Определение по дело №419/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 192, ал. 2 и чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на В. М. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Б., срещу мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г.

От съдържанието на жалбата и приложената административна преписка се установява, че оспорващият, в качеството на собственик на имот к.и. 36498.703.54 по КККР на [населено място] и притежател на разрешение за строеж № 166/26.09.2012г. за изграждане на жилищна сграда в имота, е подал до кмета на община Карлово искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. за учредяване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ на право на преминаване през имот к.и. 36498.703.9604 по КККР на [населено място], представляващ неасфалтирана улица. Като фактическо основание за искането заявителят посочил обстоятелството, че имот к.и. 36498.703.9604 бил застроен с тухлена ограда от собственика на съдения имот - к.и. 36498.703.53 по КККР на [населено място], с което бил ограничен достъпът на М. до собствения му имот.

С писмо изх. № 94-00-2991/5 от 11.10.2021г. кметът на община Карлово отказал да бъде процедирано искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. Отказът бил отменен и преписката върната за продължаване на производството с влязло в сила определение № 1743/12.11.2021г., постановено по адм. дело № 2888/2021г. на Административен съд – Пловдив.

С волеизявление на кметът на община Карлово, обективирано в писмо изх. № 94-002991/11 от 01.03.2022г., било спряно производството по подадено от В. М. М. искане вх. № 94-00-2991(1)/27.07.2021г. Този акт също бил отменен с влязло в сила определение № 590/11.04.2022г., постановено по адм. дело № 779/2022г. на Административен съд – Пловдив и преписката била върната за продължаване на производството.

По преписката било издадено Решение по Протокол от 05.12.2022 год. на Комисия, назначена със Заповед № РД-1231/02.12.2022 год. на Кмета на Община Карлово, с което бил определен размер на еднократно обезщетение от 1523 лева за право на преминаване в полза на В. М. М., за осигуряване на достъп до собствения му имот - ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на Л. Д. Д.. По жалба на Д. с влязло в сила Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. на Административен съд – Пловдив бил изменен размерът на определеното обезщетение от 1523 лева на 3351 лева.

С молба рег. № 94-00-2991(45)/06.06.2024г. М. поискал от кметът на община Карлово да посочи банкова сметка, по която да заплати определеното с Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. на Административен съд – Пловдив обезщетение за правото на преминаване през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място].

С писмо рег. № 94-00-2991(46)/18.12.2024г. кметът на община Карлово указал на М., че определеният с Решение № 4232/13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. размер на обезщетение от 3351 лева за правото на преминаване през през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на Л. Д. Д., може да бъде внесен по посочена банкова сметка, за което действие следвало в 14 – дневен срок от извършването му да се представят доказателства.

С молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г. М. представил доказателства за заплатено обезщетение в размер на 3351 лева и поискал произнасяне по молбата за учредяване на право на преминаване като заявил, че ще приеме наличие на мълчалив отказ, ако в 14 – дневен срок от подаването на молбата липсва произнасяне.

На 12.02.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване В. М. М. подал жалба рег. № 94-00-2991-(48)/12.02.2025 г., срещу мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991-(47)/07.01.2025г.

В изпълнение на указания на съда, от страна на ответника с писмо рег. № 94-00-2991-149/10.05.2025г. и в открито съдебно заседание на 09.04.2025 г. е удостоверено, че не е издадена заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, тъй като органът счел, че издаденото на заявителя разрешение за строеж № 166/26.09.2012г. било загубило правното си действие, поради което била отпаднала и необходимостта от учредяване на правото на преминаване.

Според правилото на чл. 57, ал. 1 АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

Нормата на чл. 5в. от ЗУТ, предвижда еднократна възможност за административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което следва да уведоми писмено заявителя и да му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите не са отстранени в срок, административният орган прекратява производството.

В случая 14 – дневният срок за произнасяне на органа е започнал да тече от 07.01.2025г. - датата на подаване на молбата, с която са представени и доказателствата за заплащане на определеното обезщетение за правото по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Срокът за произнасяне е изтекъл на 21.01.2025 г. като е формиран мълчалив отказа от органа, на който е предоставено по закон правомощие да издаде изричния административен акт по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ отказите да се издаде административен акт подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщението. По правилото на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производствата по оспорване на административни актове по този закон се прилагат правилата на АПК само за неуредените въпроси. В случая специалният закон съдържа изрична регламентация относно сроковете за оспорване на индивидуалните административни актове, издавани на основание негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ си служи с общото понятие "откази", което обобщаващо както изричните, така и мълчаливите откази /така Определение № 3372 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14237/2008 г., II о., Определение №10444 от 02.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2009 г.; Определение №4638 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2008 г.; Определение №11132 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2010 г.; Решение № 13026 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2023 г., II о. /. Тоест при оспорването по реда на ЗУТ не се прилагат правилата на чл. 149, ал. 2 от АПК и 14 – дневния срок за оспорване на мълчаливия отказ за издаване на разрешение за строеж, тече от изтичане на 14 – дневния срок за произнасяне на административния орган. В случая този срок се явява изтекъл на 04.02.2025 г., а жалбата е подадена на 12.02.2025г. При тази фактическа и правна обстановка и на основание чл. 158, ал. 3 вр. чл. 159, т. 5 АПК съдът намира, че жалбата е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство на бъде прекратено.

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.04.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. М. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Б., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Карлово за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, формиран по молба вх. № 94-00-2991(47)/07.01.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 419 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА В. М. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Община Карлово сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му.