№ 330
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900192 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК по претенция на
кредитор за обявяване на относителна недействителност на възмездно
разпореждане, договорено при общо знание на длъжника и лицето, с което
той е договарял за увреждане на кредитора, на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД.
Между страните са разменени книжата по делото:
Исковата молба вх. № 5704/25.03.2021, предявена от името на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. К.
и Д., е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и
посочване на доказателства. В срока за допълване на иска, с вх.№
20158/08.10.2021 пълномощник на ищеца е оспорил възраженията и искания
на ответник. В хода на размяна на книжа към ищеца се е присъединил
встъпил като помагач цесионер БГ ЛЕНД КО АД ЕИК *********, чрез адв,
К., който също е заявил становище вх.№20822/18.10.2021 срещу отговорите в
срока за допълнителна искова молба е и направил допълнителни
доказателствени искания.
Исковата и допълнителната молби на ищеца, както и молбата на
помагача му са връчени на насрещните страни.
Ответникът ДЕВНЯ ТРЕЙД ЕООД ЕИК103290570, гр. Варна, чрез
управител В.К. е упражнил само първоначално право на отговор с вх.№
16854/25.08.2021, като е признал иска. Срокът за допълнителен отговор на
тази страна е изтекъл на 24.01.2022г.
В срок са депозирани отговори вх.№ 13307/06.07.2021, вх.№
24675/30.11.2021 и вх.№ 24691/30.11.2021 от ответник КАТЛИ-2 ЕООД ,
ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от управител Х.П.С., чрез адв. А
(ВАК), като са оспорени както правото на иск на ищеца, така и интереса на
встъпващия помагач и основателността на претенцията. Само този ответник е
посочил доказателства.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41
ГПК. На страните е указан и реда за електронна кореспонденция със съда,
1
като на пълномощници на ищеца и втория ответник е предоставен достъп до
електронното дело в ЕПЕП.
По предварителните въпроси:
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК). Легитимиращото ищеца вземане произтича
от кредитиране на търговец и атакуваната разпоредителна сделка е
договорена между търговци, което по субективен критерий (чл. 286 ал.3 вр. 1
ТЗ) квалифицира спорното право като произтичащо от търговска сделка.
Възражение срещу характера на спора не е предявено от ответниците(в срока
за отговор).
Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69
ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК, съответно на цена на иска, надхвърляща 25 000лв.
Държавната такса е авансово внесена. Местната компетентност не е оспорена.
Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно
учредена (л. 109, 116, 174 и 195). Овластяването на пълномощниците е
извършено от законни представители на регистрирани в ТРРЮЛНЦ
търговци.
Исковата претенция е вписана с вх. рег. № 13335/21.05.2021г в СВ гр.
Варна.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
неизпълнено задължение на първия ответник, породено от ползване на кредит
по договор за кредитна линия, предоставена от праводател на ищеца и
установено в заповедно производство като изискуем негов дълг за главница,
лихва за просрочие и разноски, чието принудително събиране се затруднява
поради намаляването на известните активи на длъжника с извършена
непарична вноска на недвижим имот по сделка договорена между
ответниците. Съдът преценява, че тези твърдения очертават както активната
легитимация на ищеца като увреден кредитор, така и обща пасивна
легитимация на договарящите се ответници.
Встъпилият в процеса помагач на ищеца се позовава на придобиване на
легитимиращото ищеца вземане с цесия в хода на делото. Като е съобразил,
че липсва единодушно съгласие на двамата ответници за заместването на
праводателя – цедент като главна страна в процеса, съдът е допуснал участие
на правоприемника като подпомагаща страна. Интересът на това трето за
първоначалното процесуално правоотношение лице е несъмнен, тъй като
потвърдената от длъжника (дал изрично съгласие наред с признанието си на
иска) цесия, легитимира като носител на обуславящото вземане новия
кредитор, а като приобретател на дълга той става носител и конститутивното
право за защитата му с Павловия иск като принадлежност към цедирания
дълг(т.2 на ТРОСГТК № 2/2017 г. на ВКС). Първоначалният ищец обаче
съхранява процесуално право на иск като субституент по чл. 226 ал. 1 ГПК и
това налага на титуляра на правото да встъпи за да му помага да постигне
решение в свой интерес. В тази връзка изложените от КАТЛИ-2 ЕООД в
допълнителния отговор доводи за злоупотреба с права от страна на
2
цесионера, пряко или косвено чрез представителя му, договорил се с
насрещната страна да увреди интереси на приобретател на имот, нямат
никакво отношение към настоящия процес и процесуалната субституция.
Колкото и злонамерени да са били съгласуваните според втория ответник
действия на цедента, първоначалния кредитор, длъжника и новото му
управление, те не могат да изключат легитимация с Павлов иск, тъй като
засягането на интересите на втория ответник поражда само регрес спрямо
отчуждилия свой имот длъжник, както и обезщетение за евентуално
умишлено причинени на иначе добросъвестен приобретател вреди, оказал се
отстранен от имота поради формално предпочитане на интересите на
злоупотребяващ нов кредитор. За отношенията между насрещните страни
няма никакво значение дали цесията е била съобщена или не преди
встъпването на помагача на страната на ищеца. Възражението на втория
ответник срещу легитимацията на цесионера е изцяло безпредметно, тъй като
самия длъжник (които по силата на чл. 99 ал.3 ЗЗД) като адресат на дължимо
от цедент уведомление изрично е признал правата на цесионера, а
договарящия с него приобретател на имота изобщо не е стана в материалното
правоотношение, породило прехвърления дълг. В процеса правата на този
ответник са изцяло съхранени със запазването на първоначалния ищец като
страна в процеса и обвързването както на субституента, така и на частния
правоприемник (който е да е той и каквито и отношения да има между него и
праводателя) с установителната сила на решението.
По делото няма данни за висящност на спор относно удостовереното в
заповед за изпълнение задължение, поради което липсва пречка за
упражняване на правото на Павлов иск от взискателя, започнал
принудителното изпълнение по две изпълнителни дела, за събиране на
задължения по два договора.
Възражението на ответника КАТЛИ-2 ЕООД за наличие на висящ спор
като пречка за упражняване на право на иск (заявено в становището по
встъпването на цесионера, поддържано в допълнителен отговор) е
неоснователно, тъй като е обосновано с процеса, воден от същия кредитор
спрямо друг приобретател на друго имущество. Ответникът сочи, че ГД
926/2020г на ВОС има преюдициално значение, тъй като предмет на спора е
относителната недействителност на разпореждането на друго солидарно
задължено за същия дълг лице, като имотът, върху който кредиторът е
упражнил права е на стойност достатъчна да покрие изцяло дължимите суми.
При служебната справка по електронното дело 20203100900926 в ЕИСС се
установява, че действително същия ищец(банката, универсален
правоприемник на правата по два договора за кредитна линия) е поискал
обявяване на относителна недействителност и на друга разпоредителна
сделка, която е била договорена от друг търговец, встъпил като солидарен
длъжник в задължението на първия ответник. Това неприключило още дело
има за предмет(подобно на настоящия процес) само наличието на конкретно
потестативно право на увреден кредитор, което се поражда от конкретна
сделка или действие на който и да е от лично задължените за дълга лица (т.1
от ТРОСГТК № 2/2017 на ВКС). Затова решенията по делата спрямо другите
длъжници нямат никакво отношение към настоящия процес. Отхвърлянето на
конститутивна претенция няма да формира сила на присъдено нещо по
3
отношение на някакъв общ факт, който да може да се противопостави на
ищеца или помагача по настоящия процес. Уважаването на Павловия иск
срещу един от солидарните длъжници също само по себе си не изключва
интерес на същия кредитор за търси идентична по интензитет защита с такъв
иск и по отношение на другите лица, отговорни за същия дълг. Тъй като всеки
от солидарните длъжници принципно отговоря с цялото си имущество(вкл. с
правата които е притежавал, но е отчуждил в ущърб на кредитора си), нито
един от тях не разполага с възражение за поредност и не може да ограничава
избора на кредитора дали да насочи избора си към конкретно лично
имущество или към целия имуществен кръг от солидарни длъжници,
поръчители и гаранти за чужд дълг. Дори следващите от подобно решение
последици да са благоприятни за ответниците, те нямат преюдициално
значение. По подробно изложените в мотивите към т.2 от Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК
аргументи, само отричането на изпълняемо вземане със съдебно решение
изключва интерес от Павлов иск (заместващ обезпечението за ефективното
удовлетворяване на кредитора), защото във всички други хипотези,
постановената относителна отмяна не зависи от наличието и размера на
задължението и интереса на взискателя да подготвя и дори да започне
паралелно да прилага множество способи върху конкретни вещи на длъжник,
трето задължено за чужд дълг лице или обвързан правоприемник. Вярно е, че
Павловият иск спрямо настоящите ответници може да бъде уважен преди да е
приключил способът, подготвян спрямо имота на правоприемника на другия
солидарен длъжник, но това няма да засегне интереса на възразяващия
ответник, защото ако действително другият имот се окаже достатъчен за
приключване на изпълнението в цялост, въпреки вече постановено
конститутивно решение по настоящия спор, то ще бъде изчерпано и
процесуалното право на принуда по изпълнителния лист и относителната
недействителност ще отпадне, без някой друг да може да се позовава на
влязлото в сила решение. Затова ответниците в настоящото производство не
са застрашени и имат интерес да признаят претенцията, в случай че не желаят
да понесат разноски, според тях излишно правени от ищеца(евентуално
косвено от помагача му) за защита надхвърляща по обем нуждата по
обезпечаване на изпълнение на солидарен дълг. В заключение липса каквато и
да е нужда от преюдициално съобразяване на решение по висящ друг процес,
за да е необходимо спирането на съдебното дирене по настоящото дело.
По доказателствените искания:
В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания,
допълнително уточнени в допълнителната молба по отговорите. Значителна
част от представените писмени доказателства касаят факти извън предмета на
делото, но доколкото имат легитимационно значение за право на иск на
кредитора и за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за
необходимо да приеме писмените доказателства. Копията не са заварени за
вярност, но този недостатък може да бъде отстранен до приключване на
съдебното дирене. Същото легитимационно значение имат и книжата,
посочени от помагача и доколкото въз основа на тях съдът ще установява в
мотивите си вътрешните отношения между титуляра на материалното право и
4
неговия субституент, те също следва да се допуснат като доказателства.
Ответникът е посочил писмени документи, съвпадащи по съдържание с
представените от ищеца, поради което допълнителното им допускане не се
налага.
Представените от ответника документи по твърденията, които остават
извън предмета на спора (обезпечения, дадени от други лица и насочване на
изпълнение към други имоти) не следва да се допускат.
С оглед на оспорване на един от елементите, квалифициращ
потестативното право, предмет на иска, необходимо за решаването на делото
е и поисканото заключение на счетоводен експерт, който да изследва
динамиката на кредитните отношения към момента на сключване на
процесната разпоредителна сделка. Такава задача са поставили ищеца и
помагача му. Точният актуален размер на задълженията към настоящия
момент обаче, по гореизложените съображения относно предмета на
установяване, не следва да се възлага като задача на експерта. Дори и да се
изясни какви суми е получавал кредитора като плащания след стабилизиране
на изпълнително основание такова заключение не би било необходимо за
този правен спор и съответно задачите, поискани от втория ответник не
следва да се допускат.
Съдът следва служебно да изиска само потвърждение от съдебния
изпълнител, че принудителното изпълнение не е приключено с пълното
удовлетворяване на взискател(ищеца или частния му правоприемник).
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани
разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ
(гл. 37 от ГПК) Павлов иск на кредитор, насочен срещу прехвърлителна
сделка между неговия длъжник и свързан с него ответник като възмездна
сделка, договорена при общо знание на длъжника и лицето, с което той е
договарял за увреждане на кредитора, на осн. чл. 135 ал.1 ЗЗД.
На осн. чл.374 ал.2 указва на страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната одобрена от съда спогодба между страните
половината от внесената държавна такса ще бъде опростена и върната на
вносителя. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от
съд доброволно извънсъдебно споразумение, което урежда изцяло или
отчасти насрещните претенции или и други отношения, включително и
преурежда занапред отношенията на страните. Одобрената от съда спогодба
5
се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде
изпълнителен лист.
ПРИКАНВА страните към постигане на доброволно споразумение, като
разяснява, че при използване на процедурата по медиация се цели:
1. висока степен на достигане на същината на проблема - страните
споделят своите чувства, разкриват своите притеснения и се ангажират сами
да участват в разрешаването на спора,2. удобство - осъществява се в удобно
за страните време и място
3. контрол - медиацията принадлежи на страните и те решават как ще се
провеждат процедурите- каква ще е последователността, времетраенето,
периодичността на срещите
4. липса на противопоставяне - т.к. е неформален процес, избягват се
преките конфликти
5. по-малък риск за страните - запазване на „резервни” възможности,
при липса на споразумение съдът ще довърши разглеждането на спора
6. съхраняване на отношенията - спорът се решава на възможно най-
ранен етап, когато страните все още не са изострили конфликта
7. възможност за иновативни решения - могат да се търсят творчески
подходи при решаване на спора и чрез средства, недостъпни за съда
8. по-малко разходи – центъра работи без такса
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат лично към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
както и на e-mail: mediation@vos.bg, или да изпратят на същото лице
попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на
Варненски окръжен съд.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
страните следва да уведомят съда, за да им бъде предоставена възможност да
довършат процедурата, преди продължаване на разглеждането на съдебния
спор.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД(чл.374 ал.2 вр.чл. 146
ал.1 и 2 ГПК), както следва:
Приет е за разглеждане иск на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Драган
6
Цанков" №37, обявен ел. адрес fibank-legal@fibank.bg, представлявано от
изпълнителните директори Никола Бакалов и Светозар Попов, чрез
юрисконсулт К.К., чрез юрк. К. и Д.(galina.dunova@fibank.bg), подпомаган от
встъпилия на страната на ищеца „БГ ЛЕНД КО“АД, ЕИК ********* ******
представляван от изп. директор Стефан Соколов, чрез адв. К. (САК), служ.
адрес *******, срещу „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *******, представлявано от управителя В.К. и „КАТЛИ-2" ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище *******, представлявано от управителя Х.П.С.,
чрез адв. С.(ВАК) с обявен служ. ел. адрес angelova@lawangelova.bg за
обявяване по реда на чл. 135 ЗЗД на недействителност по отношение на
ищеца като кредитор на „ДЕВНЯ ТРЕЙД" ЕООД на възмездна сделка,
сключена с учредителен акт и съгласие по чл. 73 ТЗ, вписани с вх.№ 823 от
17.01.2018г, акт № 82 том. II, дело № 142/2018г., с която първият ответник е
прехвърлил на втория ответник като непарична вноска за покритие на
записан капитал при договаряне на насрещни страни с общо знание за
увреждане на кредитора, чрез волеизявление на едно и също лице.
Ищецът и вторият ответник претендират насрещно и за определяне и
присъждане на разноски по делото. Списъци не са представени.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 ГПК):
Само първият ответник (длъжник и прехвърлител по спорната сделка) е
заявил в срока за отговор пълно признание на иска на кредитора си и правата
на частния му правоприемник (придобил с цесия дълга в хода на процеса).
Тъй като обаче съдоговорителите са необходими задължителни другари по
претенция, засягаща сключен помежду им договор, никой от другарите няма
едноличната разпоредителна власт със съвместното процесуалното право на
защита (чл.216 ал.2 ГПК). Затова съдът следва да докладва фактите по
предпоставките за възникване на правото на Павлов иск, така както са
оспорени от приобретателя. Безспорни могат да са само твърденията, които
макар да не са изрично признати, са били възприети от втория ответника при
изграждане на защитната му теза в подадените отговори.
Няма спор, че банката-ищец е универсален правоприемник на
преобразувана при вливане банка, която е предоставила финансиране на
търговец (първия ответник) по два договора за кредитни линии, съответно
№030-176/02.12.2009г. и № 30-24/26.3.2013г., изменяни периодично с анекси
и обезпечени с поемане на задължения на кредитополучателя от съдлъжници
и учредени вещни обезпечения върху вземания, движими вещи и недвижими
имоти. Безспорно е и снабдяването на кредитора с две заповеди за
изпълнение по ЧГД 3019/2020г. и ЧГД 3020/2020г., които не били оспорени
от длъжника при връчването им от съдебен изпълнител по образуваните
изпълнителни дела 20207180400246 и 20207180400247. Няма спор, че
кредиторът е упражнил правото си на принудително изпълнение срещу
дружеството кредитополучател(първи ответник) и съдлъжници „ЗС
Механизация“ЕООД и „ЕМО“ЕООД и свързани с длъжника "Корпус
груп“ЕООД и „Катли“ЕООД, но е насочил изпълнение върху ипотекирания от
7
"Корпус груп“ЕООД промишлен обект в гр. Девня, вземания на главния
длъжник, дялове, притежавани от всички длъжници в други дружества и е
поискал запор на движимите им вещи и банкови сметки.
Призната е сделката по апортирането на недвижимия имот,
представляващ УПИ VII-308, кв. 42, ЗПЗ с кадастрален идентификатор
10135.4510.571, находящ се в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 281 с площ 8
710 кв.м и построените върху него обекти: административна сграда на 2
етажа с идентификтор 10135.4510.571.10 със застроена площ 206 кв.м.,
промишлена сграда с идентификатор 10135.4510.571.2 със застроена площ:
469 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 10135.4510.571.3, със
застроена площ: 13 кв.м., промишлена страда с идентификатор
10135.4510.571.4 със застроена площ: 16 кв.м., промишлена сграда с
идентификатор 10135.4510.571.5 със застроена площ: 338 кв.м., промишлена
сграда с идентификатор 10135.4510.571.6 със застроена площ: 91 кв.м.,
промишлена страда с идентификатор 10135.4510.571.7 със застроена площ: 3
кв.м., промишлена страда с идентификатор 10135.4510.571.8 със застроена
площ: 14 кв.м., промишлена сграда с идентификатор 10135.4510.571.9 със
застроена площ: 14 кв.м. Придобиването на собствеността от новоучреденото
дъщерно дружество „Катли 2“ЕООД било уговорено в учредителен акт, като
волята за покриване на капитала с непаричната вноска от името на учредителя
- едноличен собственик „Девня трейд“ООД била изявена от С. С.. Същото
лице подписало като управител и заверено на 09.01.2018г съгласие на
дружеството собственик за внасянето на собствеността като имущество на
новото юридическо лице срещу записани 10 446 дяла по 100лв, съответно на
извършена оценка на правата на вносителя по реда на чл. 72 ТЗ. Съгласието и
учредителният акт били регистрирани и в книгите за вписванията за имота в
СВ -Варна на 17.01.2018г след довършването на учредяването с вписването на
новото дружество в ТРРЮЛНЦ на 11.01.2018г.
Не е очертан и спор по оповестените по партидата на дружествата факти
относно личността на представителите на договарящите страни: С.П.С. е бил
управител на „Девня трейд“ООД от 13.11.2008г. до 12.12.2019г. като
същевременно е бил и мажоритарен съдружник от 24.07.2009г. до
12.12.2019г., след което дружеството е управлявано от едноличните си
собственици, като след смъртта на С. и уреждане на отношения с
наследниците му управлението е поето последователно от Е.П. С. до
08.07.2021г. и от В.В.А. до 19.07.2021г., след което и понастоящем
управляващ е нов собственик В.Г.К.. Дъщерното дружество „Катли 2“ЕООД е
било учредено на 9.01.2018г. като при регистрацията му в търговски регистър
са били представени само съгласие за непарична вноска по чл. 73 ТЗ, дадено
за вносителя чрез управителя му С. С., без да е посочено допълнително
решение на общо събрание на съдружници на едноличния собственик „Девня
трейд“ООД за това разпореждане.
За тези обстоятелства не се налага доказване.
Оспорени са обстоятелствата относно вредоносния характер на
разпореждането, момента на възникване на задължението на кредитора,
съответно общото знание на договарящите се за наличен дълг към
кредитора.
Ищецът твърди, че към момента на уговарянето на внасяне на имота в
8
изпълнение на задължението на учредителя към новото дъщерно дружество и
по двата договора за револвиращи кредити са били ползвани суми, като още
от сключването им са били периодично усвоявани и ползвани многократно
предоставените от кредитора средства, а размерите им са били фиксирани
окончателно със стабилните заповеди за изпълнение. Посочва, че и двете
юридически лица(праводател и правоприемник на собствеността) са
формирали воля чрез едно и също физическо лице, което изключва липсата на
знание за всички факти относно задълженията на собственика на имота. Сочи,
че промяната във вида на актива(дори и при изцяло еквивалентна размяна на
стойности) затруднява удовлетворяването на кредитора, тъй като взискателят
не успява да се удовлетвори от имуществото както на първоначалния
длъжник, така и на другите задължени лица и въпреки постъпленията в хода
на принудителното изпълнение задължението не е погасено в цялост.
Същите твърдения се поддържат и от помагача, който пояснява, че
кредитополучателят се е разпоредил с всички свои недвижими имоти, един от
които е процесния, а другия е също предмет на Павлов иск.
Тези твърдения са оспорени от приобретателя, който заявява, че само по
себе си предоставянето на разрешен лимит за ползване по револвираща
кредитна линия не поражда задължение, а такова възниква едва при
усвояването на определена сума от кредитополучателя. Сочи, че при всеки
допълнителен анекс кредиторът е предоставял нов срок именно за усвояване
на револвирана за в бъдеще сума, с нови лихви и нови обезпечения, като
предходните задължения са новирани. Позовава се на анекси 12 и 13 по
първия договор и анекси 6 и 7 от втория договор, с които страните са
уговаряли допълване на обезпеченията със залог на парични вземания от
текуща дейност и с имущество на трети задължени лица след като
кредиторът е бил запознат с вече извършените учредявания на дъщерни
дружества, като с тези уговорки е постигнал защита на своя интерес. Счита,
че длъжникът се е разпореждал с имуществото си със знание за уговорено
пълно обезпечаване на своя кредитор и това формирано от самия кредитор
убеждение у главния длъжник, че не разчита на останалото извън дадените
обезпечения имущество, банката е поддържала със следващите анекси, а в
настоящия процес злоупотребява с Павловия иск, като черпи права от
собствената си небрежност при новирането на дълга и оценката на дадените
обезпечения.
Допълнително ответникът излага и множество твърдения, относно
действията на банката-кредитор и правоприемника – цесионер, по предприето
удовлетворяване от имущество на солидарни длъжници и гаранти, както и
освобождаване на някои от тях от отговорност. Всички тези твърдения обаче
са свързани с доводи за липса на изпълняемо задължение и липса на
обезпечителна нужда, респективно намерение на ищеца и/или помагача и/или
признаващия иска първи ответник да увредят интересите на добросъвестен
нов собственик на дъщерното дружество – ответник. Макар тези насрещни
твърдения да са оспорени, съдът не следва да ги докладва, тъй като се отнасят
за факти и отношения извън предмета на спора.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
9
Претенцията за обявяване на недействителност на увреждащи действия
на длъжник съответства на конститутивен отменителен (Павлов) иск,
уреден в чл. 135 ЗЗД като потестативно право, реализуемо по съдебен ред за
обявяване на относителна недействителност на сделка, по отношение на
увреден кредитор.
Предмет на делото по този иск е самото потестативно право (т.1 от
ТРОСГТК № 2/2017 на ВКС). Правоотношението, което легитимира
кредитора не е предмет на установяване(още повече, че в конкретния случай
то е неоспоримо след стабилизиране на изпълнително основание по чл. 417
ГПК). Извън предмета на делото са и последиците от упражняването на
потестативното право за целите на обезпечаваното с него принудително
изпълнение, включително и възможностите на ищеца ефективно да се ползва
от относителната недействителност. Затова е без значение дали събираемият
дълг все още се дължи и в какъв размер е задължението. Ако действително
материалното право на кредитора е изцяло погасено(доброволно или при
прилагане на изпълнителен способ) след като е било удостоверено в
изпълнителен лист, защитата на всяко обвързано от изпълнителна сила лице,
собственик на имущество върху което взискателят е насочил изпълнение е
искова, независимо дали това лице е обвързано и със сила на присъдено нещо
относно съществуването на дълга. Само след успешно отричане на
материалното право на взискателя отпада изпълнителна сила (чл. 433 ГПК) и
затова преюдициалното оспорване на правото, което я поражда може да бъде
отчитано в процес по чл. 135 ЗЗД само ако иск по чл. 439 ГПК вече е
предявен (т.2 от ТРОСГТК № 2/2017 на ВКС). Инцидентното оспорване на
задължението на първия ответник и възраженията за погасяване на вземането
на ищеца, независимо от основанията за това не могат да преодолеят
изпълнителната сила на титула на взискателя, респективно не могат и да
осуетят подготовката на прилагане на изпълнителен способ, каквато е
същността на Павловия иск. По сходни съображения извън предмета на
делото са и възраженията относно противопоставимостта на цесията,
извършена в хода на процеса и позоваванията на злоупотреба с права на
цедента и/или цесионера, основани на злонамерен избор на имущество в
ущърб на конкретен приобретател, в полза на други задължени лица, както и
доводите за търсене на прекомерно и необосновано обезпечаване на правата
на взискателя. Злоупотребата с права като типичен деликт поражда
отговорност за вреди, които могат да се търсят с иск по общия ред, а при
липса на умисъл за увреждане какъвто и да е избора и към какъвто и обем от
активи( принадлежали или принадлежащи на длъжника кредитополучател
или други задължени за неговия дълг лица) да е насочено изпълнението, то е
правомерно (чл. 133 ЗЗД), а ако се окаже неоправдано ангажира само
отговорност за разноски. Затова в процеса по чл. 135 ЗЗД приобретателя
втори ответник има интерес само да признаe процесуалното право на
взискателя(така както е действал длъжника), за да ограничи своите разноски.
Защитата си в пълен обем (съответно на излагани пред настоящия съд
твърдения) обаче, тази страна следва да реализира по друг начин в
изпълнителното производство, където приобретателят няма да носи
отговорност при неприлагане на способа върху спорния имот(т. 6 от ТР
ОСГТК 2/13 ВКС), може да търси материална отговорност от взискателя за
злоупотреба със свръхобезпечаване (анал. на чл. 440 ал. 4 ГПК) или ако
10
правомерно понесе изпълнението за чуждия дълг – да упражни регресните си
права спрямо длъжника и да се суброгира в правата на удовлетворения
взискател като се възползва от изпълнителната сила на титула му и
учредените вече обезпечения спрямо другите задължени лица(ползвайки се от
съвръхобезпечеността на платения дълг).
При изключване на всички тези неосносими към настоящия спор
възражения и оспорвания, в настоящото дело конкретната хипотеза на
Павловия иск се очертава по чл. 135 ал.1 пр.2 ЗЗД, която включва
установяване на фактически състав, пораждащ потестативното право, както
следва:
1. разпоредителната сделка между ответниците уврежда възможностите
за удовлетворяване на ищеца от имуществото на отчуждителя с известен на
кредитора и наличен към възникване на дълга имот, тъй като възможността
да се насочи изпълнението върху него е ограничена от противопоставимо
вписване на придобиването му от трето лице
2. разпореждането с имота е възмездно, но както длъжникът(първи
ответник), така и третото лице приобретател(втори ответник) – търговски
дружества, чрез волеизявяващите си органи, съотетно управител на
отчуждителя и учредител на правоприемника са знаели за увреждането, тъй
като функциите са изпълнявани от едно и също лице, което е имало лични
впечатления за поемане на кредитните задължения и усвояването на лимити
по револвиращи линии (като мажоритарен участник в управлението на
длъжника за целия период от 2009г до 2017г).
При определяна на формирането на волята на търговски дружества и
прехвърителния ефект на апортна вноска съдът следва да съобразява правила
на чл. 72 и 73, чл.113, чл. 141 ал.1 и 3, чл. 137 ал.6 и 7 и чл. 147 ТЗ.
При така лимитирания предмет на исковата претенция, допустимите
възражения на ответника се свеждат до оспорването на момента на пораждане
на вземането на кредитора по предоставен револвиращ кредит. Приложими са
правилата за банковото кредиране(чл. 430 ТЗ) и тълкуването на конкретните
уговорки в периодично сключените анекси по двата договора, уреждащи
обема на предоставения кредит, начина на усвояването му и уговорките за
погасяването му от кредитополучателя(чл. 20 ЗЗД).
Изискуемостта на задължението няма правно значение, доколкото
законът разграничава в ал.1 и ал. 3 на чл. 135 ЗЗД различни хипотези на
пораждане на потестативно право според момента на възникване на дълга, а
не на изискуемостта му(решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 362 от 16.11.2014 г. по гр. д. № 2574/2015 г.
на ВКС, ІV състав). Доводите за новационен характер на анексите по
съществото си представляват възражение за погасяване на първоначалното
основание и възникване на ново такова, различно от очертаното в
твърденията на ищеца за признато в изпълнителния лист, поради което също
следва да се причисли към недопустимите в настоящия процес възражения за
погасяване на главния дълг. Доколкото ищецът не сочи за своята легитимация
друго задължение, евентуална защита по фактически състав на чл. 135 ал.3
ЗЗД, включваща като допълнителен елемент и намерение за увреждане на
потенциален кредитор на лицето, изявило волята за прехвърляне на
11
собствеността и приемането й като вноска за покритие на капитал на дъщерно
дружество, може да се докладва и разглежда само евентуално, като последица
от оспорване на посочения от ищеца момент на възникване на парично
задължение за връщане на усвоен кредит.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
С оглед изложената правна квалификация, в тежест на ищеца по
Павловия иск, насочен срещу безспорно сключена възмездна разпоредителна
сделка е доказването на момента на възникване на задължение на
кредитополучател по револвираща кредитна линия и вредоносния ефект на
трансформацията на недвижим имот в друго имуществено благо.
Счетоводното отразяване на движението на парични наличности при
усвояване на парични средства и динамиката на револвиране изискват
специални знания и ищецът и помагачът му са поискали експрертно
заключение.
Ищецът не се позовава на презумпция за знание, уредена само за
договарящи физически лица, а на фактически отношения на свързаност на
волеформиращите органи на търговските дружества, чрез една и съща
личност, формираща психическото отношение на юридическите лица (в
смисъла, възприеман в съдебната практаика, например решение № 13 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК). Затова не се налага
доказване на презупционни предпоставки, а на фактите, за които са посочени
писмени документи, съставени за волеизявления на конкретното физическо
лице.
Оспорването на увреждащия характер на сделката изисква установяване
на правото на принудително изпълнение, за което ищецът е посочил писмени
доказателства.
Ответникът носи доказателствена тежест само по възраженията, които
съдът е докладвал като допустими, съответно следва да установи изгодните за
тази страна твърдения за друг момент на възникване на паричния дълг. В тази
насока са поставени задачи на вещото лице. По оспорения вредоносен ефект
на разпоредителната сделка ответникът следва насрещно да доказва отпадане
на правото на принудително изпълнение с пълно приключване на
изпълнението по издадения изпълнителен лист или прекратяването на
изпълнителния процес на основание, изключващо изпълнителната сила на
издадения в полза на взискателя титул. Доказателства в тази връзка няма
ангажирани.
Не следва да се събират доказателства за всички твърдения, относими
към изключените от предмета на делото възражения (по размера и
съществуването на задължението на кредитополучателя, извършените
доброволни плащания, обема на дадени от други лица обезпечения,
приложени вече или подготвени ефективно способи за принудително
изпълнение върху други активи, злоупотреба от кредитора, цесионера-
помагач или длъжника).
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
12
действително извършени от нея плащания за разноски по производството,
като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на
съдебното дирене.
По доказателствата (чл. 374 ал. 1 ГПК):
Задължава ищеца да завери за вярност приложенията към
исковата молба.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи,
посочени от ищеца(след заверка за вярност по реда на чл. 183 ГПК)
приложени към искова молба: договор за кредитна линия № 30-
24/26.3.2013г., анекс № 1 от 29.01.2014г, анекс № 2 от 07.02.2014г., анекс № 3
от 25.02.2015г., анекс №4 от 25.02.2016г., анекс № 5 от 27.02.2017г., анекс №
6 от 27.02.2018г., анекс № 7 от 22.02.2019г. (л.8-30), изпълнителен лист №
1420 от 05.03.2020г. и заповед за изпълнение № 1305/5.03.2020 по ЧГД
3020/2020г. (л.61-62), молба за образуване с посочени способи от взискателя,
връчена покана за изпълнение и удостоверение за непогасен дълг по
изпълнително дело 20207180400247 (л.74-80), договор за кредитна линия №
030-176/02.12.2009г., анекс № 1 от 5.12.2010г., анекс № 2 от 07.02.2011г.,
анекс № 3 от 29.11.2012г., анекс № 4 от 17.01.2013г., анекс № 5 от
15.02.2013г., анекс № 6 от 4.03.2013г, анекс № 7 от 29.01.2014г., анекс № 8 от
07.02.2014г.,анекс № 9 от 25.02.2015г., анекс №10 от 25.02.2016г., анекс № 11
от 27.02.2017г., анекс № 12 от 27.02.2018г., анекс № 13 от 27.02.2019г (л.31-
60), изпълнителен лист № 1436 от 06.03.2020г. и заповед за изпълнение №
1330/6.03.2020 по ЧГД 3019/2020г.(л.63-64), молба за образуване с посочени
способи от взискателя, връчена покана за изпълнение и удостоверение за
непогасен дълг по изпълнително дело 20207180400246 (л.65-73), съгласие на
вносителя за непарична вноска в капитала на „Катли 2“ЕООД и учредителен
акт от 09.01.2018г. (л.81-85), справки за вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ
за „Катли 2“ЕООД и за имот в СВ – Варна (л.86-93), нотариален акт от
15.12.2003г., акт за узаконяване от 26.11.2014 и кадастрални скици за имота
(л.94- 106); и към молба за встъпване на помагача: договор за продажба на
вземания от 08.07.2021г. с две приложения (л. 179-194).
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искане за прилагане на писмените документи,
посочени от ответника „Катли 2“ЕООД, приложени към отговор,
становище по встъпването на помагача и допълнителен отговор на
искова молба: шест анекса към договори за кредитна линия, постановление
за възлагане на имот, продаден по изп. дело 20207180400246 и искова молба
на овластен взискател по чл. 517 ГПК срещу друго притежавано от длъжника
дружество и определение за прекратяване на делото; съобщения за налагане и
вдигане на запори по изп. дело 20207180400247, определение за експертна
оценка на имот на друго дъщерно дружество, отговор на частна жалба,
справка от имотна партида на това друго дружество на длъжника.
ДОПУСКА позоваване на вписвания и досиета на търговци
(регистрирани по ЗТРРЮЛНЦ търговски дружества ДЕВНЯ ТРЕЙД ЕООД
ЕИК103290570 и КАТЛИ-2 ЕООД , ЕИК *********, като ОБЯВЯВА на
страните за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
ОБЯВЕНИТЕ по партидата на тези търговци обстоятелства и документи,
чието съдържание в цялост е известно на съда, чрез служебна идентификация
13
на достъп до публичния сайт на Агенция по вписванията.
На осн. чл. 186 ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Станимира Данова рег. № 718
на КЧСИ в седмичен срок да представи сведение за наличие на остатък от
изпълняемо вземане на взискателя ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД, ЕИК *********, евентуално заместил го цесионер БГ ЛЕНД КО АД
ЕИК ********* по изпълнително дело 20207180400246 и изпълнително дело
20207180400247, като в случай че изпълнението е приключено с пълно
удовлетворяване на взискателя да се изпрати заверено копие от
постановленията за приключване или прекратяване.
Предупреждава длъжностното лице от кантората на ЧСИ, че при
неизпълнение на възложеното задължение или непосочване на причина,
поради която сведението не може да бъде изпратено в съда, може да му бъде
наложена глоба по чл. 87 ГПК в размер между 50 и 300 лева.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза
с вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка в счетоводството на ищеца и ответното дружество ДЕВНЯ ТРЕЙД
ЕООД ЕИК103290570, както и след проверка на подадените от кредитора
данни в кредитния регистър, воден от БНБ да даде отговор на въпросите:
1. какъв е бил размера на усвоения лимит от кредитните линии по
договор за кредитна линия № 30-24/26.3.2013г.и договор за кредитна линия
№ 030-176/02.12.2009г., респективно анекси към тях, към дата на
противопоставяне на апорта с вписването му в книгите за имота, водени от
СВ – Варна 17.1.2018г.
2. имало ли е момент от уговарянето на лимитите(през 2009 г.и 2013г.)
до 17.1.2018г., съответно до 02.03.2020г. (когато е подадено заявлението за
стабилизираната заповед за незабавно изпълнение), в който усвоената
главница да е била изцяло възстановена на кредитора преди да е револвирана
отново с нов срок за ползване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, помагача е ответника
„Катли 2“ЕООД за допускане на останалите посочени задачи към вещото
лице.
Задължава ищеца и помагача(комуто е предадена документацията от
цедента) да окажат съдействие като предоставят достъп при поискване, на
вещото лице, назначено от съда по настоящото дело за извършване на оглед
на счетоводната документация, като при неизпълнение удостоверено от
вещото лице, ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Задължава ищеца да окаже съдействие като предостави достъп при
поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело до данните
подадени от банковата кредитна институция в регистъра, воден от БНБ за
задълженията на кредитополучателя по двата договора за кредитни линии,
като при неизпълнение удостоверено от вещото лице, ще бъде приложена
санкция по чл. 161 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 400
лв, вносим от ищеца в тридневен срок от уведомяване за определението с
представяне на доказателства за внасянето му по сметка на ВОС IBAN BG32
CECB 9790 33C8 7843 00 в ЦКБ клон Варна.
14
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Д.Д. (№377 от списък на вещи лица
на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп до нужната информация и краен срок за представяне
на заключението най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно
заседание, като ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия срок.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на
претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат
изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 28.04. от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните
и явилите се по делото други участници се считат призовани.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на страните, че всяка от
тях е посочила електронен адрес и може да подава книжа по делото,
подписани с електронен подпис (КЕП) без да е необходимо да представя
преписи за насрещни страни.
Препис от определение да се изпрати на страните с указание за
потвърждаване на получените електронни писма (чрез пълномощниците им
на обявени по делото електронни адреси при получения достъп чрез ЕПЕП),
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП, на първия ответник съобщение да
се изпрати на адреса, където е получено последно съобщение.
Предупреждава страните, получили лично или чрез пълномощник
достъп до книжа по делото (без поискано връчване на съобщения чрез
ЕПЕП), че следва да потвърждават в 7 дневен срок получаването на
електронната кореспонденция, като при липса на такова потвърждаване
съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по делото,
получавани чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп на
пълномощника по това дело.
Към книжата за ищеца и помагача му допълнително да се приложат
копия от допълнителните отговори вх.№ 24675/30.11.2021г.и вх.№
24691/30.11.2021г. Вещото лице да не се призовава до постъпване на
доказателствата за внесен депозит.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15