Р Е Ш Е Н И Е № 260016
25.06.2025 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХIII граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУСКА
АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 236 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Депозирано е искане
от П.П., в което страната сочи, че макар в мотивите си съдът да е изразил воля
да изнесе на публична продан допуснатият до делба незастроен имот в местността
„Г...“, Д……, заснет в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор № ……….,
тази воля не е намерила отражение в диспозитива му, поради което се иска да се
поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в постановеното решение по извършване
на делбата на основание чл. 247 от ГПК.
В искането
съделителят П. посочва още, че съдът е пропуснал да му присъди разноски по
уважената претенция по сметките съгласно представен списък. Иска се допълване
на постановеното решение по извършване на делбата в частта за разноските на
основание чл. 248 от ГПК чрез присъждане на сторените и поискани своевременно
от него такива в размер на 1780 лева, включващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице.
Като взе предвид исканията и становищата на страните,
съдът намира, че искането с правно основание чл. 247 от ГПК е основателно, а искането
с правно основание чл. 248 от ГПК е частично основателно. Това е така по
долуизложените съображения.
По молбата по чл. 247 от ГПК:
В практиката на
ВКС и ВАС константно се приема, че наличието на противоречие между приетото в
мотивите и отразеното в диспозитива на съдебното решение съставлява очевидна
фактическа грешка – така напр. определение № 882 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 727/2012 г., I г. о., ГК; решение № 4524 от 18.05.2005 г. на ВАС по адм.
д. № 84/2005 г.; определение № 121 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1898/2010 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай
съдът е изразил правилно волята си в мотивите на решението по допускане на
делбата – че следва допуснатият до делба незастроен имот в местността „Г...“, Д...ско,
заснет в КККР на населеното място като ПИ с идентификатор № ………., да се изнесе
на публична продан. При съставяне на диспозитива на решението, обаче, съдът е
пропуснал да посочи, съответно на мотивите, че изнася на публична продан и
горепосочения имот.
Налице е очевидна
фактическа грешка в решението. Същата следва да бъде отстранена по реда на чл.
247 от ГПК.
По молбата по чл. 248 от ГПК:
Действително, в
диспозитива на решението по допускане на делбата липсва произнасяне по
поисканите от П.П., чиято претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е
уважена в цялост, разноски. Следва решението да се допълни чрез присъждане на
разноски в полза на тази страна в размер само на 1000 лева за адвокатско
възнаграждение – това е сумата, посочена в представения списък по чл. 80 от ГПК, находящ се на л. 444 от делото. Друг списък преди края на последното
съдебно заседание по делото страната не е представила. Константа е практиката
на ВКС, че непосочената в списъка разноска не се присъжда, независимо дали по
делото са представени доказателства за нея – в този смисъл са напр. определение
№ 50006 от 13.03.2023 г. по ч. гр. дело № 3172/2022 г. по описа на II г. о. на ВКС, определение № 1941 от 03.07.2023 г. по
ч. гр. дело № 4211/2022 г. по описа на IV г. о. на ВКС и други. Без значение е, че съделителят П.
е изброил в молбата си по чл. 248 от ГПК сторените разходи – това е направено
след като е имал възможността и задължението да представи списък по чл. 80 от ГПК (в този смисъл – определение № 50113 от 13.04.2023 г. по гр. дело №
2270/2022 г. на ВКС, IV г. о.,
определение № 50006 от 09.02.2023 г. по ч. гр. дело № 2339/2022 г. на ВКС, IV г. о.).
Исканият размер на
възнаграждението се намира да е съответен на фактическата и правна сложност на
делото и да не е прекомерен.
Така мотивиран и
на основание чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното решение № 260007/20.03.2025
г. по гр. дело № 236/2017 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХIII гр. състав, като в първия диспозитив (за изнасяне на
публична продан) СЛЕД: „целият от 23 кв. м., находящ се в поземлен
имот с идентификатор ………..“, ДА СЕ
ЧЕТЕ:
„както
и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ……… по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед ……….., с адрес на имота гр. Д..., местност „Г...", с площ от
795 кв. м., при съседи: ……
ДОПЪЛВА В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното решение № 260007/20.03.2025 г. по гр. дело № 236/2017 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, ХIII гр. състав, като:
ОСЪЖДА
З.В.Д., ЕГН: **********, да заплати
на П.В.П., ЕГН: **********, парична сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща разноски за производството.
Решението в частта
за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд, а
в частта за допълване на разноските има характер на определение и може да бъде
обжалвано с частна жалба в едноседмичен с срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Руска Андреева
Вярно с оригинала.
М.Х.