Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 20.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 1134 по описа за 2017г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от К.т.б. АД – в несъстоятелност,
представлявана от синдиците си, иск по
чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.203, ал.2, вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 800000 евро за
причинени умишлено на банката вреди от
ответника, в качеството му на длъжностно лице, заемало ръководни функции, при
разрешаване на усвояването на средства по договор за кредит от 16.05.2008 г.,
сключен между банката и Ж.Е.А.в нарушение условията на договора относно
учредяване на обезпечения и след уговорения срок за усвояване, в нарушение на
вътрешните разпоредби на Правилника за кредитната дейност, както и поради
неосъществяване на дължимия контрол за анализ и оценка на кредитния риск, за
изпълнение на договора и идентифицирането му като проблемен.
Ищецът твърди в исковата молба, че
ответникът е длъжностно лице с ръководни функции, като към релевантния за
възникване на отговорността му момент заемал длъжността Началник на управление
„Кредитиране“, като правоотношението с него възникнало на основание трудов
договор № 356/07.03.2003 г., изменен с допълнително
споразумение № ТД272-1/16.10.2009 г., от която дата е преназначен от длъжността
„Директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ на длъжност
Началник на управление „Кредитиране“. Във връзка с възраженията на ответника в
отговора ищецът изменя твърденията си относно заеманите от ответника длъжности,
като посочва че към датата на сключване на договора за кредит от 16.05.2008 г.
ищецът е заемал длъжността „главен експерт“, към Управление „Кредитиране“, а
считано от 16.10.2009 г. е назначен на длъжност Директор“ на Дирекция „Анализ и
обработка на кредитни сделки“, а считано от 26.07.2013 г. с допълнително
споразумение № ТД272-7/26.07.2013 г. на длъжност Началник на управление
„Кредитиране“. В неизпълнение на задълженията си произтичащи от трудовия
договор и съответните длъжностни характеристики, както и задълженията си
съгласно Правилника за кредитната дейност, ответникът чрез действие /
разрешаване на усвояване на средства след уговорения краен срок за усвояване,
без установяване целевото разходване на средствата и без да са учредени
съответните обезпечения/ и бездействие /не осъществил дължимия контрол за
изпълнението на договора за кредит, като не проследил спазването на договорните
клаузи, не изискал учредяването на уговорените обезпечения/. Счита, че
ответникът действайки с пряк умисъл да причини увреждане на банката причинил
вреди, като е допуснал напускане на значителна сума от патримониума
на банката, без обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, като
същевременно твърди вредите да са настъпили, считано от 15.09.2014 г., от която
дата е налице неизпълнение по договора за кредит. При условията не евентуалност с допълнителна уточнителна молба ищецът поддържа, че разпоредбата на
чл.57, ал.3 ЗБН е специална и изключва приложението на общите разпоредби за
гражданската отговорност за вреди.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба и на допълнителната искова молба. На първо място оспорва да има
качеството администратор по смисъла на §1 ДРЗБН, като оспорва длъжността „главен
експерт“, която е заемал при разрешаване на усвояванията
по кредита, да е била ръководна. Оспорва в качеството си на „главен експерт“ и
„директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ да е имал
каквито и да било задължения за контрол и управление по вече сключени кредитни
сделки, като такива задължения били възложени на служителите от друга дирекция
в Управление „Кредитиране“, а именно Дирекция „Мониторинг и администриране на
кредитни сделки“. Оспорва да е имал каквото и да било отношение във връзка с
вземането на решение за сключването на анексите относно анализ на исканията за
сключване на анекси, приложената към тях документация и самото им сключване,
като съгласно Правилника за кредитиране това е задължение на съответния
кредитен специалист, комуто това е възложено от управителя на съответния
„финансов център“ или началника на Управление „Кредитиране“. Счита, че
уговорения срок за усвояване на кредита не е обвързващ, като същият е изменен и
действията потвърдени със сключването на последващи
анекси. Оспорва да са настъпили вреди за банката със самото отпускане на
кредита, а ако са настъпили такива поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за връщането му, то това не е в причинна връзка с негово
поведение, тъй като след настъпване на падежа на задълженията, съответните
длъжностни лица- квестори, временни и постоянни синдици не са предприели
никакви или недостатъчни мерки за принудителното им събиране, като след
поставянето на банката под специален надзор са допуснали кредитополучателя да
се разпореди със свои недвижими имоти. Оспорва кредитът да е останал изцяло
погасен, като твърди в съставени от синдиците на банката документи задължението
на Ж.А.да е посочвано в по.малък размер.Счита, че договорната отговорност е
несъвместима с деликтната, а в качеството си на
служител по трудов договор отговаря единствено по реда, предвиден в Кодекса на
труда.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По становище на съдебния състав
разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН не предвижда отделен и нов вид гражданска
отговорност, а урежда специална легитимация на синдика на банка в
несъстоятелност, респективно определен преклузивен
срок за предявяване на искове за вреди срещу определени лица, които по силата
на трудов или граждански договор са заемали определени длъжности или са
разполагали с представителна или функционална власт да определят дейността и
финансовата политика на банката и/или да сключват сделки от нейно име. Доколкото
ЗБН предвижда легална дефиниция на понятието
„администратори“ на банката, която обхваща различни категории лица,
чието правоотношение с банката, произтича от различни юридически факти, то и
отговорността на всяка от включените в общото понятие лица се предопределя от
вида на това правоотношението. В този смисъл неоснователни
са доводите на ищеца, че чл.57, ал.3 ЗБН е специална разпоредба, изключваща
приложението на общите разпоредби за гражданската отговорност и в частност на
Кодекса на труда, в противоречие с която теза сам ищецът се позовава на
разпоредбите на ЗЗД относно презумпцията за вина, който именно закон
представлява общия такъв.
Следователно доколкото твърденията на
ищеца са, че ответникът е заемал различни длъжности по трудово правоотношение в
банката, то и пълната отговорност на ответника може да бъде ангажирана
единствено в хипотезата на чл.203, ал.2 КТ за вреда причинена умишлено, в
резултат на престъпление или не при или по повод на изпълнение на задълженията
му, като именно Кодексът на труда е специалния закон, който урежда
имуществената отговорност на лицата, които работят по трудово правоотношение,
като по отношение на пълната имуществена отговорност се прилагат и общите правила гражданския закон /чл.211 КТ/.
С оглед приетата от съда
квалификация в
тежест на ищеца е да докаже твърденията си ответникът да е заемал посочените от
него длъжности по трудово правоотношение, както и че същите с оглед вменените
задължения за съответната длъжност и структурната и функционална й подчиненост
и значение се явяват ръководни, твърденията си в причинна връзка в негови
действия/бездействия в нарушение на произтичащите от трудовия договор,
длъжностната му характеристика и вътрешните актове/правила на работодателя, с
които ответникът е бил запознат и е имал задължение да спазва, са настъпили
конкретни вреди за банката, както и че при извършване на нарушенията ответникът
е действал умишлено – знаел е, че действията/бездействията му са в нарушение на
задълженията, както и че от тези нарушение ще настъпят именно тези вреди и е
целял или допускал настъпването им.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата относно сключване на договора за кредит с Ж.Е.А.,
както и че на посочените в исковата молба дати, ответникът е разрешил
усвояването на средства по договора за кредит в общ размер на 800000 евро. Не
са спорни и обстоятелствата относно заеманите от ответника длъжности, както и
че е бил запознат с Правилника за кредитната дейност.
От представените по делото документи по
кредитното досие на Ж.А.се установява, че с него е сключен договор за кредит от
16.05.2008 г., по силата на който К.т.б.
АД, понастоящем в несъстоятелност, му е предоставила банков кредит в размер на
800000 евро, с цел финансиране на покупката на апартамент №4, офис №2-3 и 2
броя подземни паркоместа № 03 и 04, находящи се в жилищната сграда, която предстои да бъде
построена в поземлен имот в гр.София, ж.к.Лозенец – ІІІ част, квартал 170, УПИ
ХVІ – 574, планоснимачен № 574, съгласно сключен
предварителен договор от 10.05.2008 г. между Ж.А.и Д. ООД.Крайният срок за
усвояване на кредита е 15.05.2009 г./чл.4/, като кредитът може да се усвоява на
части въз основа на искане на кредитополучателя, като банката има право да
контролира целевото разходване на средствата/чл.3/. Предвидено е главницата да
бъде върната на 5 равни вноски в размер на 160 000 евро всяка с падежи
15.01.2010г., 15.02.2010г., 15.03.2010 г., 15.04.2010 г. и 15.05.2010 г., както
и задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение чрез учредяване в срок до 30.06.2008 г. на
договорни ипотеки върху три недвижими имоти, два от които са собствени на
дружеството Ей енд Ес ООД.
Не се установява уговорените обезпечения
да са били учредени.
В кредитното досие по договора за кредит
от 16.05.2008 г. е наличен предварителния договор от 10.05.2008 г., сключен
между Ж.А.и Д. ООД, с който е уговорено построяването и сключването на окончателен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти- апартамент №4, офис №2-3 и 2
броя подземни паркоместа № 03 и 04, находящи се в жилищната сграда, която предстои да бъде
построена в поземлен имот в гр.София, ж.к.Лозенец – ІІІ част, квартал 170, УПИ
ХVІ – 574, планоснимачен № 574 за цена от
789 805 евро, платими на 4 вноски – 394902 евро при сключване на договора,
157961 евро - в срок до 30.09.2008 г., при условие, че е изградена
фасадата, 157961 евро, платими в срок до
30.03.2009 г. и при условие,че са изградени вътрешните инсталации и 78981 евро
при сключване на окончателния договор. С нотариален акт от 21.04.2009 г. Ж.А.е
закупил имота от Д. ООД, като в нотариалния акт е посочено, че цената на
имотите е 658170,83 евро без ДДС/ 789805 евро с ДДС/, каквато е цената и по
предварителния договор, се заплаща по следния начин: купувачът А.е платил преди
подписване на нотариалния акт сумата от 414300 евро без ДДС /497160 евро с
ДДС/, при подписването му се изплаща сумата от 46419,17 евро без ДДС /55703 евро с ДДС/, след подписване на нотариалния акт 131634,17
евро без ДДС/157961 евро с ДДС/ ще бъдат изплатени в срок до 30.06.2009 г., а
остатъкът от 65817,50 евро без ДДС /78981 евро с ДДС/ - в десетдневен срок от
издаване на разрешение за ползване.
Кредитът е усвоен изцяло въз основа на
искания Ж.А., по които искания е безспорно по делото, че разрешение за
усвояване е дал именно ответника. Така въз основа на искане от 16.05.2008 г. са
усвоени 398 000 евро, въз основа на искане от 01.12.2008 г. са усвоени
51150, 90 евро, по искане от 06.03.2009 г. са усвоени 51162,78 евро, по искане
от 22.04.2009 г. са усвоени 18159,66 евро, по искане от 29.04.2009 г. са
усвоени 55736,88 евро, по искане от 08.05.2009 г. са усвоени 3560,20 евро, по
искане от 09.07.2009 г. – 140328,14 евро и по искане от 11.12.2009 г. – 29640
евро. Последните две усвоявания са извършени след определения в договора краен
срок -15.05.2009 г..
Установява се от представените документи
по кредитното досие, че договорът за кредит е изменян с четири анекса, като
всички те касаят единствено срока за погасяване на главницата и размера и
падежите на вноските. Така с анекс № 1/15.01.2010 г. падежите на уговорените
пет равни вноски по главница са отложени съответно на 15.01.2011г.,
15.02.2011г., 15.03.2011 г., 15.04.2011 г. и 15.05.2011 г. С анекс № 2 от
15.01.2011 г. падежите на петт вноски са отсрочени с
една година съответно на 15.01.2012 г., 15.02.2012г., 15.03.2012 г., 15.04.2012
г. и 15.05.2012 г. С анекс №3 от 09.01.2012 г. е уговорено изплащането на
главницата да стане на три вноски, съответно първата с падеж 15.10.2013 г. в
размер на 200000 евро, втората и третата
с падежи 15.11.2013 г. и 15.12.2013 г. в размер на 300000 евро всяка.С
последния анекс №4 от 11.10.2013 г. е
уговорено връщането на главницата на две вноски в размер на 400000 евро всяка с
падежи 15.09.2014 г. и 15.10.2014 г. Анексите са подписани от изпълнителните
директори и/или прокуриста на банката.
За периода 07.03.2003 г. – 15.10.2009 г.
ответникът Г.З. е заемал длъжността „главен експерт“ в Управление „Кредитиране“
на К.т.б. АД, за периода 16.10.2009 г. – 01.08.2013 г. длъжността „директор“ на
Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ в същото управление, а считано
от 01.08.2013 г. – длъжността „началник“ на Управление „Кредитиране“.
По делото са представени длъжностните
характеристики за всяка от трите длъжности, като ответникът представил и функционална характеристика на
управление „Кредитиране“, приета от УС на банката на 29.12.2002 г., изменана и допълнена с решения на УС от 05.01.2004г. и
26.10.2009 г.
От функционалната характеристика на
Управление „Кредитиране“ се установява, че същото е самостоятелно звено в
Централното управление на банката, подчинено пряко на изпълнителните директори
и с основни функции по проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки, с оглед което управлението организира и осъществява изпълнението на
тези функции. Управлението се състои от две дирекции, едната от които „Дирекция
„Анализ и обработка на кредитните сделки“
с основни функции по проучване, анализ и оценка на исканията за кредитни
сделки, анализ на избраното обезпечение, изготвяне на писмено становище с
предложение за решение за предоставяне/отказ от предоставяне на кредит по
искането и изготвяне на проекти за съответните договори за кредит и учредяване
на обезпечение и изготвяне на съответните нареждания за осчетоводяване на
сделките, обезпеченията и другите ангажименти на
банката по кредитната сделка. Втората дирекция „Мониторинг и администриране на
кредитни сделки“ е с основни функции,
насочени към мониторинг и контрол по вече предоставени кредити, във връзка с
което осъществява текущ контрол за спазване на договорените условия по
сделките, изменение в правния статус на
кредитополучателите и обезпеченията, респективно
финансовото им състояние/пазарната им стойност, следи за правилното и
навременно погасяване на задълженията съгласно погасителния план по сделките,
изисква и събира информация за текущото състояние на обезпеченията
и пазарната им стойност, включително чрез проверка на място, ежемесечно изготвя
информация за текущото финансово състояние на кредитополучателя и тримесечно
извършва цялостен анализ на кредитоспособността му и оценка на кредитния риск,
като обобщава информацията и я предоставя на Кредитния комитет, съхранява
оригиналите на записките и анализите към
кредитните досиета, незабавно уведомява служителите на другата дирекция
за констатиране на негативни тенденции, показващи повишаване на кредитния риск
и недостиг на средства по разплащателните сметки на кредитополучателите. Във
функционалната характеристика са посочени и задълженията на началника на
Управление“Кредитиране“, а именно да организира, ръководи и участва в
изпълнение на функциите на управлението, да приема възложена работа от
изпълнителните директори и да я разпределя за изпълнение, да следи за
законосъобразното и срочно изпълнение на възложените задачи, да организира
вътрешния ред за регистрация на документите в управлението и тяхното
архивиране, да участва в срещи и оперативни съвещания, свързани с дейността на
управлението, работи пряко с началниците на управления и директорите на
дирекции по въпроси засягащи кредитната дейност или други възложените му от
изпълнителните директори въпроси, да участва в работни групи, създадени от
ръководството с цел решаване на общобанкови задачи.
Съгласно представените длъжностни
характеристики основните задължения за длъжността „главен експерт“ са:проучва, анализира и оценява постъпили
предложения в лева и валута за кредитиране и издаване на банкови гаранции и
други кредитни сделки;извършва анализ и изготвя мотивирани становища пред
кредитния съвет за разрешаване/отказване на дадена сделка в резултат на оценка
на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска
от кредитираното мероприятие;организира и провежда последващ
контрол за изпълнението на решенията на кредитния съвет, клаузите на договора
за кредит и съпътстващите договори и приложения;контролира и анализира
състоянието на кредитния портфейл, класифицирането на кредитите и заделените
провизии в съответствие със законовата уредба, разработва анализи и справки за
нуждите на ръководството, участва в изготвяне на методология и приложни
програми за нови информационни форми; контролира и извършва счетоводното
отразяване на кредитните сделки;идентифицира проблемните кредити и сигнализира
на началника на управлението за вземане на своевременно адекватни действия в
съответствие с правилата и процедурите за кредитиране; отговаря за доокомплектовката и за физическото съхраняване на копията
на кредитните досиета,на оригиналните документи в сейфа на управление
„Кредитиране“ др. общи задължения за изпълнение на възложени му допълнителни
задачи и познаване на нормативна и вътрешна уредба. Длъжностната характеристика
е утвърдена от УС на 11.01.2002 г., като в нея и в трудовия договор от 2003 г.
е посочено, че структурното звено е Управление „Кредитиране“, без да се посочва
конкретна вътрешно звено на това управление.
С допълнителното споразумение от
16.10.2009 г., с което ответникът е преназначен на длъжността „директор“ е
посочено, че заеманата до този момент от него длъжност е в дирекция „Анализ и
обработка на кредитни сделки“, чиито директор става, считано от датата на
споразумението. Съответно длъжностната характеристика за тази длъжност ,
включва следните основни задължения: организира и контролира процеса на
проучване и анализ на искания за кредитни сделки, процеса по на кредитните
преписки, изпращани от финансовите центрове, разпределение на кредитните
преписки между служителите на дирекцията, осигуряване на необходимата
информация на началника на управлението и ръководството на банката; организира
и контролира процеса на изготвяне на мотивирани становища пред кредитния съвет
за разрешаване, респективно за отказване на дадена сделка; провежда текущ контрол
за изпълнение на решенията на кредитния съвет, клаузите на договорите за
кредит, прави преглед на класификацията на кредитите и заделените провизии в
съответствие със законовата уредба;разработва анализи и справки за нуждите на
управлението и ръководството и общи задължения за изпълнение на допълнително
поставени задачи и познаване на законовата уредба и вътрешните правила на
банката, като в характеристиката е посочено, че директорът е пряко подчинен на
началника на управление „Кредитиране“.
Не се установява Ж.А.да е погасил
кредита чрез плащане, като ищецът признава, че за събиране на вземанията е
образувано изпълнително дело, като част от вземанията са събрани принудително
без да сочи конкретни суми. Не са представени доказателства какви изпълнителни
способи са предприети от съдебния изпълнител, респективно върху какво имущество
е насочено изпълнението.
От представената от ответника справка за
вписвания по партидата на Ж.А.се установява, че последният притежава недвижими
имоти в гр.София и в Костинброд, като е извършил разпореждания с недвижими
имоти, след настъпване на крайния срок по договора, като е дарил част от
имотите, за чието придобиване е отпуснат кредита, на дъщеря си на 17.11.2014 г.
Във
връзка с твърденията на ищеца за извършени нарушения от ответника на
задълженията му, произтичащи от Правилника за кредитната дейност е приет като
доказателство по делото документ, наименован „Правилник
за кредитната дейност“,който не е представен в цялост, въпреки дадените
указания на ищеца, като е представен само основния текст и приложение № 10. В
чл. 15 от Правилника е предвидено, че кредитната дейност се основава върху
принципите на доходност, ликвидност и сигурност, както и на принципите на икономичност,
разделност на функциите и компетенциите по анализа,
сключването, управлението и контрола върху кредитните сделки с цел минимизиране
на кредитния риск. Определението на кредитен риск е дадено в чл.19 и това е
вероятността банката да понесе загуби, водещи до намаление стойността на
активите й в резултат на неизпълнение на задълженията на кредитополучателите в
съответствие със сключените договори, като целта на банката при управлението на
кредитния риск е да се максимизира коригираната с риска възвращаемост чрез
поддържането на кредитна рискова експозиция във възприетите рамки по отношение
на допустимия риск.
В чл.25
от Правилника са посочени органите на управление на кредитния риск и това са Кредитния
съвет и Кредитния комитет.Съответно кредитният съвет е постоянно действащ
специализиран консултативен орган, който разглежда предложенията на управление
„Кредитиране“ и на ръководителите на подразделения за сключване на кредитни
сделки и представя обективна оценка на параметрите на предлаганата кредитна сделка
на изпълнителните директори или управителния съвет, като числеността му се
определя от Управителния съвет, а дейността му се регулира от правила, приети
от Управителния съвет и одобрен от Надзорния /чл.26/.Съответно Кредитния комитет
е орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране
на рисковите експозиции, в това число и на сключените кредитни сделки, чиито
състав, организация и задължения също се установяват с вътрешни актове, чието
съществуване и съдържание не се установява по делото.
В глава
Трета от Правилника са регламентирани кредитните процедури. Искането за
отпускане на кредит се завежда в кредитен регистър в Централно управление или
съответния Финансов център, в който се подава, като съответно се проучва в
подразделението, в което е подадено от съответен специалист, на който е
разпределено от Управителя на Финансовия център или Началника на управление
„Кредитиране“ в зависимост от това къде е подадено./чл.33-35/. За всяка
кредитна сделка се извършва правен анализ от правоспособен юрист по методика,
която представлява приложение към Правилника, което не е представено.
Съответния кредитен специалист анализира предоставените документи и събраните
сведения относно целта на предлаганата от клиента кредитна сделка, финансовото
състояние на клиента, документите относно състоянието, правното положение и
оценката на предлаганите обезпечения, свързаността на кредитоискателя, както и
относно кредитния рейтинг, за който се изготвя оценка по методика,
представляваща приложение 1а към
Правилника, което не е представено. Писменото становище на кредитния специалист
от съответния финансов център за сключване/отказ от сключване на сделката се
съгласува писмено от Управителя на финансовия център и ако е положително се
изпраща от последния на Управление Кредитиране, заедно с копие на кредитното
досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с искането, като
началникът на управление „Кредитиране“ възлага на служител от управлението да
извърши нов преглед по преписката при спазване на същите изисквания за кредитен
и правен анализ, като след изчерпване и на тази процедура съответния кредитен
специалист предава преписката на кредитния съвет. В раздел ІІ, глава Трета е
предвиден реда за усвояване и издължаване на кредита, като в чл.52 е посочено, че след сключване на договора за
кредит кредитният специалист изготвя
нареждане до счетоводството на съответния финансов център или до Управление
„Главно счетоводство и обслужване на
клиенти в централата за осчетоводяване ангажимента на банката по кредита и обезпеченията по него, като разрешения кредит се предоставя
с изрично искане на клиента по образец за усвояване на съответната сума,
придружени с документи, удостоверяващи целевото й разходване.Съответният
кредитен специалист преглежда представеното искане и придружаващите го
документи и в случай, че са спазени условията на договора парафира искането за
изпълнение. В Глава Четвърта е
регламентиран контрола по предоставените кредити. В чл. 57 от Правилника е
записано, че текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от
кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно - от съответните
служители в Управление "Кредитиране", като целта му е да осигурява
информация относно спазване на договорените условия, изменения в правния статут
и общото финансово състояние на кредитополучателя, както и изменения във
физическото и правното състояние на обезпеченията,
както и на пазарната им стойност. Кредитният специалист ежемесечно потвърждава
или променя присъдения кредитен рейтинг, а тримесечно извършва цялостен анализ
на кредитоспособността на клиента, оценка на кредитния риск, като анализите се
предават на прекия му ръководител за одобрения, след което се обобщават от
Началника на Управление „Кредитиране“, а обобщената информация се предоставя на
кредитния съвет. /чл.60 /. В случай на констатиране на негативни тенденции,
показващи повишаване на кредитния риск, управителя на финансовия център,
респективно съответния специалист от Управление „Кредитиране“ е длъжен да
изпрати в едноседмичен срок доклад на до Началника на Управление Кредитиране,
който след анализ и обобщаване на информацията предоставя информацията на
кредитния комитет.
В представеното по делото в заверени
преписи от кредитното досие на Ж.А.във връзка с договора за кредит се установява,
че искането за отпускане на кредит няма поставен входящ номер нито на финансов
център, нито на Централното управление от дата 15.05.2008 г. Към искането са
представени предварителния договор от 10.05.2008 г. за закупуването на които е
поискан кредита. Представени са нотариални актове за имотите,за които е
предложено да обезпечават кредита, както и декларации за свързаност и за
открити банкови сметки, задължения и тежести от 15.05.2008 г., 10.02.2009 г.,
02.02.2012г., 13.02.2014 г., доклад за определяне на
кредитния рейтинг на Ж.А.от 30.05.2008 г., документ за потвърждаване на
кредитния рейтинг за месеците юни 2008 –февруари 2009 г., които не се твърди да
са изготвени и подписани от ответника, доклад от 15.01.2011 г., изготвен от
главен експерт Е.И.относно искане за анексиране на действащ банков кредит на Ж.А.с
промяна на падежите на погасителните вноски, договор за поръчителство от
27.09.2010 г., сключен между КТБ АД и Т.АД, с който последното дружество се е
задължило да отговаря за задълженията на Ж.А.по договора за кредит от
16.05.2008 г., уведомление от 14.10.2010 г. от експерт кредитиране Е.И.за счетоводно
отчитане на обезпечение по кредит.
При така приетото за установено съдът
приема от правна страна следното:
Твърденията на ищеца са, че ответникът е
причинил вредите чрез разрешаване на усвояване по кредитната сделка и чрез
неупражняване на контрол по изпълнение на условията по сключената кредитна
сделка с Ж.А., каквито задължения следват от заеманите от него длъжности, които
ищецът счита да са ръководни, като вредите са настъпили с отпускането на
средства след изтичане на срока за учредяване на обезпеченията
и без те да са учредени, след уговорения срок за усвояване и без доказателства
за целевото разходване на средствата, евентуално са настъпили с настъпването на
падежа на първата вноска съгласно последното изменение на договора.
На първо място с оглед задълженията
вменени за длъжностите „главен експерт“ и „директор“ на дирекция, както и структурното
и функционалното значение на управление „Кредитиране“ и разпоредбите на
Правилника за кредитиране относно задълженията на служителите на банката във
връзка със сключването, усвояването и контрола на кредитните сделки, съдът
приема, че единствено заеманата от ответника длъжност „началник“ на
Управление“Кредитиране“ е такава с ръководни функции по смисъла на §1, т.2 ДР
на ЗБН, тъй като единствено тази длъжност предполага възможност на заемащия я с
оглед правата и задълженията му по трудовия договор да оказва влияние върху формиране
и провеждане на политиката на кредитиране на банката чрез възможността да
ръководи и организира функциите на управлението, да разпределя задачите за
изпълнение и да контролира това изпълнение, както и да осъществява експертно и
методическо участие при определяне на политиката на банката в областта на
кредитирането чрез участие в работни групи, съвещания и взаимодействие с
останалите структури, да сезира Кредитния комитет във връзка с негативни
изменение на кредитния риск по отношение на конкретни кредитополучатели които правомощия се извличат от представената
от ответника структурна и функционална характеристика на управлението и от
Правилника за кредитната дейност. Разпоредбата, даваща дефиниция на понятието
„администратори“ следва да се тълкува в нейната цялост, като посочените в нея „ръководни
функции“ следва да се схващат във връзка с другите две хипотези, включени в
определението за „администратори“ и в
смисъл, че функциите следва да са от естество и на ниво, че да влияят върху
дейността на банката.
Така задълженията за длъжностите „главен
експерт“ и „директор“ на дирекция в Управление „Кредитиране“ макар и да
включват анализ, оценка и контрол по сключване и изпълнение на кредитни сделки,
а по отношение на директора и задължения по общо организационно ръководство и
разпределяне на задачи, не могат да се приемат за такива, които могат да окажат
какво и да било влияние върху съответната политика по кредитиране, тъй като
съобразно Правилника за кредитната дейност директорът на дирекция няма каквито
и да било функции във връзка със самото кредитиране, а кредитния специалист,
какъвто съдът приема да е и главния експерт в Управление „Кредитиране“ по
отношение на исканията, подадени в Централно управление, има само аналитични и
сигнални функции, като вземането на решения относно отпускане на кредити, както
и относно предприемане на действия във връзка с обстоятелства относно
изпълнението на договорите и промените в кредитния риск са от компетентността
на Кредитния съвет и Кредитния комитет, поради което и дейностите са
изпълнителски, а не ръководни, тъй като съдържанието на задълженията и
правомощията им не предполага вземане и налагане на управленски решения.
Следователно ответникът може да отговоря
като администратор единствено за свои действия и бездействия по времето, в
което е заемал длъжността „началник“ на Управление „Кредитиране“, т.е. след
01.08.2013 г.
На следващо място по делото се доказва
единствено, че ответникът е извършил действия по разрешаване на усвояване на кредита.
По отношение на твърдението за бездействие не се установява да е имал отношение
по текущия контрол по изпълнение на кредитната сделка с Ж.А..
Не се установява и за банката да са
настъпили вреди, а още по-малко в причинна връзка с поведението на ответника.
Доказва се от представените искания за
усвояване на суми по кредита, че именно ответникът е разрешил извършване на усвояванията, като последните три суми са усвоени след
изтичане на определения срок в договора, а всички усвоявания след първото са
направени след изтичане на уговорения срок за учредяване на обезпечение.
Съдът намира, че посочените действия на
ответника не представляват нарушение на задълженията му, произтичащи от
длъжностната характеристика и Правилника. На първо място в договора за кредит
учредяването на обезпечения не е поставено като условие за предоставянето на
кредита, каквато клауза в договора няма, а доколкото за усвояването е уговорен
само краен срок, то и няма пречка кредитополучателя да поиска предоставяне на
средства още веднага със сключване на договора, както е и сторил. Нещо повече,
по делото се установява, че след сключването на договора и след изтичане на
срока за учредяване на уговорените обезпечения,
са сключени 4 бр.анекси с кредитополучателя, с които задълженията му са
отсрочвани, както и договор за поръчителство по отношение на задълженията на Ж.А.с
Т.АД, като въпросът за обезпеченията не е поставян
при изменението на първоначалния договор, нито са предприемани мерки във връзка
с неизпълнение, нито с промяна на кредитния рейтинг на А., като в кредитното му
досие са налични документи за определяне и потвърждаване на кредитния рейтинг,
съставени от служител, различен от ответника.Със сключването на анексите и
договора за поръчителство, решението за които няма как да е предопределено от
поведение на ответника, включително и в хипотезата на заеманата от него
длъжност Началник на Управление „Кредитиране“, тъй като във връзка със
сключване на сделките последният няма друга функция, освен във връзка с разпределение
на работата, съдът приема, че банката се е съгласила с предоставеното
обезпечение, като въпросът за неизпълнението на договора в частта относно
обезпечаване на задълженията и предприемане на мерки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, няма как да се вмени във вина на ответника, след като
други лица са взели решение вместо да се потърси изпълнение от
кредитополучателя задълженията му да се отсрочат, които решения са оформени със
сключването на анекси, като не се установява ответникът да е взел каквото и да
е участие при вземането на тези решения или да е имал задължение за това.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответникът е нарушил задълженията си да контролира целевото усвояване на
средствата, тъй като по делото се установява, че целта, за която кредита е
отпуснат, е изпълнена, като Ж.А.е придобил именно имотите, посочени в договора
за кредит на 21.04.2009 г., като усвояването на средства след придобиването и
след крайния срок за усвояване произтича от необходимостта част от цената да се
изплати при довършване на строителството на сградата, като относно целевото
разходване на средства в кредитното досие са представени както предварителния
договор, така и нотариалния акт, с който А.е придобил имотите, за чието
придобиване е отпуснат кредита, в които документи са посочени уговорките
относно изплащане на цената на части за каквато цел очевидно са използвани
средствата от кредита. Извършените усвоявания след уговорената в договора
крайна дата следва да се приемат за одобрени от банката, действаща чрез
изпълнителните й директори и прокуриста със
сключването на последващите анекси, с които
изпълнението на задълженията на кредитополучателя са отсрочени във времето,
както със замяната на уговорените обезпечения с друго, която замяна е сторена
след придобиване на имотите и докато същите са били собственост на А.и също са
могли да послужат за обезпечение.
По отношение на текущия контрол върху
изпълнението на договора за кредит съдът приема, че по делото не се доказва
ответникът да е имал каквото и да било отношение, тъй като както беше посочено,
документите във връзка с кредитния рейтинг и оценката на кредитоспособността на
Ж.А.са съставяни от друг служител, включително и при сключване на анекса през
2011 г., поради което и не може да се приеме, че ответникът е бил пряко
отговорен за контрола върху изпълнението на кредита, а и друго неизпълнение от
страна на кредитополучателя А.освен на задължението за учредяване на ипотеки за
времето докато ответникът е изпълнявал функциите си в банката не се установява,
а по отношение на неизпълнението на договора за кредит в частта относно
учредяване на обезпеченията съдът вече е изложил
съображения защо няма основание това неизпълнение да ангажира отговорността на
ответника.
Следователно по делото не се установява
действие или бездействие на ответника в нарушение на задълженията му да е
обусловило условията по сключването или изпълнението на договора за кредит
между банката и Ж.А., поради което и
неизпълнението на договора от кредитополучателя няма как да обоснове
отговорността на ответника.
Нещо повече по делото не се установява
да е настъпила и вреда за банката, тъй като твърденията вредата да се изразява
в разрешаването на усвояване на средства по сключен договор за кредит,
предвиждащ задължението за връщането им и заплащане на лихва или пък да
настъпва с настъпване на падежа на задълженията, в които именно момент възниква
и правото на банката да търси връщане на сумите са сами по себе си несъстоятелни
за настъпване на вреда. Кредитирането е една от двете задължително присъщи
дейности за всяка банка по дефиниция, поради което и няма основание да се
приеме, че усвояването на средства по сключен договор за кредит представлява
вреда за банката, тъй като с усвояването възникване вземането за връщане на
усвоената сума, както и вземания за възнаградителни
лихви, такси и комисионни, чрез които банката формира печалба от търговската си
дейност. Действително всяко неизпълнение на падежа води до вреди, но същите
вреди са от договорно основание, респективно подлежат на обезщетяване от
другата страна по договора и лицата, които са се задължили да отговарят по
договора лично или чрез свое имущество. За да са ангажира отговорността на
друго лице, което не отговаря като страна по сделката, с която е свързано неизпълнението, както в
случая със служител на банка, е необходимо действията /бездействията му да
представляват престъпление или да са извършени със знанието и намерението да
лишат банката от възможност да получи изпълнение от кредитополучателя и
задължилите се за неговия дълг лица и да са от естество да препятстват това.
Кредитополучателят А.е изпаднал в забава
на плащането едва с настъпване на падежа на вноската от 15.09.2014 г., като към
този момент справката от Агенция по вписвания сочи, че същият притежава повече
от един недвижим имот, включително закупените с кредита, а са налични
доказателства и за притежавани дялове и акции, посочени в неговите декларации
за свързаност. Не се установява банката да е предприела съответните действия по
обезпечаване на правата си и принудително събиране на вземания чрез способите
на гражданския процес, нито се установява, че вземанията са несъбираеми, а още
по-малко се установява вземането на такива мерки/събираемостта на вземанията да
са предопределени от действие или бездействие на ответника, поради което и няма основание да се приема, че
ответникът отговаря за вредите от сключването и изпълнението на договора между
банката и Ж.А.или за платежоспособността на последния.
По изложените съображения предявеният
иск следва за се отхвърли, като право на разноски има ответникът, който не е
претендирал, нито представил доказателства да е направил такива, поради което и
съдът не присъжда разноски.
К.т.б. следва да бъде осъдена да заплати
дължимата държавна такса в размер на 62586,56 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.т.б. АД – в несъстоятелност,
представлявана от синдиците си, иск по
чл.57, ал.3 ЗБН, вр.чл.203, ал.2, вр.
чл. 45 ЗЗД срещу Г.К.З., ЕГН **********
за заплащане на обезщетение в размер на 800000 евро за причинени на банката
вреди от ответника, в качеството му на длъжностно лице, заемало ръководни
функции, при разрешаване на усвояването на средства по договор за кредит от
16.05.2008 г., сключен между банката и Ж.Е.А.в нарушение условията на договора
относно учредяване на обезпечения, след уговорения срок за усвояване и в
нарушение на вътрешните разпоредби на Правилника за кредитната дейност, както и
поради неосъществяване на дължимия контрол за анализ и оценка на кредитния
риск, за изпълнение на договора и идентифицирането му като проблемен.
ОСЪЖДА
К.т.б. АД – в несъстоятелност, ЕИК *******да заплати по бюджетната
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 62586,56 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: