Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.05.2022 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13606/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са
частични искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие противоправно и виновно
поведение на служителите на ответника.
ИЩЕЦЪТ – В.И.Й. , ЕГН **********, чрез адв. К.К.А., твърди,
че с влязла в сила присъда на 28.10.2014 г. е осъден
за извършването на престъпление по НОХД № 16037/2010г. на СРС, ВНОХД № 1422/2014г. по описа на СГС. Наложеното му наказание е лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
като изпълнението е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с три годишен срок. Сочи,
че на 29.10.2017 г. е реабилитиран по право и държавата вече няма правомощие да
го третира като осъждан. Въпреки това в
Национална следствена служба все още не е отчетено това обстоятелства и в
техните регистри е вписано, че срещу него има образувано досъдебно
производство. Ищецът навежда, че горното обстоятелство му е попречи да
упражнява любимото си хоби, както и се е отразило негативно на професионалното
му развитие. В тази връзка излага, че е ловец от дълги години като е наследил
хобито от баща си и е ръководител на ловна дружинка. Поведението на ответника
обаче му пречило да упражнява хобито си, защото не можел да получи необходимото
разрешение за притежание и използване на ловно оръжие, тъй като в регистъра на
Национална следствена служба все още се водило, че срещу него има образувано
наказателно производство. Въпреки че нямал оръжие, той продължавал да
организира дружинката, но не можел да участва в лова, което му причинявало
неудовлетворение. Отделно от това се чувствал унижен и авторитетът му пред
хората от дружинката е бил накърнен, тъй като въпреки че още от 29.10.2014 г.
обективно не би следвало да има пречка да получи разрешение за оръжие и до
момента няма такова и той не може да даде никакво разумно обяснение за
това. С оглед на изложеното намира, че
са него е налице правен интерес да предяви настоящия частичен иск като
претендира ответникът да бъда осъден да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., част от вземане в общ размер на
30 000 лв. Ищецът твърди и че от противоправното поведение на ответника е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от получаване
на възнаграждение във връзка с избора да му участва в главна роля в чуждестранна
филмова продукция. Сочи, че наличието на наказателно производство срещу него
според регистъра на Национална следствена служба е пречка да получи виза да
замине за САЩ и съответно да участва във филмовата продукция, поради което е
пропуснал да реализира доход в размер на 60 000 щ.д. или 105 000 лв.
С оглед това намира, че за него е налице правен интерес да претендира същата
сума като обезщетение за причинените му имуществени вреди, като в настоящето
производство предявява частичен иск за сумата от 26 000 лв. Претендира
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди да му бъде присъдена и
законна лихва, считано от датата на настъпване на реабилитацията- 28.10.2017 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – П.НА Р.Б., оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че за ищеца е налице влязла в сила присъда, с
която същият е признат за виновен в извършване на престъпление. Оспорва от
страна на Прокуратурата да е налице противоправно и виновно поведение на
служители/магистрати. Оспорва да е налице пряка причинно- следствена връзка
между поведението на нейни служители/магистрати и твърдените имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва претенцията за лихви.
Съдът, като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
С исковата молба е представено
зав. копие от влязла в сила присъда на 28.04.2014 г по НОХД № 16037/2010г. на СРС, ВНОХД № 1422/2014г. по
описа на СГС, от която е видно, че ищецът Й. е осъден за престъпление по
чл.343, ал.3 вр. с чл342, ал1 от НК и му
е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението е отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК - с три годишен срок.
Представено е зав.копие от членска
карта на Национално ловно – рибарско сдружение, както и билет за лов, с които се установява твърденията, изложени в
исковата молба, че ищецът Й. е член на Съюза на ловците и риболовците в
България.
От представения
документ от „М.П.“ с легализиран превод, се установява, че Й. е преминал кастинг по скайп, но същият не е могъл да
подаде молба за виза за пътуване поради предстоящо дело в България, поради
което не го допуснали до следващата фаза на кастинга. Посочено е, ако е бил избран за ролята, щял да получи компенсация от
60 000 долара.
Представена е справка от зав.
служба „Документно обслужване“ от
11.19.2019г., от която е видно, че има образувано на 29.05.2010г. досъдебно производство за
престъпление против личността-чл.343, ал.3 от НК.
Представена е и втора справка от
същата служба- „Документно обслужване“- от 05.01.2022г., от която е видно, че в
Централната информационна система на следствените служби към момента няма данни
за неприключени наказателни производства за В.И.Й..
Представени са от ответника- П на
РБ, Правила за издаване на удостоверителни
документи от Националната, следствена служба по смисъла на чл.45, ал.1 от
Правилника за администрацията на П.НА Р.Б., утвърдени със Заповед №3-34 от 14.02.2018 г. на Б.С.-
директор на НСлС., заедно с извадка от официален сайт
на ПРБ / www.prb.bg /, съдържащо Приложение № 5 от
горепосочените правила, в които е
посочен редът, по който заинтересованото лице може да сигнализира Национална
следствена служба да бъде отчетено
обстоятелства в техните регистри, че срещу него няма образувано досъдебно
производство поради настъпила реабилитация по право.
По делото
не са представени доказателства от страна на ищеца, че е положил
усилия по смисъла на Правила за издаване на
удостоверителни документи от Националната, следствена служба по
смисъла на чл.45, ал.1 от Правилника за администрацията на П.НА Р.Б., утвърдени със Заповед №3-34 от 14.02.2018
г. на Б.С.- директор на НСлС., заедно с извадка от официален
сайт на ПРБ / www.prb.bg /, съдържащо Приложение № 5 от
горепосочените правила.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят И.К.Й., баща на
ищеца, сочи, че по наследство спортуват. Синът му използвал спорта и по
здравословни проблеми, имал диабет. Спортуването му спомагало да се
възстановява по-бързо. Неговите преживявания засилили диабета и емоционално
паднал. Плащал си членския внос и в ловно-рибарския съюз, и в горско
стопанство, обаче нямал документи и не можел да използва оръжие, то било
иззето, подарък от дядо му по наследство и оръжие, което свидетелят му бил купил.
Идвал един- два пъти с тях и като отговорник на дружинката по охрана на дивеча,
обаче му станало неудобно от колегите, от приятелите, отказал се и се затворил
вкъщи, сринал се емоционално, та до октомври 2020 година, когато го извикали от
служба КОС и му разрешили да си вземе оръжието и разрешителното и да ловува.
Други относими доказателства по
делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание чл.49
вр. с чл.45 от ЗЗД са неоснователни.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените
искови претенции
се явяват недоказани
и подлежат на отхвърляне, тъй като в хода на производството не бе проведено пълно и главно доказване, че вредите са
настъпили по причина на работа, за чието изпълнение ответникът отговаря. В хипотезата, когато доказателствената
тежест за установяване на определени предпоставки е възложена на някоя от
страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за
настъпването на съответните обстоятелства.
По делото бяха представени като доказателство Правила
за издаване на удостоверителни документи от Националната, следствена служба по
смисъла на чл.45, ал.1 от Правилника за администрацията на П.НА Р.Б., утвърдени със Заповед №3-34 от 14.02.2018
г. на Б.С.- директор на НСлС, заедно с извадка от официален
сайт на ПРБ / www.prb.bg /, съдържащо Приложение № 5 от
горепосочените правила. Съгласно
разпоредбата на чл.36 от Раздел III от Правилата „Актуализиране на данни в информационните масиви в
централизираната информационна система на следствените служби (ЦИССС),
съдържаща данни за обвинения по неприключили наказателни производства спрямо
конкретни лица " се реализира по следния начин: При искане за заличаване на данни от информационните
масиви в ЦИССС, съдържащи информация за обвинения по неприключени наказателни
производства спрямо конкретни лица, се предоставят следните документи:
-заявление по образец съгласно Приложение
№5, подадено лично от лицето или от надлежно упълномощен негов
представител с изрично писмено пълномощно и
-оригинал или заверено копие на окончателния (влязъл в сила ) прокурорски
или съдебен акт, удостоверяващ приключването
на наказателното производство срещу лицето.
По делото не са представени доказателства ищецът
да е представил заявление по образец, регламентиран по горните правила или
други действия и документи пред НСлС, като оригинал
или заверено копие от влезлия в сила окончателен съдебен акт, удостоверяващ
приключването на наказателното производство срещу него. На официалната интернет
страницата на ПРБ, респективно на НСлС, е прикачено заявление по образец - Приложение
№5, от която е видно, че всяко заинтересовано лице може да
подаде искане за заличаване на данни от информационните масиви в ЦИССС, тъй
като не е изградена комуникация /връзка между Бюро „Съдимост" и НСлС за
уведомяване при приключване на наказателно производство с окончателен съдебен
акт. Следвало е ищецът Й. е да прояви заинтересованост и да извърши
необходимите действия за актуализирането на данните му в ЦИССС, поради което в
конкретния случай липсва противоправност. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже незаконосъобразност в действията на ПРБ, респ. нейни
служители- доказателства в тази
връзка не се ангажираха.
Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани всички елементи от
фактическия състав на правото по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице
основанията за ангажирането на деликтната отговорност на ответника-Прокуратурата
на РБ.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответника
разноски по делото в размер на 450лв. за юриск. възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от В.И.Й., ЕГН **********, чрез адв. К.К.А.,***, срещу П.НА Р.Б., гр. София, бул. Витоша № 2, за обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,
част от вземане в общ размер на 30 000 лв., както и обезщетение за
причинените му имуществени вреди за сумата от 26 000 лв., която
сума представлявала част от пропуснат да реализира доход в размер на 60 000
щатски долара /105 000 лева/, ведно със зак. лихва, като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА– В.И.Й. , ЕГН **********,
чрез адв. К.К.А.,***, да заплати на П.НА Р.Б., гр. София, бул. Витоша № 2,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 450лв.( юриск.
възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: