Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 05.03.2020 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет
и шести февруари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1086 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание член 45 от ЗЗД.
Ищцата – Т.Н.М.
твърди, че на 18.06.2018г. между 01.00 - 02.00ч., лицето - Н.К. й е нанесъл
побой, без да е предизвикван от нея. Ударът бил нанесен с дясната ръка, в
областта на лицето, от което ищцата се е оказала на земята, паднала по гръб и
временно загубила съзнание, за няколко секунди. След инцидента бил подаден
сигнал по тел. 112 до полицията в град К. от присъстващо лице, на който сигнал
се е отзовал дежурен патрул на РУ на МВР град К.. Поради силно нанесения удар,
лявата скула на пострадалата била силно посиняла, с обилно кръвонасядане в
лявата буза, също и в горен и долен ляв клепач. Една седмица не е посещавала
работното си място в град К., поради описания случай и последиците от него.
Конкретните проявления на получените телесни повреди се състояли в силна и
непоносима болка в областта на лявата лицева страна (между носната част,
скулата и клепача), посиняване на същата тази част, получен последващ оток. За
претъпяване на болката били използвани болкоуспокоителни в рамките на 1-2
седмици. Продължителността на болките и страданията бил около 1-2 седмици.
Твърди, че била принудена да отсъства поради инцидента от работното си место в
продължение на около 1 месец, докато премине болката, отока, посиняването. По
случая имало заведена досъдебна преписка в РП град К., която завършила с
предаване на съд, като било образувано НАХД № 831/2018г. по описа на КрлРС.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени нематериални щети, а именно - понесени страдания и болка от извършеното върху нея
физическо насилие. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът -
Н.Х.К., представляван в условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК от назначения му
особен представител – адвокат Р.Г. намира исковата молба за процесуално
допустима. Заявява, че няма връзка с ответника, за да вземе становище по иска,
но с оглед съдебната практика в подобни случаи счита, че искът е прекалено
завишен. Такава сума би се присъдила на лице с тежка телесна повреда.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е
изискано и приложено НАХД № 831/2018г. по описа на КрлРС, видно от което, с
влязло в сила на 30.03.2019г. решение № 56/14.03.2019г., подсъдимият - Н.Х.К.
(ответник по настоящото дело) е признат за виновен в това, че на 18.06.2018г. в
град К., по хулигански подбуди е причинил на Т.Н.М. (ищца по делото), лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток на лява буза,
кръвонасядане на клепачите на лявото око и по лигавицата на лява буза, което е
причинило страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131,
ал.1, т.12, пр.1-во във връзка чл.130,
ал.2 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт в размер на 1000 лева, вносима по
сметка на КрлРС.
Като
доказателство по делото е представено медицинско свидетелство и е изслушана съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ) на вещото лице д-р Е.Н.Б., който е анализирал представената документация,
заключението по която не е оспорено от страните и съдът го възприема, като
обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението, при инцидент на
18.06.2018г. около 1-2 ч., Т.Н.М. на **** г. е
получила: контузия на лицето, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лицето,
кръвонасядане на лигавицата на устата. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети с умерена сила и е възможно да
са били получени, както се съобщава в исковата молба - удар с юмрук.
Кръвонасядансто се получава след травма на меките тъкани и разкъсване на
капиляри, от които в тъканите излиза свободна кръв. Описаните кръвонасядания е
възможно да се получат от един удар, тъй като излялата се в тъканите кръв е
мигрирала по съседство. На пострадалата е било причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Възстановяването трае около
2 седмици. Пациентката е изпитвала болки, които в острия стадий, през първите
2-4 дни на травмата са били умерено силни и впоследствие са стихвали. Някои от
пациентите имат субективни оплаквания от световъртеж, епизодично главоболие,
без това да ги прави неработоспособни за повече от 30 дни.
Други обстоятелства от значение по
делото не са установени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните
изводи от правна страна:
За да бъде основателен
иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
В конкретния
случай е налице влязло в сила решение по наказателно дело, по което ответникът
е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по отношение на
ищеца - причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, чрез което
деяние на пострадалия са причинени вреди, изразяващи се в засягане на телесната
му неприкосновеност. Според чл. 300 от ГПК, постановената от наказателния съд
присъда (в случая решение, което обаче има същия характер като присъдата по
смисъла на цитираната норма) е задължителна за гражданския съд, който разглежда
имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Това означава, че по настоящото дело
съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се доказва допълнително, че
ответникът виновно е извършил съответното деяние, за което вече е бил осъден,
макар и освободен от наказателна отговорност,
Въпреки че
установената от наказателния съд фактическа обстановка принципно няма
задължителна сила, защото в последващия граждански процес на самостоятелно
доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода от настоящия спор
за причинените с деянието вреди, тук не се установяват различни факти от вече
събраните по наказателното дело, защото ангажираните от страните доказателства
не променят съществено вече наличните такива по предходното дело. Доколкото в
настоящото дело не са събрани данни от преки очевидци на побоя, с оглед липсата
на доказване на нещо различно, следва да приеме, че фактическата обстановка по
време на осъществилия се инцидент е била такава, каквато е установена с
решението по наказателното дело. На 18.06.2018г. около 1-2 часа ответникът й е
нанесъл побой, като ищцата неочаквано е получила от Н.Х.К. удар с ръка в
областта на лицето й. Именно, защото е липсвало поведение на пострадалия, което
да афектира извършителя, нито пък са били установени лични мотиви, които да
провокират нападението, което освен това е било изненадващо и неочаквано, а и е
извършено на обществено място, ставайки достояние на трети лица, предизвиквайки
и тяхната негативна обществена реакция, деянието е било квалифицирано като
извършено „по хулигански подбуди”. Представеното медицинско удостоверение и
приетото заключение по допуснатата СМЕ установяват травматични увреждания на
ищцата, причинени от действието на твърди, тъпи предмети, с умерена сила и е
възможно да са били получени, както се съобщава в исковата молба - удар с
юмрук.
При така
установената фактическа обстановка, при която не се доказва съпричиняване от
страна на ищеца, но пък безспорно са ясни авторството и вината на ответника,
както и пряката връзка между деянието и нанесените телесни увреждания, искът се
явява доказан по своето основание, като спорен остава само размерът на
причинените на пострадалия вреди. В резултат на причиненото увреждане, ищцата
несъмнено е претърпяла неимуществени такива, изразяващи се в болки и страдания,
които по принцип се следват от подобен род физически травми. Видно от изслушаната
СМЕ, се установява, че при инцидента на ищцата са й били причинени - контузия
на лицето, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядане на
лигавицата на устата. Нараняванията са били нанесени на видимо място - по
лицето и главата, като са наложили и посещение в болнично заведение за
извършване на преглед, с оглед установяване на точното здравословно състояние
на пациента. Според вещото лице, тези контузии довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са отшумели в рамките на
две седмици от инцидента. От уврежданията пострадалата е изпитвала болки, които
в острия стадий, през първите 2-4 дни на травмата са били умерено силни и
впоследствие са стихвали. Възможно е ищцата да е имала субективни оплаквания от
световъртеж, епизодично главоболие, без това да я прави неработоспособни за
повече от 30 дни.
Като цяло
следва да се приеме, че причинените травми не са довели до тежки или сериозни
последици за здравето, значително надхвърлящи обичайните случаи на леки телесни
повреди, нито пък са предизвикали особено силни болки или страдания в такава
висока степен, че ищцата да е била поставена в състояние на безпомощност или
пък в невъзможност да се обгрижва сама. Действително, на лицето са били
причинени такива емоционални травми, които са напълно естествени за подобни
случаи и тя е изживяла негативно съответния инцидент, като е била принудена да
търпи определени неудобства, без по никакъв начин да е предизвикала нападението
срещу себе си.
Ищцата следва
да бъде парично компенсирана за неблагоприятните си психични изживявания,
емоционални травми и душевен дискомфорт, за това, че са били нарушени
обичайния й житейски ритъм и душевно спокойствие, както и за причинените от
ударите болки и страдания. Обезщетението за тях обаче трябва да бъде адекватно
и в тази връзка съдът намира, че сумата в размер на 2 000 лева се явява напълно
достатъчна, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 5 000
лева следва да се отхвърли като неоснователен. В контекста на нормата на чл. 52
от ЗЗД, размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите за
справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които
претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно
характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на лечението и
понесените болки и страдания. В този смисъл така определеният размер на
обезщетението се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и
причинените морални вреди.
С оглед изхода
на делото, а именно - частичното уважаване на исковата претенция, на всяка от
страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. В случая, разноски претендира само ищцата. По делото
са налице доказателства за направени такива за заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лева (л. 5 от делото). Така, изчислени по
съразмерност, разноските възлизат на 400 лева. Отделно от това, ответникът
също така следва да бъде осъден и да внесе по сметка на КрлРС, в полза на
бюджета на съдебната власт, дължимите по делото - държавна такса, депозит за
вещо лице по СМЕ и възнаграждение на назначения на ответника по чл. 47 от ГПК
особен представител, от които ищецът е освободен на основание на чл. 83 ал. 1
т. 4 от ГПК, които с оглед уважения размер на претенцията възлизат общо на
сумата от 260 лева (80.00 лева за държавна такса, 64.00 лева за вещо лице и
116.00 лева за възнаграждение за особен представител).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, Н.Х.К.
*** с ЕГН ********** да заплати на Т.Н.М. *** с ЕГН **********, сумата в размер
на 2 000.00 ( две хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от
18.06.2018г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на причинени на
ищцата леки телесни увреждания, поради извършено от ответника престъпление, за
което той е бил осъден с влязло в сила на 30.03.2019г. решение №
56/14.03.2019г., постановено по НОХД № 831/2018г. на КрлРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 2000.00 лева до пълния му предявен
такъв от 5000.00 лева.
ОСЪЖДА
Н.Х.К. *** с ЕГН **********, да заплати на Т.Н.М. *** с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 400.00 лева, изчислени по
съразмерност.
ОСЪЖДА Н.Х.К.
*** с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Районен съд – К., сумата от 260 лева, представляваща държавна такса
по настоящото производство, депозит за вещо лице по съдебно-медицинската
експертиза и възнаграждение на назначения на ответника по чл. 47 от ГПК особен
представител, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.