РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Силистра , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ш А М., ЕГН **********, чрез адв. М.Д. Д. от
АК – Силистра, ипотекарен длъжник по изп. дело № 40/2020 г. по описа на СИС при PC -
Силистра, срещу разпореждане от 25.06.2021 год., с което е отказал да бъде прекратено
производството по изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СРС по
отношение на него. Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен,
допуснати са съществени процесуални нарушения, изтъкнати са доводи за умишлено
допуснати пропуски и тенденциозност. Моли съда да отмени отказа на ДСИ при
Силистренски районен съд да прекрати по отношение на него производството по изп.д.
№40/2020 год. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд,
обективиран в горепосоченото разпореждане, след което да върне делото на ДСИ при СсРС
с указания да прекрати по отношение на него производството по изп.д.№40/2020 год. по
описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд. Претендира и
направените по жалбата разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.
Постъпило е възражение по реда на чл. 435, ал.3 ГПК от кредитора в
изпълнителното производство "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, вписано в
регистъра за ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
община "Столично", район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул.“Никола Вапцаров",
представлявано от Ани Василева Ангелова - Изп, директор и на Михаил Танев Петков -
прокурист, действащи чрез Пълномощника си юрисконсулт ЕЛ. С. Т., съгласно което
настоящата жалба, наред с още три идентични по съдържание, но изхождащи от различни
податели, жалби, е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК по отношение на жалбоподателя, моли да бъде оставена без уважение. Претендира
1
юрисконсулстско възнаграждение.
В изложените по реда на чл. 436, ал.3 мотиви ЧСИ е развил доводи по различните
пунктове от жалбата, в защита на становището си, че същата е неоснователна.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя, както и мотивите на ЧСИ и
данните по делото, прие за установено следното:Жалбата е допустима , тъй като е подадена
от надлежна страна против действие на ЧСИ от кръга на визираните по чл. 435, ал.2 ГПК и
при спазени изисквания на чл. 436 ГПК. Съгласно т.2 от ТР, постановено на 11.03.2019 г. по
ТД № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, „този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това
имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Въз основа на Заповед за изпълнение № 1525/29.04.2013г. и ИЛ от 30.04.2013г,
издаден от СРС по ч.гр.д. № 743/2013г., срещу длъжниците ЕТ „Куртев Гарант - Петър
Георгиев“, Д П Г и П М Г, осъдени солидарно да заплатят сумите от 405 162.01 евро -
главница, 3 492.05 евро договорна лихва за периода 05.01.2012 - 04,07.2012 г., 83 703.93
евро санкционна лихва за периода 06.02.2012 г. - 25.04.2013 г., 663.18 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 23.08.2012 г., 103.73 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 29.09.2012 г., 87.78 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 07.12.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 26.04.2013 г., както и сумата от 29 356.45 лв разноски по делото.,
първоначално е било е образувано изпълнително дело № 820/2013 г. по описа на ЧСИ
Георги Георгиев. рег.№767 на КЧСИ с район на действие Силистренски окръжен съд по
молба на взискателя „Райфайзенбанк (България) ЕАД гр. София .
Изп.д.№ 40/2020 г. по описа на СИС при СсРС е образувано по искане на
взискателя на вече образуваното изпълнително дело 820/2013 г. на ЧСИ Г.Георгиев, който е
съдебен изпълнител в същия съдебен район - като продължение на това изп.д. 820/2013 г.
На 05.01.2021г. с постановление на ДСИ по изп. дело № 40/2021 г. на СИС при
СсРС е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжниците П М Г, ЕТ
П Г с фирма „Куртев Гарант - Петър Георгиев“ и Д П Г, като в мотивите на същото е
посочено, че тъй като в хода на изпълнителнито производство е изминал период от две
години, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по
отношение на тези длъжници.
Жалбоподателят, в качеството си на ипотекарен кредитор, собственик на
самостоятелен обект апартамент № 7 с идентификатор 66425.501.8989.1.7, счита, че
изпълнителното производство срещу него не съществува самостоятелно, а само дотолкова,
доколкото съществува и изпълнителното производство срещу длъжника, чието задължение е
обезпечено с неговото имущество. Счита, че изпълнителният лист има действие по
отношение на него и другата съсобственичка на ипотекирания му имот – Д П,само
дотолкова, доколкото има действие по отношение на обезпечения с ипотеката длъжник, но
само ако изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. След като изпълнителното
производство е прекратено по отношение на обезпечения длъжник, счита, че е недопустимо
воденето на самостоятелно изпълнително производство единствено срещу лицето, дало своя
вещ за обезпечение на задължението на длъжника, още повече без това лице да е посочено в
изпълнителния лист и без срещу това лице да е съдебно признат самостоятелно задължение
2
по отношение на взискателя, вън и независимо от задължението срещу посочения в
изпълнителния лист обезпечен с имота длъжник. Недопустимо е самостоятелно
съществуване на изпълнително производство срещу лицето, собственик на ипотекирания
имот.Счита, че вземането на взискателя по ипотеката върху недвижим имот, собственост на
трети лица е акцесорно, като главно е вземането към длъжника, посочен в изпълнителния
лист, а с погасяване/прекратяване на производството по отношение на главното задължение,
се погасяват и акцесорните задължения. Считайки, че с обезпечения длъжник са необходими
задължителни другари, твърди, че от датата на насочване на изпълнението върху
ипотекирания недвижим имот, собствениците на същия имат същите права както и
обезпеченият длъжник, Съдебното/изпълнителното производство не може да съществува
самостоятелно само по отношение на единия от необходимите задължителни другари, прави
аналогия между третите лица в исковото производство и ипотекарните длъжници в
изпълнителното, като извежда извод, че така като не може да има исково производство само
с участието на трети лица помагачи без основни страни ищец и ответник, така
изпълнително производство без участието на обезпечените длъжници е процесуално
недопустимо и извършваните по него изпълнителни действия са недопустими, оттам и
незаконни и невалидни. Наред с това изтъква и довода, че ако взискател поиска образуване
на изпълнително дело само срещу трето лице, ипотекирало имота си за задължение на
длъжника, както и в случаите когато това качество на третото лице е настъпило след
вписване на договорната ипотека при закупуване на ипотекиран имот от длъжника, какъвто
в настоящият случай, като представи изпълнителен лист издаден с посочени като длъжници
единствено първоначалните длъжници, без да иска образуване на изпълнителното дело и
срещу длъжниците по изпълнителния лист и основно без да иска образуване на делото
срещу обезпечения с ипотеката длъжник, такова искане ще бъде отхвърлено, съответно
образуване на такова изпълнително дело ще бъде отказано на взискателя като процесуално
недопустимо. В жалбата си по настоящото дело посочва и друг довод за основателността и ,
който тълкува като извънсъдебно признание с конклудентни действия от страна на банката,
че по отношение на него и останалите участници в изпълнителното производство като
ипотекарни длъжници,банката взискател няма право на изпълнение по настоящото
изпълнително дело, тъй като не подава ежемесечна информация към Централния кредитен
регистър, съгласно чл.З. ал.2 от Наредба №22 от 16.07.2009 год. за Централния кредитен
регистър, във вр. с чл. 610 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№22 от 2009 год. за Централния кредитен регистър. (наредбата за изменение е обн. ДВ. бо.
42 от 2019 год., в сила от 05.06.2019 год.). за наличните кредити. включително и за
съдлъжниците.
Посоченият по-горе апартамент №7, находящ се на адрес: гр. Силистра, бул.
