по договора.
Обстоятелството,
че възникналите от процесния договор парични задължения са изпълнени, подлежи
на пълно и главно доказване от ответника – въззивник в настоящото произвдство,
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната
норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение. Съгласно клаузата на чл. 36 от процесния
договор от 01.11.2013 г., възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя
изпълнените и приети видове СМР при условията, в размера и по реда, предвидени
в раздел II от договора, както и стойността на всички допълнителни работи /чл.
37 от договора/. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен факт
не бе установен от длъжника „Х.“ АД чрез събраните по делото доказателствени
средства. Стойността на действително осъществените от
ищеца и приети от ответника СМР се установява и от приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните СТЕ, която след извършена проверка е
определила, че възлиза на 11 962.39 лв. Поради тези правни съображения
предявеният иск следва да бъда уважен до дължимата сума общо от 11 962.39
лв.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи, до които е достигнал СРС при
обсъждане на възраженията на ответника, че не следвало да отговаря по
предявения иск, тъй като бил заместен от ищеца в договорните му взаимоотношения
с третото лице-помагач ЕФМС „Светлина, просвета, знание“, поради което в тази
насока – на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение, които стават част от правните съждения на настоящата
инстанция. Отделно от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното. Облигационното правоотношение е правно
отношение между две лица, кредитор и длъжник, въз основа на което кредиторът
разполага с претенция срещу длъжника, която му дава право да иска от него
осъществяването на един резултат. В разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ЗЗД
законът
предвижда прехвърлимост на задължения чрез поемане на дълг в двете му
разновидности - встъпване или заместване в дълг. При кумулативното поемане на
дълг е налице присъединяване към дълга или встъпване в дълга, т. е. към
досегашния длъжник се присъединява още един длъжник, трето лице встъпва като
съдлъжник. При заместването в дълг трето лице /нов длъжник/ замества досегашния
длъжник, който се освобождава от дълга, като в този случай е необходимо изрично
съгласие на кредитора. Правната доктрина допуска прехвърляне на правоотношение,
при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг. В този
смисъл е допустимо да се прехвърли едно цяло правоотношение върху трето лице със
съгласието на страните по него и на третото лице и основание за този извод дава
разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД, съгласно която новият длъжник може да
противопостави на кредитора възраженията, произтичащи от прехвърленото
правоотношение. Ако в споразумението между страните по
облигационното правоотношение и третото лице /новия длъжник/ е постигнато
взаимно съгласие насрещното вземане на длъжника да се заплаща на новия длъжник,
се касае до прехвърляне на цялото правоотношение върху третото лице /в този
смисъл е Решение № 49 от 20.06.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., по описа на ВКС,
ІІ т.о./. В настоящия случай не е налице прехвърляне на цяло
правоотношение, тъй като липсват доказателства за постигнато взаимно съгласие насрещното
вземане на длъжника „Х.“ АД по предварителния договор от 24.06.2013 г. да се
заплаща на т. нар. нов длъжник – ЕТ „Л. – В.Х.“. Обстоятелството,
че върху уведомлението от 29.06.2013 г., с което ответникът е поискал съгласие
от третото лице-помагач за участие на подизпълнител, е отразено единствено
„запознат съм“ от лицето Кирил Лашков, не обосновава извод за прехвърляне на
цяло правоотношение. Съществено е обстоятелството, че около четири месеца след
това ищецът и ответникът са сключили писмен договор от 01.11.2013 г., в който
изрично е отразено, че възложител е ответникът „Х.“ АД, а изпълнител – ищецът
ЕТ „Л. – В.Х.“. Цитираният договор не съдържа нито волеизявления за заместване
в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, нито волеизявления, че
възнаграждението на ищеца за извършените СМР ще бъде плащано от лице, различно
от ответника. Съобразно сключения договор ищецът е приел да извърши всички
строителни и монтажни работи за процесния обект в с. Ботево, а ответникът е
следвало да заплаща съответното възнаграждение. От цитирания договор е видно и
че ответникът е имал активна роля относно изпълнението на възложените СМР, като
съгласно клаузата на чл. 17 същият е имал право постоянно да контролира
осъществяването на възложените с договора СМР. Не без значение е и безспорното
между страните обстоятелство, че именно ответникът „Х.“ АД е изплащал
възнагражденията на ищеца по осъществените през месец декември 2013 г. СМР. Изложеното
води до извода, че не е налице фигурата на прехвърляне на цяло правоотношение
по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, като задължението за заплащане на извършените
от ищеца СМР е било в тежест на ответника „Х.“ АД.
Във
връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че осъщественото
на 12.11.2014 г. приемо-предаване на строителни книжа от ищеца на третото
лице-помагач не обосновава извод, че ответникът е заплатил на ЕТ „Л. – В.Х.“
всички изпълнени СМР, както и че ищецът е нямал никакви претенции в тази
насока. От представените пред първоинстанционния съд доказателства се изясни,
че страните по делото са се договорили заплащането на ищеца за осъществените
СМР да бъде извършвано именно от ответника „Х.“ АД, а не от третото лице-помагач.
Поради това при подписването на приемо-предавателния протокол от 12.11.2014 г.
ищецът не е имал основание да претендира плащане от третото лице-помагач.
Въз
основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният извод
до който въззивната инстанция достига, изцяло съответства на правните съждения
на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
По разноските:
При
този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено въззиваемата страна ЕТ „Л. – В.Х.“. Същата е претендирала разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, чието плащане е
удостоверено в представения по делото договор за правна защита и съдействие. В
проведеното на 20.11.2018 г. съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което е основателно на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно цитираната
разпоредба дължимото от въззивника на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 888.8 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 349509 от 28.02.2018 г., постановено по гр. д. № 72259/2015 г. по
описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА „Х.“
АД, ЕИК ********, да заплати на В.Х. Л., в качеството й на ЕТ „Л. – В.Х.“, ЕИК********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 888.8 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – Е.Ф.ЗА
М.С.„Светлина, просвета, знание“.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.