Определение по дело №147/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2013 г.
Съдия: Милена Богданова Богданова
Дело: 20131500900147
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е

 

Гр.Кюстендил 10.12.2013г.

 

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

                              

Като разгледа докладваното от съдия Богданова търговско дело №147 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.389 ал.1 от ГПК.

По искова молба вх.№8174/09.12.2103г., подадена от „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от адв.и.с.б., съдебен адрес гр.* 1000, ул.“* *“ №* е образувано търговско дело №147/2013г. по описа на КОС с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, чл.649 ТЗ и чл.135 от ЗЗД  срещу „Ебонит лайт“ ЕООД – в производство по несъстоятелност ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.* 1700, бул.“* *“ №** вх.* маг.* и „Князът“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №**. Ищецът е направил особено искане по чл.389, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: Възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника „Князът“ ЕООД съгласно приложения по делото учредителен акт – Устав на дружеството, а именно: Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.*, район „*“, бул. * * III“ №**, целия с площ от ** /***/ кв.м., с номер по предходен план ** /***/, квартал *, парцел **, при съседи по скица *** – поземлени имоти с номера *********.

Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и представените към нея писмени доказателства намира, че същата е процесуално допустима, подадена е до съда компетентен да се произнесе по нея, но направеното искане за допускане на обезпечителна мярка „възбрана” на описания недвижим имот е неоснователно. Съображенията за това са следните.

В чл.389 от ГПК се регламентира обезпечението на висящ иск.Условията, при чиято кумулативна даденост такова обезпечение може да бъде допуснато се проверяват от съда и са: искът да бъде допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана съобразно интереса на молителя. Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

            Предявените искове са допустими и вероятно основателни с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства. Съдът обаче намира, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като исковите молби по чл.135 ЗЗД подлежат на вписване. Придобитите от трети лица права след вписването на исковата молба не могат да се противопоставят на ищеца, съгласно чл.114 б „в” от ЗС вр. с чл.112 б „з” ЗС. Следователно действието на вписването се припокрива с това на възбраната като обезпечителна мярка. На осн. чл.226 ал.3 от ГПК съдебното решение по спора ще има сила на присъдено нещо и спрямо последващия приобретател, придобил права от ответника след вписването на исковата молба. Освен изложеното, с разпореждане от 09.12.2013г. съдът е постановил издаване на исканите от ищеца съдебни удостоверения, необходими за снабдяването му с документи / скица от Служба по геодезия, картография и кадастър – София и данъчна оценка на описания недвижим имот/  във връзка с вписването на исковата молба. Вписването на молбата има оповестително-защитно действие, аналогично на наложената възбрана, поради което липсва обезпечителна нужда, тъй като непротивопоставимостта по отношение на ищеца на извършеното в хода на  процеса прехвърляне на права от ответника в полза на трето лице следва от самото вписване на исковата молба. От тук следва, че липсва обезпечителна нужда, която е една от предпоставките за допускане на обезпечителна мярка „възбрана”. В този смисъл е и Определение №411/30.10.2008г. по ч.гр.д.№1597/07г. на II ГО на ВКС.

                                                                   

                                    Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.“Стефан Караджа“ №10, вписано в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от адв.и.с.б., съдебен адрес гр.* 1000, ул.“* *“ №* за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника „*“ ЕООД съгласно приложения по делото учредителен акт – Устав на дружеството, а именно: Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***** на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.*, район „*“, бул. * * III“ №**, целия с площ от *** /****/ кв.м., с номер по предходен план ** /**/, квартал *, парцел *, при съседи по скица ***** – поземлени имоти с номера ***, ***, ***, ***, ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Определението  може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

                                                                                              СЪДИЯ: