Решение по дело №3776/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5901
Дата: 17 септември 2018 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20171100103776
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 17.09.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3776/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Г.В., с която са предявени срещу З.У. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ексцес – настъпили усложнения в здравословното й състояние вследствие на първоначалните увреждания от ПТП, осъществено на 20.06.2013 г., и сумата от 3833 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, проведено във връзка с влошаването на здравословното състояние на ищцата. Претендира законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на влошаване на здравословното й състояние – 17.11.2015 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на извършване на разходите до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 20.06.2013 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, който я е обезщетил за непосредствено настъпилите вреди, като й е изплатил сумата от 2000 лв. по силата на извънсъдебно споразумение помежду им. Претендира обезщетение за вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното й състояние след подписване на споразумението, а именно – допълнително проявили се последици от уврежданията на долните крайници – продължителни болки, довели до извършване на две операции за ендопротезиране на лява и дясна колянна става, и развилото се хронично посттравматично депресивно състояние. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че с изплащане на сумата от 2000 лв. по договор за спогодба от 21.11.2013 г. е обезщетил ищцата за претърпените вреди от ПТП. Оспорва твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата да е настъпило в причинна връзка с процесното ПТП. Претендира разноски.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:

Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП № К-589 от 20.06.2013 г. – л.6) се установява, че на 20.06.2013 г. в гр.София, на бул.********, е настъпило ПТП с участието на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. №*******(участник 1), управлявано от В.Б.Т., МПС (автобус) „Форд Транзит Т 350“ с рег. № ******(участник 2), управлявано от Т.Д.М.МПС „Хюндай Акцент“ с рег. №******(участник 3), управлявано от Я.Я.Й., МПС „Ситроен Саксо“ с рег. № ****** (участник 4) – паркиран и МПС „Пежо 306“ с рег. №******(участник 5) – паркиран.

Не е спорно между страните, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 20.06.2013 г. около 12:20 ч. участник 1 се е движел по бул.******с посока от бул.Иван Гешов към бул.******, като пред №******при маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътна територия /бензиностанция „Еко“/ не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му страна с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението участник 2, който навлиза в лентата за насрещно движение и удря участник 1. След ПТП участник 1 напуска пътното платно вляво и последователно се удря в бордюр, метален стълб от улично осветление и паркирания участник 4. След ПТП участник 2 напуска пътното платно вляво и последователно се удря в пластмасова кофа за смет и потеглящия от паркинга на бензиностанция „Еко“ участник 3, който вследствие ПТП се измества в дясно и се удря в паркирания участник 5. Не е спорно между страните, че вина за настъпване на произшествието имат двамата водачи – на лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №*******и на автобуса „Форд Транзит“ с рег. № ******. При процесното ПТП е пострадала Д.Г.В., пътник от автобус рег. № ******.

С договор за спогодба от 21.11.2013 г. (л.39), сключен между Д.Г.В. и З.У. АД, страните са се споразумели, че с изплащане на сумата от 2000 лв. застрахователят обезщетява всички неимуществени, имуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, получени вследствие на процесното ПТП. Не е спорно между страните, че ответникът е изплатил на ищцата сумата от 2000 лв. В тази връзка следва да се има предвид, че възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Отказът от право на обезщетение за вреди от ексцес би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия. Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.

Съгласно т.3 от споразумението, пострадалата опрощава по смисъла на чл.108 ЗЗД всички свои бъдещи претенции, включително за имуществени, неимуществени вреди и лихви, които биха възникнали срещу застрахователя във връзка с процесното ПТП, надхвърлящи изплатеното обезщетение. Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение, или правни очаквания /в посочения смисъл – решение № 78 от 14.07.2011 г. по т.д. № 605/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. По изложените съображения обективираният в т.3 от споразумението договор за опрощаване е нищожен, поради което възражението на ответника, че е налице опрощаване, е неоснователно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: линейна разкъсно-контузна рана на брадичката с дължина 3 см; отоци и кръвонасядания на главата, брадата, двете коленни стави, гръбнака и седалището. Оказана й е медицинска помощ в УМБАЛ „Александровска“, където са описани констатираните увреждания, които по медико-биологичния си характер представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Два месеца след произшествието – на 22.08.2013 г. пострадалата е провела амбулаторен преглед в ДКЦ-12 гр.София, където е била прегледана с приемна диагноза „други първични гонартрози“ (л.11). При прегледа е било установено уплътнение на дясната колянна става с макроскопски вид на организиран хематом, а по отношение на лявата колянна става – малък излив и палпаторна болка на двете ставни цепки. Пострадалата е насочена за физиотерапия. Същия ден е провела рентгеново изследване на дясната колянна става в ДКЦ-12 гр.София (л.12), при което са били установени данни за гонартроза на дясната колянна става.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че две години и половина след произшествието – на 17.11.2015 г. на пострадалата е била издадена етапна епикриза, в която е описано състоянието й при ПТП, като по отношение на опорно-двигателния апарат са отбелязани само оток и болезненост на дясната колянна става с ограничение на подвижността й.

Три години след произшествието, в периода 22.02.2016 г. – 01.03.2016 г. пострадалата е провела болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Сердика“ гр.София по повод гонартроза на лявата колянна става, където е била оперирана на 23.02.2016 г. – извършено е ендопротезиране на лявата колянна става с протеза. След гладко протекъл следоперативен период е била изписана от болницата на 01.03.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно.

Осем месеца след описаната по-горе операция, в периода 03.11.2016 г. – 09.11.2016 г. отново в МБАЛ „Сердика“ гр.София на пострадалата е било извършено ендопротезиране и на дясната колянна става. След гладко протекъл следоперативен период е била изписана на 01.03.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно.

Съгласно разясненията, дадени от вещите лица, гонартрозата е костно заболяване, представлява артроза на колянната става и е втората най-честа форма на артрозната болест при хората. Тя е хронично, разрушаващо ставата заболяване с дълъг период на развитие, което са наблюдава предимно при жени над 50-55 г., като причините за развитието му според първоначалната СМЕ са: статичните аномалии, при които има отклонение в осите на бедрото и подбедрицата (варусни и по-рядко валгусни деформации), а много често и травматични увреждания на колянната става (лезия на менискус, хронична стаена нестабилност, фрактури и прекарани възпалителни ставни заболявания), а според повторната СМЕ: наследствени фактори, наднормено тегло, вродени аномалии на опорно-двигателния апарат, условия и фактори на работната среда. Относно описаните като възможна причина за заболяването травматични увреждания, вещото лице е пояснило, че такива могат да бъдат вътреставно счупване на бедрената кост в края или на големия пищял в горната част, там където ставата се свива в коляното, но не и мекотъканни увреди на колената. Този извод изцяло се потвърждава от повторната СМЕ, според която в случая не е била получена такава агресивна травма при ПТП, която да даде тласък на заболяването.

Както първоначалната, така и повторната СМЕ са категорични, че гонартрозата на двете коленни стави при пострадалата, довела до необходимостта от извършването на двустранно ендопротезиране, няма как да е била причинена от мекотъканните увреди, получени при произшествието, чийто възстановителен период е приключил общо за 1 месец. Гонартрозата на дясната колянна става е констатирана за пръв път на 22.08.2013 г., видно от амбулаторен лист от същата дата (л.11) и рентгеново изследване (л.12), когато според повторната СМЕ заболяването вече е било ясно изразено, имало е ошипяване на костите, което дава основание да се приеме, че началото му е започнало години преди произшествието и е невъзможно да се е развило само за 2 месеца след инцидента. При извършения преглед на 22.08.2013 г. не са били констатирани костни увреждания на лявата колянна става, а единствено малък излив и палпаторна болка на двете ставни цепки. Най-ранните налични данни за констатирана гонартроза на лявата колянна става се съдържат в епикриза за периода 22.02.2016 г. – 01.03.2016 г. (л.14), т.е. 3 години след произшествието. Двустранната гонартроза е довела до необходимостта от двустранно ендопротезиране на коленните стави, които са били заменени с изкуствени, благодарение на което към момента пострадалата няма оплаквания и движенията на двете стави са възстановени в пълен обем.

Съдът изцяло кредитира като компетентно изготвени и обосновани заключението както на първоначалната, така и на повторната СМЕ, чиито крайни изводи са идентични и изключват причинната връзка между настъпилото на 20.06.2013 г. ПТП и констатираната при ищцата гонартроза на двете коленни стави, довела от своя страна до необходимост от извършването на двустранно ендопротезиране.

За установяване на твърденията на ищцата, че е развила хронично посттравматично депресивно състояние, е изслушана съдебно-психологична експертиза. От последната се установява, че процесното ПТП е причинило на пострадалата разстройство в адаптацията, чиито симптоми се оформят до 1 месец и по диагностични данни отшумяват не повече от 6 месеца, което към момента е преодоляно. Няма признаци на рецидивиращо депресивно разстройство и наличен тревожно-депресивен синдром. Такава диагноза не е поставяна и не са налице данни от обективен характер, които да покриват симптоматиката й. Вещото лице е снело анамнестични данни, съобщени от пострадалата, за съпътстващи заболявания с дългогодишна давност: диабет тип II, артериална хипертония, предходна операция от струма, всичките с психосоматична етиология и патогенеза, ескалирали до разстройство в адаптацията, без обаче да са отключили по-задълбочена психопатология. Въз основа на горното вещото лице е заключило, че при пострадалата се наблюдава по-висока емоционалност, отпреди ПТП, отключваща по психосоматичен път различни заболявания, както и че при такава основа на психиката процесният инцидент е довел до ескалиране на психосоматичните симптоми, но не се е стигнало до психопатология. С оглед констатациите на СПЕ, не може да се приеме, че след сключване на спогодбата с ответника ищцата е развила хронично посттравматично депресивно състояние.

По делото са ангажирани и гласни доказателства – разпитана е свидетелката Д.С.А., депозирала показания относно състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента и последвалото влошаване на здравословното й състояние. 

Възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Ищцата се позовава на влошаване на здравословното й състояние, настъпило след обезвредата й чрез плащане на застрахователно обезщетение съгласно сключената спогодба с ответника на 21.11.2013 г., а именно – допълнително проявили се последици от уврежданията на долните крайници – продължителни болки, довели до извършване на две операции за ендопротезиране на лява и дясна колянна става, и развило се хронично посттравматично депресивно състояние. От представените писмени доказателства – медицински документи, както и от заключението на първоначалната и повторната СМЕ по делото се установи, че констатираната при ищцата гонартроза на двете коленни стави, предизвикала твърдените болки и довела от своя страна до необходимост от извършването на двустранно ендопротезиране, не е в причинна връзка с получените от произшествието мекотъканни увреди, а се дължи на дегенеративни изменения с давност от преди ПТП. От заключението на СПЕ се установи, че не е налице твърдяното хронично посттравматично депресивно състояние, което да е настъпило в причинна връзка с получените при деликта увреждания. Проявилото се психологическо състояние, което вещото лице квалифицира като „разстройство в адаптацията“, възниква до 1 месец след произшествието и по диагностични данни отшумява за не повече от 6 месеца и към момента е преодоляно. Ето защо съдът приема, че и разстройството в адаптацията не представлява ексцес – състоянието е било възникнало и отшумяло към момента на сключване на спогодбата с ответника, с която е постигнато съгласие за обезвреда на всички възникнали към подписването й неимуществени вреди.

Изложените съображения обуславят извод, че не е налице последващо влошаване на здравословното състояние на ищцата, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето, поради което в полза на пострадалата не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания от усложнения в здравословното й състояние – ексцес. След като не е налице ексцес, то предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за имуществени вреди:

От ангажираните писмени доказателства – фактури и фискални бонове (л.16-21) се установява, че в периода 10.07.2015 г. – 03.11.2016 г. ищцата е извършила разходи за лечение в общ размер на 3833,34 лв. С оглед приетото от съда, че твърдяното от ищцата влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в допълнително проявили се последици от уврежданията на долните крайници - две операции за ендопротезиране на лява и дясна колянна става, не е в причинна връзка с получените от процесното ПТП увреди, следва, че и направените за лечението му разходи също не са в причинна връзка с процесното ПТП.

По изложените съображение в полза на ищцата не е възникнало вземане за претендираното обезщетение за имуществени вреди от ексцес, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

С оглед неоснователността на предявените искове, на ищцата не се дължат разноски.

На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 650 лв. разноски по делото.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.В., ЕГН **********, срещу З.У. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:

за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ексцес, настъпил в резултат на ПТП от 20.06.2013 г.,

за сумата от 3833 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени вреди от ексцес, настъпил в резултат на ПТП от 20.06.2013 г.

ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, да заплати на З.У. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: