ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 18.03.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
съдия Савова в. ч. гр. дело №79 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по депозирана частна жалба от Р.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** насочена
срещу разпореждане №260811 от 26.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№1933/2020
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт е разпоредено да бъде издадена заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на *** ****, вписано в ТР при АВ с ***, със седалище и адрес на управление: **“, ул. „****, представлявано от Адриан Стефанов
Караиванов срещу длъжника Р.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, която да
заплати на заявителя парично вземане в размер на **, представляваща главница по Договор за
кредит от 31.10.2019 г. с нотариална заверка на подписите рег. №10283 от
31.10.2019 г. по описа на Нотариус *** в РНК, заедно с погасителен план към него, за периода от
20.03.2020 г. до 20.09.2020 г. включително, договорна лихва за периода от
20.03.2020 г. до 20.09.2020 г. в размер на *** евро, както и законната лихва, считано
от подаване на заявлението – 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски в размер на * лева платена държавна такса и ** лева адвокатско възнаграждение.
Частният
жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, като моли за
неговата отмяна. Релевира следните доводи, обосноваващи искането му:
Приема, че доколкото заповедният съд в
обжалваното разпореждане е посочил, че вземането произтича от документ по
чл.417, т.2 ГПК, който съгласно нормативната регламентация в цитираната норма
следва да бъде извлечение от счетоводни книги и при липса на такъв към
депозираното заявление, то съдът неправомерно е уважил искането на заявителя,
издавайки заповед за незабавно изпълнение. Акцентира и на обстоятелството, че в
случая заявителя „София *-** не
следва да се ползва от привилегията на нормата на чл.417,т.2 ГПК, тъй като не е
банка, съгласно легалната дефиниция на чл.2 от Закона за кредитните институции.
Поддържа, че приложеният към заявлението Договор за кредит от 31.10.2019 г. не
е достатъчен документ, който да е редовен от външна страна, за да се допусне
незабавно изпълнение на вземането на кредитора, съгласно нормата на чл.417, т.2 ГПК, а към заявлението е следвало да се представи и извлечение от счетоводните
книги, както и Общи условия на финансовата институция. Счита, че неправилно
заповедният съд е приел, че такова е представено и е отразил този факт в
обжалваното разпореждане.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „***, която в срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е депозирала писмен
отговор, чрез който излага доводи за неоснователност на частната жалба.
Пояснява, че в случая съдът е издал обжалваното разпореждане въз основа на
документ, предвиден в разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК, а именно договор с нотариална заверка на подписите. Тъй
като дружеството - заявител е небанкова финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, то същото не се ползва от
разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК, както погрешно е възприето от частния
жалбоподател. Излага, че обстоятелството, че не е банка, не пречи на заявителя
да иска допускането на незабавно изпълнение въз основа на нотариално заверен
договор, какъвто е процесният договор за кредит. Поддържа довода си за неоснователност на
жалбата с виждането, че частният жалбоподател не е разграничил институтите на
производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение в отделните
хипотези на чл.417, т. 2 и т.3. По изложените съображения моли за потвърждаване
на обжалваното разпореждане като правилно.
Въззивният съд, след като взе предвид
изложените в жалбата и становището на насрещната страна доводи, съобрази обстоятелствата
по делото и приложимия закон, намира за установено следното:
Частната
жалба срещу постановеното от КнРС по заповедното производство разпореждане е
допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По делото е приложено
възражение, депозирано от частния жалбоподател – длъжник в заповедното
производство по реда на чл.414 ГПК, с което се оспорва признатото в заповедта
за изпълнение вземане, с оглед на което жалбата се приема за процесуално
допустима в смисъл на чл.419, ал.2 ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран от ***, вписано в ТР при АВ с **, със седалище и адрес на управление: *** **, за издаване на осн. чл.417, т.3 ГПК на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р.Б.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, за посочените в заявлението суми.
Въз
основа на заявлението и придружаващите го документи на 26.10.2020 г. в полза на
заявителя е издадено разпореждане за незабавно изпълнение №260811 и заповед
№260157 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение, както и
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
При
така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 413, ал. 1 ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, като
това се отнася и до издаденият изпълнителния лист. Допустим предмет на
обжалване е съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно
изпълнение и за издаване на изпълнителен лист -
чл. 419, ал. 1 ГПК, а според ал. 2 на същата норма жалбата срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от акта по чл. 417 ГПК, като в случая това е приложеният към
заявлението Договор за кредит от 31.10.2019 г., който е с нотариална заверка на
подписите.
Проверката
на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред
изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ.
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В
производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли
са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, респ. - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа
всички необходими реквизити; дали документът, въз основа на който се иска
издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на
листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в
производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е
налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. За тази цел именно в
тежест на заявителя е да установи с безспорни писмени доказателства
съществуването на такова вземане пред заповедния съд, поради което само твърдението,
че такова вземане съществува, не е достатъчно.
Представеният
със заявлението Договор за кредит, на който "*** основава дължимостта на вземанията, за
които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
попада сред посочените в чл. 417, т. 3 ГПК. Тази разпоредба съгласно чл. 418,
ал. 1 ГПК предоставя процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на
подписите. В качеството на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК договорът е
годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения
- за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на
определена вещ. Преценката на съда в производството по чл. 417 във вр. с чл.
418, ал. 2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя
документ, по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Само по изключение - при предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тази преценка
може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване
изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Съобразявайки тази изрична нормативна регламентация, съдът
разполага с правомощието да провери дали обследваният акт съдържа всички
необходими реквизити, за да се приеме за "редовен от външна страна",
както и да прецени дали към момента на депозиране на заявлението удостоверява
изпълнение на вземане. В случая е представен документ, който отговаря на тези
изисквания.
Представяният
от заявителя договор за кредит от 31.10.2019 г. е с нотариална заверка на
подписите и съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Същият в чл.3.1 съдържа клаузи за задължения за заплащане на парични суми
за главница и договорна лихва, която е при фиксиран лихвен процент. Основанието и размера на
вземането за главница са посочени в договора. Що се касае за вземането за
договорна лихва, то също е предвидено в договора и е определяемо, с оглед
посочения в договора процент за изчисляването му и уговорените срокове за
изпълнение на главното парично задължение. От представения към договора
погасител план се добива яснота относно размера и компонентите на месечните
анюитетни вноски. От приложената към заявлението нотариално заверена декларация
– разписка се установява, че кредитната сума е усвоена от кредитополучателя.
Анализът на представените документи води до извод за редовност на документа по
чл.417, т.3 ГПК от външна страна и че същият удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане.
Относно
възможността заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде издадена и
за акцесорни вземания и по-конкретно за вземането за договорна лихва, което се
претендира с процесното заявление, в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни
вземания, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа
/уговорена лихва или неустойка/, а размерът да е определен в документа или
определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се
основават на посочените в чл. 417, т. 2 и 3 документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното основание. В
случая, както е посочено по-горе, и това вземане е в достатъчна степен
индивидуализирано с процесния договор и съответно подлежащо на изпълнение.
Правилно
заповедният съд с обжалваното разпореждане е постановил незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.3 ГПК, в каквато насока са изложените в обжалваното разпореждане мотиви, а не
относно наличие на хипотезата на т.2 от чл.417 ГПК. Заявлението, инициирало
производството пред заповедния съд, отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, а приложеният към същото документ по чл.417,
т.3 ГПК съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане във връзка с
изискуемостта му.
При
така изложените обстоятелства, обжалваното разпореждане е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
за незабавно изпълнение от 26.10.2020г. по ч. гр. дело № 1933/2929г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, на база на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 26.10.2020 г. и изпълнителен лист.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.