Решение по дело №208/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150200208
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ

                                 Гр.Момчилград, 29.09.2020г.

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд в публично заседание проведено на 21.09.2020година в състав;

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 208/2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Р.Р.Х. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 56/ 15.06.2020г. на Началник на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

            В подадената жалба, се изразява недоволството от процесното наказателно постановление, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, т.к., личната карта не била у него по независещи причини, породени от епидемията, а и е бил спрян за проверка съвсем неоснователно.  Иска да се отмени нак.постановление.

            В съдебно заседание– жалбоподателят, не се явява, и не се представлява. 

            Ответната страна- АНО, не се явява, като е постъпило писмено становище със приложени документи към преписката по издаването на процесното нак.постановление.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Обжалваното Наказателно постановление № 56/ 15.06.2020г. /в скоби е изписано ЗППАМ/ на Началник на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, е издадено въз основа на АУАН № 56/ 06.06.2020г., за това, че жалбоподателят на 06.,06.2020г. в 09,40 часа, на 1-во класен път № 5, на км.366+300м., при поискване не е представил документ за самоличност /лична карта/ за удостоверяване на самоличността.

С това НП на жалбоподателя е наложено съответно наказание- на осн.чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложено наказание “глоба” в размер на 50 лева, за допуснато нарушение на чл.6 от ЗБЛД.

В самото нак.постановление са изписани словесно и нарушените норми. Не е установена датата на връчване на НП.

            По делото са разпитани свидетели- актосъставителят и свидетелят по АУАН, които в своите показания сочат,че на спомената дата и място, спрели за проверка управляваната от жалбоподателя кола, и същият при поискване не е представил както лична карта, така и СУМПС. Заявил, че книжката му е отнета за неплатена глоба, която междувременно бил платил- и което установили след извършена справка в системата. Междувременно бил представил задграничен паспорт, но те вече му били съставили акта. Последният е бил съставен, след като е отказал да представи поисканият документ за самоличност. Обяснил, че не е представил задгр.паспорт преди това „защото така искал“. Единият  от свидетелите заявява, че дори се бил заключил в колата при проверката и не искал да излиза.

            Като доказателства са представени Обжалваното Наказателно постановление № 56/ 15.06.2020г. на Началник на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали; АУАН № 56/ 06.06.2020г. /в който е описана горната фактическа обстановка, като жалбоподателят е отказал да го подпише/; и придружително писмо за изпращане на НП № 56/20г. за връчване от РУ- Златоград на адресата.  

 Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването на нак. Постановление, и в законоустановеният срок, и поради това следва да се разгледа по същество. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, т.к. АНО не е ангажирал доказателства за датата на връчване.

По същество; Съгласно  чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. В случаите, когато някой не представи документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, санкционната норма на чл.80 т.5 от ЗБЛД предвижда наказание "глоба" в размер от 50 до 300 лева.

Действително в  чл. 6 ЗБЛД не е посочено по какъв начин следва да стане удостоверяването на самоличността, но от своя страна в разпоредбата на чл.3 ал.1 и ал. 2 от ЗБЛД е посочено, че "документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни", както и че "самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон". Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби сочи, че законодателят е въвел задължение за гражданите да удостоверяват своята самоличност пред компетентните длъжностни лица чрез документи за самоличност, респ. чрез други документи- заместващи или документи изрично посочени в закон за тази цел. В този смисъл в НП не е необходимо да се изброява изчерпателно видовете документи, чрез които лицето може да установи самоличността си.

Според легалното определение на § 1 т.1 от ДР на ЗБЛД, "документ за самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл.13 ал. 1 и 2 от ЗБЛД, на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, както и замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал. 1 и 3 на посочената норма.

В АУАН и НП не е отразено обстоятелството пред кого лицето не е представило лична карта. Неотразяването на това обстоятелство е съществено нарушение, доколкото това обстоятелство е съществен елемент от разпоредбата на  чл. 6 ЗБЛД. Единствено при поискване от компетентно длъжностно лице, определено със закон, гражданите са длъжни да удостоверят самоличността си.  Освен това не посочено мястото на извършване на нарушението, като последното е отразено само като съответен пътен участък, но не е ясно къде точно са намира същият участък от пътя- не се установява дали това е на територията на конкретна община, за да се прецени и териториалната компетентност на АНО.

Самото нарушение на  чл.6 от ЗБЛД се състои в "неудостоверяване на самоличността при поискване от компетентни длъжностни лица, определени със закон". В конкретният случай, отразените в АУАН и НП обстоятелства не съответстват на  чл. 6 ЗБЛД, който вменява задължение на гражданите единствено при поискване от компетентни длъжностни лица да удостоверяват самоличността си с допустимите от ЗБЛД документи за самоличност.

Дори обаче да се приеме, че не са налице горепосочените недостатъци, то съдът счита, че са липсва извършено нарушение на чл.6 от ЗБЛД, и това е така поради обстоятелството, че проверяваното лице е представил документ за самоличност /задграничен паспорт/, което се установява с показанията на актосъставителя и на свидетеля по АУАН. Дали представянето на документа е станало непосредствено след поискването му или след съставянето на АУАН /както е станало според свидетелите/ е без значение за да се приеме, че има нарушение на чл.6 от ЗБЛД. В конкретния случай съдът приема, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е допуснал това нарушение, то извършеното от него за нарушение е незначително с оглед на това, че същият е представил  документите самоличност след съставянето на АУАН, поради и което може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Касае се за нарушение, от което не е могло да настъпят вредни за обществото последици.

С оглед на горното съдът приема, че няма допуснато от жалбоподателя нарушение на чл.6 от ЗБЛД, поради и което обжалваното нак.постановление е незаконосъобразно издадено, и като такова следва се отмени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 56/ 15.06.2020г. на Началника на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, с което на Р.Р.Х. с ЕГН- **********, на основание чл.80 т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, за нарушение на  чл.6 от ЗБЛД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Кърджалийския административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.                                                                    

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: