РЕШЕНИЕ
№ 162/ 12.06.2020год.
гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на 04.06.2020год. /четвърти юни през две
хиляди и двадесета година/ в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове:
Антон Игнатов
Антония
Алексова
при секретаря Катя Станоева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр. дело № 142
по описа за 2020
г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
С Решение № 1783/ 06.01.2020год.,
постановено по гр.дело № 02431/ 2019год. Районен съд- Перник е признал за
установено по отношение на „АСФ Сървиз“ ЕООД гр.Перник, че Община Перник дължи на „АСФ Сървиз“
ЕООД сумата от 1 179.16лева, представляваща стойност на
невъстановена гаранция за участие в обществена поръчка по ЗОП с предмет:
„Възстановяване на общински сгради, пострадали от земетресението на
22.05.2012год. на територията на Община Перник“ по обособена позиция № 1 – „възстановяване на Здравна служба гр.Батановци“ и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
-11.02.2019год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.дело №
01025/2019год. по описа на ПРС е издадена Заповед от 18.02.2019год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена по реда на чл.247 от ГПК с
разпореждане от 22.04.2019год.
Със същото решение Община Перник е осъдена
да заплати на „АСФ Сървиз“ ЕООД гр.Перник разноски по делото в размер на
700лева.
Община Перник е останала недоволна от
така постановеното решение, поради което го обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК изцяло. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост
на първоинстанционния акт, жалбоподателят моли той да бъде отменен и постановен
нов за отхвърляне на исковата претенция в пълния й предявен размер. При
уважаване на жалбата се претендират разноски.
Въззиваемото дружество- „АСФ Сървиз“
ЕООД гр.Перник е депозирало писмен
отговор, в който са
изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане за отхвърлянето й с присъждане на
разноски по делото.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и
разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.55 от ЗЗД с искане да бъде признато по
отношение на ответника- Община Перник, че дължи на „АСФ Сървиз“ ЕООД гр.
Перник сумата от 1 179.16лева, представляваща гаранция за участие в
обявена от ответника- Община Перник обществена поръчка по реда на закона за
обществените поръчки с предмет „Възстановяване на общински сгради, пострадали от земетресението на
22.05.2012год. на територията на Община Перник по две обособени позиции:
Обособена позиция № 1 Възстановяване на здравна служба, гр. Батановци“, както и законната лихва върху
претендираната сума, считано от 02.12.2016год. до датата на окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е участвал в обявена
от Община Перник обществена поръчка с предмет „Възстановяване на общински
сгради, пострадали от
земетресението на 22.05.2012год. на територията на Община Перник по две
обособени позиции: Обособена позиция № 1 Възстановяване на здравна служба, гр.
Батановци“, че съгласно условията за
участие е внесъл по сметка на ответника гаранция за участие в размер на 1 % от
стойността на договора, а именно сумата от 1 179.16лева, че е сключил на 02.12.2016год. договор
по цитираната по-горе позиция, въпреки
което и независимо от разписаното в Закона за обществените поръчки, възложителят-ответник
в настоящото производство, не му е възстановил внесената гаранция. С оглед това
същата се явява дължима и към настоящия момент.
Ответникът- Община Перник не е оспорил
твърдението, че ищцовото
дружество е участвало в обществената поръчка, че е внесло гаранция за участието си и че са сключили
договор № 232 от 02.12.2016год. Оспорил е обаче наличието на предпоставки за
връщането на внесената гаранция с доводи, че
извършените от ищеца СМР-та не са приети и към настоящия момент, че са извършени некачествено и констатираните от възложителя
забележки не са отстранени. Твърди, че
изпълнителят е изпаднал в забава и че съгласно чл.23 от Договора дължи
неустойка в размер на 0.005 % от договореното възнаграждение за всеки просрочен
ден, но не повече от 20 % от неговата стойност, която в случая се равнява на
19 142.97 лева без ДДС. Счита, че
има основание да иска връщане на платеното предвид некачественото изпълнение на
възложената работа и прави възражение за прихващане на горното вземане с
вземането, претендирано от ищеца.
Районният съд е уважил така предявеният иск изцяло, приемайки, че след сключване на договора между
страните е възникнало задължение за Община Перник да освободи внесената от „АСФ
Сървиз“ ЕООД гаранция за участие в откритата процедура по ЗОП и след като не е
сторил това, то тя се е
обогатила неоснователно и внесената гаранция подлежи на връщане. Приел е също
така, че Община Перник няма насрещно неустойчно
вземане към „АСФ Сървиз“ ЕООД, произтичащо от чл.23 от договор №
232/02.12.2016год., поради
което не е извършил прихващането му към вземането, предмет на установителния иск по
чл.422 от ГПК.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая
на „АСФ Сървиз“ ЕООД гр.Перник Топлофикация Перник„ АД гр.Перник е да докаже
съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер.
Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които
черпи права, а ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на
правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното
е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест,
който, позовавайки се на относимите за това материални норми и предвид
събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен
извод относно дължимостта на исковата сума като неоснователно задържана от
ответната община след сключване с ищеца по реда на ЗОП на Договор №
232/02.12.2016год. За горното, както и за липсата на задължение на
изпълнителя по договора за обществена
поръчка към възложителя, основано на
чл.23 от договора първоинстанционният съд е изложил мотиви, които въззивната
инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК със
следното допълнение.
Между страните не се спори, а от събраните по делото доказателства
установява, че на
14.04.2016год. е обявена в ДВ открита от Община Перник обществена поръчка с
предмет: “Възстановяване
на общински сгради, пострадали
от земетресението на 22.05.2012год. на територията на Община Перник по две
обособени позиции: Обособена
позиция № 1 Възстановяване на здравна служба гр.Батановци“. Не е спорно по
делото, че ищцовото дружество е участвало в откритата процедура, като за целта
е внесло гаранция за участие в размер на
1 179.16лева и това е видно от приложено платежно нареждане от
20.05.2016год. Процедурата по ЗОП е приключила като ищцовото дружество е
определено за изпълнител на поръчката и с него е сключен договор №
232/02.12.2016год. По силата на сключения между страните договор, ищцовото
дружество, в качеството му на изпълнител, е приел да изпълни
обществена поръка с предмет: „Възстановяване на общински сгради, пострадали от земетресението на
22.05.2012год. на територията на Община Перник по две обособени позиции: Обособена позиция № 1 Възстановяване
на здравна служба гр.Батановци срещу заплащане на възнаграждение от страна на
възложителя- Община Перник в размер на 114 857.83лева с ДДС. Изпълнителят
се е задължил да извърши възложените му СМР-та за 80 календарни дни, като е уговорено, че срокът започва да тече от датата на
подписване на протокол за определяне на строителна линия и ниво и за откриване
на стр. площадка /акт-
обр.2/ и приключва с подписването на констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа /акт. обр.15/.
Откритата от Община Перник процедура по ЗОП е
обявена в ДВ на 14.04.2016год., тоест преди влизане в сила на сега
действащия Закона за обществените поръчки. В чл.59, ал.1 от ЗОП/отм./е
предвидено внасянето на гаранция за участие, като условие за участие в процедурата за възлагане на
обществена поръчка. В чл.62, ал.1 от ЗОП /отм./ са предвидени условията за
освобождаване на гаранциите за участие като за класираните на първо и второ
място участници това следва да бъде направено след сключване на договора за
обществена поръчка.
В настоящия случай страните по делото
са сключили Договора за обществена поръчка на 02.12.2016год., поради което на
следващия ден е възникнало задължение за Община- Перник да освободи и върне
внесената от „АСФ Сървиз“ ЕООД гр. Перник гаранция за участие.
Неоснователно се твърди във въззивната
жалба незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд във връзка с
направеното от Община Перник възражение за прихващане. Макар и направено в производство по чл.422 от ГПК същото е допустимо, но по същество е неоснователно и правилно районния съд
не е извършил поисканата компенсация на насрещни вземания. Община Перник
претендира, че има вземане
към „АСФ Сървиз“ ЕООД произтичащо от неизпълнение на поетото с договора
задължение за извършване на възложената с Договор № 232/02.12.2016год. работа в
уговорения срок. В тази връзка се е позовал
на чл.23 от Договора, посочвайки
размера на дължимата му се неустойка.
В чл.23 от сключения между страните договор е предвидено, че при неспазване срока на договора,
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0.025% от договореното възнаграждение
за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от неговата стойност. Предвидената
в чл.23 неустойка не е санкция за некачествено изпълнение, а за неизпълнение на
възложените СМР-та в уговорения между страните срок. Предвид липсата на
доказателства за относно началния и краен момент на предвидения в чл.5 от
Договора срок, то не би могло да
се заключи, че изпълнителят е в забава при изпълнение на
възложените ме СМР-та и съответно, че
дължи неустойка за това, предвидена
в чл.23 от договора.
Гореизложеното е достатъчно да аргументира
неоснователност на направеното от Община Перник възражение за прихващане,поради
недоказаност на твърдяното насрещно вземане в размер на 19 142.97лева,
представляващо неустойка по чл.23 от Договора.
Достигайки до същия извод, районния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба на
Община Перник е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и направеното
в тази връзка искане, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски, които са в размер на 350лева. В същия смисъл,
пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1783/06.01.2020
год., постановено по
гр.дело № 02431/2019год. по описа на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с ЕИК ********* с адрес: гр.Перник, пл.“ Св.Иван
Рилски“ № 1/А да заплати на „АСФ СЪРВИЗ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул.“ Найчо Цанов“ бл.22, ет.1, офис 3 сумата
от 350 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: