Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен
съд – Русе, VІІI състав, в
публично заседание на 15 декември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
адм. дело № 390 по описа за 2015 година., за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 24, ал. 2, т. 5 вр. чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС вр. чл. 145 и сл. от АПК .
Образувано е по жалба на „Каолин” АД, със седалище гр. Сеново,
община Ветово срещу Решение
№ 32-148359/31.07.2015 г. на Началника на Митница Русе, с което се отказва издаването на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител (УОАКП)
на „Каолин" АД, с
ЕИК *********,
за получавания от търговското дружество енергиен продукт природен газ, с код по КН 2711 21 00, в обект обогатителна фабрика Сеново в гр. Сеново, с цел на използване на енергийния продукт за производство на каолин
и кварцов пясък. Излагат се подробни съображения за противоречие на
оспорения акт с административно-процесуалните права и с материално правни разпоредби.
Претенцията е за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
компетентния административен орган за издаване на исканото удостоверение за
освободен от акциз краен потребител. Претендира се и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответната
в производството страна – Началник на Митница Русе, чрез процесуален
представител, оспорва основателността на подадената жалба. Претендира
присъждане на направените в производството разноски, както и на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 АПК,
приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е
в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административното производство е започнало въз основа на искане вх.№ 32-25891
от 12.02.2015 г. по описа на Митница Русе, заявено от „Каолин" АД, със
седалище гр. Сеново, община Ветово, за издаване на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС (л. 63-64 от
преписката). Заявлението е изготвено съгласно чл. 14, ал. 1 от ППЗАДС според
утвърдения в Приложение № 3 към тази норма, образец и съдържа изискуемата информация
съгласно на чл. 24а, ал. 5 от ЗАДС. Приложени са и документи съгласно чл. 24а,
ал. 6 от ЗАДС.
Посоченият от фирмата енергиен продукт е природен газ с код по КН 2711 21 00,
а целта на използването му е за производство на каолин и кварцов пясък в
обогатителната фабрика на дружеството в гр. Сеново, община Ветово.
Заявлението е подадено с оглед на
производството на каолин и кварцов пясък в посочения обект. По така
подаденото заявление било постановено Решение № 32-42608/10.03.2015 г. (л.
59-60 от преписката), с което искането било оставено без разглеждане като
недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с влязъл в сила
отказ (Решение № К47/0031/27.09.2012 г.) по предходно подадено от жалбоподателя
искане със същия предмет. Решение № 32-42608/10.03.2015 г. на Началника на
Митница Русе било оспорено по съдебен ред и с Определение № 6/30.04.2015 г. по
ч.адм.д. № 112/2015 г. по описа на АС – Русе било отменено, а преписката по
искане вх.№ 32-25891/12.02.2015 г. на „Каолин” АД гр. Сеново била върната на
административния орган за произнасяне по същество. Определението на съда е влязло
в сила на 09.06.2015 г., след потвърждаването му от касационната инстанция с
Определение № 6764/09.06.2015 г. по адм.д. 6105/2015 г. на ВАС /л.53-л.56 от преписката/.
При разглеждане на заявлението по същество Митница Русе е извършила документална проверка, както
и проверка в производствения обект обогатителна фабрика Сеново, за което е издала Протокол за
извършена проверка № BG004000-1076/29.07.2015 г. (л.
16-19 от преписката)
относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител. Въз основа на направените проверки началникът на Митница Русе отказал издаването на
УОАКП за използвания природен
газ за целите на
минералогични процеси, включени в производството на каолин и кварцов пясък в обогатителна
фабрика Сеново. За да постанови отказ
за издаването на УОАКП
за процесите по производство на каолин и кварцов пясък, началникът на Митница Русе приел, че тези
производства не попадат в минералогичните процеси по подраздел DI 26 „Производство на продукти от други неметални минерални суровини" от НКИД –
2003 (Национална класификация на икономическите дейности – версия 2003) – подклас 26.82 „Производство на
продукти от други неметални минерали, некласифицирани другаде”, съответстващ на
подраздел ГИ 26 „Производство на продукти от други нерудни материали” от
Приложение NACE Rev.1.1 (Обща статистическа класификация на
икономическите дейности в Европейската общност) от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на
Съвета от 9 октомври
Към
преписката и по делото са представени писмени доказателства – технологични
схеми и документация с описания на производствените процеси и са приети
заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
при установяване на релевантните за правния спор факти възприема изцяло
заключенията на вещите лица с оглед притежаваните от тях специални знания, неоспорването
им от страните и съответствието им със събраните по делото писмени
доказателства.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза /л.41-л.52 от делото/ се
установява, че производствените процеси по производство на обогатен каолин и кварцов
пясък, извършвани във фабриката в Сеново, представляват дейности и процеси по
производство на неметални минерални продукти от нерудни минерали, обособени в
съответните технологии. Произведените
продукти като резултат от тези дейности представляват неметални минерални
продукти с нови свойства, качествено различни от влаганата в производствения
процес суровина. В обогатителна фабрика Сеново се прилагат различни
минералогични процеси. След прилагането на тези процеси се получават крайни
продукти – неметални минерални продукти с различни качествени характеристики,
съобразени с приложението им в различни отрасли. От природната суровина се
произвеждат нови продукти с коренно различни качествени показатели от
суровината. Дейностите на „Каолин” АД по производство на неметални минерални
продукти са обособени технологично, производствено и териториално като
самостоятелни дейности от дейността по добив на нерудни минерални изкопаеми (добив
на кварц-каолинови пясъци). Според заключението на в.л. проф. Н. енергийният
продукт природен газ с код по КН 27112100 се използва за целите на
производствените процеси в обогатителна фабрика Сеново на „Каолин” АД.
Природният газ не се използва като гориво за отопление. Природният газ се
използва при реализирането на високотемпературните технологични процеси във
фабриката – последен стадий на процеса обезводняване – термично дехидратиране
на различните марки каолин и кварцов пясък.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.57-л.61 от делото/ дейностите
по добива на кварц – каолиновата суровина и дейностите по производството на
неметалните минерални продукти (каолинови и кварцови пясъци, каолини и шамоти)
се отчитат отделно в счетоводството на дружеството. Организирано е синтетично и
аналитично отчитане на кариери – за добива по фабрики и на цехове – за производството
на готовата продукция.
Съдът,
при така установените релевантни за правния спор факти, прави следните правни изводи:
Обжалваният
индивидуален административен акт – решение за отказ за издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, е издаден от компетентен
орган по чл. 24б, ал. 5 от
ЗАДС – Началник на Митница Русе; той е в изискуемата писмена форма, с излагане
на фактически и правни основания. Актът е издаден при спазване на процесуалните
правила, но неправилно е приложен материалният закон.
Подаденото
искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е
отговаряло по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в разпоредбата
на чл. 24а, ал. 5 и
ал. 6 от ЗАДС.
При проверката относно
изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител следва да бъдат съобразени материалноправните предпоставки за
това, регламентирани в чл. 24 от ЗАДС. Решение № 32-148359/31.07.2015 г. на
Началника на Митница Русе е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗАДС във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС
Освобождаването от акциз на
енергийни продукти, използвани в минералогични процеси е предвидено в
разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. Понятието „минералогични процеси" е легално
понятие, което има точно определено съдържание. Законът за акцизите и данъчните складове в чл. 4, т. 33 съдържа легална дефиниция на понятието
„минералогични процеси". Според последното определение „минералогични процеси" са
процесите, класифицирани според NACE Rev.
1.1 с код ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали". Разпоредбите на чл. 24,
ал. 2, т. 5 и чл. 4, т. 33 от ЗАДС са в съответствие с нормата на чл. 2, § 1, б. (б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври
От анализа на раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други
нерудни минерали" в Регламент № 3037/90 е видно, че същият раздел съдържа
код 26.82 – производство на други продукти от нерудни минерали,
некласифицирани другаде, т.е. производството на други нерудни (неметални) продукти (от каквото
естество е производството на търговското дружество), следва да бъде класифицирано като минералогични
процеси.
Основният и
единствен спорен по делото въпрос е въпросът дали извършваните в производствените мощности на дружеството производствени процеси,
представляват минералогични процеси по смисъла на горепосочения Регламент №
3037/90, раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други
нерудни минерали".
В оспореното
решение Началникът на Митница Русе приема, че извършваните в Обогатителна фабрика Сеново производствени процеси не
представляват минералогични
процеси. Този извод е обоснован
с Националната класификация на икономическите дейности – версия 2003 (НКИД –
2003) като се посочва, че съдържащият се в тази класификация код 26.82 от раздел DI "Производство на продукти от други неминерални суровини" обхваща изброени
от органа дейности, сред които не попадат производствените процеси,
осъществявани от жалбоподателя в ОФ Сеново. Началникът на Митница Русе е приел, че производствените процеси на
Дружеството са
добивни процеси, а не минералогични процеси, позовавайки се и на Обяснителните
бележки към сектор „Добивна промишленост” на НКИД – 2003, според които към този
сектор се причислява и извършването на допълнителни операции, имащи за цел да
подготвят суровините (добитите неметални минерали) за транспортиране и за
пазара.
Използваната
от митническия орган национална статистическа класификация не следва да се прилага при изясняване на съдържанието на
понятието „минералогични процеси", предвид на обстоятелството, че същото
понятие има строго определена легална дефиниция. Като е направил констатациите си въз основа на
ирелевантен нормативен
документ и без да
изследва конкретно дали извършваните в дружеството производствени процеси представляват
минералогични процеси по смисъла на код 26.82 от раздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали", началникът на
Митница Русе е постановил решението си в нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 5
от ЗАДС във връзка с чл. 4, т. 33 от ЗАДС / в този смисъл решение по адм.д. №
1140/2015 г. на ВАС/.
Понятието „минералогични
процеси",
както
вече се посочи, представлява
собствено понятие на правото на ЕС, чието съдържание произтича от разпоредбата
на чл. 2, § 4, б. (б), пето тире от Директивата във връзка с раздел
ГИ
26 от NACE Rev.1.1 от Регламент № 3037/90,
представляващ действащ акт на правото на ЕС. Административният орган е следвало да изясни
съдържанието на това понятие именно като анализира текстовете, включени в
раздел ГИ от европейската класификация по
Регламент № 3037/90. Митническият орган не е направил анализ на позициите,
включени в Регламент № 3037/90. Вместо това, той се е позовал на неотносим
национален статистически
документ, ирелевантен към
същността на това понятие.
Липсата на анализ на приложимите
нормативни актове относно понятието „минералогични процеси" е довело до
необосновано заключение на митническият орган за естеството на извършваните във
фабриката на дружеството производствени дейности.
Органът не е взел предвид обстоятелството,
че освобождаването от акциз съгласно ЗАДС (и съответно - неприлагането на
рамката за облагане с акциз по Директивата) се предоставят именно за процеси, отнасящи се до производство на други
неметални минерални продукти. Според приложимото законодателство правото на освобождаване
от акциз на краен потребител се предоставя за конкретни процеси,
имащи характер на минералогични процеси, а не на предприятия, имащи определен
статистически код на основна дейност или за продукти, представляващи резултат
от основната дейност, поради което за да се прецени дали даден производствен
процес е минералогичен е необходимо да се вземе предвид техническия смисъл на
това понятие.
Преценката за наличие на
минералогичен процес следва да се извършва въз основа на технически анализ на
съответните процеси, при които да се установи вида на прилагания процес и дали
в резултат на тази процес се стига до производство на неметални продукти. В
този смисъл е и константната практика на ВАС - решение № 3455/16.03.2009г. по АД № 11463/2008г., решение № 348/11.01.2010г. по АД № 10903/2009г., решение № 6706/22.05.2009г. по АД №1461/2009г.
В решенията си по тези дела ВАС е приел, че за извършване на преценката относно
наличието на „минералогичен процес" са необходими специални знания и
съответно вещо лице,
което да се произнесе в какво се изразяват дейностите по добив и последваща
преработка на суровината, дали представляват един или различни процеси, какви
са конкретните процеси на които се подлага суровината и дало получените след
преработката продукти представляват неметални минерални продукти.
Следователно, правното понятие
„минералогичен процес" не предвижда непременно промяна на химично ниво,
нито драстично изменение в суровините, използвани в производството. От
съществено значение е само обстоятелството, дали въпросните процеси съставляват
процеси на производство на неметални минерални продукти. От събраните по делото доказателства
безспорно се доказва,
че извършваните от дружеството
технологични процеси по производството на каолин и кварцов пясък представляват
минералогични процеси, както и че продуктите, които са получени в резултат на
използването на тези минералогични процеси представляват продукти от нерудни
минерали. В заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се посочва, че прилаганите от дружеството технологични процеси към
кварц-каолинована суровина представляват комбинация от различни минералогични
процеси, в резултат на които
се произвеждат различни продукти от каолин и от кварцов пясък. Новите продукти,
получени в процеса на технологичното преработване на суровината, са с коренно различни от нея
качествени показатели, както и с коренно различен химичен, минерален и
зърнометричен състав от суровината. Новите продукти притежават и различни от
суровината химични, физични и физикомеханични качества и свойства, поради което
намират широко приложение в различни промишлености. Новите продукти са получени
в резултат на производство, което включва прилагането на комбинация от различни
минералогични процеси, за да бъдат получени тези нови
продукти. Тези продукти
имат характер на продукти, получени от нерудни минерали и съответно попадат под
код 26.82 „Производство на други продукти от нерудни минерали" от
подраздел „ГИ" от Приложение NACE Rev.1.1. към Регламент 3037/90.
На следващо място началникът на Митница Русе необосновано е приел, че извършваните от дружеството процеси по производство
на каолин и кварцов пясък представляват добивни процеси. Този извод в решението е направен без анализ на икономическите дейности
на дружеството и без
да се вземе предвид, че производствените дейности на дружеството са различни от добивната
му дейност. От събраните по
делото доказателства безспорно се доказва, че при дружеството има ясно разделение между добивната и производствените
дейности. В заключенията и на двете експертизи (съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната) се посочва, че производствените дейности са обособени
териториално, технологично, икономически и счетоводно в отделни производствени
подразделения, а именно - фабриките в Сеново, Ветово, Каолиново, Игнатиево и
Устрем. Същите производствени дейности се извършват самостоятелно в отделни производствени мощности
и не представляват част от добивната дейност на дружеството. Добивната дейност на дружеството, от своя страна, се извършва в специализирани
кариери, като операциите по добив и първично трошене на добитите полезни
изкопаеми представляват самостоятелни операции, извършвани по различно време и
на различно място спрямо производствената дейност на дружеството.
В приетите по делото заключения,
вещите лица подробно са описали конкретните аспекти на извършването и
въведената отчетност за различни дейности, които показват установената от дружеството обособеност на добивната и производствената
дейност на дружеството по
добив на кварц-каолинова суровина и процесите на производство от тази суровина
на нови неметални продукти. В техническата експертиза се посочва, че добивът на
суровината се извършва в кариерите, а суровина се подлага на минералогични процеси, които се извършват в обогатителните фабрики. От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в дружеството е налице обособяване на дейностите на добив на
суровина и тези на производство на неметални продукти, като има ясно
разграничение между различните фази от добива до последващо производство на
продукти.
Предвид изложените съображения съдът приема, че са били налице всички предпоставки –
процесуални и материални за издаване на исканото удостоверение за освободен от
акциз краен потребител на „Каолин" АД, с ЕИК *********, за енергийния продукт природен газ, с код по КН 2711 21 00, в обект обогатителна
фабрика Сеново в гр.
Сеново, с цел на използване на енергийния продукт
за производство на каолин и кварцов пясък.
Решението на
Началника на Митница Русе е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5
от ЗАДС и следва да бъде отменено. Естеството на искания от молителя акт не позволява
решаването на спора по същество. Ето защо след отмяната на акта, преписката
следва да се върне на компетентния орган – Началник на Митница Русе, който
следва да издаде исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител
като съобрази представената документация, описваща подробно технологичните
процеси и използването на енергийния продукт.
По делото е направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
направените в хода на производството разноски, за които е представен списък (л.
63), включващ изплатени суми за адвокатско възнаграждение по фактура №
**********/30.10.2015 г. на стойност 1179,37 лв. (л. 66-67) и по фактура №
**********/31.08.2015 г. на стойност 1637,03 лв. (л. 64-65), както и депозити
за СТЕ – 200 лв. и за ССЕ – 180 лв., и държавна такса в размер на 50 лв. От
данните по делото е видно, че същото е образувано по жалба на „Каолин” АД,
изготвена и подадена на 14.08.2015 г. от пълномощника адвокат М. В. от
Адвокатска колегия-гр. Варна въз основа на представено с жалбата пълномощно от
12.01.2015 г. (л. 11 от делото). По указание на съда е представено и друго
пълномощно от същата дата (12.01.2015 г.) овластяващо адвокат В. да
представлява дружеството – жалбоподател пред съдилищата на територията на Р
България (л. 14). В първото по делото заседание, проведено на 19.10.2015 г.,
жалбоподателят е бил представляван от адв. Т.Д. ***, преупълномощена от адв. В.
(виж пълномощно на л. 20). В съдебното заседание, проведено на 15.12.2015 г.
/второто по ред заседание/, жалбоподателят е представляван както от вече
преупълномощения адвокат Т.Д., така и от адвокат Д. Й., упълномощен с
пълномощно от 28.09.2015 г. (л. 40) да представлява „Каолин” АД заедно и поотделно
с Адвокатско дружество „Й., Р. и съдружници” гр. София, чийто член е адв. Й.. По
делото няма представени доказателства за договорено адвокатско възнаграждение
нито с адв. В., нито с адв. Т.Д.. Представени са единствено цитираните по-горе
две фактури ведно с платежните нареждания към тях, удостоверяващи извършените
плащания. Според отразеното във фактурите жалбоподателят е заплатил на горецитираното
адвокатското дружество сумата от 1637,03 лв. без ДДС за „изготвяне на жалба
срещу митническо решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител” по фактурата от 31.08.2015 г. и 1179,37 лв. без ДДС за
„данъчно-правни услуги относно адм.д. № 390/2015 на АС – Русе” – по фактурата
от 30.10.2015 г.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 24б, ал. 7 от ЗАДС, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Данните по делото сочат, че е налице плащане единствено
на адвокатското дружество, респективно на адв. Й.. Съдът намира обаче, че на
репариране подлежи единствено заплатената сума по фактурата от 30.10.2015 г. за
данъчно – правни услуги по адм.д. 390/2015, касаеща осъщественото процесуално
представителство на жалбоподателя във второто заседание по делото и след това
/писмени бележки вх.№3653 от 28.12.2015 г./. По отношение на заплатената сума
по първата фактура съдът намира, че не следва ответникът да бъде осъждан да
заплати сумата от 1637,03 лв., тъй като към датата за плащане на тази сума нито
адвокатското дружество, нито адв. Й. са разполагали с пълномощия да
представляват жалбоподателя (упълномощаването е от месец по-късно – от
28.09.2015 г.), а освен това категорично е доказано, че изготвянето на жалбата,
за което се отнася плащането по фактурата от 31.08.2015 г. е извършено от адв. М.
В., за която няма данни да е свързана с процесното адвокатско дружество,
получило плащането.
С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът
следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер от 1609,37 лв. разноски
по делото, включваща: 1179,37 лв. адвокатски хонорар, 380 лв. – депозити за
вещи лица и 50 лв. държавна такса.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Каолин” АД със седалище
гр. Сеново, общ. Ветово, Решение № 32-148359/31.07.2015 г. на Началника на Митница Русе, с което се отказва издаването на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител на „Каолин" АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Сеново, община Ветово, за получавания от търговското дружество енергиен продукт природен
газ, с код по КН 2711 21 00, в обект Обогатителна фабрика Сеново, в гр. Сеново, общ.Ветово, обл.Русенска, с цел на използване на енергийния продукт за производство на каолин
и кварцов пясък.
ВРЪЩА
преписката на Началника на Митница Русе за произнасяне по искане с вх. № 32-25891 от 12.02.2015 г. на „Каолин" АД, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител, за получавания от търговското дружество енергиен продукт природен
газ, с код по КН 2711 21 00, в обект обогатителна фабрика Сеново, в гр.Сеново с цел на използване на енергийния
продукт за производство на каолин и кварцов пясък, съгласно
дадените задължителни указания в мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуване
и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Митница
Русе да заплати на „Каолин" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово,обл.Русе, ул.
“Дъбрава” №8 сумата от
1609,37 лева (хиляда шестстотин и девет лева и тридесет и седем стотинки) - разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: