№ 309
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500789 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят М. АНГ. ДЖ., редовно призован, не се явява. За него се
явява адвокат Й.А. А., надлежно упълномощен да го представлява от първата
инстанция.
За ответника по въззивната жалба „ДГС *** - ТО НА ЮЦДП“ се явява
юрисконсулт ДЖ. АХМ. М..
Адв. А.– Да се даде ход на делото.
Юрк. М. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Велинградски районен съд №63 от 04.10.2021г.
постановено по гр.д.№20215210100726 по описа на съда за 2021г. са
отхвърлени като неоснователни предявените от М. АНГ. ДЖ., ЕГН:
**********, с адрес: с. ****, против ТП ДГС „***“, ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление местност „***“, общ. С., искове с правно основание чл.
344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № 234/28.05.2021 г. и Заповед № 03/28.05.2021 г. на
1
Директора ТП ДГС „***“ и неговата отмяна и за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност "горски стражар" в ТП ДГС ***. Със
същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. АНГ. ДЖ., ЕГН:
**********, с адрес: с. ****, е осъден да заплати на ТП ДГС „***“, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление местност „***“, общ. С., разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/ в
производството по гр. д.№726/2021г. на РС-Велинград.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна
жалба с вх.№1922 от 14.10.2021г. от ищеца в производството пред първата
инстанция М. АНГ. ДЖ. чрез пълномощника си адв. Й.А., с доводи за
порочност като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с установената
фактическа установка. Неправилно първоинстанционния съд приел, че е
спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и законосъобразно е изпълнена
процедурата по вземане на обяснение от ищеца от страна на работодателя
му, доколкото е поискано даване на писмени обяснения за събитие станало на
27.04.2021г. в местност “Горелска махала“, докато вменяваната на ищеца
дисциплинарна отговорност е за неправомерни действия в м.“Ч.“ и че за
действия в тази местност няма поискано обяснение.Счита, че по този начин е
допуснато съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ, което
съдът е следвало да съобрази и да не разглежда спора по същество, като в
случая императивната норма била приложена превратно. На второ място се
поддържа несъставомерност на твърдяната от работодателя злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието
поради липса на доказателства в тази насока. Коментират се показанията на
св.Х. за липса на необичайност или на скандалност по отношение носенето
на оръжие от горски служител в гората заради скитащи животни, като съдът
преиначил тези показания. Нямало данни нито за уронване на доброто име на
предприятието нито за злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото
не било установено използване на оказаното доверие от работодателя за
неправомерно и преднамерено извличане на определена облага за работника
или за другиго с което да се накърнява доверието на работодателя поради
вмененото на работника задължение да бъде лоялен към работодателя и да не
злоупотребява с доверието му. Коментират се изводите на съда за придобита
гласност на случая в с.М.П., без този довод да е установен и доказан от
2
работодателя като по - скоро поведението на ищеца срещнало разбиране от
хората и липса на негативизъм към действията му. Не били установени и
реални последици за предприятието и че му е нанесена вреда от тази
злоупотреба и уронване на доверието.Твърди, че не е установена
съставомерност на вменените на ищеца злоупотреба с доверието и уронване
на престижа на работодателя. Неправилно съдът приел, че най-тежкото
наказание е адекватно и съответства на извършеното деяние от ищеца.
Посочва, че съдът отчел, но не отдал необходимото значение на допуснати
нарушения от работодателя относно правната квалификация на вменените на
ищеца нарушения, приемайки същите за несъществени.Поддържа се, че
текстовото съдържание на твърдяното нарушение в двете заповеди не
съответства напълно на законовия текст на чл.193 ал.1 от КТ, като
работодателят основавайки се на действията си по чл.190 ал.1 т.4 от КТ не е
държал сметка за двете предложения на нормата и не е уточнил кое от тях
има предвид, с което е налице разминаване в обстоятелствената част на
заповедите и изписването на законовия текст представляващо съществено
нарушение , водещо до незаконосъобразност на актовете. По същия начин
стоял въпроса и за нормата на чл.187 ал.1 т.8 от КТ имаща също две
предложения и при липса на твърдения за разпространяване на поверителни
сведения за работодателя. Че било въведено като основание за издаването им
„действия на работника в пряко противоречие с възложените му функции-
чл.187 ал.1 т.3 или т.10 от КТ, но такива текстове не били
посочени.Акцентира се на неправилност на мотивите на съда за дадена
неправилна правна квалификация, което не се отразявало на законността на
уволнението и за неизключване на допусната грешка от работодателя при
правната квалификация, доколкото според жалбоподателя били нарушени
императивни законови разпоредби. Като последен довод се изтъква, че съдът
не е отдал значение на това, че заповедта за прекратяване предхожда заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, докато втората била оформена при
отказ и неизяснено кога е връчена. Счита, че това е неправомерно действие на
работодателя неотчетено от съда. В заключение жалбоподателят развива
тезата си, че атакуваното решение съдържа изложените пороци поради което
е неправилно като пренебрегнало и не санкционирало адекватно неправилно
проведеното дисциплинарно производство от работодателя, при неправилно
приложение от последния на относими материално правни норми и нарушил
3
процесуалните правила в това производство, като съдът не отчел правилно и
тълкувал, съответно приложил неправилно релевантните норми, като в
обратния случай би постановил друг съдебен акт.Моли да се отмени
обжалваното решение и с уважат предявените искове.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
ТП на ДГС „***“, в който се оспорват доводите в жалбата. Твърди се,
служителят е бил заловен на мястото, описано в констативния протокол, за
което е уведомена полицията и образувана полицейска преписка; че от същия
е поискано писмено обяснение и такова е дадено, като се акцентира,че в
поисканото от работодателя обяснение е конкретизиран час, дата,територия
и обстоятелства на извършване на нарушението, от което ставало ясно за
какво точно се искат писмени обяснения, поради което счита, че няма
съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ и няма опорочаване
на процедурата.На второ място се поддържа, че с действията си по
извършване на нерегламентиран лов съгласно Закона за лова и опазване на
дивеча през работно време, ищецът виновно е нарушил законови разпоредби
и е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, като тези действия работодателят квалифицира като пряко
противоречие с възложените му функции по опазването на горските
територии и уронване доверието на обществото към предприятието и в
публичните институции. Коментира се дадената гласност и публичност за
действията на работника и че нарушението е извършено на територията на
съседно стопанство и е установено от негови служители което водело до
уронване на доброто име на предприятието и пред другите горски и ловни
стопанства. Посочва се, че е издадена заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение за извършено нарушение от ищеца изразяващо се в
бракониерски лов на територията на ТП ДЛС “Чепино“, описано в КП и
последвало съставяне на АУАН по реда на ЗЛОД. Посочва се и наложено на
ищеца предходно дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“
поради същите факти-участие в нерегламентиран лов. Предвид издадения
КП, АУАН, образувана преписка в полицията, работодателят взел решение че
ищецът е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятие и следва да бъде наказан с дисциплинарно уволнение за което
издал заповед №234 от 28.05.2021г. съдържаща изискуемите се реквизити, с
посочено основание за налагането й-злоупотреба с доверието и и уронване
4
на доброто име на предприятието.Като последен аргумент в отговора се
изтъква, че заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 28.05.2021г. в
присъствие на двама свидетели, поради отказ от негова страна да я приеме,
след което е била издадена и заповед №03 от 28.05.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение /ТПО/ с ТП ДГС“***“, връчена по куриер на
„Еконт“ на лицето срещу подпис,като на самата заповед не е попълнено
датата на връчване, но че в разписката от куриера е записано кога е изпратена
и кога е връчена. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на
разноските за страната във въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Адв. А. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Юрк. М. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор,
подаден от нас. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. А.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба, да
отмените атакуваното решение и да постановите друго решение обратно на
постановеното, а именно да уважите първоначално предявените от
въззивника исковете за отмяна на уволнението и възстановяването му на
работа. Подробно съм изложил във въззвината жалба пороците на
първоинстанционното решение, които считам, че са допуснати и затова моля
за приемете и писмени бележки, които представям в същият стил. По
отношение на разноските, моля да ни присъдите такива.
Юрк. М.: - Ув. окр. съдии, моля да отхвърлите така подадената жалба,
тъй като е неоснователна. Аз подробно съм изложила с писмения отговор на
жалбата нашите твърдения. Двете местности, които са посочени са една до
друга и това, че колегите, от съседното стопанство, които са хванали нашият
бивш служител при извършване на това нарушение са писали „Ч.“, а ние сме
казали „Горелска махала“ не би трябвало да е от съществено значение, тъй
като в нашата покана подробно е написан деня и часа на извършеното
нарушение. Тъй като ние не сме били на това място и не можем да кажем
5
точно каква е била тази местност. Директорът след като е взел под внимание
всички негови нарушения е преценил, че това представлява уронване на
доброто име на предприятието, тъй като бившият ни служител е горски
стражар, който неговата грижа е да пази не само горите, а и флората, и
фауната, а той всъщност е нарушил точно това основно негово задължение,
което не само ни уронва доброто име на предприятието, но и пред обществото
като цяло. Той е заловен от служители на съседно стопанство, което уронва и
към стопанствата, които са до нас. Относно процедурата за налагането му -
едната заповед е връчена пред двама свидетели, тъй като той не искаше да я
приеме, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена
по Еконт, което съм пратила с писмения отговор бележката от Еконт, която
показва кога е връчено и подписа на лицето, затова ответната страна няма как
да твърди, че не му е връчена заповедта. За по-подробна обоснова моля за
срок за писмени бележки, за да мога да се запозная и с писмената защита на
ответната страна. Моля да отхвърлите жалбата и да ни присъдите разноски и
за двете инстанции, като завявам, че издаденото решение от РС-Велинград е
законосъобразно, спазена е цялата процесуална процедура, мотивирано е и
няма основание то да бъде отменено.
Адв. А. /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, сега за първи път става на
въпрос по делото, че двете местности, които са по делото – „Ч.“ и „Горелска
махала“, че били една до друга, но това нито аз го знам, нито уважаемият съд
го знае, нито пък първоинстанционният съд го знаеше. Аз казвам, ме никакви
доказателства в тази насока няма. За пореден път твърдя, че съставомерността
на нарушението, което да води до злоупотреба с доверието и на уронване на
доброто име на предприятието така и в настоящата инстанция не се доказа,
както и на първата не се доказа. Другото което се твърди сега, че той бил
изпълнявал функционалните си задължения в противоречие със законовите
норми. Таков основание изобщо не е въведено в заповедта за уволнение нито
по описателен начин, нито е посочена като текст от закона. Затова считам, че
е незаконосъобразна.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава срок на юрк. М. до 10.12.2021 г. включително да представи
писмена защита по делото с препис за другата страна.
6
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
22.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7