РЕШЕНИЕ
№ 10545
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110171612 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: г****************** чрез адв. Л. Р. срещу ЕТ „СПМ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********************
представлявано от ПВМ, с която се моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца за следните суми: 225.39
лв. (двеста двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща месечни
такси и потребление за предоставяне на услуги по договор № ***********, партида
**********, ID на договор *********** за периода 21.12.2022 г. - 21.06.2023 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението (30.10.2024 г.) до
окончателното плащане и 36.09 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 24.02.2023 г. - 29.10.2024 г., 232 лв. (двеста
тридесет и два лева), от които 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени
задължения и 230 лева за неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на
договор ID на клиент ***********, партида **********, ID на договор ***********
оборудване, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
(30.10.2024 г.) до окончателното плащане и 31.53 лв., представляваща мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 27.02.2023 г. - 29.10.2024 г., които задължения са
предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ******/2024 г. по описа на 46-ти състав на
СРС.
Твърди се, че ЕТ „СПМ“ е сключило с „А“ ЕАД (предишно наименование „М“ ЕАД) и
договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ***********,
партида **********, ID на договор *********** За всяка отделна мобилна услуга или пакет
от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в
които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия,
условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът е
подновяван за нови срокове и са добавяни/променяни услуги и тарифни планове. Посочва
се, че с 3 броя Приложения от 13.01.2021 г. за срок от две години са активирани пакет от
услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа ***********, антивирусна програма
********** и мобилни услуги *********** на 4 броя SIM карти, фиксирана телефонна
1
услуга и мобилни услуги с план ******* клас XS, като конкретните номера и избрания
тарифен план са посочени в Приложение № 2 от 13.01.2024 г., а именно: пакета от услуги
включва номера **********, **********, **********, ***********, *********- пакетна
цена 81.89 лв. без ДДС. За услуга ********** - фиксиран интернет през мобилна мрежа
*********** е предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване - Data
box устройство сериен номер **************, което абонатът се е задължил да върне на
оператора при прекратяване на договора. За номера *************** и
****************** е избран план ******* клас XS с месечна такса 5 лв. без ДДС За номер
************* е избран план *********** с месечна такса 9.99 лв. без ДДС. За услугата е
предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване - ************
устройство със сериен номер ***********, което абонатът се е задължил да върне на
оператора при прекратяване на договора. Посочва се, че по договора са издадени и описани
фактури на обща стойност 225.39 лв. Сочи се, че договорът бил прекратен едностранно от
мобилния оператор, считано от 08.07.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на
абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи
условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществени мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за
взаимоотношенията между „А“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до
интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни,
съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. Твърди се, че по договора за срока на действие е било
предоставено за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не е върнато на
мобилния оператор. Поради невръщането му абонатът дължал неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на „А“ ЕАД.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и настоящото производство.
Прилагат се писмени доказателства.
С уточнителна молба от 07.03.2025 г. се посочва, че по заявление на абоната за пренос
на услуги от 14.02.2023 г., имащо характер на едномесечно предизвестие, считано от
15.03.2023 г. договорът с ответника по отношение на номер *************** е прекратен,
като същият е останал в сила по отношение на номер **********, за която услуга
единствено били начислени месечни такси. Оспорва се качеството на потребител на
ответника по аргумент, че същият е сключил процесния договор в търговско качество.
Още с подаденото възражение по чл. 414 от ГПК ответникът е оспорил вземанията по
основание и размер.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба, с който се оспорва наличието на договорни
отношения с ищеца за процесния период. Твърди се, че договорът е прекратен на 15.02.2023
г., с уведомление, тъй като ищецът некоректно е начислявал суми за непоискани услуги.
Посочва се, че с изтичането на представеният договор на 15.02.2023 г. е прекратено
ползването на всякакви услуги от ищеца. Сочи се, че ищецът е заплатил всички дължими до
15.02.2023 г. суми, когато договорът е прекратен и са прекратени всички осъществявани до
този момент услуги. Сочи се, че за същите услуги след 14.02.2023 г. е имало договор, но с
друг доставчик - „*************“ ЕАД. Оспорва се дължимостта на сумата от 232,00 лв. -
обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка. Сочи се, че описаните
устройства в исковата молба, никога не са били предоставяни на ответника, както и че
липсвали доказателства такива да са предавани. Не ставало ясно от исковата молба, за каква
услуга е начислена и сумата от 2,00 лв. - обезщетение за обработка на просрочени
задължения. Оспорва се годността на счетоводните документи на ищеца да докажат
дължимост на сумите. Излагат се доводи за наличие на неравноправни клаузи. Оспорва се
дължимостта и на сумите за лихва за забава.
Претендират се разноски.
2
Представени са писмени доказателства.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 92
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Съобразно разпределената доказателствена тежест в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период,
по което е изпълнил задълженията си точно, наличието на възникнали в полза на ищеца
изискуеми вземания срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
сочените основания - цена на предоставените далекосъобщителни услуги, договорна
неустойка. Ищецът следва да установи как и кога са прекратени между страните договорите
за мобилни услуги, с оглед претендираните неустойки, както и да установи как е формирана
претенцията му за заплащане на цената на мобилните услуги и неустойката.
Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае
ищцовите твърдения или да установи правопогасяващите си възражения.
В подкрепа на твърденията на ищеца за наличие на валидно възникнала облигационна
връзка с ответника по делото е представен договор № *********** от 14.06.2019 г. (на л. 4
от делото), сключен между „А“ и ЕТ „СПМ“, по силата на който мобилният оператор се е
задължил да предостави на абоната електронни съобщителни услуги. Уговорено е, че
договорът ще остане в сила, докато е налице действащо приложение или друго
споразумение за ползване на услуги, подписано към него. Видно от Приложение № 1 от
13.01.2021 г. към договора (на л. 5-7 от делото) е активиран пакет от услуги, включващ
фиксиран интернет през мобилната мрежа с тарифен план „*********** 50 GB“ и мобилна
услуга за 4 бр. SIM карти с тарифен план „***********“, за срок от две години, с месечна
абонаментна такса за всички услуги в размер на 81,89 лв. без ДДС. С допълнително
приложение към същото от 13.01.2021 г. (на л. 8-10 от делото) е активирана допълнителна
услуга за фиксиран телефон с тарифен план „**************“, за срок от две години, с
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лв. без ДДС. С второ допълнително приложение
от 13.01.2021 г. към договора (на л. 11-12 от делото) е активирана допълнителна услуга за
международни разговори и мобилен интернет с тарифен план „******* клас – ХС-2020“, за
срок от две години, с месечна абонаментна такса в размер на 5 лв. за разговори и 2 лв. за
мобилен интернет. От представеното по делото (на л. 13) Приложение № 2 от 13.01.2021 г.
към договора, имащо характер на списък, съгласно горепосочените договор и приложения
към същия, са активирани следните номера: *********, ********, ***************,
***********, **********, *************, ***********, като за последния номер е
активирана и допълнителна услуга „anti.virus“, за срок от две години, с месечна такса в
размер на 13,89 лв., като за всеки един от номерата е посочен и съответния тарифен план.
По делото (на л. 14-23) са представени следните фактури: фактура №
*************24.01.2023 г. за сумата от 135,10 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и
други такси и услуги за периода 21.12.2022 г. – 20.01.2023 г.; фактура №
*******************/23.02.2023 г. за сумата от 7,91 лв. с ДДС за разговори, данни,
съобщения и други такси и услуги за периода 21.01.2023 г. – 20.02.2023 г., фактура №
*************/23.03.2023 г. за сумата от 16,13 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и
други такси и услуги за периода 21.02.2023 г. – 20.03.2023 г., фактура №
*********/25.04.2023 г. за сумата от 39,58 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и други
такси и услуги за периода 21.03.2023 г. – 20.04.2023 г., фактура № *************/23.02.2023
г. за сумата от 17,02 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги за
периода 21.04.2023 г. – 20.05.2023 г., фактура № ****************/24.06.2023 г. за сумата от
17,02 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги за периода
21.05.2023 г. – 20.06.2023 г., кредитно известие към фактура № ****************/24.06.2023
г. за сумата от 7,37 лв. с ДДС за отстъпка от месечна такса, сметка №
****************/17.02.2023 г. за сумата от 90 лв. за начислена неустойка за невърнато
устройство с № ***********, сметка № **************/08.07.2023 г. за сумата от 140 лв. за
3
начислена неустойка за невърнато устройство с № **************, както и сметка №
******/26.02.2023 г. за сумата от 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени
задължения.
По делото са представени (на л. 24-44) Общи условия за взаимоотношенията между
„А“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на
„А“ ЕАД (обн. в ДВ, бр. 101 от 03.12.2021 г., с изменения в сила от 05.09.2022 г.), както и
ценоразпис на мобилния оператор (л. 45-49 от делото).
Не е спорно между страните, а и същото се установява от представените по делото
имейл кореспонденция и заявление за пренасяне на номера от 14.02.2023 г. (на л. 65-68 от
делото), че по отношение на номера *********, ***************, *************,
*********** и **********, процесният договор е прекратен.
По делото са допуснати и приети, при липса на възражения от страните, съдебно -
техническа експертиза (л. 97-101 от делото) и съдебно – счетоводна експертиза (л. 116-128
от делото).
Видно от заключението на вещото лице Н. Х. по съдебно -техническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено, в софтуерната
система на мобилния оператор процесният договор е отразен по партида **********, ID на
договор *********** и номер ***********, като са отразени и конкретни услуги по номера,
размер на месечна абонаментна така, начална и крайна дата на договора за съответните
номера, както и причината за прекратяване на договора. От заключението се установява, че
поради пренос към друг мобилен оператор, за номера **********, *********, ***********
и ****************** процесният договор е прекратен на 15.02.2023 г., за номера
************* и *************** е прекратен на 17.02.2023 г., а за номер ********** е
прекратен на 20.02.2023 г., както и че поради неплащане месечни такси за номер **********
същият е прекратен на 08.07.2023 г. Установява се също, че на ответника е било
предоставено бокс устройство (************* *******) със сериен номер
А**************.
От заключението на вещото лице В. П. по съдебно – счетоводната експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено се установява, че
описаните по-горе фактури и сметки за неустойки са отразени в счетоводството на
мобилния оператор, като поради затихваща дейност на ответника - едноличен търговец
същите не са осчетоводени в счетоводството му, поради което и доколкото през 2022 г.
ответникът не е бил регистрирано лице по ЗДДС, не е използвал данъчен кредит. Видно от
заключението на вещото лице задълженията на ответника по издадените от ищеца фактури
възлиза в общ размер на 457,39 лв., от които 225,39 лв. за месечни такси и потребление за
предоставяне на услуги по процесния договор, 230 лв. за неустойки, от които 90 лв. за
невърнато устройство ************ и 140 лв. за 4G устройство за услуга ****, както и 2 лв.
за обезщетение за обработка на просрочени задължения, респективно задължението
съответства на исковите суми. Установява се още, че обезщетението за забава върху
претендираните вземания, изчислено от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.10.2024 г., е в размер на 89.80 лв., в това число 47.57 лв. за
мораторна лихва върху вземането за месачни такси и потребление за периода от 24.02.2023 г.
- 29.10.2024 г. и 42.23 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
27.02.2023 г. - 29.10.2024 г. Вещото лице посочва, че сметките за неустойки са първични
счетоводни документи, доколкото същите са носители на информация за регистрирана за
първи път стопанска операция, в случая – начислена неустойка на клиента.
Както вече беше посочено от съда по-горе претендираните от ищеца права,
изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са предпоставени от установяване,
че той е изправна страна по договора и е предоставил ползването на услугите, които твърди
да не са платени. В тази връзка следва да следва да се посочи, че дължимостта на месечната
абонаментна такса не е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до
мобилните услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за
4
ответника – потребител на услугите, за заплащане на уговорената между страните месечна
абонаментна такса за ползване на предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен
достъп до услугите на оператора за ответника е налице задължение за заплащане стойността
на уговорената месечна абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е
ползвал или не услугите до които му е предоставен достъп. Освен това съдът намира, че в
отговора на исковата молба на ответника се съдържа признание, че същият е ползвал
предоставените от ищцовото дружество телефонни номера и услугите на оператора,
доколкото заявява, че част от услугите са пренесени при друг оператор, респективно
изявлението представлява по същността си и признание на неизгодния за ответника факт за
наличие на облигационно правоотношение между страните за ползване на мобилни услуги,
което се потвърждава и от изготвената по делото СТЕ. От последната се установява също, че
само по отношение на номер **********, поради неплащане на задълженията, процесният
договор е прекратен на 08.07.2023 г., което е заявено от вещото лице по СТЕ и в открито
съдебно заседание, проведено на 29.04.2025 г. По делото не е представено писмено
заявление от ответника адресирано до ищеца, с отправено искане за прекратяване на
договорните отношения по отношение на този номер, нито е отправено заявление за
пренасяне на същия, което следва да се счита за писмено предизвестие за прекратяване на
двустранен договор. Дори да се приеме, че последното е налице, то съгласно чл. 34, б. „в“ от
ОУ на ищеца абонатът, който е подал заявление за пренасяне на номер е длъжен да заплати
на мобилния оператор всички задължения, свързани с ползването на пренесения номер,
които са възникнали или са станали изискуеми преди и след подаване на заявлението за
пренасяне на номер до прекратяване на договорните отношения. По делото се установи, че
договорните отношения между страните са окончателно прекратени на 08.07.2023 г. на
основание чл. 54.12 от ОУ на мобилния оператор, поради неплащане след 124- я ден на
забава за мобилна услуга за номер **********. С оглед предходното съдът намира, че по
отношение на номер ********** за исковия период, т. е. от 21.12.2022 г. до 21.06.2023 г.
страните все още са били обвързани от процесния договор и приложенията към него.
Ответникът не оспорва стойността на месечните абонаментни такси и услуги, за които са
издадени процесните фактури, а само отрича същите да са дължими на соченото от ищеца
основание – договор № *********** от 14.06.2019 г. и приложения към него, но както бе
подробно разяснено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че именно този договор и
приложенията към него са правопораждащите облигационната връзка между страните
факти.
По делото не се твърди, а и не се доказа в уговорения с договора и посочен във
фактурите срок да е извършено от ответната страна плащане на начислените и претендирани
в настоящото производство месечни абонаментни такси и потребление.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане на всички
месечни абонаментни такси и ползвани услуги до прекратяване на договора, респективно
претенцията на ищеца за сумата от 225.39 лв., представляваща сбор от дължими месечни
такси и потребление за предоставяне на услуги по процесния договор за периода 21.12.2022
г. - 21.06.2023 г., за които са издадени и процесните фактури, е основателна.
По отношение на претенциите за неустойки по чл. 92 ЗЗД съдът намира следното:
Основателността на исковете за неустойка се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с ответника по силата
на твърдяния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнителните
приложения към него; изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на
съответната услуга, респ. на съответното оборудване; наличието на валидна клауза за
неустойка при невръщане на предоставеното оборудване; размера на уговорената неустойка.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си в случай, че твърди това.
За правна прецизност на първо място съдът намира за необходимо да посочи, че не е
обвързан да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
доколкото ответникът е едноличен търговец, а по делото не се установи при сключване на
5
процесния договор същият да е действал за цели извън рамките на своята търговска или
професионална дейност, респективно не се явява потребител по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП и не се ползва от защитата на този закон. За да достигне до този извод съдът взе
предвид следното:
В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по
приложението на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на
Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител“, като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Понятието „потребител“ по смисъла на § 2, б. "б" от Директива
93/13, респективно § 13 от ДР на ЗЗП има обективен характер и трябва да се преценява с
оглед всички обстоятелства и доказателства по делото (в този смисъл са решение № 50131
от 6.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1248/2022 г., I т. о., ТК и решение № 38 от 23.06.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК). Съдът, съобразно обстоятелствата и доказателствата
по делото, трябва да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от
него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която има с това
дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен
капитал, или е действало за цели от частен характер. В настоящия казус се установява
първата хипотеза, а именно – при сключване на процесния договор за мобилни услуги и
приложенията към него ответникът, подписвайки същите е осъществявал управленска
дейност на ЕТ „СПМ“. Последното се установява от представените по делото договор и
приложения към него, видно от които ответникът е избрал да активира мобилни услуги с
бизнес пакет за 4 бр. номера с тарифен план „***********“, респективно за търговски цели.
Независимо от горното, в случая, преценката дали процесните клаузи за неустойка
противоречат или не на добрите нрави не следва да бъде дерогирана от факта, че ответникът
е едноличен търговец. Това е така, тъй като както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави (за разлика
например от нормата на чл. 309 ТЗ, при която неустойката между търговци не подлежи на
намаляване поради прекомерност).
В задължителната практика, обективирана в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС /т. 3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за
валидността на неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС начинът на определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с
императивни правни норми, поради което договарянето без краен предел, както и
евентуалната прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии –
естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на
обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от
което произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай.
6
В случая, съдът намира, че в процесния договор не са налице основания за нищожност
на неустоечни клаузи, като същите не излизат извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, респективно не са нищожни като
противоречащи на добрите нрави. Претендираната и уговорена неустойка за предоставено и
невърнато оборудване обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това
задължение, водещо до невъзможността мобилният оператор да получи стойността на
същото, дължима при прекратяване на договора.
На следващо място, по отношение на претенцията за неустойка в размер на 230 лв.,
равняваща се на стойността на предоставеното и невърнато от страна на абоната на 2 бр.
оборудване, а именно устройство ************ със системен номер *********** на
стойност 90 лв. и 4G устройство за услуга **** със системен номер ************** на
стойност 140 лв., съдът намира, че по делото се установи (както от писмените доказателства,
така и от съдебно – техническата експертиза), че по силата на договора на ответника е
предоставено ползването само на 4G устройство за услуга **** със системен номер
**************, като не са налице доказателства същият да го е върнал на мобилния
оператор след прекратяване на договора. По делото обаче, не са налице и доказателства за
предоставено на ответника устройство ************ със системен номер ***********, за да
е възникнало задължението му да върне същото, съответно да обезщети ищеца за
невръщането му.
Наред с горното в ОУ на мобилния оператор е предвидена клауза (по арг. от чл. 52 от
ОУ), според която при невръщане на предоставеното оборудване мобилният оператор има
право на неустойка в размер на стойността на същото съгласно действащия ценоразпис.
Размерът на вземането за неустойка за предоставеното и невърнато 4G устройство за
услуга **** със системен номер ************** следва както от данните, удостоверени в
представената сметка № **************/08.07.2023 г., така и от представения по делото
ценоразпис на ищеца, според които неустоечното вземане за предоставеното, но невърнато
оборудване - 4G устройство за услуга ****, възлиза на сумата от 140 лв.
Предвид гореизложеното претенцията на ищеца за неустойка за предоставено и
невърнато оборудване се явява частично основателна само по отношение на сумата от 140
лв., представляваща начислена неустойка за невърнато 4G устройство за услуга **** със
системен номер **************, а претенцията за неустойка за предоставено и невърнато
устройство ************ със системен номер ***********, като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за обезщетения за обработка на просрочени задължения
в размер на 2 лв. съдът достигна до извод за неоснователност на същата, тъй като от една
страна по делото въобще не става ясно какво представлява този вид вземане, като очевидно
дължимостта на тази сума е последица от забавеното неизпълнение на задълженията по
договора от страна на абоната, а от друга страна на това основание на същия вече са
начислени мораторни лихви. На практика в случай, че така претендираното вземане се
присъди, би се стигнало до момент, в който за едно и също нещо в полза на ищеца се
присъждат допълнителни лихви, наред с вече начислените такива.
За пълнота, следва да се посочи, че обстоятелството, че фиксираното обезщетение е
предвидено в ОУ (чл. 27.1 от ОУ) не го валидира, още повече, че от страна на ищеца изобщо
не се доказва вида и направата на твърдяния разход по администриране на просрочените
задължения, чието обезщетяване се претендира, а още по-малко, че същият възлиза на
твърдяната от него сума.
По делото не се твърди, а и не се доказа ответникът да е погасил претендираните
вземания за неустойки.
Ето защо искът за неустойка за сумата от 232 лв. следва да бъде уважен частично за
сумата от 140 лв., а в останалата част за сумата от 92 лв. до пълния предявен размер следва
да бъде отхвърлен.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
7
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г. до окончателното им
заплащане.
По исковете за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 26.4 от ОУ на ищеца, заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключването на договора
мобилния оператор уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдат
издавани фактури. Съгласно чл. 26.5 от същите Общи условия, мобилния оператор
предоставя на абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на плащане
на посочената в нея сума.
Предвид горепосочените разпоредби от Общите условия на ищеца, съдът намира, че
между страните е постигната уговорка относно момента на настъпване изискуемостта на
вземанията за доставените и ползвани от абоната далекосъобщителни услуги, а именно 15-
дневен срок от издаване на фактурата.
Съдът намира, че по делото се установи, както наличието на главен дълг по отношение
на вземането за месечни такси и потребление и вземането за неустойка за предоставеното и
невърнато от страна на абоната на 1 бр. оборудване, а именно на 4G устройство за услуга
**** със системен номер **************, така и изпадането на ответника в забава, съгласно
уговорения в чл. 26.5 от ОУ момент на настъпване изискуемостта на вземанията, и момента
на издаване на процесните фактури и сметки, имащи характер на първични счетоводни
документи, като предвид заключението по съдебно – счетоводната експертиза, съгласно
което мораторната лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода
24.02.2023 г. - 29.10.2024 г. възлиза на сумата от 47,57 лв., както и предвид, че съдът не може
да се произнася за суми свръхпетитум, то претенцията за сумата от 36.09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 24.02.2023 г. - 29.10.2024 г. по договор № *********** от 14.06.2019 г. се явява
основателна и доказана за пълния предявен размер. Предвид частичната основателност на
главното вземане за неустойка за предоставеното и невърнато от страна на абоната на 1 бр.
оборудване - 4G устройство за услуга **** за сумата от 140 лв., съдът, изчислявайки по реда
на чл. 162 ГПК (посредством лихвен калкулатор на интернет адрес:
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html), намира, че размерът на мораторната лихва
върху вземането от 140 лв. за периода от 09.07.2023 г. (денят следващ датата на прекратяване
на договора за конкретната услуга, респ. първия ден на забава за плащане) до 29.10.2024 г.
възлиза на сумата от 25.15 лв., за която сума и период искът за мораторна лихва върху
вземането за неустойка за предоставеното и невърнато оборудване е основателен, като
същият следва да се отхвърли за горницата над тази сума и за периода 27.02.2023 г. -
08.07.2023 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят претендираните разноски в
производството по ч. гр. д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 46 състав, както и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени от
ищеца в заповедното производството възлизат в размер на 342,31 лв. от пълен размер от
421.25 лв., от които 21.25 лв. за заплатена държавна такса 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено, видно от представения по ч. гр. д. №
******/2024 г. по описа на СРС, 46 състав (на л. 14-15) договор за правна защита и
8
съдействие от 28.10.2024 г. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски в размер на 795.35 лв. от пълен размер от 978.75 лв., от
които 28.75 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за вещо лице по изготвената ССчЕ и
650 лв. за депозит за вещо лице по изготвената СТЕ.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има и ответникът, който е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 71 от делото) и е доказал разноски в
размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, което е уговорено с договор за правна
защита и съдействие от 28.01.2025 г. (л. 70 от делото) и е платено в брой, като съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата от 93.69 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: ****************** срещу ЕТ „СПМ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******************** представлявано от ПВМ,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК, че ЕТ „СПМ“ дължи на „А“ ЕАД, сумата от 225.39 лв.,
представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор №
***********, партида **********, ID на договор *********** за периода 21.12.2022 г. -
21.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК (30.10.2024 г.) до окончателното плащане, сумата от 36.09 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 24.02.2023 г. -
29.10.2024 г., сумата от 140 лв., представляваща неустойка за предоставено, но невърнато
след прекратяване на договор ID на клиент ***********, партида **********, ID на договор
*********** оборудване - бокс устройство (********************) за услуга **** със
системен номер **************, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението (30.10.2024 г.) до окончателното плащане, както и сумата от 25.15 лв.,
представляваща мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 09.07.2023 г. -
29.10.2024 г., които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
******/2024 г. по описа на 46-ти състав на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ***********,
партида **********, ID на договор *********** от 14.06.2019 г. оборудване - устройство
************ със системен номер *********** за разликата над уважения размер от 140 лв.
до пълния предявен размер от 230 лв., или за размера от 90 лв., иска за неустойка за
обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв., както и иска за
мораторна лихва върху вземанията за неустойка за периода 27.02.2023 г. - 08.07.2023 г. и за
разликата над уважения размер от 25.15 лв. до пълния предявен период 27.02.2023 г. -
29.10.2024 г. и размер от 31.53 лв., или за размера от 6,38 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „СПМ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ******************** представлявано от ПВМ, да заплати на „А“
ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: г******************
съдебно-деловодни разноски в размер на 342.31 лв. лева по ч. гр. д. № ******/2024 г. по
описа на 46-ти състав на СРС и разноски в размер на 795.35 лева по настоящото
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А“ ЕАД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: г****************** да заплати на ЕТ „СПМ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******************** представлявано от
ПВМ, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 93.69 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10