МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 43 / 10 г. НА ШОС
Подсъдимия
Г.А.Г. е
предаден на съд с обвинение в това, че на 18. 11. 2008 г. на
третокласен път ІІІ-7301 в участъка с. Янково – в
посока с. Ново Янково при управление на МПС – л. а.
Шкода Фабия с ДК № Н 39 55 АН нарушил правилата за
движение – чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Д.В. ***, а също и средна телесна повреда
– счупване на ІV, V, VІ и VІІ ребра в ляво което е обусловило трайно
затруднение в движението на снагата, както и травматичен хемопневмоторакс,
причинил разстройство на здравето временно опасно за живота на П.Д.Х. ***, като
деянието е извършено в пияно състояние, престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с ал. 3 предл. 1 и 3 б. “ б “
и във вр. с ал. 1 от НК.
По делото не са предявени граждански
искове.
Разпитан в съдебното производство
подсъдимия се признава за виновен.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.
бил правоспособен водач на МПС. Живеел в с. **** обл. Шумен. През 2008 г. той работел като шофьор на
такси към фирма “ М.т.“. Управлявал лек автомобил
Шкода Фабия с
ДК № Н 39 55 АН. Този автомобил бил собственост на Д.А.С..
На 18. 11. 08 г. подсъдимия
отишъл в с. Дибич обл.
Шумен при св. Р.Т.В. и двамата рязали дърва. Като нарязали дървата, двамата се
почерпили с бира. След това взел две гуми от В. ***, за да монтира гумите на
автомобила си. Подсъдимия монтирал двете гуми, в гр. Шумен – кв. Дивдядово, а сменените оставил в багажника на автомобила.
Тръгнал за с. ***, но в с. Хан Крум бил видян от пострадалия В.. Последния
помолил подсъдимия да му помогне да натоварят автомобилни части. Като свършили
това, подсъдимия продължил към с. ***, където отишъл при сестра си. На връщане
от с. ****, в с. Хан Крум подсъдимия отново се видял с пострадалия В..
Последния го почерпил с ракия, за свършената по рано работа. По късно подсъдимия се прибрал в домът си.
Там бил вече съпругът на сестра му. Двамата се почерпили с вино. При тях дошъл
и пострадалия В.. Около 22. 30 – 23 ч. подсъдимия се върнал в с. Дибич заедно с пострадалия В., като преди това се обадил по
телефона на св. П.Х. с която се познавали добре. Поискал от нея, тя да го
придружи с автомобила му до с. Еркеч. Х. питала дали
ще бъдат само двамата, на което подсъдимия отговорил, че с тях щял да бъде и
пострадалия В..***, подсъдимия предал автомобила на В., който да отиде и да
вземе Х.. През това време подсъдимия влязъл в барчето в което работела св. Р.М.М..
На бара той поръчал две кафета в пластмасови чаши. Отишъл на маса при познати и
без да сяда, започнал разговор. През това време пострадалия В. отишъл до домът
на св. Р.Т.В.. Двамата свалили гумите от автомобила. Тогава от съседната къща
излязла св. Х. и поискала веднага да тръгват със св. В.. Двамата – св. Х. и
пострадалия В. потеглили. Отишли до барчето в което бил подсъдимия. Х. влязла в
барчето. Поискала кафе, но разбрала, че подсъдимият вече е поръчал. Платила
кафетата, взела ги и двамата с подсъдимия напуснали барчето.
Подсъдимият седнал зад волана
на автомобила, а св. Х. до него – на предна дясна седалка. Х. попитала
подсъдимия дали е употребил алкохол и той отговорил отрицателно. Пострадалия В.
седнал на задната седалка. Потеглили за с. Еркеч. Тъй
като подсъдимия бил видимо ядосан, той управлявал автомобила с висока скорост.
Потеглили за с. Р. Димитриево, в посока с. Ивански. Св. Х. направила забележка на подсъдимия да кара
по бавно. Пострадалия В. също предупредил подсъдимия да кара по бавно.
Предложил на подсъдимия да спре, а той – пострадалия да седне да кара. Въпреки
тези думи на Х. и пострадалия, подсъдимият продължил да управлява автомобила с
висока скорост. Автомобилът се движел с включени фарове. След с. Ивански, автомобилът продължил през с. Кълново,
по пътя за с. Ново Янково. Между селата Янково и Ново Янково подсъдимият
управлявал автомобила със скорост от 90 – 100 км /ч. На пътя имало много завои.
При навлизане в десен завой, поради високата скорост на движение, подсъдимият
не успял да го премине, автомобилът напуснал платното за движение, преминал над
водосток с ширина 18 м. След това автомобилът спрял, като се обърнал на дясната
си страна.
При това движение на автомобила,
след излизане от пътя, от него изпаднала св. Х.. Същата се осъзнала, че лежи в
“ някаква “ нива. Станала и се ориентирала къде се намирал пътя. Като отишла на
пътя, Х. разбрала, че са катастрофирали с автомобила на подсъдимия и автомобила
е бил обърнат. След това Х. се приближила до автомобила. Въпреки тъмнината, тя
видяла подсъдимия, който бил по гръб, отпред до автомобила, тялото му било
извън автомобила, а краката му били “ нагоре в купето “. Той хъркал. След това Х.
издърпала краката на подсъдимия. Започнала да търси пострадалия В., като го
викала по име. Пострадалият не реагирал. Тогава Х. излязла на пътя, за да търси
помощ.
В същото време по пътя от с.
Ново Янково за с. Янково се
движел пеша св. П.. Св. П. видял човешки силует на пътя. Приближил и видял, че
това била св. Х., която размахвала мобилен телефон с включено осветление. Като
я приближил, св. П. видял и обърнатия лек автомобил Шкода Фабия.
Св. Х. му казала, че шофьорът карал много бързо и катастрофирали. Казала също,
че извадила шофьора от автомобила, но в автомобила имало още един човек. П. се
приближил до автомобила и видял подсъдимия, който хъркал, да лежи извън
автомобила, в близост до тавана на същия, а вътре в купето имало друг човек.
Междувременно П. се обадил на телефон 112 за помощ. След това Х. обяснила на П.,
че тръгнали за някакво куче в село, близо до гр. Айтос. Обяснила също и, че
водачът на автомобила управлявал същия с висока скорост.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че преди ПТП автомобилът, управляван
от подсъдимия, се е движел със скорост 90 – 100 км / ч. Поради тази скорост,
която се явява по висока от критичната скорост, с която може да се премине през
завоя, автомобилът не е могъл да се впише в кривата на завоя, напуснал е
пътното платно, прескочил е водостока и е спрял в нивата.
От заключението на СМЕ № 125 /
08 г. се установява, че на Х.Д.В. са причинени: тежка гръдна травма; счупвания
на ребрата; двустранен хемоторакс; контузия на бели
дробове; разкъсване на ляв бял дроб; кръвонасядания
около местата на счупванията; разкъсване
на околосърцевата торбичка; кръвонасядане
на меки черепни обвивки; субарахноидален кръвоизлив
на двете мозъчни хемисфери. Причината за смъртта е
острата вътрешна кръвозагуба, като за настъпването и
допринася и субарахноидалния кръвоизлив и
установената кръв в мозъчните стомахчета.
От заключението на СМЕ № 319 /
08 г. се установява, че на П.Д.Х. са причинени: счупване на ІV, V, VІ, VІ ребра
в ляво на гръдния кош, затруднило движенето на снагата за повече от месец;
травматичен хемопневмоторакс в лява гръдна половина,
който е причинил разстройство на здравето временно опасно за живота; контузия
на глава; сътресение на мозъка.
От заключението на СМЕ № 320 /
08 г. се установява, че на подс. Г.А.Г. са причинени:
травма на главата; увреждане на далака,
наложило тотална спленектомия.
