Р Е Ш Е Н И Е № 710
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.12.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело
№ 656 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е граждански иск от Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Булстат
*********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, пл.”Бдинци” № 2, представлявана от кмета
на общината.
Искът е предявен пред компетентен съд на основание чл.114
от ГПК от ищеца, в качеството му на работник, срещу работодателя – ответник, по
мястото, където обичайно полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на
РС – Видин съобразно съдебното райониране на страната.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от
ищеца права са: наличието на трудово правоотношение между ищеца, в качеството
му на служител на длъжност „Работник - озеленяване“ въз основа на Постановление
№ 66 на МС от 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните
организации и ответната община, както и наличието на Заповед №
ПО-02-14-16/26.02.2020г. изд. от кмета на община Видин, обл.Видин, връчена му
на 26.02.2020г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Поддържа се от ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.11 от КТ – „поради промяна на изискванията за заемане на
длъжността и тъй като служителят не отговаря на тях“, но че заповедта не е
мотивирана, поради което е нарушено правото на защита на работника – да разбере
какви са фактите от обективната действителност, които са обосновали уволнението
му – в случая – кои изисквания са променени за длъжността и на кои от тях не е
отговарял работника, така че и съдът да може да извърши проверка дали те са се
осъществили, като ги подведе под съответната права норма и въз основа на това
да направи правен извод за законосъобразността на уволнението.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта за уволнение, да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да му заплати
обезщетение за времето, за което е останал без работа следствие на уволнението
– за периода от 27.02.2020г. до 27.08.2020г. в размер на 3660 лева, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020г.
до окончателното издължаване.
Поддържа се още,
че от страна на работодателя е налице злоупотреба с право спрямо ищеца, тъй
като последният изразявал подкрепа към бившия кмет на общината, поради което,
изменението в изискванията за заемане на длъжността, каквото и да е то, не е
въведено с оглед нуждите на работата, а единствено с цел уволнението на ищеца,
с което работодателят е нарушил чл.8, ал.1 от КТ.
Ищецът представя писмени доказателства, иска съдът да
задължи ответника да представи по делото Заповед № ПО-02-14-16/10.02.2020г. на
кмета на Община Видин, въз основа на която е извършена трансформация на
длъжностното разписание; длъжностната характеристика на длъжността „работник –
озеленяване“, включваща новите изисквания за заемане на длъжността и трудовото
досие на ищеца, включително длъжностната му характеристика.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал
писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Признава наличието на трудово правоотношение между страните и поддържа от своя
страна, че право на административния орган е да извършва промени и
реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на
дейността й, при спазване на структурата и нормативно определената численост на
персонала. Поддържа още, че в закона няма изискване заповедта за уволнение да
бъде мотивирана и защитата на уволнения работник или служител се състои именно
в правото му да я обжалва пред съда, който ще оцени съответните факти и
обстоятелства. А също – че работникът не се е възползвал от правото си по
чл.128А, ал.1 от КТ – да поиска писмено документи, удостоверяващи факти, свързани
с трудовото правоотношение, които са щели да му бъдат предоставени, и което би
довело до отпадане на основанието в исковата молба за немотивираност на
заповедта за уволнение. Сочи се, че представеното от ищеца извлечение от
печатна медия не съставлява основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а такова съставлява доклада на секретаря на Община Видин
В.Димитров относно оптимизиране на работата на общинската администрация, в
който са изложени ясни мотиви за необходимостта от съкращаване на щатни бройки
и други структурни организационни промени в общината.
Иска се от ответника, съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Ответника ангажира писмени
доказателства. Претендира пресъждане на разноските по производството.
Предвид изложеното, налице е обстоятелство, което се
признава от ответника и което не се нуждае от доказване, а именно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед на кмета
на община Видин. Не са налице други обстоятелства, които се признават от
ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в
тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца; че е налице посоченото в заповедта
основание: наличието на промяна на изискванията за заемане на длъжността
„работник – озеленяване“ в Община Видин, както и че служителят не е отговарял
на тях.
Съдът, след като
взе предвид изложеното от ищеца, становището на ответника и като прецени
събраните доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От назначената,
изслушана и приета по делото съдебна икономическа експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че брутния размер на претендираното обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, в случай на незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение, е в размер на 3747.74 лева за периода от 27.02.2020г. до
27.08.2020г.
В съдено заседание
ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в случай на незаконно
прекратяване на трудовото му правоотношение, който да се счита за предявен в
размера, посочен от вещото лице за исковия период.
Не се спори между
страните, прието е за безпосрно и ненуждаещо се от доказване, но и се
установява конкретно от представените и приети по делото писмени доказателства,
че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор от
14.09.2016г. /лист 116 от делото/, като ищецът заемал длъжността „работник –
озеленяване“ в ответната община, назначен по реда на постановление № 66 на МС
от 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации, с
класификатор на длъжността: 9214 0015, както и че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено със Заповед на кмета на община Видин №
ПО-02-14-16/26.02.2020г.
Видно от
представената по делото длъжностна характеристика, към дата 15.09.2016г. за
длъжността „работник – озеленяване“ не се изисква минимална образователна
степен.
Видно от Заповед №
129/10.02.2020г. на кмета на община Видин, считано от 10.02.2020г. се извършва
трансформация в длъжностното разписание на служителите, назначени по реда на
ПМС № 66/96г. като 3 -те щатни бройки „работник озеленяване“ се трансформират в
3 щатни бройки „специалист озеленяване“, а видно от длъжностна характеристика
на длъжността „специалист озеленяване“ от 06.02.2020г., вече се изисква
минимална образователна степен: средно образование за заемане на длъжността.
Същото се установявя и от представените по делото длъжностни разписания на
служителите, назначени по реда на ПМС 66/96г. от 02.01.2020г., съотвено – от
10.02.2020г.
Не се оспорва от
ищеца, че не притежава образователна степен: средно образование – обстоятелство,
което ако е налице, като положителен факт е в негова тежест да установи. Видно
от трудовата книжка на ищеца, същият е със степен на образование: основно, като
след вписването на прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника,
няма други вписвания.
Основателен е
доводът на ответника, че преценката за промяна на образователния ценз за
процесната длъжност от работодателя е негово суверенно право и е по
целесъобразност – право да променя с щатното разписание и с длъжностните
характеристики изискванията за образование и квалификация, както и други
изисквания за заемане на определена длъжност. Съдът не е компетентен да се
произнася какво образование, квалификация или други изисквания налага нуждата
на работата на дадена длъжност, както и дали има обективна необходимост от
въведената от работодателя промяна, освен когато се нарушава императивна правна
норма, злоупотребява се с право или се установява дискриминационен подход. В
настоящия случай, ищецът е въвел твърдение за злоупотреба с право на
работодателя, тъй като работникът изразявал подкрепа към бившия кмет на
общината. В тази връзка ищецът е ангажирал извлечение отвестник „НИЕ“
12.03.2020г. /лист 7-9 от делото/. Същото обаче, е представено във формата на
ксерокопие – незаверен от страната препис, поради което не съставлява
доказателство по ГПК и не следва да се обсъжда. Поради това, както и поради
липса на други доказателства в тази насока, съдът намира, че възражението на
ищеца за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя спрямо него е
неоснователно. Видно от представеното по делото щатно разписание от
02.01.2020г. на длъжностите на служителите, назначени по реда на ПМС №
66/1996г., останалите двама работници, назначени на длъжността „работник
озеленяване“ са със средно, съответно – със средно специално образование,
поради което, от въвеждането на изискването за образователна степен: средно
образование за заемане на длъжността за всички работници на същата длъжност не
може да се направи извод за злоупотреба с право или дискриминационен подход.
Видно от
предизвестие № ПО-02-17-2/26.02.2020г., изд. от кмета на Община Видин, на ищеца
му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, като в
заповедта е посочено основание: чл.328, ал.1, т.11 от Кодекса на труда и
Заповед № РД-02-11-129 от 10.02.2020г. на кмета на Община Видин за
трансформация в длъжностното разписание на длъжностите по постановелние № 66 от
28. Март 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните
организации, както и че при неспазен срок на предизвестието на ищеца ще му беде
изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
В заповедта за
уволнение също е посочено като основание: чл.328, ал.1, т.11 от Кодекса на
труда и Заповед № РД-02-11-129 от 10.02.2020г. на кмета на Община Видин за
трансформация в длъжностното разписание на длъжностите по постановелние № 66 от
28. Март 1996г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните
организации и Предизвестие № ПО-02-17-2/26.02.2020г., изд. от кмета на Община
Видин, също и като причини за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца: „Поради промяна на изискванията за заемане на длъжността и тъй като
служителят не отговаря на тях.“ Със заповедта е разпоредено на ищеца да се
изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на една брутна
работна заплата, а също и обезщетение за неизползван платен годишен отпус в
размер на 20 дни за 2018г., 20 дни за 2019г. и 3 дни за 2020г. на основание
чл.224, ал.1 от КТ.
Неоснователен обаче
е доводът на ответника, че няма законово задължение за мотивираност на
атакуваната запоред за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. За да
установи законността прекратяването на трудовото правоотношение, съдът следва
да анализира длъжностните характеристики за заеманата длъжност и фактическите
обстоятелства, въз основа на които работодателят се е възползвал от правото си
да прекрати правоотношението на работника. Затова, заповедта следва да съдържа
факти и мотиви относно това – кой фактически състав от Кодекса на труда е
налице – в какво се изразява промяната на изискванията за заемане на длъжността
и на кои точно изисквания ищецът не отговаря, тоест – да съдържа конкретните
данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.
Липсата на мотиви за приложеното основание затруднява защитата на работника или
служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които
се основава прекратяването на трудовото му правоотношение, за да може да го
обори при евентуално оспорване в съда, като липсата на мотиви на заповедта не
може да бъде санирана в хода на съдебния спор.
В настоящия случай,
работодателят не е посочил кокретните обстоятелства в заповедта, въз основа на
които е направил извода си за наличието на фактическия състав на правната норма
на чл.328, ал.1, т.11 от КТ и правото му да прекрати трудовото правоотношение с
работника. Наличието на конкретно посочени обстоятелства в заповедта - дава
възможност от една страна на работника или служителя да организира защитата си,
а от друга – осигурява възможност на съда да осъществи контрол на
работодателската преценка при оспорване на заповедта. Посочването на
конкретните обстоятелства може да стане по два начина – те да бъдат изложени в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а втория – те да не се
изброяват в заповедта, а в други документи /докладни записки, доклади, други
заповеди и т.н./, към които заповедта да препраща и които да са от естество, че
да са станали достояние на работника или служителя. Работодателят в процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочил: „Поради промяна
на изискванията за заемане на длъжността и тъй като служителят не отговаря на
тях.“, но не е посочил в какво се състои кокретната промяна, какви са новите
изисквания, както и на кое или кои от тях служителят не отговаря. Заповедта
препраща към Заповед № РД-02-11-129/10.02.2020г. на кмета на община Видин за
извършване на трансформация в длъжностното разписание на длъжностите по ПМС № 66/28.03.1996г.,
но видно от съдържанието й /лист 144 от делото/, в нея изобщо няма данни за
въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността на ищеца, както и на кои
от тях той не отговаря, а само - промяна на името на длъжността – от „работник
озеленяване“ на „специалист озеленяване“. Освен това, няма данни тази заповед
да е връчена на работника или да е станала негово достояние. Същото се следва и
по отношение на новата длъжностна характеристика – тя също не връчена на
работника и не е станала негово достояние – обстоятелства, които ако са налице
са в тежест на работодателя да ги установи.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен - поради липса на мотиви,
обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Поради уважаването на главния иск, основателни и доказани се явяват и
акцесорните искове за възстановяване на ищеца на предишната работа и за
заплащане на обезщетение за 6 месеца – за времето през което е останал без
работа, което се установи от трудовата му книжка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
пресъдят направените разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер
на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва понесе и
разноските по делото, от които ищецът е освободен – 149.91 лева за дължима се
държавна такса и 80 лева за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна Заповед № ПО-02-14-16/26.02.2020г. изд. от кмета на община Видин, с
която е прекратено трудовото правоотношение на Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.328, ал.1,
т.11 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Н.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, на предишната работа.
ОСЪЖДА Община
Видин,
Булстат *********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, пл.”Бдинци” № 2,
представлявана от кмета на общината, да заплати на Н.К.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 3747.74 /три хиляди седемстотин
четиридесет и седем лв. и седемдесет и четири ст./ лева, представляваща брутно трудово възнагражение - обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконно прекратяване на
трудовото правоотношение, за периода от 27.02.2020г. до 27.08.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 11.05.2020г. до
окончателното издължаване.
ДОПУСКА на основание чл.242 от ГПК предварително изпълнение на решението по
отношение на присъдените суми по трудово правоотношение.
ОСЪЖДА Община Видин,
Булстат *********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, пл.”Бдинци” № 2,
представлявана от кмета на общината, да заплати на Н.К.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Община Видин,
Булстат *********, с адрес: гр.Видин, обл.Видин, пл.”Бдинци” № 2,
представлявана от кмета на общината, да заплати на РС – Видин, Държавна такса в размер на 149.91 /сто четиридесет и девет лв. и девет и една ст./ лева и разноски за вещо лице в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :