№ 208
гр. гр. Добрич, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500672 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№2929/21.10.2024г., подадена от адв.Е. Н. в качеството и на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК на Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.Д.,
ул.***, към която по реда на чл.265 от ГПК са присъединени съответниците и
Н. Г. С. с ЕГН ********** от с.П., общ.Г. Т., ул.***, действаща чрез настойник
си Н. К. М. с ЕГН **********, и И. П. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ.Г. Т.,
ул. ***, срещу решение №95/03.10.2024г. по гр.д.№379/2023г. на РС-Генерал
Тошево, с което се Осъждат И. П. Т. с ЕГН ********** от с. П., общ.Г. Т., ул.
***, Г. Г. Н. с ЕГН ********** и Н. Г. С. с ЕГН **********, солидарно да
заплатят на Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., сумата от 2 999.00 лв.,
представляваща необходими средства за възстановяване на нанесени щети
вследствие на некачествено и лошо изпълнение на възложен строителен
ремонт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2021г. до
окончателното изплащане.
Въззивникът намира обжалваното решение за немотивирано и
неправилно. Развитите от съда съждения и изводи не били достатъчни да
обосноват крайния изход от делото. Въпреки оспорването на посивната
процесуална легитимация на ответницата Г. Г. ищецът не бил ангажирал
доказателства тя да е приела изрично или мълчаливо наследството на
наследодателя си, първоначален ответник. Щом нямало данни тя да е приела
1
наследството не можела да отговаря за задължения на наследодателя си.
Неправилно районният съд е приел, че цялото вземане е установено с влязлото
в законна сила на 18.04.2023г. решение по гр.д.№331/2021г.,както и, че срока
за погасителната давност е пет години от тогава, което противоречало на
разпоредбата на чл.116а ЗЗД и ТР от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК
на ВКС. Предявеният частичен иск за сумата от 1лев не прекъсвал давността
за цялото вземане. За процесната част срокът бил 3-годишен и течал от
м.септември 2019г., когато ищецът е констатирал некачественото изпълнение
на СМР. Ищецът не бил доказал и реалното настъпване на вреди. Иска отмяна
на решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната по жалбата страна, ищецът,
е подал писмен отговор с доводи за неоснователност и необоснованост на
твърденията на обжалващия. Обжалваното решение било правилно с оглед
проведеното производство по гр.д.№331/2021г.на ГТРС в което било
установено основанието на вземането, от назначената експертиза било
установено, че ремонта е некачествен, не може да се поправи, а следва да си
извърши нов. Извършена била справка относно липсата на вписан отказ на
въззивницата от наследството на Г. С.. Позоваването на погасителна давност е
извършено от обособения представител във второто по ред съдебно заседание.
Иска потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 07.10.2024г.,
когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 21.10.2024г.,
отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК/особения
представител не дължи държавна такса/, допустима е.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание.
Гр.д. №379/2023г. на РС-Генерал Тошево е образувано по искова молба
вх.№2794/02.11.2023г. от Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, чрез
упълномощения пълномощник М. М. , с която срещу И. П. Т. ЕГН **********
от с. П., общ. Г. Т., ул. ***, и Г. С. М. ЕГН ********** от с. П., общ. Г. Т., ул.
***, починал в хода на производството/на датата ***г./и заместен по реда на
чл.227 от ГПК от наследниците си Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.*** и
Н. Г. С. с ЕГН ********** от с.П., общ.Г. Т., ул.***, поставена под запрещение
2
в хода на производството с влязло в сила на 23.05.2025г. решение
№102/29.04.2025г. по грд.№53/2025г.на ДОС, за което въззивното
производство е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.3 от ГПК, действаща
понастоящем чрез настойника си Н. К. М. с ЕГН **********, е предявен иск
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2
999лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправката
на некачествено и лошо изпълнение на възложен строителен ремонт. Няма
причина процесът да не продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на
правоприемниците на Г. С. М. при липса на вписан отказ от наследство,
обективиращ основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на лицата, приети от съда за ответници по
иска. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от
наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на
наследственото правоприемство, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството- в този смисъл разрешенията, дадени с
т.1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. В
случая е установено, че няма вписан отказ на Г. Г. Н. от насредството на баща
и Г. С. М.. За процесуалното правоприемство по чл.227 от ГПК е без значение
и поставянето под пълно запрещение на наследник на починалата страна, в
случая наследника на Г. С. М. Н. Г. С., тъй като правните последици на
запрещението рефлектират върху способността за лично извършване на
правни действия занапред/запрещението действа занапред/ и върху пределите
на отговорността на запретения, защото статутът на лицата, поставени под
пълно запрещение е приравнен по закон на този на малолетните, а на
поставените под ограничено запрещение на този на непълнолетните лица.
Изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства се свеждат до
проведено съдебно производство по гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево,
приключило с решение №28.22.03.2023г.за уважаване на предявения от него
частичен иск за сумата от 1.00лев, част от сумата от 3000лева,
представляващи необходими средства за отстраняване на щети в следствие на
некачествено изпълнение на възложен ремонт на жилище, находящо се в гр.Д.,
***, в хода на което било доказано некачественото боядисване и замърсяване и
необходимостта от отстраняване на недостатъците от изработеното. В
обстоятелствена част на исковата молба ищецът изрично се е позовал на
обвързващата сила на решение №28/22.03.2023г. по гр.д.№331/2021г. на ГС-
Ген.Тошево относно непредявената част от вземането му, предмет на
настоящия иск, което обосновава категоричния извод, че исковата сума е
именно за непредявената част от вземането на ищеца срещу ответниците. В
този смисъл и изричното изявление на пълномощника на ищеца в първото по
делото съдебно заседание, проведено на 02.09.2024г., заявил , че исковата
претенция е „продължение“ на уважения частичен иск при идентични факти и
3
обстоятелства.
Няма спор, установява се от събраните по делото доказателства, в това
число материалите по гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево, че с постановеното
по делото решение №28/22.03.2023г. е уважен предявеният от ищеца частичен
иск за сумата от 1.00лев, част от сумата от 3000лева, представляваща
средствата, необходими за отстраняване на некачествено изпълнение по
неформален договор за извършване на строително-монтажни работи в
жилището на ищеца, находящо се в гр.Д., ***. Прието е претенцията да
произтича от договор за изработка от м.май 2019г. и се отнася до заплащане на
разходите, необходими за поправката на некачествено извършени ремонтни
работи- чл. 265, ал.1, пр.2 от ЗЗД. На същото основание, на което е разгледан и
уважен частичния иск, се претендира и процесната сума- разходи по
отстраняване на некачествена изпълнение на възложени ремонтни работи, т.е.
настоящото производство е образувано между същите страни, на същото
основание и с предмет – друга част от вземане за стойността на разходите за
отстраняване на некачествено изпълнение на възложени с договор за
изработка от м.май 2019г. ремонтни работи.
Въведеното от ищеца твърдение, че с постановеното решение
№28/22.03.2023г. по гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево непредявената част
от вземането е установена както по основание , така и по размер, е
неоснователно. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално
право, т.е. правопораждащите го юридически факти. В случаите на предявен
частичен иск за парично вземане, ищецът претендира само част от размера на
вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем и е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането. Доколкото в процесния случай се претендира друга част от вземане
по вече предявено по съдебен ред вземане, заявено като частично, то към
настоящия момент формираната сила на присъдено нещо на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантните факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право /така т.2 от
ТР № 3 /22.04.2019г. на ВКС по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/т.е. в случая
съдът при разглеждане на настоящия спор, е длъжен да приеме, че между
страните съществува договорно правоотношение по договор за изработка, със
съдържанието, установено по гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево, решението
4
по което е влязло в сила на 18.04.2023г., както и че изпълнителите не са
изработили качествено възложеното им с договора. Следователно, при
уважаване на частичния иск в случая, пределите на силата на пресъдено нещо
на решението по гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево се ограничава до
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право-частта от 1лев.
Същевременно обаче е без всякакво значение за настоящия спор, до какъв общ
размер е констатирано цялото твърдяно от ищеца вземане с влязлото в сила
решение по частичния иск, тъй като общият размер на вземането не е предмет
на заявеното искане, съдът не е имал възможност да разгледа и вземе решение
по цялата сума на вземането и този размер не е обхванат от обективните
предели на силата на присъдено нещо. В процеса по частичния иск по гр.д.
№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево общият размер на вземането е бил предмет
единствено на преюдициална констатация дали цялото вземане надвишава
предявената по делото негова част, респ. за сравняване размера на
предявената част с размера на цялото вземане именно защото предмет на
делото е само заявената за защита част и съдът дължи произнасяне съобразно
установеното в тези рамки. В настоящия процес, макар и въз основа на
приетото в решението по частичния иск да следва да се приеме, че ищецът е
претърпял вреди от некачественото изпълнение на възложените ремонтни
работи, съизмерими със стойността на разходите за тяхното отстраняване,
техният остатъчен размер следва да бъде установен с допустими
доказателствени средства в хода на делото. Доказателствената тежест да
установи по размер цялото вземане, респ. съществуването на предявената в
настоящия процес остатъчна част, е на ищеца, което му е указано с доклада по
делото и което той не е сторил. Заключението на изготвената в хода на гр.д.
№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево експертиза относно вида и размера на вредите
от некачественото изпълнение на ремонтните работи и тяхната стойност, на
която се е позовал ищеца, не може да бъде ценена в настоящия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ГПК , заключението на вещото лице
трябва да бъде събрано чрез личното му изслушване от съда, за да бъде годно
доказателство в гражданския процес. Поради това, заключението, дадено по
друго гражданско дело няма доказателствена стойност по настоящото дело,
респ.заключението гр.д.№331/2021г. на ГС-Ген.Тошево не може да се използва
по настоящото дело за установяване размера на остатъчна част от вземането,
предмет на настоящия иск. Други доказателства ищецът не е ангажирал.
Влязлото в сила решение за част от вземането само по себе си не е основание
за дължимост на остатъка в претендирания размер. След като не е доказан
остатъчния размер на вземането, не подлежи на преценка за допустимост на
5
възражение за погасяване по давност на правата на ищеца-възложител,
предвид развилия се спор дали е направено своевременно, и на преценка за
основателност на същото.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Достигайки до извод в обратния смисъл районния съд е постановил
неправилно съдебно решене, което следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, право на съдебно-деловодни разноски имат
ответниците, заели позицията на въззивници. Нито един от тримата не е
удостоверил извършването на разходи в първоинстанционното производство, а
във въззивното производство е доказано извършването на разходи за
адвокатско възнаграждение от 600лева само от Н. Г. С., действаща чрез
настойника си Н. К. М., които следва да и се присъдят. Другите двама
възъззивника -И. П. Т. и Г. Г. Н., не са удостоверили извършването на разходи
за въззивното производство.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №95/03.10.2024г. по гр.д.№379/2023г. на РС-Генерал
Тошево в цялост, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ***,
срещу И. П. Т. ЕГН ********** от с. П., общ. Г. Т., ул. ***, и Г. С. М. ЕГН
********** от с. П., общ. Г. Т., ул. ***, починал в хода на производството/на
датата ***г./и заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си Г. Г. Н. с
ЕГН ********** от гр.Д., ул.*** и Н. Г. С. с ЕГН ********** от с.П., общ.Г.
Т., ул.***, действаща чрез настойника си Н. К. М. с ЕГН **********, иск за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2
999лева, представляваща стойността на разходите, необходими за
отстраняване на некачествено и лошо изпълнение на възложен строителен
ремонт, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ***, да заплати Н. Г. С. с
ЕГН ********** от с.П., общ.Г. Т., ул.***, чрез настойника и Н. К. М. с ЕГН
**********, съдебно-деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 600лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7