Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.09.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На втори септември 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.гр.дело № 218 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., чрез юриск. А.Б., ПРОТИВ решение №
302 от 21.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1859/2018 г. по описа на PC
– Търговище.
С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „А.з.с.н.в.” ЕАД против П.М.П. иск за установяване съществуването
на вземане в размер на 373.10 лв. – главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по цедиран договор за
потребителски кредит № *********/ 05.08.2015 год., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; 52.99 лв. – такса за
оценка на досие от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 1006.70 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“
от 04.03.2016 г. до 30.09.2016 г.; 109.92 лв. – обезщетение за забава от
19.05.2017 г. до 02.07.2018 г., за което
по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 662/05.07.2018 г.
по ч.гр.д. № 1157/2018 г. на ТРС, с правно основание чл.422 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, моли
да бъде отменено и уважаване на предявения иск изцяло. Претендира разноски за
въззивната инстанция в размер на заплатената д.такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Основните оплаквания са за несъобразяване с разпоредбите на чл. 99 ЗЗД и
установената съдебна практика във връзка с извода на съда, че цесията не е
редовно съобщена на длъжника:
-Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че цесията не е произвела
действие между длъжника и новия кредитор, поради това, че уведомлението за
цесия не е получено лично от
длъжника. Неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия.
До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на
кредитор по отношение на цедирания длъжник;
-с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на
уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото
задължение;
-в Решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I ГО, постановено по т.д. №
193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е разгледал института на особения
представител и е заключил, че той е процесуален представител на ответника и
редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения
срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. Не на последно място,
въззивникът счита, че следва да се има предвид, че е положил дължимата грижа и
е направил всичко зависещо от него относно уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, поради което е неоснователно да търпи
неблагоприятните последици от неполучаване на уведомителните писма за цесия
въпреки добросъвестното си поведение.
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор, назначеният особен
представител на ответника- адв.Д.П. от ТАК, заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с молба обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Излага съображения, че
действително съдебната практика приема, че връчването на уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземането на ответника, ведно с преписа от исковата
молба се счита за редовно уведомяване на длъжника за цесията и същата поражда
действие от момента на връчването, при което той ще дължи изпълнение на новия
кредитор и този факт настъпил след подаване на заявлението и исковата молба по
чл.422 от ГПК следва да се вземе предвид от съда, като факт, настъпил в хода на
процеса. Цитираните от въззивника съдебните решения обаче касаят случаи, при
които преписа от исковата молба, с уведомлението за цесията, са достигнали
фактически до адресата-длъжник, какъвто настоящия случай не е. Счита, че е правилен
извода на районния съд, че особеният представител защитава процесуални права на
страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор за сключен договор за цесия - чл. 99, ал. З от ЗЗД. Представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник, какъвто е
конкретния случай, поради което процесната цесия няма действие спрямо ответника
- чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Преценката за допустимост на жалбата е сторена от съда с определението по
чл. 267 от ГПК.
За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК,
като обсъди събраните по делото доказателства, въззивът намира следното:
Решението е валидно и допустимо.
По същество е отчасти неправилно.
Предявеният установителен иск е обоснован от твърдението на ищеца, че
по силата на цесия е придобил от кредитора на ответника процесното вземане,
съгласно Приложение № 1/ 19.05.2017 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017
год. Поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора изцяло, по молба на ищеца
в образуваното ч.гр.д. № 1157/2018 год. на ТРС, съдът е издал заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за исковата сума. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в указания от съда срок ищецът е предявил настоящия
иск. Ответникът на 05.08.2015 год. е сключил договор за потребителски кредит №
*********/ 05.08.2015 год. с „П.Ф.Б.“ ООД, по силата на който му е предоставен
кредит в размер на 2500 лв. срещу
задължението да върне получената от него сума по кредита по начини и в срокове
посочени в договора. При сключване на договора за кредит ответникът се е
съгласил да ползва допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на
заемната сума по местоживеенето му и събиране на вноските по местоживеенето му,
наречени в договора услуги „ Кредит у дома“, които услуги се предоставят от
кредитодателя срещу заплащане на такса в размер на 1957.43 лв., при което общо
дължимата седмична вноска от ответника е възлизала на 84.60 лв. Ответникът е
погасил част от задължението, като е внесъл сума в размер на 3634.12 лв. По силата
на договора за цесия, ищецът е бил упълномощен изрично от първоначалния
кредитор да връчи на длъжника уведомлението за извършеното прехвърляне на
вземането, въпреки двукратните опити с препоръчани пратки, длъжникът не е
получил уведомленията, поради което и кредиторът се позовава на връчването му ,
ведно с препис от ИМ и приложенията й.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е оспорил иска, с
възражения за изтекла погасителна давност и неполучаване лично от длъжника на
уведомлението за цесия.
По фактите:
На 05.08.2015 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №
*********/05.08.2015 год. (л. 7-11 от гр.д. № 1859/18г. на ТРС) с „П.Ф.Б.“ ООД,
по силата на който му е предоставен кредит в размер на 2500 лв. срещу задължението да възстановява
ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора. Договорът
е сключен за срок от 60 седмици (размер на седмичната погасителна внонска
51,97лв., като на последната е 51,86лв.), краен падеж - 30.09.2016г., договорна лихва 493,09 лв. (при
фиксиран лихвен процент от 31.82 %) и ГПР 48 %. (618.09 лв., в която сума е включена такса за оценка на досие 125,00лв.
и възнаградителната лихва 493,09лв.) При сключване на договора за кредит ответникът
се е съгласил да ползва допълнителни услуги, изразяващи се в предоставяне на
заемната сума по местоживеенето му и събиране на вноските по местоживеенето му,
наречени в договора услуги „ Кредит у дома“, които услуги се предоставят от
кредитодателя срещу заплащане на такса в размер на 1957.43 лв.. Страните са се договорили
ответникът да заплаща същата на вноски към вноските по кредита в размер на по 32.62 лв., или общо дължимата седмична
вноска от ответника е възлизала на 84.60 лв.
Безспорно е по делото (предвид изложеното от ищеца в исковата молба,
представляващо признание на факт, неизгоден за него), че ответникът е погасил
част от задължението, внасяйки сума в размер на 3634.12 лв., която е била
разпределена от кредитора по следния начин: за погасяване на главница – 2126.90
лв., договорна лихва- 493.09 лв., такса оценка на досие – 72.01 лв. и такса за
услуга „Кредит у дома“ – 1006.70 лв. До датата на крайния падеж други плащания
не са постъпили. С Приложение № 1/19.05.2017 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017
год. кредитора „Провидент Файненшъъл България“ ЕАД е прехвърлил на ищеца
вземанията си към трети лица - длъжници по договори за кредит, в това число и
вземането към ответника. В изпълнение на договореното цедентът е предоставил на цесионера пълномощно, по
силата на което последншият от името на цедента да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне ( чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Видно от приложените
уведомления за цесия от 06.06.2017г. и 02.10.2018г., изпратени на адреса,
посочен от ответника при сключване на договора, същите не са получени длъжника.
Поради това ищецът е приложил уведомление за цесия до ответника, към исковата
молба с искане същото да бъде връчено на ответника, ведно с преписа на исковата
молба, считайки, че получавайки същото ведно с препис от молбата ответника ще
бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
При така установеното съдът прави следните изводи :
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 79, вр. чл. 240, чл. 240, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
Възражението за погасяване на задължението по давност е неоснователно –
съобразно договора, б.“И“ датата на
първо плащане е 12.08.2015г., кроайният падеж на вземането по договора е
30.09.2016г., а заявлението за издаване на заповедта на 02.07.2018 г., към
който момента не е изтекла погасителната давност.
Основният спор е съществува ли в полза на ищеца вземане, след като до
ответника-длъжник не е достигнало отправеното от ищеца, упълномощен изрично от
цедента да му връчи това уведомление.
Безспорно е установено, че реално връчване на уведомлението по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД, въпреки предприетите затова действия от ищеца, не е осъществено.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД „прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния
от предишния кредитор“, било лично било от новия кредитор, по силата на изрично
упълномощаване от първоначалния.
Трайна е съдебната практика на съдилищата и ВКС, че за да възникне за
цесионера качеството на кредитор, не е необходимо договорът за цесия да бъде
съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за
цесионера качеството на кредитор. Съобщаването на договора за цесия не е
елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера
по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на
чл. 99 ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на
длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от
предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на
договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник (решение №
139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). В настоящия случай възражения за извършено плащане от длъжника
на първоначалния кредитор не е направено, няма събрани такива доказателства,
поради което и дали длъжникът е бил уведомен за цесията или не, не се отразява
на валидността и съществуването на вземането.
Вземането е изискуемо – договорът за кредит е с краен падеж - 30.09.2016г., заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано от ищеца на 03.07.2018г.
В исковата молба (и в завлението по чл. 410 ГПК) ищецът е признал, че
ответникът е извършвал погасявания по кредита в общ размер на 3634.12 лв., която
е била разпределена от кредитора по следния начин: за погасяване на главница –
2126.90 лв., договорна лихва- 493.09 лв., такса оценка на досие – 72.01 лв. и
такса за услуга „Кредит у дома“ – 1006.70 лв.
Предвид на изложеното, предявеният е основателен по същество.
По отношение на размера:
Съдът намира за основателен предявеният иск за главница в размер на 373,10
лв., както и за сумата от 52,99лв. - такса за оценка досие за периода
04.03.2016г.- 30.09.2016г.. Кредитодателят е изпълнил задължението си за предоставяне
на кредитната сума от 2500лв., ответникът не е погасил изцяло задължението си
за плащане досежно горепосочените суми, поради което и предявения иск в размер
на 426,09 лв. като основателен следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователен предявения иск в частта за сумата от 1006,70
лв.- претендираната като такса за услуга „Кредит у дома“- за периода от
04.03.2016г. до 30.09.2016г. по следните съображения:
Няма спор по делото, че сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при липсата на възражение, съдът дължи служебна
проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на Закона
за потребителския кредит, както и съобразяването на догорните клаузи с
правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД
Предвидената в т.Д от договора за кредит Такса за услугата „Кредит у дома“ е
част от договора за кредит, макар съгласно приложения Стандартен европейски
формуляр, подписан от ответника, да се определя като допълнителна услуга, за да
се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Видно от отразеното в б. „Г“ ог договора за кредит ГПР е 48 % , като
същият включва само такса досие и общия размер на фиксираната лихва - б. Б. и В
от договора) . В същото време допълнителната услуга „Кредит у дома“ се
изразцява в домашна доставка на заетата сума в брой по местожинеенето на
длъжника и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Така определената
такса е в размер на 1 957,43 лв., свързана е пряко с договора за кредит и
поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по
договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в
ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от сумата в посочения общ
размер се дължи за всяка от услугите. Отделно от това не са представени
доказателства за реалното предоставяне на тези услуги от страна на кредитодателя.
Посоченият размер на т.н. допълнителна услуга е почти равен на сумата на
отпуснатия кредит, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на
добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на
осн. чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД. Остоятелството,
че тези разходи за допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора
ГПР, съставлява самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР
и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК- над
петкратния размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на
договора е 10% годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради
което клаузите, които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги
са нищожни и на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.
Неоснователна е исковата претенция и за сумата от 109.92 лв., претендирана
като обезщетение за забава от 19.05.2017г. (датата на сключване на договора за
цесия) до 02.07.2018г. (датата на заявлението по чл. 410 ГПК)- не се установява
основанието за претендираната лихва за забава,
върху каква главница се претендира, не се установява и не е доказано от страна
на ищеца датата на последното плащане от страна на длъжника, основанието и
размера на съответната вноска/плащане, поради което и е невъзможно да бъде
извършена проверка относно изискуемостта на съответното вземане, за чието
неизпълнение се претендира лихвата за забава.
Поради несъвпадане изцяло на изводите и крайния резултат на обжалваното
решение с гореизложените доводи и съображения, първоинстанциониня съдебен акт
следва да бъде отменен в отхвърлителната му част за сумата от 426,09 лв., в
какъв размер следва да бъде уважен предявения иск. В останалата отхвърлителна
част решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от въззивното производство, направеното от ищеца искане за
присъждане на разноски е основателно.
По отношение на разноските:
В заповедното производство те са следните: д.такса- 30.86лв., 50лв.- ю.к.
възнаграждение-чл. 78 ал. 1 вр. с ал.8 ГПК и чл. 26 от Наредблата за заплащане
на правната помощ (НЗПП). Общо: 80.86лв.
В исковото производство – общо 753,75лв:
Пред ТРС: д.такса-169,15лв., 150лв.-възнаграждение за особения представител,
претендира се ю.к. възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. –чл. 78 ал.
1 вр. с ал. 8 вр. с чл. 25 ал. 1 НЗПП. Общо: 419,15лв.
За въззивната инстанция: д.такса 84,60лв., 150лв.-възнагр.за особения
представител-чл.47 ал.6 ГПК вр. с чл. 36 л.2 ЗАадв. и чл. 7 ал. 2 от Наредба
1/2004г. Съдът определя ю.к.възн.на 100 лв., за втората инстанция. Общо:334.60лв.
Ответникът не е направил разноски в производствата.
Съобразно уважената част от иска, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да
бъдат определени и дължимите разноски в полза на ищеца, платими от ответника. Съгласно
т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе по разноските в
заповедното производство с решението по установителния иск – съобразно
уважената/отхвърлената част.
Искът се уважава на 27,80%, поради което основателно направените разноски
от ищеца в заповедното производство са 22.50лв.,
а в исковото – 209,54 лв.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 302 от 21.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1859/2018г. по описа
на Районен съд-Търговище, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ***, против П.М.П., ЕГН **********,***, чрез назначения от съда адв. Д.П.
от ТАК, иск за установяване съществуването на вземане в размер на 373.10 лв. –
главница, представляваща неизпълнение на
парично задължение по цедиран договор за потребителски кредит № ********* от
05.08.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 03.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и за сумата 52.99 лв. – такса за оценка на досие по
кредита за периода от 04.03.2016г. до 30.09.2016г., като вместо него в тази му
част ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА за установено съществуване на вземане в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, против П.М.П., ЕГН **********,***,
в размер на сумата от 373.10
лв. – главница, представляваща
неизпълнение на парично задължение по цедиран Договор за потребителски кредит №
*********/ 05.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 03.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението и за сумата 52.99 лв. –
такса за оценка на досие по кредита за периода от 04.03.2016г. до 30.09.2016 г.,
за което по реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 662 /
05.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1157/2018 год. на РС-Търговище – на осн.чл. 422 вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска за
сумата от 1006.70 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ от 04.03.2016 г. до
30.09.2016 г. и за сумата от 109.92 лв., – обезщетение за забава от 19.05.2017
г. до 02.07.2018 г., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.з.с.н.в.” ЕАД ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата от 22.50лв. -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1157/2018г. на ТРС, както и
сумата от 209,54лв.- разноски в
исковото производство, съобразно уважения размер на иска – на осн.чл. 78 ал. 1
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване –
чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.