От заключението на химическа
експертиза № 2 / 09 г. на ОД МВР Шумен се установява, че в кръвта на Х.Д.В. не
е налице алкохол.
От заключението на химическа
експертиза № 293 / 08 г. на ОД МВР Търговище се установява, че в кръвта на подс. Г.А.Г. е налице 1. 48 промила алкохол.
От заключението на химическа
експертиза № 298 / 08 г. на ОД МВР Търговище се установява, че в кръвта на П.
Д. Х. не е налице алкохол.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице С.Н. за
освидетелстване на подсъдимия се установява, че към 11. 05. 2009 г. подсъдимия
е налице постравмена болест на мозъка в острия и
период. Това лишава подсъдимия от възможността да участва в този момент в
наказателния процес.
От заключението на комплексната
СМЕ на вещите лица – д-р С.Н., д-р С.С. и д-р Г.В., се установява, че към 11.
11. 09 г. подсъдимият страда от постконтузионен
синдром; постравмена церебрастения.
В общото му състояние и в частност психичното му такова, към този момент
липсват нарушения, които да го правят негоден да участва в наказателния процес.
Същия е лекуван в ДПБ с. Царев брод, но сам по свое желание е прекъснал
лечението си в ДПБ с. Царев брод, като не се е завърнал в лечебното заведение.
От приложеното свидетелство за
съдимост на подс. Г. се установява, че същия е
осъждан както следва: 1. С присъда по НОХД № 198 /93 г. влязла в законна сила
на 20. 07. 93 г. на Военен съд гр. Варна е осъден на 6 м. лишаване от свобода с
3 г. изпитателен срок за деяние по чл. 346 ал. 2 от НК, извършено на 06. 09. 92
г. Реалибитиран е по право на осн.
чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК; 2. С присъда по НОХД № 389 / 04 г. на ШРС, в законна
сила от 01. 10. 04 г. е осъден на глоба в размер на 200 лв. за деяние по чл.
129 ал. 1 от НК, извършено на 29. 12. 02 г.
От писмо № 331 / 09. 02. 09 г.
на Сектор “ Пътна полиция “ при ОД МВР Шумен и приложената към него справка за
нарушител от региона се установява, че подс. Г. за
периода 2000 г. – 2007 г. е наказван 6
пъти за нарушения по ЗДП. От същото писмо се установява, че подсъдимият е водач
на МПС от 1995 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че от обективна и субективна страна подс. Г. е осъществил състава на деянието по чл. 343 ал. 4
във вр. с ал. 3 предл. 1 и
3 б. “ б “ и във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 18.
11. 2008 г. подс. Г. , управлявайки л. а. Шкода – Фабия с ДК № Н 39 55 АН се движел с несъобразена скорост по
пътя между селата Янково и Ново Янково.
Движението се извършвало нощем, при път с наличие на много завои и със скорост
от 90 – 100 км/ ч. Поради тази скорост, подсъдимият не успял да вземе десен
завой и автомобилът излязъл от пътя, прелетял през водосток и се обърнал на
едната си страна. Следователно, подсъдимият управлявал автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост – движение нощем, на фарове, движение по
път с много завои, движение с висока скорост. По този начин подсъдимият нарушил
задълженията си като водач на МПС, визирани в разпоредбата на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДП. При това движение на автомобила били
причинени смъртта на Х.Д.В., както и две
средни телесни повреди на П.Д.Х.. Налице е и причинно
следствена връзка между нарушаването на правилата за движение от подсъдимия и
настъпилия резултат – смъртта на В. и телесните повреди на Х.. Горните изводи
съдът прави от показанията на св. Х., обясненията на подсъдимия, дадени в съд.
заседание, заключенията на СМЕ и АТЕ. В подкрепа на тези изводи са и
показанията на св. П., прочетени и приобщени в съд. заседание по реда на чл.
281 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 4 от НПК.
Относно
квалифициращия признак по чл. 343 ал. 4 във вр. с
ал. 3 предл. 1 и 3 б. “ б “ и във вр.
с ал. 1 от НК. От заключението на химическа експертиза № 293 / 08 г. на ОД МВР
Търговище се установява, че в кръвта на подс. Г.А.Г.
е налице 1. 48 промила алкохол. Факта, че подс. Г. е
управлявал МПС след употреба на алкохол, се подкрепя и от обясненията му дадени
в съд. заседание. Подкрепя се частично и от показанията на св. В.. От друга
страна – безспорно е установено, че при ПТП са причинени смъртта на Х.Д.В. и
две средни телесни повреди на П.Д.Х.. Налага се безспорния извод, че подс. Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол, а
вследствие нарушаване правилата за движение от негова страна, са причинени
смъртта на едно лице и средни телесни повреди на друго лице. Поради това
деянието на Г. е квалифицирано по чл. 343 ал. 4 във вр.
с ал. 3 предл. 1 и 3 б. “ б “ и във вр. с ал. 1 от НК.
От субективна страна - деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимият е действал непредпазливо по
отношение настъпилата смърт на В. и средните телесни повреди на Х., но умишлено
е нарушил правилата за движение по пътищата. Т. е. умисъла
е към нарушаването на правилата за движение, а не към причиняване на смъртта на
В. и средните телесни повреди на Х.. Подс. Г. е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Притеснени от начина
му на управление на автомобила, св. Х. и пострадалия В. са го предупреждавали
да намали скоростта на движение на автомобила. Независимо от предупрежденията,
които е възприел, подсъдимият продължил да управлява с висока скорост. От тук и
извода, че подсъдимият е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици. Но с оглед на конкретните обстоятелства – опита му при управление на
МПС, субективната му увереност в способностите да управлява МПС, движението
нощем и по път с множество завои и с висока скорост, подсъдимият е имал
представа, че в конкретната пътна обстановка, възможните обществено опасни
последици ще бъдат избегнати, именно поради опита му на водач на МПС от една
страна. От друга – засилената увереност в способностите му, вследствие на
употребения алкохол.
Причините за настъпилото пътно
транспортно произшествие се свеждат до нарушаване от страна на подсъдимия на
правилата за движение и по конкретно на чл. 20 ал. 2 изречение 1 от ЗДП.
Изпълнителното деяние се изразява в
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат – причиняване на смъртта на В. и
средните телесни повреди на Х..
Съдът не приема и не кредитира
обясненията на подс. Г. в частта им, в която той
твърди, че пострадалият В. е употребил алкохол заедно с него. От една страна –
от извършената химическа експертиза се установява, че в кръвта на В. не е
налице алкохол. От друга – наличието или липсата на алкохол в кръвта на В. е
обстоятелство ирелевантно по отношение деянието предмет на настоящото дело. От
трета – тези твърдения на подсъдимия, съда приема като израз на осъщественото
от него право на защита.
Съдът не приема тезата на
защитата на подсъдимия относно обсъдените обстоятелства, които се квалифицират
от защитата като смекчаващи вината обстоятелства. На първо място – твърдението
за чисто съдебно минало. От приложеното свидетелство за съдимост се установява,
че подс. Г. за първото му наложено наказание – това
по НОХД № 198 / 93 г. на Военен съд Варна е реабилитиран по право. Но е налице
още едно осъждане по НОХД № 389 / 04 г. на ШРС и то за умишлено престъпление от
общ характер. За това осъждане, в свидетелството за съдимост не е отбелязано,
то да е реабилитирано. На второ място – твърдението за затруднено семейно
положение, тъй като подсъдимият имал три деца от два брака, както и че от
датата на деянието подсъдимият не е работил. От доказателствата по делото –
единствено приложената декларация за семейно и материално положение на
подсъдимия, са налице данни за това колко деца има подсъдимия. Там е посочено,
че същият има две деца. Не са налице доказателства на кой е възложено
упражняването на родителските права върху тези деца. Т. е. няма доказателства,
че единствено подсъдимият се грижи за отглеждането на децата. Следва да се
отбележи, че защитата твърди, че подсъдимият имал три деца, за които се грижел.