„Македония“ №58 първоначално е закупен от праводателката му Н Ф Р на12.05.2011 г.,
видно от доказателства по делото. Приложена е и справка от 17.06.2013 год., извършена в
НБД Население, съгласно която лицето посочено като купувач в нотариалния акт за
покупко-продажба на този имот Незает Февзи Рюстем към датата на покупката на
апартамента е била омъжена за И Ф Р, ЕГН **********, със сключен граждански брак с акт
№0072 от 19.03.1988 год. въпреки това, което означава, че имотът е бил в режим на
съпружеска имуществена общност. Въпреки това, ЧСИ никога не е конституирал по делото
като ипотекарен съдлъжник и съсобственика на процесния имот И Ф Р и по отношение на
същия не са извършвани никакви изпълнителни действия, включително и след
преминаване на делото в ДСИ. Жалбоподателят счита, че изпълнителен процес срещу Н Ф
Р не може да съществува, без да съществува изпълнителен процес едновременно и срещу
необходимия задължителен другар - съпругът и И Ф Р, с когото са придобили ипотекирания
недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност. Правейки аналогия с чл. 216,
а л.2 ГПК, счита, че съпрузите като необходими задължителни другари следва и в
изпълнителното производство при насочване на изпълнението върху имот, ипотекиран в
3
полза на длъжника да участват съпрузите (при придобиване на имота в режим на
съпружеска имуществена общност) и изпълнителните действия трябва да бъдат еднакви
спрямо тях, като непризоваването и неучастието на единия от съпрузите прави всички
изпълнителни действия недействителни - нищожни. Не счита, че по изпълнителното дело се
продава само частта на Н Ф Р от този имот, още повече че СИО е бездялова, което също
обуславя задължителното конституиране и на двамата съпрузи. Всички действия насочени
към продажба на този имот се явяват невалидни /нищожни/, като дори и само на това
основание, ЧСИ не е извършвал по отношение и на Н Ф Р никакви валидни изпълнителни
действия по смисъла на задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015
год., постановено по тълк.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а такива невалидни действия
не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Постановявайки обжалваното разпореждане, правилно ДСИ се е позовал на т. 2
от тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, съгласно която този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на
длъжник в изпълнителното производство, с тази разлика, че не отговаря с цялото си
имущество, а само със стойността на ипотекирания имот и то само за сумата, за която е
вписана ипотеката, а също и на решение № 69/31.07.2019 г. по дело № 3088/2018 г. на ВКС,
II т.о., в което е посочено, че на длъжника следва да бъдат съобщавани всички актове и
действия на съдебния изпълнител, които касаят конкретния изпълнителен способ, по който
той е страна като ипотекарен длъжник, но не и останалите актове и действия, отнасящи се
до другите, посочени от взискателя изпълнителни способи.
В подкрепа на правилността на обжалваното разпореждане следва да се посочи и
това, че съгласно константната практика на ВКС срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие
спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, като
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници
по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал.1. т.8 от ГПК и по
отношение на останалите длъжници / в този см. Р. №48 от 14.07.2016 год. по т.д.№404/2015
год., ТК, II ТО на ВКС и Р. №83 от 11.04.2018 год. по гр.д.№1667/2017 год., Г К., IV ГО на
ВКС/. Това е и основният довод, обуславящ продължаването на изпълнителното
производство по отношение на ипотекарните длъжници, чиято единствена разлика с
обезпечения длъжник е, че отговарят за задължението до цената на ипотекирания имот и че
в изпълнителното производство му се съобщават само онези действия и актове на съдия
изпълнителя, които касаят неговия ипотекиран имот, а не както твърди жалбоподателят,
всички действия по изпълнителното дело. Да се прави аналогия с третите лица помагачи и
необходимите задължителни другари в исковото производство е не само неуместно, но и
незаконосъобразно. Неправилно е да се говори и за главно и акцесорно задължение в
изпълнителния процес, където задължението е едно, дори когато е съставено от няколко
пера. Исковото и изпълнителното производство имат съвсем различна функция в
регулирането на обществените отношения, като най – общо изпълнителното производство е
продължение, а не успоредно съществуващо в правния мир производство, регламентирани
от един общ граждански процесуален кодекс. Да се търси сходство и съотнасяне на едни
процесуални фигури, подчинени на определена роля на страните в единия процес към
другия, който има съвсем друга структура , задача и цел, е недопустимо и не почива на
никакво правно основание. Не е законосъобразно и твърдението, че ако взискател поиска
образуване на изпълнително дело само срещу трето лице, ипотекирало имота си за
задължение на длъжника, образуване на такова изпълнително дело ще бъде отказано на
взискателя като процесуално недопустимо. Няма законова пречка за това, като естествено,
след образуване на делото, обезпеченият длъжник също ще бъде конституиран като такъв,
4
така както ипотекарните се присъединяват към изпълнителното дело, когато то започне
срещу обезпечения длъжник. В тази връзка виж мотивите към т.1 от ТР от 10.07.2017 г. по
ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК , където е посочено, че „принудителното изпълнение не
може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително
изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.“ За разлика от исковия процес, където
индивидуализирането на ответникът като страна има значение в повечето случаи, в тези
изпълнителни производства, каквото е и настоящото, които имат за предмет събиране на
суми, интересът на взискателя е да си прибере парите без да се интересува кой правен
субект от задължилите се с изплащането на дълга ще понесе тежестта на принудата,
използвайки законовите възможности чрез различни изпълнителни способи да събере
дълга.
Интересното разрешение, което дава Решение №37/24.02.2021 по дело
№1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно което, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист,като единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, води до извода,
че перемпцията е лесно преодолима пречка за всеки кредитор, който дори не трябва да
депозира нова молба за образуване на изпълнително дело, а единствено да понесе санкцията
от повторно плащане на ДТ за образуване на изпълнително дело, стига да поиска
извършване на изпълнително действие от посочените в т. 10 от ТР, постановено на
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Ето защо, още по – категорично
следва да се приеме след това разрешение на въпроса с перемпцията, че тя не касае
ипотекарните длъжници, по отношение на които същата не е настъпила. Проследявайки
хронологично в обжалваното разпореждане всички изпълнителни действия, които водят до
прекъсване на давността по отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателя,
ДСИ е констатирал правилно, че между никое от тях не е изтекъл период от две години от
началото на образуването на изпълнителното производство под № 820/2013 г. на ЧСИ
Георги Георгиев, поради което и не е настъпила перемпция за ипотекарните длъжници,
негови собственици. Тук е мястото да се направи връзка с възражението на жалбоподателя,
че неговата праводателка Н Р не е редовно уведомявана за изпълнителните действия, поради
което и се получава период от над две години между 2014 г. и 2017 г., в който не са
извършвани действия по принудително изпълнение п отношение на нея. На първо място,
ясното отграничаване кои действия са изпълнителни от общо всички предприемани
процесуалин действия в изпълнителното производство е направено едва с ТР , постановено
на 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дотогава съд. практика приемаше
неизвършването на всяко едно дейтвие в изпълнителния процес за водещо до перемпция.
Следователно, началната дата, от която следва да се следи за перемпцията по вида на
процесуалните действия е 26.06.2015 г., а не от началото на изпълнителното производство.
На следващо място, видно от известието на стр. 263 от ИД, длъжницата Рюстем е получила
лично поканата за доброволно изпълнение, поради което същата е била уведомена за
вписаното в поканата задължение по чл. 41, ал.1 ГПК и като не е сторила това правилно
ЧСИ е приел при последващи нередовни връчвания, че следва да се счита уведомена. В тази
връзка съдът не споделя застъпеното становише в Решение №69 от 31.07.2019 год.,
постановено по т.д.№3088/2018 год. на II ТО на ВКС , където, очевидно става въпрос за
уведомяване по телефона и чрез имейл и не са предоставени данни дали на длъжницата е
било съобщено задължението и по чл. 41, ал.1 ГПК. Ето защо, след като началното
процесуално действие- връчването на ПДИ е известно на длъжницата Р, тъй като е получила
5
лично известието по пощата, с което и е била връчена, всички останали случаи , в които е
нередовно уведомена, са санирани от обстоятелството, че същата не е посочила друг адрес
за призоваване. Не може да се приеме становището на жалбоподателя, че нередовното и
уведомяване за някои изпълнителни действия води до перемпция , защото се увеличавал
периода между надлежно извършените такива както поради факта, че чл. 41, ал.1 ГПК
намира приложение при нередовното връчване на съдебни книжа до Незает Рюстем, така и
поради факта, че в т.10 от ТР , постановено на 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС се казва, че давността се прекъсва от извършението от съдия изпълнителя действия по
негова инициатива или по молба на длъжника, а не се обуславя от узнаването им от
страната, в случай, че тя е била належно уведомена.
Безспорен е факта, че праводателите на жалбоподателя са били в гр. брак към
момента,в който Н Р е закупила имота, но въпреки това съпругът и И Р изобщо не е
конституиран по делото. В случая отново не е налице процесуално нарушение, тъй като,
както вече е посочено , аналогията с необходимото задължително другарство в случая е
неуместна. Касае се за ипотекарни съдлъжници, които участвайки в изпълнителното
производство, извършват дейстивя на управление по отношение на своя имот. Съгласно чл.
24, ал.2 СК, управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите. Ето
защо, след като е била конституирана като ипотекарен длъжник и е била надлежно
уведомена с ПДИ, Н Р е можела да обжалва изпълнителните действия, които е считала, че
нарушават правата им – нейните и на съпруга и, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, но като не е
сторила това, тези действия, дори и да са били незаконосъобразни са санирани, така както се
санира едно незаконосъобразно съдебно решение, когато не е обжалвано. Понятията
„невалидни“ и „нищожни“ изпълнителни действия в случая са неуместни. Неуведомяването
и неучаситето на единия от съдлъжниците в изпълнителното производство не води до
нищожност на всички изпълнителни действия както твърди жалбоподателя, защото в случая
изобщо не е налице хипотезата на т.10 от ТР , постановено на 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, където се употребява този израз, но по отношение на изпълнителин
действия, извършени в условия на перемпция, каквато тук не е налице. Не са налице
нищожни изпълнителни действия, ако направим и така предпочитаната от жалбоподателя
аналогия с нищожните съдебни решения- в правната теория и в практиката на ВС и ВКС е
прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като
валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е
налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън
пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие
на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на
съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият
смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищо от тези пороци не е налице, за
да говорим за нищожни действия по изпълнителното дело.
На последно място, съдът счита, че да се приеме като извънсъдебно признание с
конклудентни действия от страна на банката, че по отношение на жалбоподателя и
останалите участници в изпълнителното производство като ипотекарни длъжници,банката
взискател няма право на изпълнение по настоящото изпълнително дело, тъй като не подава
ежемесечна информация към Централния кредитен регистър за наличните кредити.
включително и за съдлъжниците, е доста фриволна интерпретация на понятието
„конклудентно“ в гражданското право и процес. Съществуването на ЦКР и информацията
която се подава към него има за цел да обслужва банковия сектор и не може да се използва
в изпълнителното производство, където ИЛ и последващите процесуални действия или
бездействия на страните и съдия – изпълнителя по събиране на вземането определят
приключването на поризводството, перемпцията, спирането му и т.н.
6
В жалбата пред тази инстанция, наред с доводите, които са изложени в молбата за
прекратяване на изпълнителното производство молба с вх. № 4445/24.06.2021 г., са
отправени и обвинения ,че ДСИ е пропуснал да посочи в обжалваното разпореждане, че
същото подлежи на обжалване или е окончателно, като, изключвайки възможността това да
е станало от незнание на закона, прави предположение, че ДСИ е сторил това умишлено с
цел избягване на обжалването му, съответно с цел влизане в сила на незаконосъобразния му
отказ. Много проницателно жалбоподателят или по – точно неговият процесуален
представител, прогнозира, че при това положение би се ангажирала отговорността на
държавата за причинените вреди от незаконното и недопустимо изпълнение. Вярно е, че не е
посочено в разпореждането има ли възможност същото да се обжалва или е окончателно и
това е пропуск , съгласно чл. чл.236, ал.1, т.8 от ГПК, съответно чл.254, ал.2, т.6 от ГПК, но
да се правят изводи за злоупотреба и умишлено подвеждане на страна е пресилено и
необосновано, не почива на никакви доказателства.
Предвид гореизложеното, ДСИ правилно е постановил обжалваното
разпореждане, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.06.2021 год., на държавния съдебен
изпълнител от СИС при Силистренски районен съд, с което е отказал да бъде прекратено
производството по изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СРС по
отношение на ипотекарния длъжник Ш. АЛ. М., поради липса на основания за прекратяване
на изпълнението.
ОСЪЖДА Ш А М., ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)
ЕАД гр. София, с ЕИК *********, сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7