РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. В., 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500470 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №758/30.11.2020 г.по гр.д.№2863/2019 г. по описа на Районен
съд-В. е осъден ответникът „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. ЦВ. с ЕГН: ********** от гр. В.
следните суми: сумата от 3860,80 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.07.2018 г. до
31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба /03.10.2019 г./ -до окончателното изплащане на вземането,както и
сумата от 214.60 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата.
Осъден е ответникът „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. ЦВ. с ЕГН: ********** от гр. В.
сумата в общ размер от 880.00 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
1
Осъден е ответникът „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на РС-В. сумата в общ размер от 223.02 лв. /163.02 лв. -дължима
държавна такса и 60 лв.- възнаграждение за вещо лице/, както и 5 лв.-такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуснато е на основание чл.242 ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта на сумата от 3860.80 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от " Е.-Т." ЕООД ЕИК. със седалище и адрес на управление: град
В.представлявана от К. Г. Д. -управител, действащ чрез адвокат В.Б.-АК-В. е
адрес за призоваване:В.
Поддържа се ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно и постановено в нарушение на материалният закон,като се иска
да бъде отменено изцяло и да се постанови решение за частично уважаване
на исковата претенция по вариант две на вещото лице,а именно за сумата от
278.07 лева главница и 12.77 лева обезщетение за забавено плащане,като в
подкрепа на твърденията се релевират следните обстоятелства по делото:
Поддържа се ,че в обекта като портиери винаги са работили 4 човека,а
не трима,както твърди ищеца. Те били получавали във ведомостите за
трудово възнаграждение , начислен и изплатен на всеки изработеният и
полагащ им се нощен труд .Във ведомостите били отразени и
часовете,които са отработили,включително и на ищеца,така че за исковият
период той не само получавал извънреден труд,за който претендира ,но и
повече часове от претендираните.
Тези твърдения се доказвали по безспорен и категоричен начин от
представените с отговора на исковата молба документи :правилник за
вътрешният трудов ред,заповеди за лицата ,извършвали дейността „портиер“
поради производствена необходимост,присъствени форми за отчитане
явяването на работа,графици за съответният период,които съдът следвало да
сподели и кредитира като безпристрастни и непротиворечиви.
Оспорено било като доказателство представеното копие от тетрадка за
дежурствата и се поддържа ,че в ответното дружество не се съхранявала
такава тетрадка в оригинал .Същата като частен документ нямало никакви
данни да е издадена от ответника,в тази връзка липсвали каквито и да било
2
данни за прошнуроване,пронумероване и опис на страниците от "Е.-
Т."ЕООД.
Никъде също така не се съхранявали документи,че при постъпване на
работа такива тетрадки са давани на пазачите.
Отчитането на нощния труд винаги ставало с присъствени форми.
Така и в хода на процеса не било доказано,че описаната и представена
тетрадка в оригинал е документ,произхождащ от ответното дружество .
Допуснатите в режим на довеждане двама свидетели с показанията си
доказали по безспорен и категоричен начин,при това съвсем
непротиворечиво,че винаги като пазачи са работили 4 човека и че са
получавали освен трудовите си възнаграждения и полагащият им се нощен
труд във ведомостите за съответните месеци .
Поддържа се ,че назначената съдебно-счетоводна експертиза
установила след преглед на ведомостите за процесиите периоди ,посочени в
исковата молба, че е начисляван нощен труд на ищеца и че начисленият такъв
му е изплащан редовно, а във вариант две на описаното заключение били
посочени дължимите от ответното дружество суми .
Съгласно ведомостите и присъствените форми, а също така и според
графика за дежурство за посоченият период направеното изчисление във
вариант 1 било невярно.
След всеки месечен график за дежурство имало забележка, в която ясно
били изписани регламентираните почивки за портиерите.
Посочената тетрадка за дежурства на портиерите не била документ.
Направените изчисления сред официалните документи показват
следното,отразено в приложена таблица .
Твърди се ,че ако се приеме ,че почивките от 30 минути се броят за
работно време , то излиза ,че работната смяна на работника е общо 11
часа.Отработените часове са 1782 при норма 1760 или общо за периода
извънредният труд е 22 часа.
По третата задача на вещото лице се поддържа ,че наистина по
длъжности във ведомостите са само 3 портиери, но четвъртото лице, което по
длъжност е „озеленител“, временно със заповед е изпълнявало длъжността
“портиер“. Във всяка присъствена форма за месеца се виждало кое е това
3
четвърто лице- портиер, както и това ,че във ведомостта бил отчетен нощен
труд. Това било обяснено на вещото лице , като при направената
допълнителна експертиза във вариант втори било отразено.
Предвид изложеното се иска да се постанови решение,с което да се
отмени изцяло процесното решение на първоинстанционния съд и да се
постанови решение за частично уважаване на исковата претенция по вариант
две на вещото лице,а именно за сумата от 278.07 лева главница и 12.77 лева
обезщетение .Претендират се и направените разноски за адвокатско
възнаграждение и на двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Д. В. ЦВ. чрез адв. С.И. от АК- В. Адрес за призоваване:
гр. В. на основание чл.263 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва
изцяло въззивната жалба, като поддържа ,че първоинстационното решение е
правилно и законосъобразно и че следва да бъде потвърдено изцяло.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено
следното :
Делото пред Районен съд-В. е образувано по исковата молба на Д. В.
ЦВ. с ЕГН: ********** от гр. В. с която е предявил против „Е.-Т.“ ЕООД,
ЕИК .със седалище и адрес на управление: гр. В. искове с правно основание
чл.128 КТ вр. чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на трудово
възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забавено
плащане на главницата.Посочва се, че с ответника имали сключен трудов
договор № 28/10.07.2018 г., по силата на който ищецът работил на длъжност
„портиер“.Излага се, че трудовият договор бил прекратен със Заповед № 22 от
12.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.Сочи се, че съгласно
уговореното с трудовия договор, мястото на работа било „Е. Т.“ ЕООД, а
работното време съгласно договореното в същия договор било осем часов
работен ден.Излага се, че за исковия период, а именно от 11.07.2018 г. до
31.05.2019 г. ищецът изпълнявал длъжността си, но не на 8 -часов работен
ден, както е записано в договора, а давал 24-часови дежурства, след което два
дни почивка. Посочва, че данните за дадените от него дежурства, както и на
другите двама негови колеги, които изпълнявали същата длъжност ,са
4
отразени в „Тетрадка за дежурствата на портиерите“, в която книга се
отразявали постъпването на работа, данни за протичане на дежурството и в
кои часове дежурният портиер е обикалял обекта, както и че при сдаването и
приемането на дежурство в тетрадката се подписвали двамата портиери -
този, който е сдал дежурството и този, който го приемал.
Твърди, че реално смените му на работа не съответствали на заложеното
в трудовия договор. Тъй като за охрана на този обект били назначени само
трима служители - ищецът и още двама негови колеги, а не четирима.
Посочва, че в случай, че били назначени четирима пазачи, то отработените от
ищеца часове в месеца щели да са съобразно заложените в КТ, но при
положение, че са назначени само трима, то часовете ,положени от ищеца
,надхвърлят нормативно определените.
След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 23.07.2020 г.
се иска от Съда да постанови решение, с което да му се заплати следните
суми: сума в размер на 3860.80 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 11.07.2018 г. до 31.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -до
окончателното изплащане на вземането, и 214.60 лв.- обезщетение за забава
върху главницата.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК
е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор, в
който оспорва исковете. Излага, че в обекта са работили 4 лица. Сочи се, че
възнаграждението е изплащано изцяло и своевременно.
От фактическа страна не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение през исковия период, което е прекратено със заповед № 22
от 12.07.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т. 12 от КТ.
От ангажираните графици за определяне на работното време на
работещите като портиери в складова база, както и от Правилника за
вътрешния трудов ред ,е видно,че портиерите са полагали нощен труд,
работили на смени при сумарно отчитане на работното време с период на
изчисляване два месеца.
Ответникът е представил графици за определяне на работното време на
работещите като портиери в складова база, присъствена форма за отчитане
явяването и неявяването на работа, фишове за заплати и Правилник за
5
вътрешния трудов ред.
Ищецът е представил оригинална „Тетрадка за дежурствата на
портиерите“, съдържаща данни за дежурствата на портиерите, в която са
отразени следните обстоятелства: постъпването на работа, протичане на
дежурството, часовете в които е правен обход на обекта, както и подписи на
двамата портиери при извършване смяна на дежурствата.
По делото са разпитани трима свидетели ,съществената част на чиито
показания е отразена в мотивите на първоинстанционния съд.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.Същото е
представеното от вещото лице Р. А. Г. в два варианта. Според първия вариант
/по данни на представената от ищеца тетрадка/ ищецът през исковия период е
отработил 800 часа извънреден труд, за което му се дължи възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 3860.80 лева, което не е заплатено и
лихва за забава върху главницата в размер на 214.60лв.
По втория вариант, изчислен на база представените от ответника
присъствени форми и ведомости за исковия период, се установява, че ищецът
е положил извънреден труд. Вещото лице е дало заключение, че положеният
от ищеца извънреден труд е 57 часа за исковия период, като е посочил
подробно часовете в таблица за всеки месец от периода, на стойност 278.07
лева. Вещото лице е установило и размера на обезщетението за забавено
плащане на главницата, което изчислено, считано от възникване на вземането
/датата, следваща датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за
съответния месец/ по месеци и до предявяване на иска, е в размер на 12.77
лева.
Съобразявайки данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност
въззивната инстанция за обективно и компетентно изготвено заключението на
експертизата в първия вариант и го кредитира изцяло,като напълно споделя
изложените от първоинстанционния съд правни доводи.
От свидетелските показания на свидетеля Г. Ц. Г. безспорно се
установява, че портиерите в обект „Гараж на „Е.- Т.“ ЕООД, находящ се в
гр.В.“ през исковия период са осъществявали охраната основно от трима
души /ищеца, свидетеля Г. Ц. Г. и П. М./, които са работили на смени от по 24
часа, след което два дни са почивали.Други работници не са полагали труд на
6
този обект с изключение на случаите,когато са замествали някого от
титулярите поради отсъствие в резултат на заболяване,ползване на отпуск и
пр.
Показанията на свидетелите, условно разделени в две групи- на ищеца
и на ответника , са противоречиви и не кореспондиращи по между си, в
частта ,касаеща работното време на портиерите, отчитането му и контрола за
изпълнение на същото.
От една страна са показанията на ищцовия свидетел Г. Ц. Г. , които
въззивната инстанция изцяло кредитира, тъй като той също е работил на
длъжност „портиер“ през исковия период и дава конкретни, точни и ясни
отговори на поставените въпроси досежно работата на портиерите, часовете
на дежурствата, колко човека са работили, как са изпълнявали задълженията
си, кой ги е проверявал. Свидетелските му показания напълно съвпадат с
отразеното в представената по делото „Тетрадка за дежурствата на
портиерите“, която освен данни за дежурствата, съдържа имената и
подписите на портиерите под всяко предаване на дежурство. След
запознаване с отразените в същата данни се установява, че действително през
исковия период основно са работели трима човека на длъжност „портиер“,
като четвърти работник е имало само при отсъствие на някой от титулярите и
то на негово място.Например в тетрадката за м.август 2018 г. са отбелязани
10 дежурства на П. М.,10 дежурства на Г. Г. и 11 дежурства на Д.В..Е. В. е
дежурил например по заместване на 22 и 25 декември 2018 г.
Приложената по делото в оригинал тетрадка за дежурствата на
портиерите по същество представлява официален документ .От трудовия
договор на ищеца и от показанията на разпитаните свидетели се установява
,че свидетелят по същество е упражнявал дейност по охрана на складова база
/гаражи/ на ответното дружество в ж.к.“... ,като на кръгъл час е осъществявал
обход на обекта ,т.е.той е изпълнявал със заплата работа ,свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в юридическо лице /търговско
дружество/,което му дава качеството „длъжностно лице „ по смисъла на Чл.93
т.1 б“б“пр.2 НК .Записите в тетрадката отразяват времето на дежурството
,броя на направените обходи на обекта, часовете на обхода и наличието на
произшествия –те са изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им и
съдържат техните подписи ,поради което се явяват официални документи по
7
смисъла на Чл.179 ал.1 ГПК и се ползват с официална доказателствена
сила.По делото не са събрани каквито и да било доказателства
,опровергаващи съдържанието на записите .
От показанията на свидетеля Г. Г. се установява ,че тетрадката е водена
по разпореждане на работодателя и че редовно е проверявана от
непосредствения ръководител ,които инструктирал портиерите да отразяват в
тетрадката евентуални липси.Свидетелят Т. В. И.-началник-гараж и
непосредствен ръководител на портиерите също потвърждава в показанията
си ,че е имало тетрадка ,в която са се отразявали дежурствата на портиерите.
За достоверността на отразеното в тетрадката говори и обстоятелството
,че тя се води от 2014 г. с всичките посочени по-горе реквизити,отразяващи
полагането на труд в охранявания обект и че не касае само исковия период.
От друга страна са свидетелските показания на ангажираните от
ответника свидетели Д. Н. Д. и Т. В. И. ,които не дават ясна представа за
работата на портиерите в обекта, въпреки че и двамата служители са на
ръководни длъжности в дружеството.Двамата свидетели не могат ясно и
безпротиворечиво да установят реално с какво работно време са работили
портиерите, колко човека са били и кой ги е контролирал. Според свидетеля
Д. Н. Д. портиерите са били четирима и са работели по график на 12 часа
,изготвен от нея и личен състав, отчитането на работата им се извършвало в
присъствена форма 19, а контролът за изпълнение на работното време се
упражнявал от началник-гаража. Според показанията на свидетеля Т. В. И.
И. смените на портиерите са от 8 часа, като присъствената форма се води от
личен състав-показанията му относно продължителността на работното време
категорично противоречат не само на показанията на свидетеля Г. Г. и на
записите в тетрадката за дежурствата на портиерите ,но и на Правилника за
вътрешния трудов ред ,който сочи ,че дежурствата са 12 часови.
С оглед на гореизложеното съдът намира ,че показанията на
свидетелите Д. Н. Д. и Т. В. И. не опровергават твърденията на ищеца за
продължителността на работното време .
Представеният от ответника частен свидетелстващ документ
„присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа“ не
променя направения извод,тъй като се опровергава от посочените по-горе
доказателства.Ответната страна не представя доказателства по делото за
8
конкретната месторабота на четиримата портиери ,отразени в присъствената
форма за отчитане явяването и неявяването на работа ,като въззивната
инстанция допуска ,че е възможно единият от портиерите да е полагал труд
на друг обект ,а не на обекта в ж.к.“С.-в заповедите на управителя на
ответното дружество на основание Чл.120 ал.1 КТ за заместване /л.50-61/ не
се сочи конкретното място на работа .
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция напълно споделя
извода на районния съд ,че през исковия период като портиери в обекта са
работили основно трима човека на смени от по 24 часа с два дена почивка
след това.Този извод се потвърждава косвено и от посочения от ответната
страна свидетел Т. В. И. /л.169 от делото/,който твърди в показанията си ,че
смените приключват обикновено сутрин ,което е възможно само при 24-
часово дежурство.
В този смисъл е и заключението на в.л.Р. А. Г. –след проучване на
ведомостите за заплати същата дава категоричен извод,че на длъжността
„портиер“са работели 3 лица /л.139 от делото/.В горния смисъл са и
представените от ответната страна с отговора на исковата молба документи –
напр.в присъствената форма за отчитане на явяването и неявяването на работа
за м.август /л.64 от делото/ са отразени 4 човека ,а от приложената ведомост
за заплата август /л.65 от делото/е видно ,че трудово възнаграждение е
начислено и заплатено само на тримата титулярни портиери Д.Ц. ,Г. Г. и П.
М..
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция приема ,че са
неоснователни развитите във въззивната жалба доводи за приемане на втория
вариант от заключението на вещото лице Р. А. Г..Голословно и непотвърдено
от доказателствата по делото е твърдението във въззивната жалба ,че като
пазачи винаги са работели 4 човека и че последните са получавали освен
трудовите си възнаграждения и полагащите се добавки за положен нощен
труд.
В предвид на това и на база останалите гласни и писмени доказателства
се налага извод, че не ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
9
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
10
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
С оглед установеното от фактическа страна, Съдът приема, че исковете
са доказани в основанията си и в размерите си. Разпоредбата на чл.242 от КТ
постановява възмездност на престираната работна сила.Съгласно чл.262 във
вр. с чл.150 КТ, възнаграждението за положения извънреден се заплаща в
увеличени размери, като положеният извънреден труд ,положен в работни
дни ,се заплаща с 50 на сто увеличение, а този, положен през дните на
официалните празници с 100 на сто увеличение.Продължителността на
положения от ищеца извънреден труд е установена от вещото лице Р. А. Г. ,
включително и обстоятелството, че не е заплатен такъв.
С оглед на гореизложеното следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение ,с което ответникът е осъден да заплати
претендираната от 3860.80 лв.заедно с претендираната законна лихва за
забава ,която е съобразена с началния период ,в който ответникът е изпаднал
в забава –датата ,на която е следвало да заплати съответното възнаграждение.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
„Е.-Т. ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. В. следва да бъде
осъден да заплати на Д. В. ЦВ. с ЕГН ********** от гр. В. сумата от 550 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №758/30.11.2020 г.по гр.д.№2863/2019 г. по
описа на Районен съд-В.
ОСЪЖДА „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК- със седалище и адрес на управление: гр.
В. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. ЦВ. с ЕГН: ********** от гр. В. сумата от 550 лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно .
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12