№ 63
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600035 по описа за 2022 година
С присъда № 10 от 18.12.2019 г. на Районен съд - гр. Е., постановена по
н.о.х.д. № 74/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият СТ. Н. ПР., с ЕГН
**********, е признат за невиновен в това, че в периода от 04.01.2019 г. до
20.00 часа на 19.01.2019 г., в гр.Е., на паркинг пред блок № 15 в кв. „Осем", в
съучастие като подбудител и помагач, при условията на продължавано
престъпление, на два пъти, с две деяния, като подбудител умишлено склонил
непълнолетните П. А. П., с ЕГН ********** и Ц. Г. П., с ЕГН **********,
двамата от гр.Е., противозаконно да повредят чужди движими вещи, като
спукат гумите на л.а. марка „Пежо" с рег. № ******* и л.а. марка „Хонда
ЦРВ" с рег. № ******, за което обещал да им заплати за всеки повреден
автомобил сума от 70.00 лева и като помагач умишлено ги улеснил в
извършване на престъплението, като чрез съвети и разяснения ги завел и
показал мястото, където стоят паркирани автомобилите, уведомил ги за
марките и цвета им, както и че стоят паркирани винаги един до друг, след
което непълнолетните П. и П. на:
- 04.01.2019 г. с нож спукали три броя, две предни и задна дясна
1
гуми, марка „Debica" S+М, с размери 175/70R/14 на лек автомобил марка
„Пежо" е рег.№ *****, собственост на П. З. Б., на стойност по 53.19 лева, или
общо 159.57 лева;
- на 19.01.2019 г. с нож спукали два броя, предна и задна десни
гуми марка „Rossava" WQ-102, с размери 205/70 R /15 на л.а. марка „Хонда
ЦРВ" с рег. № ******, собственост на А.. Й. Б., на стойност по 117.90 лева,
или общо 235.80 лева, или всичко на обща стойност 395.37 лева, поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.216 ал.1 предл.2-ро, вр.чл.20 ал.3 и ал.4,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
прокурор при Районна прокуратура – гр.Е.. В протеста са въведени
оплаквания, че атакуваната присъда е неправилна, доколкото е постановена
вследствие на необективен анализ и преценка на наличния по делото
доказателствен материал. Твърди се, че приетата от районният съд
фактическа обстановка не кореспондира на събраните по делото писмени,
гласни, веществени доказателства и експертни заключения. Сочи се, че
първостепенният съд неправилно е изградил решаващите си изводи, като е
кредитирал изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на неговия син
– свидетеля Б. С., а същевременно е игнорирал всички други гласни
доказателствени източници. Последните, според прокурорът, съдържали
факти и обстоятелства, които по еднопосочен и несъмнен начин обосновавали
обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия
деяние. Предвид така изложените съображения, представителят на
държавното обвинение счита, че решаващият извод на първоинстанционния
съд за недоказаност на инкриминираното на подсъдимия С.П. престъпление
по чл.216 ал.1, пр.2, вр. чл.20 ал.3 и ал.4, вр. чл.26 ал.1 от НК, е неправилен,
незаконосъобразен и не почива на верен анализ и обективна оценка на
доказателствената съвкупност. С оглед на това и на основание чл.336 ал.1, т.2
във вр. с чл.334 т.2 от НПК в протеста се предлага въззивния съд да отмени
изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимия П. е оправдан за посоченото
престъпно деяние и да го осъди за същото.
Горепосочената присъда е атакувана по въззивен ред и от адвокат Г. У.
– повереник на частните обвинители А.Б. и П.Б., с твърдение за нейната
2
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Конкретни
съображения в подкрепа на тези доводи, не се излагат във въззивната жалба
на частните обвинители. Единствено се заявява искане въззивния съд да
отмени оспорената присъда и да постанови нова, изцяло осъдителна по
отношение на подсъдимия С.П..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП – гр.Е. срещу
оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли въззивната
инстанция да уважи протеста и да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане изтъква, че районния
съд е сторил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, в
резултат на която е достигнал и до необоснован извод за недоказаност на
инкриминираното на подсъдимия П. престъпление. В тази насока, според
прокурорът от СОП, не са били взети предвид показанията на свидетелите Н.,
П., П. и Г., които са източник на преки доказателства за интересуващите
процеса факти.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият СТ. Н.
ПР. /осъществяващ сам защитата си/ моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда на първия съд, като правилна и законосъобразна. Не излага
конкретни доводи в подкрепа на посоченото искане.
Пред настоящата втора инстанция, частните обвинители А.Б. и П.Б.,
както и техният повереник, не се явяват. В депозирано писмено становище,
повереникът единствено заявява солидарността си с доводите и
съображенията, изложени във въззивния протест.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено
следното:
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по
чл.313 и чл.314 от НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, включваща и проверка за допуснати
процесуални нарушения по чл.348 ал.3 НПК, констатира такива в две насоки
– в първата фаза на процеса, в етапа „Действия на прокурора след завършване
на разследването” е допуснато процесуално нарушение от прокурора при
3
изготвянето на обвинителния акт, както и от първостепенния съд - особено
съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2,
пр.1 от НПК, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335
ал.2 от НПК.
Принципно, известно е, че когато са налице основания за пълното
оправдаване на едно лице по възведеното му обвинение, допуснатите
нарушения, дори и да са от категорията на абсолютните съществени, не могат
да доведат до нарушаване на неговите права, което да стане повод за връщане
на делото за ново разглеждане, тъй като правата му в най-пълна степен са
гарантирани чрез постановяването на оправдателна присъда. Процесният
случай обаче не е такъв. Преди всичко следва да се каже, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, които налагат положителен извод относно
виновността на подсъдимия в извършването на инкриминираното му
престъпление. Същевременно, въззивният съд е препятстван да постанови
нова присъда срещу подсъдимия, поради това, че по делото са допуснати
процесуални нарушения във връзка с формулиране на обвинението. При това
положение, осъдителна присъда би била основана на съществен процесуален
порок, довел до неяснота и непълнота на обвинението, респ. до засягане
правото на защита на подсъдимия в такава хипотеза. Действително,
постановяването на оправдателна присъда спрямо подсъдимия, каквато е
атакуваната, и от гледна точка на подсъдимия, гарантира в максимална степен
неговото право на защита. При правилност на това решение, всеки
процесуален порок губи значението си, но при неправилност – съдът следва
да предприеме необходимото за отстраняване на тези пороци, тъй като те
биха залегнали в един бъдещ съдебен акт, който не би бил в интерес на
подсъдимия, а в същото време постановен при засягане правото му на защита.
По отношение на първият процесуален порок – същият е засегнал
крайния за досъдебната фаза на процеса процесуален акт.
С обвинителният акт, по повод на който е било инициирано
производството пред първата съдебна инстанция, е повдигнато обвинение
срещу СТ. Н. ПР. за престъпление по чл.216 ал.1, пр.2, вр. чл.20 ал.3 и ал.4,
вр. чл.26 ал.1 от НК. Независимо от подробно описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти по отношение на събития, осъществени от
4
началото на месец януари 2019 г. до 19.01.2019 г., то в диспозитива на същия
се претендира, че инкриминираното престъпление е осъществено от
обвиненото лице С.П. в периода от 04.01.2019 г. до 20,00 ч. на 19.01.209 г.,
т.е. налице е несъответствие относно датата, на която се твърди от прокурора,
че е довършена инкриминираната с обвинителния процесуален документ
престъпна деятелност.
Предвид изложеното се налага извод, че в обвинителния акт на
практика е налице съществено противоречие по отношение на едно от
обстоятелствата на обвинението – времето на извършване на деянието. А това
обстоятелство е съществен елемент на обвинението, както във фактически,
така и в правен аспект. Обвинителният акт трябва да съдържа достатъчно ясна
и непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по надлежен
начин да определи предмета на доказване, а оттам и пределите на защита.
Времето на извършване на престъпното деяние винаги има съществено
значение и след като при очертаване на фактическото обвинение в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е посочил една дата
на извършване на деянието /довършване на продължаваното престъпление/, а
след това в диспозитива на обвинението – друга, то очевидно същия не е в
състояние да постави фактическите и правни рамки на така повдигнатото с
него обвинение. В този смисъл Р. № 202/2011 г. 2 н.о., Р. № 215/2010 г. 2 н.о.,
Р. № 249/2015 г. 3 н.о., всички на ВКС.
Липсата на яснота, конкретика и еднозначност относно така
посоченото релевантно обстоятелство, от една страна, нарушава правото на
обвиненото лице да научи за какво точно престъпление му е повдигнато
обвинение, а от друга страна, поради неясна формулировка на обвинителната
теза, поставя в невъзможност настоящият съд да се произнесе по същество на
обвинението и неговата доказаност.
По тези съображения СОС счита, че в обвинителния акт безспорно е
налично противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт по отношение на посочването и въвеждането на едно от
съществените обстоятелствата на обвинението – времето на извършване на
деянието. Посоченото определя обвинението като фактически и юридически
неясно формулирано, а предметът на доказване – като неопределен. Това от
своя страна налага решаващия извод на настоящият съд за опороченост на
5
обвинителния акт /същият е несъответен на изискванията на чл.246 НПК/ и че
тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия и в частност на правото му на защита в процеса. Така
констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо
единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на
процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за пределна
яснота относно визираното по-горе обстоятелство.
Поради допуснато процесуално нарушение от прокурора при
изготвянето на обвинителния акт, делото следва да се върне за ново
разглеждане, но не в досъдебната фаза, а на първостепенния съд – от стадия
на разпоредителното заседание по чл.247в и сл. от НПК. С измененията на
НПК, в сила от 05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./ правомощията на въззивната
инстанция по чл.335 ал.2 от НПК изключват възможността за връщане на
делото на прокурора дори, когато нарушението е допуснато в досъдебното
производство, както е в настоящия случай. Овластен да стори това е
единствено първостепенния съд в рамките на разпоредителното заседание.
Въпреки това, обаче и при настоящата актуална редакция на НПК въззивната
инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по
чл.348 ал.3 НПК и ако констатира такива да върне делото на първата
инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания казус, с
оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, което е
отстранимо при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в
рамките на въззивната проверка. Правото на подсъдимото лице да е запознато
с фактическите и юридическите рамки на обвинението, принципно
гарантиращо процесуалното му право да организира защитата си срещу него,
е било ограничено и нарушено, и е основание за отмяна на атакуваната
присъда и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
На второ място, при служебната проверка на правилността на
оспорената присъда, обхващаща и контрол на правилността на
доказателствената дейност на първата инстанция, съставът на СОС
констатира допуснато в тази насока от първостепенния съд, особено
съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2,
6
пр.1 от НПК, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335
ал.2 от НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районният съд се
отнасят, както до оценката на доказателствата и формирането и
обективирането на изводите по фактите, така и до липса на изложени
съображения за изведените от първостепенния съд правни заключения по
приетите фактически констатации.
Така, при постановяване на атакуваната присъда, първоинстанционният
съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в
съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, включващи посочване на
доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и
обсъждане на съдържанието на доказателствените материали /евентуалното
противоречие по между им/, с мотивиране на изводите за кредитирането им.
Събраните по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районният съд
в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната
противоречивост.
Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите
обстоятелства, които е приел за установени и че е извеждал аргументи от
доказателствените източници, но същевременно на практика липсва анализ на
доказателствата и противоречията в тях, както и излагане на съдебни доводи
защо се кредитират едни, а други се лишават от доверие. Не е направено
обективно и пълно изследване и оценка на доказателствените източници,
което да информира как е било изградено убеждението на първостепенния
съд по фактите. Вместо подробно, ясно и систематично да анализира
доказателствената съвкупност в съгласие с правилата по чл.13 и 14, чл.305
ал.3 от НПК и открои кои факти от кои доказателствени средства се
установяват, като същевременно и изрази своето становище по тяхната
относимост, достоверност и правно значение, първоинстанционният съд се е
задоволил само да маркира съдържанието на една част от тях - свидетелските
показания.
Така, в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд е
проведен разпит на свидетелите П. П., Ц. П., Д. П., И. Г., Б. Н., П. К., А.Б.,
П.Б., както и е осъществена процедурата по чл.281 от НПК на различни
основания, предвидени в нормата, за прочитане на показанията на част от тях,
дадени на досъдебното производство. В мотивите, обаче се съдържа само
7
общо посочване, че се възприемат единствено депозираните пред съда,
свидетелски показания на сина на подсъдимия – свидетеля Б. Н. и
обясненията на самия подсъдим, а в същото време се лишават от доверие
показанията на свидетелите П. П., Ц. П., Д. П. и И. Г.. След това в мотивите
си, първият съд е възпроизвел буквално съдържанието на посочените гласни
доказателствени източници, като е констатирал и единствено отбелязал
противоречието по между им. Тези декларативни изрази не удовлетворяват
изискването за конкретен анализ на свидетелските показания, включващ
такъв на изводимата от тях информация, с посочване на обстоятелствата,
които се приемат за установени въз основа на тези доказателствени
източници. Липсва конкретно съпоставяне на изводимото от тези гласни
доказателствени средства – дали те са еднопосочни по отношение на
фактическите обстоятелства, значими за предмета на доказване или са в
противоречие по между си. Това е необходимо не само защото показанията
на посочените свидетели са значими по отношение на предмета на доказване,
но и защото се констатират съществени противоречия между сведенията,
дадени от свидетелите П. П., Ц. П., Д. П., от една страна, и от друга –
показанията на свидетеля Б. Н. и обясненията на подсъдимия, касаещи
инкриминираните действия на подсъдимия, допринасящи извършването на
престъплението. Липсата на дължимия анализ на доказателствата при
налични противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за
процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира
на правото на защита на страните и в частност на това, да разберат
основанията за постановяване на съдебния акт. Важно е да се отбележи и, че
посочените свидетелски показания на П. П., Ц. П., Д. П., И. Г., Б. Н., П. К.,
А.Б., П.Б. са източник на доказателства с характер на обвинителни.
Независимо от това, първостепенният съд не е дал никакъв отговор защо
въпреки този характер на доказателствата, ги игнорира и защо въз основа на
тях не може да бъде формиран извод за извършено престъпление.
С неангажирани с правни съображения изводи и без каквато и да е
конкретика, районният съд е обосновал и заключението си за недоказаност на
обвинението срещу подсъдимия. В тази насока, изцяло декларативни и
изградени въз основа на предположения, в нарушение на забраната по чл.303
ал.1 от НПК, са изводите /л.105 от мотивите/ за това, че „след залавянето на
извършителите – свидетелите П. П. и Ц. П., които имат дълго криминално
8
минало, за да смекчат положението си, са обвинили подсъдимия П.”. Този
извод, единствено използван от първият съд, за да обоснове невиновността на
подсъдимия в извършването на инкриминираната му престъпна деятелност,
не почива на изводими от доказателствените средства факти, а изцяло на
предположения, доколкото такива факти и доказателствата, от които същите
са изведени, изобщо не са посочени.
В обобщение, изложеното по-горе сочи на извод, че на практика
липсват мотиви на постановената от първата инстанция присъда, доколкото
от процесуалноправна гледна точка липса на мотиви на съдебния акт по
смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК, се констатира не само когато такива
отсъстват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, или
съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите за
установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед
фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да
бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано
вътрешното му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт
пък винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши
проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд.
Гореобсъжданата липса на мотиви съгласно цитираната разпоредба от
НПК /чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в проверявания съдебен акт, води до
съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на
абсолютните основания за неговата отмяна, защото накърнява процесуалното
право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси, чрез
достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалби или протест по
реда на инстанционната проверка.
Гореизложеното обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда и
определя като безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба
на частния обвинител и във въззивния протест, които са по съществото на
спора.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, пр.1 във вр. с
чл.348 ал.3, т.1 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ присъда № 10 от 18.12.2019 г. на Районен съд - гр.Е., постановена
по н.о.х.д. № 74/2019 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен
съд – гр.Е. от стадия на разпоредителното заседание /чл.247в и сл. от НПК/.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10