Но това е само твърдение и за него не са налице доказателства. На трето място –
влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Действително, по делото са
налице доказателства за здравословното състояние на подсъдимия. Но от
заключението на комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се установява,
че е подсъдимият сам, по свое желание е прекъснал лечението си в ДПБ с. Царев
брод. Следователно, здравословното състояние на подсъдимия е обусловено и от
неговото желание за лечение и поради това, не следва то да се приема като
смекчаващо вината обстоятелство. На последно място – твърдението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Защитата твърди, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като той съзнателно е седнал в автомобила управляван от подсъдимия, след като е
знаел, че подсъдимият управлявал МПС след употреба на алкохол. За да се обсъжда
наличието на съпричиняване, следва пострадалият да е
осъществил действия, с които да е нарушил разпоредбите визирани в ЗДП и ППЗДП.
Тези действия следва да са в причинна връзка, както с нарушения на правилата за движение от страна на
подсъдимия, така и с причинения вредоносен резултат. В случая не са налице
нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия, за да може да се
обсъжда наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Ето защо съдът не приема доводите на
защитата за наличието на посочените от защитата смекчаващи вината
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете наличието на смекчаващо вината обстоятелство – частичните
самопризнания на подсъдимия в съдебното производство. Налице са и отегчаващи
вината обстоятелства – предходно осъждане за умишлено престъпление от общ
характер и наличието на многобройни нарушения на правилата на ЗДП и наложени
административни наказания за тях. Съдът приема, че подсъдимия Г. е с висока
степен на обществена опасност, предвид това, че независимо от многобройните
наказания, същият упорито продължава да извършва нарушения на правилата за
движение. От друга страна - независимо от предупрежденията и молбите на Х. и В.,
подсъдимият е продължил да управлява МПС с висока скорост. Осъщественото деяние съда приема също, че е с
много висока степен на обществена опасност.
Тази степен на обществена опасност се извежда от причинените вредоносни
последици, както от конкретното деяние / причинена смърт на едно лице и средни
телесни повреди на друго /, така и от вредоносните последици на деянията от
този род в национален мащаб. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите
над смекчаващите вината обстоятелства. Поради това
съдът прие, че за да се постигнат целите на наказанието, следва на подсъдимия
да се наложи наказание над средния предвиден в закона размер. Ето защо съдът
наложи на подс. Г. наказание 7 години лишаване от
свобода. Съобразно разпоредбите на ЗИНЗС и на осн.
чл. 61 т. 3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието съдът определи да е общ, като
същото се търпи в затворническо заведение от открит тип.
Съобразно правилата
на чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС. При определяне размера на същото, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, обществената опасност на подсъдимия и на осъщественото от
него деяние, така и обстоятелството, че подсъдимия системно нарушава правилата
за движение, поради което многократно е наказван за извършените административни
нарушения и това не му е повлияло положително. Ето защо съдът прие, че за
превъзпитаване на подс. Г., следва на същия да се
наложи лишаване от право да управлява МПС в максимално предвидения в чл. 49 ал.
1 от НК срок. Поради това съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от 10 г.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подс. Г. да
заплати на частния обвинител Д.В.Р. сумата от 150 лв. разноски по делото.
На основание чл. 189 от НПК съдът
осъди подсъдимия Г. да заплати в полза
ОД на МВР гр. Шумен сумата от 898 лв. и на ОД на МВР гр. Търговище сумата от 60
лв. разноски на досъдебното производство, както и на
държавата и по сметка на ВСС сумата от 157. 20 лв. разноски по делото и пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: