Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260427 10.11.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
Търговско отделение, ХVІІ състав
На 07.10.2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ Б.ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско
дело номер 716 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация
чл.430 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /„ПИБ“ АД/ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, моли да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че З.К.Ч. ЕГН ********** с адрес:
***, дължи сумата от 60 635.28 лв.,
от които:
-
52 402.17 .76 лв. - главница
по Договор за банков кредит от № 60КР-АА-0725/13.7.06 и анекс № 1 към него от
30.12.2011 г.;
-
6 124.46 лв. – договорна лихва за периода 25.5.12 – 5.6.13,
-
343.57 лв. – наказателна лихва за периода 26.06.2012 до 5.6.2013,
-
1 248.35 лв. – лихва съгласно т. 9 от договора за периода от
25.10.11 до 30.12.11;
-
13.06 лв. – лихва съгласно т. 11 от договора за периода 26.10.11 до
30.12.11;
-
503.67 лв. – комисионна за предоговаряне съгласно т. 4 от Анекс № 1
от 30.12.11 към договора
-
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 6.6.13 / датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите,
за които вземания е издадена Заповед
№ 386/12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 869/13
г. на Асеновградския районен съд.
Твърди се в исковата молба, че
на 13.07.2006 г. между страните е сключен договор за банков кредит №
60КР-АА-0725/13.7.06 г., в изпълнение на който банката е предоставила на
ответницата кредит в размер на 60 000 лв. за текущи нужди и ремонт. На
30.12.2011 бил сключен анекс № 1, с който била предоговорена дължимата годишна
лихва и приет погасителен план – приложение 2, който изцяло заменил погасителен
план – приложение 1.
В първоначалната искова молба се сочи, че
банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание т.10.1 и
т. 10.1.2, б. „а“ от Общите условия за кредити на физически лица, обезпечени с
ипотека, поради просрочване на изискуемо задължение с повече от пет работни
дни. Банката изпратила писмено предизвестие изх. № 219-297/31.1.13 г., с който
на кредитополучателя бил даден 7-дневен срок за плащане на просрочените
задължения, като в противен случай обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че
изпратената покана до ответницата не й е била връчена, като била върната поради
това, че не е потърсена от адресата, при което не били изпълнени изискванията,
наложени с ТР № 4 от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно обявяването на
предсрочната изискуемост. В тази връзка банката заявява, че се отказва от направеното в заповедното
производство твърдение за надлежно настъпване на предсрочна изискуемост на
целия кредит.
Твърди се, че към датата на подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 6.6.2013 г. по кредита са били просрочени
12 броя погасителни вноски за главница и договорни лихви, конкетизирани по
размер в уточняваща молба вх. № 406/7.1.20 г., като общият размер на дължимата
главница по тях възлизал на 2 436.19 лв., а на договорната лихва –
4 907.63 лв.
Твърди се, че към същата дата са били просрочени
и 12 бр. вноски по наказателна лихва в общ размер на 343.57 лв., както и
разсрочени съгласно анекс № 1 и погасителен план към него – приложение 2
договорни лихви в общ размер на 145.08 лв.
Ответницата
оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържат се възражения за изтекла погасителна
давност.
Сочи се, че ищецът се е снабдил с изпълнителен
лист за вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, на 12.06.2013
г.
Изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано през м. юни 2019 г. – изп.д. № 183/19 на ЧСИ
Добромир Даскалов, по което ответницата е получила покана за доброволно
изпълнение на 24.6.19 г. Т.е., изпълнителното дело било образувано повече от
шест години след издаване на изпълнителния лист, при което е изтекла петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В тази връзка се възразява, че цялото
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, респ. изпълнителен лист е
погасено поради изтичане на петгодишен давностен срок, в който банката е
бездействала и не е упражнила правата си на кредитор.
Ищцовата банка оспорва възраженията за изтекла
погасителна давност, като от своя страна възразява, че въз основа на
изпълнителния лист било първоначално образувано изп.д. № 20138240400776 на ЧСИ
Константин Павлов, което било продължено на осн. чл. 427 и сл. от ГПК под
изп.д. № 20198870400183 при ЧСИ Даскалов с район на действие ОС-Пазарджик с оглед
продължаване изпълнителните действия срещу имота, предмет на обезпечение.
Излагат се доводи, че с образуването на изп.д. № 20138240400776 на ЧСИ
Константин Павлов давността за вземането се счита прекъсната на осн. чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД, като ищецът се позовава на ППВС № 3/18.11.1980 г. и счита, че
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по
силата на чл. 115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД. Счита, че т. 10 от ТР 2/26.6.15 г.
следва да се прилага само занапред, след датата на постановяването му и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които вече са приключили.
Освен горното, възразява, че давността е
прекъсвана и от доброволни плащания, правени от ответницата след образуване на
изп.д. № № 20138240400776 на ЧСИ Константин Павлов. Наведени са доводи, че
всяко извършено доброволно плащане е прекъсвало давността за цялото вземане.
Възразява се, че в случая давността започва да
тече от крайния падеж на кредита, който все още не е настъпил /25.7.2024 г./ или от датата на обявената
предсрочна изискуемост. Тъй като банката
е заявила становище, че не е настъпила надлежно предсрочна изискуемост преди
подаване на заявление за ЗНИ, а крайният падеж на кредита не е настъпил, то не
е изтекла и погасителна давност.
Ответницата, от своя страна, заявява, че изп.д.
20138240400776 на ЧСИ Константин Павлов е образувано на 22.03.2013 г. срещу
длъжници И.Ч. и З.Ч. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 238/2013 г. по описа на РС – Асеновград, т.е.
изпълнителното дело е образувано преди издаването на процесната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 869/13 г. на РС Асеновград, при
което е обективно невъзможно то е
образувано по издадения изпълнителен лист за процесните вземания.
Освен това възразява, че след образуването на
изп.д. на ЧСИ Павлов по същото не са извършвани изпълнителни действия и такива
не са били поискани от банката като взискател, поради което ответницата счита,
че е настъпил ефекта на перемпцията и
изпълнителното дело следва да се счита прекратено по силата на закона, считано
от май 2015 г. След като изпълнителното дело е било прекратено, то не е могло да
бъде продължено от друг ЧСИ. Считано от 12.6.13 г. /датата на образуване на
изп.д. 20138240400776/ са изминали
повече от пет години до датата на подаване на исковата молба, поради което
ответницата счита, че цялото вземане е погасено по давност.
Оспорват се като неправилни съжденията, че разрешенията,
дадени с ТР 2/26.6.15 следва да се прилагат само занапред.
По отношение извършените частични доброволни
плащания се навеждат доводи, че същите не предствляват признание за цялото
вземане, поради което не прекъсват давността. Оспорва се да е налице признание
на вземането по произход, основение и
размер, с което да настъпва прекъсване на давността.
По отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита ответницата в допълнителния отговор заявява, че не е
оспорвала настъпването на предсрочната изискуемост през м. февруари 2013 г.,
като в отговора на исковата молба изрично е заявила, че е била уведомена през
ІІ.2013 г. в офиса на банката за
предсрочната изискуемост.
Евентуално, ако не се възприемат възраженията за
изтекла погасителна давност, ответницата оспорва иска по основание и размер и
предвид следните възражения:
-
Направени доброволни плащания
след издаване ЗНИ в общ размер на 33 500 лв. /65 бр. вноски по 500 лв. и
една вноска от 1000 лв./, които следва да бъдат съобразени при решаване на
въпроса за дължимите суми;
-
Нищожност на клаузи от договора и
анекса към него, както и от ОУ на банката за този вид кредит, по отношение правото на банката едностранно
да променя лихвения процент по кредита поради неравноправния им характер.
Ответницата счита, че договорът и анексът към
него не съдържали ясна и конкретно установена изчислителна процедура, въз
основа на която да се формира лихвения процент по кредита; не бил посочен
алгоритъм за определяне на базов лихвен процент от УС на банката; липсвала
конкретна методика за определяне на този процент, като не били посочени
предпоставките, при които УС на банката може да променя базовия лихвен процент.
Излагат се доводи, че след като договорът и анексът не съдържат точна
информация за формиране на лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, същият се явявал недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, т.9 от ЗПК.
Наведени са доводи за нищожност на тези клаузи поради неравноправния им
характер на осн. чл. 146, ал.1 и 2 от ЗЗП във вр. чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 10
/сега т.11 /от ЗЗП, тъй като се касаело за клаузи, които позволяват на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В тази връзка ответницата счита, че договорът е
недействителен, поради което се явяват недължими както претендираните лихви,
така и главницата по него.
Ищцовата банка оспорва възраженията за нищожност поради неравноправност на клаузи от
договора.
Възразява, че последната промяна на БЛП за
банката за лева била приета с решение на УС на банката от 30.04.2010 г. както
следва: считано от 01.05.2010 г. бил определен БЛП за лева в размер на 6.19 %
годишно, т.е. последната промяна на БЛП била преди сключване на процесния
договор за кредит, като за периода след сключване на анекс № 1, т.е. след
30.12.2011 г. нямало промяна на
прилаганата от банката лихва, както и на месечната погасителна вноска, посочена
в погасителния план към анекса; за целия период банката прилагала и ответницата
следвало да заплаща еднаква, равна и непроменена
лихва, и погасителни вноски съгласно подписания погасителен план.
В тази връзка банката поддържа становище за
неоснователност на възраженията на ответницата за наличие на неравноправни
клаузи, тъй като не били налице предпоставките за това /вреда, нарушаване
изискването за добросъвестност, значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя/. Сочи се, че за ответницата нямало
настъпила вреда – банката не била увеличавала едностранно в срока на договора
прилагания лихвен процент, съответно договорените размери на погасителните
вноски. Счита, че не е налице нарушение на изискването за добросъвестност, като
банката изпълнила точно задълженията си по договора. Счита, че не е налице
значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, като
с подписания анекс № 1 страните изрично са се съгласили да сключат подписаното
споразумение, като ясно и категорични са изразили волята си, включително и по
отношение договорената лихва, която не била променяна едностранно от банката.
Страните претендират разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Приложено
е ч.гр.д.№ 869/2013 г. по описа на АРС, от което е видно, че по заявление от „ПИБ“
АД, депозирано на 06.06.2013 г., е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК- извлечение от счетоводни
книги, срещу ДЛЪЖНИКА З.К.Ч. за вземания, произтичащи
от Договор за банков кредит № 60КР-АА-0725/13.07.2006 г., изменен с Анекс № 1
от 30.12.2011 г., представляващи главница в размер на 52 402,17 лв., просрочена
договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за периода 25.05.2012 г.- 05.06.2013 г. в
размер на 6124,46 лв., просрочена наказателна лихва за периода 26.06.2012 г.- 05.06.2013
г. в размер на 343,57 лв., лихва по т.9 от договора за периода 25.10.2011 г.-
30.12.2011 г. в размер на 1248,35 лв., лихва по т.11 от договора за периода
26.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 13,06 лв., комисионна по т.4 от Анекс
№ 1 в размер на 503,67 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. до
окончателното погасяване на задължението. В заявлението банката се е позовала
на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради просрочване с повече от 5
работни дни на изискуемото задължение от 25.06.2021 г. и отправяне на уведомление
до длъжника с писмо изх.№ 2019-297/31.01.2013 г. Допуснато е било незабавно
изпълнение на заповедта и е бил издаден изпълнителен лист на осн.чл.418 ГПК,
който е впоследствие е обезсилен с Определение № 1645/14.08.2019г. по
в.ч.гр.д.№ 1774/2019 г. на ПОС.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК от
длъжника, в резултат на което на заявителя са дадени указания съгласно чл.415 ГПК със съобщение, връчено на 17.07.2019 г. Исковата молба по чл.422 ГПК е
подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.2 ГПК- на 14.08.2019 г.
Изложеното
сочи, че предявените установителни искове по чл.422 ГПК са процесуално
допустими.
Разгледани
по същество, са частично основателни по следните съображения:
Не
се формира спор по делото, а и е документално установено, че между страните е
сключен Договор за банков кредит на 13.07.2006 г., по силата на който ищцовата
банка е поела задължение да предостави на ответницата кредит на стойност
60 000 лв. за текущи нужди и ремонт. Безспорно е, а и се потвърждава от
заключението на първоначалната ССЕ, че кредитът е усвоен от кредитополучателя
по посочената в договора банкова сметка, с което банката е изпълнила основното
си задължение по договора. От своя страна кредитополучателят се е задължил да
погаси заема, ведно с уговорената в т.9 от договора лихва в размер на ОЛП на
БНБ, увеличен с надбавка от 6.21 пункта, на равни месечни погасителни вноски,
всяка с падеж и в размер, определени в погасителен план-Приложение № 1, с краен
срок до 25.07.2024 г.
Отпуснатият
кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на трети лица
/т.22.1 от Договора/.
С
Анекс № 1 от 30.12.2011 г. страните са приели, че към датата на подписването
му, задължението на кредитополучателя към банката по договора е в размер на
54 573,90 лв., от които 52 784.64 лв. главница, 1261,24 лв. лихва и 527,85
лв.разноски.Според т.1 от допълнителното споразумение се изменя
възнаградителната лихва по т.9 от договора, която се променя от базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката в лева, увеличен с надбавка от 3 пункта. Посочено е,
че към датата на сключване на анекса БЛП е в размер на 6.19% годишно / т.2/.
Променен е погасителният план съгласно Приложение № 2 към анекса, който изцяло
заменя погасителния план- Приложение № 1 към договора. Въведен е гратисен
период до 25.03.2021 г.вкл.
С
разпоредбата на т.29.2 от договора е предвидено право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, в
случай, че последният не извърши което и да е плащане по договора повече от 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Не
се формира спор между страните относно обстоятелството, че ответникът е
допуснал забава при плащане на дължимата на 25.06.2012 г. погасителна вноска с
повече от 5 работни дни, т.е., налице е неизпълнение на договорно задължение от
страна на кредитополучателя.
Ищецът е отправил писмено уведомление за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, обективирано в покана до
длъжника от 31.01.2013 г. / л.24 от делото/. Поканата е изпратена на адреса на
ответницата чрез „Български пощи“ ЕАД, като според представената разписка
пратката не е потърсена от получателя.
В
подаденото на 06.06.2013 г. заявление по чл.417 ГПК, съответно и в подадената
искова молба по чл.422 ГПК, кредиторът се е позовал на настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, обявена на длъжника с горепосоченото
уведомление от 31.01.2013 г.
Спорен
по делото се явява въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземанията
преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК с оглед наведеното в настоящото
производство защитно възражение на ответника за погасителна давност. В тази
връзка ищецът е заявил в ДИМ, че „се отказва“ от направеното твърдение за
предсрочна изискуемост поддържайки, че посоченото по-горе уведомление не е било
редовно връчено на длъжника. В тази връзка съдът съобрази следното:
Законосъобразно
е становището на ищеца, че уведомлението с изх.№ 31.01.2013 г. не е връчено надлежно
чрез „Български пощи“ ЕАД поради връщане на пратката като непотърсена от
получателя, съгласно разписката на л.25 от делото. Впрочем именно на това
основание ПОС, по приложеното в.ч.гр.д.№ 1774/2019 г. , е отменил по реда на
чл.419 ГПК разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и е обезсилил
издадения ИЛ.
Същевременно
се установява от показанията на свид.Ч., **на ответницата, че в началото на
2013 г. съпругата му е била повикана от управителя на клона на банката в
Асеновград да посети офиса, където на място им е бил представен документ, с
който банката искала да се върне наведнъж заема- около 60 000 лв.
Съпругата му го подписала. При предявяване на свидетеля на уведомлението за
предсрочна изискуемост от 31.01.2013 г. на л.24 от делото, същият заявява, че
това е именно документът, подписан от ответницата на място в офиса на банката.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля при съобразяване на
разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като са последователни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установеното
следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с достигане на
едностранното волеизявление на кредитора до знанието на длъжника през
м.февруари 2013 г., който момент се сочи от ответницата и който съдът приема за
доказан от събраните гласни доказателствени средства. Това е така,
защото уведомлението от 31.01.2013 г. материализира
валидно и действително изявление на изправния кредитор по договора за кредит да
обяви дълга за предсрочно изискуем. Към датата на подписването му
ответникът – кредитополучател е в забава. Изявлението на кредитора е достигнало
до знанието на длъжника, следователно е настъпила с това трансформация на
правоотношението по договора по волята на изправния кредитор като същият е
преобразуван по отношение на срока за плащане. С
изявлението кредиторът е отнел предимството на уговорения в полза на длъжника
срок и сумата е станала изцяло дължима като изискуема.
Вярно е, че кредиторът сам преценява дали и кога да упражни правото си по чл. 71 от ЗЗД
и чл. 60 ЗКИ,
защото то е негово. Но това право е потестативно – упражняването му води до
едностранно преобразуване на правоотношението. От момента на упражняването му договорната връзка се видоизменя. Това право не е оттегляемо по волята и желанието само на
кредитора, след като изявлението му вече е достигнало до длъжника и са
настъпили желаните с него правни последици при наличие на законовите и
договорните предпоставки за това. Кредиторът не може
да упражнява и да оттегля правото по чл. 71 от ЗЗД
произволно, по своя преценка и усмотрение. Едностранното волеизявление за
упражняване на преобразуващо субективно право поначало не подлежи на последващо
оттегляне с нов едностранен акт, щом
правните му последици са настъпили. Когато е отправено до определен адресат, то
може да бъде оттеглено само при условие, че това оттегляне достигне до адресата преди или
най-късно едновременно с неговото пристигане (чл.
13, ал. 2 във вр. с чл. 44 от ЗЗД). Правните последици на изявлението от 2013 г. могат да
бъдат преодоляни и изменени само при наличие на взаимно съгласие на страните,
оформено с нов писмен договор и/или споразумение,
каквито нито се твърдят, нито се доказват да са сключени.
След като всички вземания за главница и лихва
по договора са обявени за предсрочно изискуеми през м.февруари 2013 г. и тогава е техния
падеж за плащане, падежът не може втори път да се изменя от кредитора с повторно връчване на уведомлението в настоящото производство, защото за това не се твърди и не се доказва правно
основание. Вземанията по договора вече са обявени за предсрочно изискуеми. Кредиторът не твърди и не доказва да притежава и да е
упражнил след това друго, също потестативно по
правна природа и последици право, с което втори път да е видоизменил
договорното правоотношение като договорът да е станал с друг падеж за плащане.
Следователно,
налага се изводът, че предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на
кредитополучателя- с писмено уведомление, достигнало до знанието на длъжника
през м.февруари 2013 г., т.е., преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. При
това положение вземанията на банката се формират именно към онзи момент. В тази
хипотеза и с оглед нормата на чл.432, ал.1 ТЗ, кредитополучателят дължи връщане
на сумата по кредита, т.е., остатъка от главница, както и начислената и
непогасена до същата дата възнаградителна лихва- тази с настъпил падеж / в т.см.са разясненията, дадени в т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В приложеното към заповедното производство извлечение от сметка по чл.417,
т.2 ГПК, а и в исковата молба, ищецът претендира непогасена главница в размер
на 52 402,17 лв. Вземането за възнаградителна лихва е начислено до
05.06.2013 г., т.е. включва период, следващ настъпването на предсрочната
изискуемост през м.февруари 2013 г. и се претендира в размер на 6124,46 лв. В
уточняваща молба на л.70 ищецът е посочил помесечно просрочената
възнаградителна лихва / п.2 от молбата/ и просрочената такава, разсрочена
съгласно Анекс № 1 и Погасителен план-Приложение № 2 / п.4 от молбата/, като за
периода 25.06.2012 г. / датата на първата просрочена вноска/ до 25.02.2013 г.
вкл. / месецът, в който е настъпила предсрочната изискуемост/ лихвата по пункт
2 от молбата възлиза в общ размер от 3609,65 лв. , а по пункт 4 в размер на
108,81 лв.- общо на стойност 3718,46 лв. Размерът на това вземане, както и размерът
на наказателната лихва за забава към 06.06.2013 г. / датата на заявлението/ се
установяват от заключението на първоначалната ССЕ , както следва: просрочени
вноски по наказателна лихва за периода 25.06.2012 г. до 05.06.2013 г.вкл. в
размер на 343,57 лв.
В аспекта на казаното дотук следва, че към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост през м.февруари 2013 г. вземанията на
банката са в размер на 52 402,17 лв. главница, 3718,46 лв. възнаградителна
лихва, както сумата от 343,57 лв. наказателна лихва за забава към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК. За тези вземания и до тези размери
исковите претенции са доказани по основание.
Възражението на ответника за недължимост на
възнаградителната лихва поради нищожност на клаузата по т.4.2 от договора,
предвиждаща право на банката да изменя едностранно лихвения процент по кредита,
се явява без правно значение за спора. От заключението на ССЕ се установява, че
няма извършена едностранна промяна на размера на дължимата договорна лихва, в
т.ч.на компонента БЛП. Промяната е регламентирана при сключване на Анекс № 1 от
30.12.2011 г. След тази дата няма промяна на на прилаганата от банката
лихва.
Неоснователно е възражението за погасяване на
вземанията по давност. Съгласно разпоредбата на чл.422 , ал.1 ГПК искът се
смята предявен от момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, т.е. на 06.06.2013
г., считано от която дата давността следва да се приеме за прекъсната на
осн.чл.116, б.“б“ ЗЗД и не е текла на осн.чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. В случая не
е налице бездействие на кредитора , което да е довело до изтичане на
погасителната давност преди предявяване на исковете, в който случай не би могъл
да се ползва от преимуществото на нормата на чл.422, ал.1 ГПК. Издадените от
АРС Заповед № 386/12.06.2013 г. за изпълнение и Изпълнителен лист от същата
дата са представени от кредитора с молба вх.№ 19685/01.08.2013 г. по висящото
към онзи момент изп.д.№ 776/2013 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов,
образувано по изпълнителен лист срещу ответника и нейния **И.Ч., издаден по
предходно ч.гр.д.№ 238/2013 г. на АРС за вземания по друг договор за кредит
между същите страни. Т.е., кредиторът е предприел изпълнение в разумен срок.
Наред с това за него е липсвал правен интерес да предяви иска преди връчване на
заповедта за изпълнение и подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжника,
което се е осъществило едва през 2019 г. Следователно вземанията по заповедта
не са погасени по давност.
Основателно
е възражението на ответника за частично погасяване на вземанията поради
плащане. Установява се от заключението на ССЕ, а и по тези факти спор липсва,
че след издаване на изпълнителния лист, т.е. след 06.06.2013 г. до 25.08.2018
г. ответницата е извършвала доброволни плащания по кредита, като общо внесена
сума за погасяване на вземанията е в размер от 45 699,91 лв. Тези плащания
не са свързани с принудителното изпълнение по изп.д.№ 776/2013 г., по което
банката е присъединила вземанията по процесния изпълнителен лист, тъй като длъжникът
е получил ПДИ едва през 2019 г., към който момент плащанията са били
преустановени. Следователно тези погашения следва да се вземат предвид при постановяване
на решението. Прие се, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК дължими са били главница в размер на
52 402,17 лв., 3718,46 лв. възнаградителна лихва, както сумата от 343,57
лв. наказателна лихва. С извършените плащания , отнесени според правилото на
чл.76, ал.2 ЗЗД, са погасени наказателната лихва на стойност 343,57 лв.,
възнаградителната лихва на стойност 3718,46 лв., както и част от главницата в
размер на 41 637,88 лв.
В резултат, дължима към момента
на приключване на устните състезания е главница на стойност 10764,29 лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 06.06.2013 г. В останалата
част исковите претенции се явяват неоснователни и ще се отхвърлят.
При този изход на делото на
страните се следват разноски по съразмерност.
Ищецът е сторил разноски
както следва: сумата от 1212,71 лв. ДТ в заповедното производство и в исковото-
сумата от 1213,42 лв. ДТ и 700 лв. депозити за вещо лице. За настоящото
производство ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78,
ал.8 ГПК, което се определя на осн.чл.25 от НЗПП в размер от 150 лв. Съразмерно с уважената част от исковете и на
осн.чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 215,28 лв. за
заповедното производство и 339,68 лв. за исковото, както и 26,63 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е направил
разноски в настоящото производство в размер на 2300 лв. платено адвокатско
възнаграждение, от които, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, се дължи сума в размер на 1891,69 лв.
Мотивиран от изложеното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че З.К.Ч. ЕГН ********** с
адрес: ***, дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД /„ПИБ“ АД/ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 10764,29 лв.
главница по Договор за банков кредит № 60КР-АА-0725/13.07.2006 г., изменен с
Анекс № 1 от 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. / датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното й изплащане, за
което е издадена Заповед
№ 386/12.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 869/13
г. на Асеновградския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница до пълния предявен размер от 52 402,17 лв., за просрочена
договорна лихва по т.1 от Анекс № 1 за периода 25.05.2012 г.- 05.06.2013 г. в
размер на 6124,46 лв., просрочена наказателна лихва за периода 26.06.2012 г.-
05.06.2013 г. в размер на 343,57 лв., лихва по т.9 от договора за периода
25.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 1248,35 лв., лихва по т.11 от договора
за периода 26.10.2011 г.- 30.12.2011 г. в размер на 13,06 лв. и комисионна по
т.4 от Анекс № 1 в размер на 503,67 лв.
ОСЪЖДА З.К.Ч. ЕГН ********** с адрес:
***, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД /„ПИБ“ АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 215,28
лв. разноски за заповедното производство, 339,68 лв.разноски за исковото
производство, както и 26,63 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД /„ПИБ“ АД/ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати
на З.К.Ч. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1891,69 лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: