Р Е Ш
Е Н И Е
№ 623
15.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и прокурора Антон Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 665
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационни жалби, депозирани от Териториална дирекция „Южна морска“ към
Агенция „Митници“, и от К.И.А. ***, подадена чрез адв.А. Г., срещу Решение № 94/22.06.2020г.,
постановено по АНД № 154 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г., с
което е изменено Наказателно постановление № 215/2019 от 30.07.2018г., издадено
от И.Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция „Южна морска“, с което на К.И.А.
на основание чл. 238в, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, като съдът е намалил
размера на наложената глоба на 200 лева.
В
касационната жалба на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“ се сочи, че
решението в частта, с която е изменено наказателното постановление, като е
намален размерът на наложената глоба от 1 000 лева на 200 лева, е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел в мотивите си, че при
повторното разглеждане на делото от друг състав на същия съд, не може да се
влошава положението на жалбоподателя, ако липсва касационна жалба, подадена от
АНО пред Административен съд - Хасково. В случая в кориците на делото се
намирала такава касационна жалба, депозирана в деловодството на РС - Свиленград
и регистрирана под № 17830 от 13.11.2019г. Сочи се, че въззивният съд приел, че
правилно спрямо К.И.А. била ангажирана административно-наказателна отговорност
за деяние по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, като деянието е извършено от лицето виновно
и е доказано от обективна и субективна страна. Едновременно с това съдът счел,
че така определеното от административно-наказващия орган наказание било високо
и следва да бъде намалено, като определил размер на глобата от 200 лв. Съдът
отчел наличието на няколко смекчаващи вината обстоятелства, но макар че записал
в мотивите си наличието на отегчаващо вината обстоятелство, а именно укрити
контрабандни стоки в тайник, не се съобразил с това обстоятелство и изменил
наказанието, като го определил в минимален размер. Твърди, че така
постановеното решение било неправилно. Сочи, че административнонаказващият
орган наложил наказание в максималния предвиден в закона размер, тъй като счел,
че са налице отегчаващи вината обстоятелства, а именно наличието на
контрабандни стоки, поставени в тайника на лекия автомобил, като стоките били в
голямо количество – 50 комплекта електронни устройства. Използването на
автомобил при преминаването през границата на страната, със специално пригоден
тайник в него, било деяние, което законодателят определил като наказуемо.
Предвидената от закона глоба за това деяние не била точно фиксирана.
Предоставена била възможност на административнонаказващия орган да определи
този размер, като отчете всички факти и обстоятелства по случая. Предвид
наличието на укрити стоки в тайника на превозното средство, които били с
търговски характер, административнонаказващият орган наложил наказание в
максималния предвиден от закона размер. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване изцяло на наказателното постановление, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от
решението е останал и К.И.А., който го обжалва с твърдения, че същото е
неправилно и необосновано. Твърди, че фактическите си и правни изводи съдът
изградил в резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства
и излагане на правни съждения, които не почиват на фактите по делото. Не
отговаряли на действителността изводите на съда за наличие на вина у
жалбоподателя за извършване на визираното в НП нарушение, както и за
осъществяване от негова страна на изпълнителното деяние на същото. При
адекватна и правилна преценка на логичните и непротиворечиви показания на
свидетелите и обясненията на жалбоподателя, съдът следвало да достигне до
обратни на направените в решението правни изводи, а именно, че жалбоподателят
не е извършил твърдяното в НП нарушение. От анализа на гласните доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя, се установявало, че монтираният капак не
представлява тайник по смисъла на § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на
ЗМ. Този капак бил монтиран заради обстоятелството, че оригиналните механизми,
с които се прикрепя резервната гума под багажника, били повредени и не
функционирали. Именно този капак замествал тези фабрични механизми и служел за
закрепяне на резервната гума. Чрез монтирането му не била специално изработена
или пригодена по някакъв начин кухина, различна от кухините, които били част от
оригиналната конструкция на
производителя, каквато била кухината, в която се държи резервната гума.
Обстоятелството дали монтираният капак представлява тайник можело да се
установи само чрез назначаването на техническа експертиза, по която вещо лице
специалист да даде отговор на този въпрос. Такава по делото не била извършена,
съответно и твърдението на наказващия орган, в чиято тежест било да докаже субективните и обективни
признаци на нарушението, се оказвало недоказано. От друга страна, митническите
служители, извършили проверката, в чиито показания се съдържали твърдения, че
монтираният капак представлява тайник, не били с техническо образование и
нямали специални знания, за да се кредитират показанията им с доверие. Моли се
за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“ - К.И.А., чрез
пълномощника си, в представено по делото писмено становище оспорва същата и я
намира за изцяло неоснователна. Моли за присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба на К.И.А. – ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва същата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационните жалби за неоснователни, а
атакуваното решение за аргументирано, правилно и законосъобразно, поради което
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбите и обсъди изложените в тях оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационните
жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
С
обжалваното решение Районен съд - Свиленград е изменил Наказателно постановление
№ 215/2019 от 30.07.2019 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска при Агенция „Митници”, с което на К.И.А. с ЕГН : **********
***, за нарушение на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 000 лв., като е намалил размера на наложеното
административно наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 200 лв. На основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН Агенция „Митници” е осъдена да заплати на К.И.А. сумата от 224
лв., представляваща част от извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение.
От
фактическа страна съдът е приел за установено, че при осъществена на 08.02.2019
г. на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево” митническа проверка на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Шаран” с държавен регистрационен № ***,
собственост на С. М. К.и управляван от жалбоподателя с пълномощно, е констатирано
след вдигане на покривалото на багажника, че под дъното на багажника на мястото
на резервната гума е монтиран допълнително тайник с размери: дължина 70 см,
ширина 70 см и височина 22 см, който тайник е захванат с болт и гайка към
дъното на багажника. Тайникът бил изработен от ламарина и винкел. В него митническите
служители открили недекларирани електронни устройства за употреба със специално
изработени тютюневи стикове. С оглед на така установеното, било инициирано
процесното административнонаказателно прозиводство и впоследствие издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение по чл. 238в, ал. 1 от ЗМ.
Съдът е
кредитирал изцяло показанията на митническите служители С. Й.и П. С., считайки
ги за обективни и достоверни, както и писмените доказателства, приложени по
преписката. Обсъдил е и обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля
С. К., като не е кредитирал същите в
частта досежно изложеното, че тайникът всъщност представлява място за
резервната гума, направено по повод повреждане на фабрично направеното устройство
за резервна гума, съответно тези показания са приети за опит за изграждане на
защитна версия от страна на жалбоподателя.
Във
връзка с приложението на процесуалния закон, съдът е приел, че изцяло е спазена
административната процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното
наказателно постановление. Установил е компетентността на съответните органи и
е посочил, че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ
и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съдът е
обсъдил дефиницията на § 1, т. 33 от ДР на ЗМ на понятието „тайник” (специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна
от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя”), като
е приел, че в случая са установени по несъмнен и безспорен начин всички
обективни признаци на изпълнителното деяние на нарушението. Приел е за установено
авторството на деянието, както и наличието на субективния елемент от състава на
нарушението. Посочил е, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. При преценка на размера на наказанието съдът е приел, че АНО не е
отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.
Приел е за смекчаващи отговорността обстоятелства това, че се касае за първо
нарушение, че няма данни на жалбоподателя да са налагани други наказания за
този вид административно нарушение, както и че няма данни същият да е нарушавал
друг път законите на Република България, за което да е бил санкциониран с
влезли в сила актове, фактът, че същият е в сравнително млада възраст и няма
данни да има противообществени или криминални прояви, че е безработен, няма
недвижимо и недвижимо имущество, чрез продажбата на което да заплати глоба във
висок размер и има ненавършило пълнолетие дете, за което следва да полага
грижи, като лицето, с което живее на семейни начала също не работи, а също и че
не е правил опит да възпрепятства или осуети проверката. Като отегчаващо обстоятелство
съдът е обсъдил наличието на укрита стока и е приел, че размерът на наказанието би следвало да се
намали до малко над минималния законоустановен размер, а именно 300 лв. След
това обаче е посочил, че следва да спази принципа, че при връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, не може да се влошава положението
на жалбоподателя, ако липсва касационна жалба, подадена от АНО пред
Административен съд – Хасково, и е определил размера на глобата в минималния размер от 200 лв.
Настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическата обстановка правилно е установена от въззивния съд и не се налага
да бъде излагана повторно. Изводите на Районен съд – Свиленград за безспорна
установеност на нарушението, за съставомерност на деянието и за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство също са правилни и съответстващи на доказателствата по делото. В
тази връзка настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Наведените в касационната жалба на К.И.А. доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт не се споделят от касационната инстанция, която приема,
че нарушението е безспорно доказано от събраните в производството писмени и
гласни доказателства, а материалният закон е приложен правилно от наказващия
орган.
Настоящата
инстанция обаче не приема изложения от районния съд довод, с който е обоснован
изводът за липса на възможност да се влошава положението на жалбоподателя при връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, доколкото в случая и при
първоначалното разглеждане на делото в производството по АНД № 550/2019г. по
описа на РС – Свиленград срещу постановеното по това дело решение е депозирана
касационна жалба не само от страна на К.И.А., но и от страна на Териториална дирекция „Южна морска“, а именно
касационна жалба вх.№ 7720/10.12.2019г. по описа на РС – Свиленград.
Въпреки
това, настоящата инстанция намира, че като краен резултат решението на районния
съд се явява правилно. В тази връзка приема, че при издаване на наказателното
постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН при определяне размера на наказанието да вземе предвид тежестта на
нарушението и другите относими обстоятелства, чрез които да се конкретизира
съответният размер на наложеното административно наказание. Поради това и изложените
съображения на районния съд, че глобата следва да се намали до минималния
размер, предвиден в чл. 238в от ЗМ, а именно - 200 лева, като краен резултат са
правилни. Обстоятелството, че по време на проверката е констатирано друго
нарушение (наличието на контрабандни стоки), може да послужи като основание за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление за това нарушение, но не може да бъде
мотив за налагане на по-висока санкция. Настоящата инстанция възприема изцяло
изложените от районния съд подробни съображения относно смекчаващите
отговорността на нарушителя обстоятелства. В този смисъл и доколкото нарушението
по чл. 238в от ЗМ е формално и признаците на състава му не включват
настъпването на определен вредоносен резултат, тоест за осъществяването му е
достатъчно от обективна страна наказаното лице да използва превозно средство
при преминаване през държавната граница, в което е установено наличието на
тайник, тоест на практика липсват отегчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е
преценил характера и тежестта на конкретното нарушение и правилно е определил
размера на наказанието.
Така изложеното
обосновава извода, че като краен резултат постановеният от предходната съдебна
инстанция съдебен акт, с който е изменено оспореното наказателно постановление,
се явява съответен на закона и като такъв следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изхода на спора и неоснователността на касационните жалби, на страните не се
следват разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 22.06.2020 г., постановено по АНД № 154/2020
г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.