РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Сливен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101394 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответницата К. К. Х. и „БТК”
ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ********* от 12.01.2018 г., по силата на който на ответницата
била предоставена телевизионна услуга с месечен абонамент от 22,99 лв., със
срок на договора от 24 месеца. Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои
парични задължения, начислени й в 3 бр. последователни фактури за периода
от 22.01.2018 г. до 22.03.2018 г., което довело до едностранно прекратяване на
договора от „БТК” ЕАД на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите
условия.
Излагат се и твърдения, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018
г., „БТК” ЕАД, прехвърлил вземанията си по процесния договор на „С. Г.
Груп“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото дружество с Договор за цесия
1
от 01.10.2019 г.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответницата К. К. Х. му дължи сумата от 51,61 лв. по 3 бр.
фактури от 22.01.2018 г., 22.02.2018 г. и 22.03.2018 г., представляваща
потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 22.12.2017 г.
до 21.03.2018 г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ********* от 12.01.2018 г. и сумата от 13,81 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2018 г. до
30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 30/2021 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото разноски в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
особения представител на ответницата, с който изразява становище за
недопустимост на иска, евентуално за неговата неоснователност. Излага, че
не е ясно по какъв начин е формирана сумата за главница като твърди
разминаване в сумите по представените фактури и претендираната такава.
Прави възражение за погасяване на задължението по давност, оспорва и
редовността на уведомяването за извършените цесии. Моли за отхвърляне на
иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Чрез назначения
си особен представител - адвокат, изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
2
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответницата К. К. Х., ЕГН:
**********, дължи сумата от 51,61 лв. по 3 бр. фактури от 22.01.2018 г.,
22.02.2018 г. и 22.03.2018 г., представляваща потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г. по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
********* от 12.01.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за цесия и сумата от 13,81 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 07.04.2018 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 30/2021 г. по описа на СлРС,
до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД е процесуално недопустим, поради липса на
правен интерес от предявяването му и производството по него следва да бъде
прекратено.
С Определение № 1127 от 20.08.2021 г. по делото съдът е указал на
ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи какъв е правният му
интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
му дължи сумата от 13,81 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата,
предвид липсата на издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочената сума.
Съдът е предупредил изрично ищеца, че при неизпълнение на указанията,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено в
частта по този иск.
В указания срок ищецът не е изпълнил указанията на съда.
Разглеждането на установителен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
вземане, за което няма издадена заповед за изпълнение в заповедното
производство, е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес.
Предвид изложеното, производството следва да се прекрати в частта по
3
предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата К. К. Х., ЕГН: **********, дължи
сумата от 13,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
07.04.2018 г. до 30.11.2020 г.
Що се отнася до предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата дължи
сумата от 51,61 лв. по 3 бр. фактури от 22.01.2018 г., 22.02.2018 г. и
22.03.2018 г., представляваща потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г. по Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********* от 12.01.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 30/2021
г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението, то
същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Видно от приетите писмени доказателства по делото между ответницата
К. К. Х. и „БТК” ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № ********* от 12.01.2018 г., по
силата на който на ответницата била предоставена телевизионна услуга с
месечен абонамент от 22,99 лв., със срок на договора от 24 месеца.
За потребените от ответницата услуги били издадени три
последователни фактури за периода от 22.01.2018 г. до 22.03.2018 г. на
стойност 19,61 лв., 35,61 лв. и 51,61 лв.
Ответницата не е заплатила стойността на потребените от нея услуги.
Предвид неизпълнението на тези задължения от ответницата, „БТК”
ЕАД прекратил едностранно сключените договори съгласно Общите условия
на мобилния оператор.
Установява се още от представените писмени доказателства, че с
Договор за цесия от 16.10.2018 г., „БТК” ЕАД, прехвърлил вземанията си по
4
процесния договор на „С. Г. Груп“ ООД, който ги прехвърлил на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 01.10.2019 г.
В Договорите за цесия е уредено упълномощаване на цесионера от
цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания за прехвърлянето
им на цесионера.
Представено е уведомително писмо, адресирано едновременно от
„БТК“ ЕАД, „С. Г. Груп“ ООД и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратено до ответницата, но липсват
доказателства за връчването му.
Съдът не споделя възражението на ответницата за неоснователност на
исковете поради нередовно съобщаване на длъжника за цесиите.
Установи се, че вземанията по процесните договори са били
прехвърлени с две последователни цесии, за което са представени
съответните писмени доказателства, като цесиите са действителни. Цедентът
е овластил с изрично упълномощаване в договора цесионера от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова
пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато той е изрично
овластен за това, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
5
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответницата дължи сумата от 51,61 лв.,
представляваща потребени и неплатени далекосъобщителни услуги е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 710,00 лева, от които 205,00 лева - заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. д. №
30/2021 г. по описа на РС - Сливен, както и 25 лева - държавна такса, 300 лева
- депозит за особен представител и 180 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, направени в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес ********** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.
В, ет. 8, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД сумата от 51,61 лв. /петдесет и един лева и шестдесет и една
стотинки/ по 3 бр. фактури от 22.01.2018 г., 22.02.2018 г. и 22.03.2018 г.,
представляваща потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г. по Договор за предоставяне на
6
далекосъобщителни услуги с клиентски № ********* от 12.01.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение №
260029/07.01.2021 г. по ч. гр. д. № 30/2021 г. по описа на СлРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск по чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, че
ответницата К. К. Х., ЕГН: **********, с адрес **********, дължи сумата от
13,81 лв. /тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2018 г. до 30.11.2020 г., поради
недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА исковата молба в тази й част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. Х., ЕГН: **********, с
адрес **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“
№ 81, вх. В, ет. 8, сумата от 710,00 лв. /седемстотин и десет лева/,
представляваща направените по делото разноски в общ размер, от които:
505,00 лв., представляваща направени разноски в исковото производство и
205,00 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 30/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е
прекратено производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Сливен в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7