Р Е Ш Е Н И Е
София, 14.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6286/2016 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „П.И.Б.“ АД,
***, против Е.Д.Б., ЕГН: ********** и И.А.Б., ЕГН: **********,***, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че Е.Д.Б. и И.А.Б., като кредитополучатели по Договор за банков кредит № 000LD-R-014171 от
08.04.2013 г., дължат към
17.06.2015 г. на „П.И.Б.“
АД сумата 27 612.69 евро, формирана от следните суми: - 20 211.20 евро – главница, ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2015 г. до окончателното
й погасяване, - 6 692.64
евро просрочена договорна лихва върху главницата за периода от 16.07.2013
г. до 04.06.2015 г..; - 610.68 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 16.08.2013
г. до 16.06.2015 г.,; - 192
лв. - разноски за връчване на нотариални покани, както
и разноски в заповедното производство в размер 2 420.20 лв.,, от които: - 1 080, 12 лв. държавна
такса, и
- 1 340.08 лева ю.к.
възнаграждение.
Претендират
се разноски в настоящото производство, съответно: 1 080, 12 лв. - заплатена държавна такса и 2 222, 78 ю.к. възнаграждение.
В исковата си
молба ищецът твърди, че по Договор за банков
кредит № 000LD-R-014171 от 08.04.2013 г., сключен
между ищеца „П.И.Б.“ АД и ответниците Е.Д.Б. и И.А.Б., Банката им е предоставила
кредит в размер 20 500 евро за погасяване
на съществуващи задължения по Договор за кредит № 000LD- R- 008906/28.12.2011
г. Договорът е сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от Търговския
закон, като с подписването му, кредитополучателите са декларирали, че за им
предоставени и са запознати с Общите
условия на Банката за кредити на физически лица и приемат прилагането им в
отношенията с ПИБ АД, като райният срок за погасяване на кредита е 16.04.2023
г.
Кредитът е изцяло
усвоен на 26.04.2013 г. по банкова сметка ***: ***, открита на името на ответника Е.Д.Б..
Пред вид факта, че кредитът е в
просрочие, считано от 16.08.2013 г., като са просрочени 22 броя погасителни
вноски, на
ответниците са изпратени нотариални покани за доброволно изпълнение № 2377/
2015 г. и № 2378/ 2015 г. по описа на нот. В.Ч., с рег. № 210, район на
действие – СРС, като поради бездействие от страна на ответниците в
предоставения срок, кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано
от 04.06.2015 г.
Със заявление по реда на чл. 417 от ГПК Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу двамата ответници и е било образувано гр.д.
№ 34078/2015 г. на СРС, по което съдът е уважил искането за посочените по –
горе суми.
На 22.04.2016 г. ищецът е получил съобщение от СРС, за
постъпили възражения от ответниците по посоченото дело, поради което и е
образувано настоящото производство..
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал
е също прилагане на делото по заповедното производство, образувано пред СРС.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответниците Е.Д.Б. и И.А.Б. оспорват иска по основание и размер.
Твърдят,
че ищецът няма вземане срещу тях на основание договор за кредит №
000LD-R-014171
от 08.04.2013 г.
Релевират
доводи за нищожност на процесния договор за банков кредит поради противоречие с
императивни законови разпоредби, съответно на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните
институции и Закона за защита на потребителите.
Според отразеното в отговора
изискването на чл.11, т.9, според което договорът за кредит задължително
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяната им, не е изпълнено, тъй
като такава уговорка липсва.
Липсва
уговорка относно формирането на базовия лихвен процент и въз основа на какви
показатели и критерии той може да бъде променян.
Отделно от това, в процесния
договор за кредит е посочен размерът на договорната възнаградителна лихва към
дата на сключване на договора, но не е посочен методът на изчисляването й, именно поради
липсата на уговорка за формиране на базовия лихвен процент.
Според ответниците, всичко това прави невъзможно да се определят и общите
разходи по кредита и обективните критерии, при които те могат да се променят,
което е в противоречие и с чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗКП.
На следващо място
заявяват нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК, поради липсата в договора за кредит
на годишния процент на разходите по кредита и общо нарушение и на разпоредбата
на чл.11 т.11, т.13 , т.14 от Закона за потребителския кредит, поради липсата на: - информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, периодичността, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; - клауза за предоставяне
на извлечение на кредитополучателя, показващо периодите и условията за плащане
на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва
да се заплатят, без погасяване на главницата; всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита; както и всички други разходи, произтичащи
от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; - клауза
за стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
Налице
е, съобразно техните твърдения, и противоречие с разпоредбата на чл.11, т.15 от
ЗКП, тъй като в договора не е посочен
лихвеният
процент, който ще се прилага при просрочени плащания, а в чл. 10 от договора е посочено единствено едностранното
право на Банката при просрочие на кредита да увеличи размера на лихвения
процент, вкл. надбавката, като не се съдържа каквато и да е уговорка за това с
какъв точно размер или с процент това може да стане и какви ще са начините на
неговото променяне, респ. каква ще е стойността на всички разходи, които ще се
дължат при неизпълнение, което е и противоречие
и с чл.11, т.16 от ЗПК.
По –
нататък в отговора ответниците заявяват, че процесният договор е сключен в нарушение и на разпоредбата
на чл.11, т.20, т.21 и т.22, т.24 и т. 26 ЗКП, тъй като не съдържа нито клауза
за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29. ал. 4 и 6. както и за размера на
лихвения процент на ден; нито информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за упражняване на тези права; нито клауза за
реда за прекратяване на договора за кредит; нито такава за наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите; липсва адреса на Комисията за защита на потребителите.
Позовават се
на нормата на чл.22 от ЗПК, според която при неспазване на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от
ЗКП, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед на това
ответниците смятат, че процесният договор за кредит е нищожен и Банката няма
вземане по него на договорно основание.
Като следващо
възражение ответниците навеждат нормата на чл. 24 от ЗПК, според която към договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 -
148 от Закона за зашита на потребителите.
Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителя
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Неравноправните клаузи
са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени между страните (чл. 146, ал.1 ЗЗП, а Общите условия на
Банката не съдържат индивидуално уговорени клаузи. Нормата на чл. 147. ал.1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Противоречие, според тях, е и по
отношение на клаузата на
чл.10 от договор, в която е посочено едностранното право на Банката да
увеличава размера на лихвения процент и надбавката при просрочие на
кредитополучателя, без да е посочен какъв ще бъде точният размер на това увеличение, както и т.4.7
от Общите условия, която предвижда право на Банката едностранно да променя
общият разход на кредита.
Оспорват
твърдените от ищеца в исковата молба вземания за главница, възнаградителна и
наказателна лихва. Оспорват изцяло съдържанието на счетоводната справка, въз
основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.
№ 34078/2015 г. по описа на СРС.
Правят възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане.
Представили
са писмени доказателства, поискали са събиране и на допълнителни такива.
Поставили
са въпроси към съдебно – счетоводната експертиза.
В
хода по същество молят съда да отхвърли изцяло предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Не претендират
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор
за банков кредит № 000LD-R-014171 от 08.04.2013 г., сключен
между ищеца „П.И.Б.“ АД и ответниците Е.Д.Б. и И.А.Б., Банката им е
предоставила кредит в размер 20 500 евро
за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № 000LD- R- 008906/28.12.2011
г., чиито срок на погасяване е 16.04.2023 г.
Не се спори, че този кредит
е изцяло усвоен на 26.04.2013 г. по банкова сметка ***: ***, открита на името на ответника Е.Д.Б..
Не
се спори също така, че, във връзка с подадено от Банката
заявление по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д.№ 34078/2015 г. на СРС, 42-ри
с-в, по което в нейна полза са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като ответникците са били
осъдени да заплатят на ищеца солидарно следните суми: - 20 211.20
евро – главница, ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2015 г. до окончателното
й погасяване, - 6 692.64
евро просрочена договорна лихва
върху главницата за периода от 16.07.2013 г. до
04.06.2015 г..; - 610.68 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 16.08.2013
г. до 16.06.2015 г.,; - 192
лв. - разноски за връчване на нотариални покани, както
и разноски в заповедното производство в размер 2 420.20 лв.,, от които: - 1 080, 12 лв. държавна
такса, и
- 1 340.08 лева ю.к.
възнаграждение.
За събиране на посочените
суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20168440400259 на ЧСИ С.Я., Р-н на действие
София, № 844 в КЧСИ.
След
уведомяване им в законовия срок, длъжниците – настоящи ответници са подали
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, като са заявили,
че не дължат сумите по тях и, съобразно дадената му възможност ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д.№ 34078/2015 г. на СРС, 42-ри с-в,
по което на 24.06.2015 г. срещу двамата ответници са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
Приложено е и удостоверение
по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изп.д. №
20168440400259 на ЧСИ С.Я., Р-н на действие София, № 844 в КЧСИ, съгласно което
към 14.02.2017 г. актуалното задължение на ответниците към Банката – ищец
възлиза на: 20 211, 20 евро – главница, 2 421, 72 евро – законна
лихва, считано от 17.06.2015 г., 7 303, 32 – мораторна лихва, 234 лв. –
обикновена такса, 4 098, 50 лв. пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
Цитираното удостоверение е
оспорено досежно неговата истинност и съдържание и съдът, на основание чл. 193 ГПК, е открил процедура по оспорване на представения документ.;
По искане на страните съдът назначи съдебно –
икономическа експертиза, според заключението на която размерът на задължението на ответниците към
Банката към 17.06.15г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 27 514.52 евро и 192.00 лева, а към 24.06.15г. - датата на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист е бил 27 514.52 евро и 2 612.20 лв.
Вещото лице заявява, че общият
размер на всички платени суми от ответниците на Банката по
кредита е 27 514.52 евро и 13 730.71 лв.
При
отговора на тази задача експертът е взел пред вид както
платените вноски на банката, така и сумите, които са били събрани принудително
от ответниците по образуваното изпълнителното дело.
По – нататък експертът прави извода, че, ако
всички платени суми /34 534.92евро/
се отнесат към погасяване на главницата
27 514.52 евро и 2 612.20 лв., размерът на непогасената главница по кредита е 0 лв., т.е. няма да има
непогасена главница.
Вещото лице, в допълнително
заключение, след извършена проверка както при ищеца, така и по образуваното
изпълнително дело, е установило, че плащанията от съдебния изпълнител към
Банката във връзка с образуваното изпълнително дело, са на стойност 8 586,
74 лв. през периода 25.03.2016 г. – 19.05.2017 г., а тези, извършени направо в
Банката от ответниците, възлизат на 1 114, 54 евро – през периода
16.05.2013 г. – 09.08.2013 г.
Отделно от това, в свое
допълнително заключение вещото лице заявява, че от момента на отпускане на кредита -
08.04.2013 г до момента на обявяването му за предсрочно изискуем - 17.06.2015
г. Базисният Лихвен Процент за евро не е променян и е в размер на 7.99%. Същото съответства на отразеното в чл.4 от Договор за
банков кредит 000LD-R-014171/08.04.2013
г., сключен между ищеца и Е. И..Б. - т.е. лихвата по кредита е БЛП на банката за евро 7.99% като след увеличението
й с надбавка от 10.01% нейният размер става 18 на сто.
Във
връзка с твърденията си и в отговор на наведените от ответниците възражения по
исковата молба ищецът представи Методика на ПИБ, АД
за определяне на базов лихвен процент, както и Общи условия на ПИБ, АД за
кредити на физически лица, приети от УС на Банката, изменени и допълнени с
решение в сила от 05.10.2012 г.
По
искане на ответниците съдът назначи и прие, като неоспорена съдебно –
графологична експертиза, която даде заключение, че подписите, положени в
Договора за банков кредит от 08.04.2013 г. и Погасителен план към същия от
20.03.2013 г. са положени от ответника Е.Б. и вероятно са положени от
ответницата И.Б..
З
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците Е.Д.Б. и И.А.Б., че тедължат на ищеца сумите, визирини
в издадената заповед за незабавно
изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа на документ
– издаден запис на заповед, като обезпечение на Договор за банков кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следваше
да докаже в процеса, че ответниците му дължат на правно основание процесната
сума. Ищецът, като кредитор,
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. наличието на
неизпълнение, а ответниците -длъжници - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-014171 от
08.04.2013 г., между ищеца „П.И.Б.“ АД и ответниците Е.Д.Б. и И.А.Б.
за сумата 20 500 евро, предоставена им за погасяване
на съществуващи задължения по Договор за кредит № 000LD- R- 008906/28.12.2011
г., с краен срок на погасяване 16.04.2023 г. С подписване на договора страните
са се съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа се, че на 26.04.2013
г. кредитът е изцяло усвоен по банкова сметка, ***
Е.Б..
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса
на плащания от страна на ответниците – кредитополучатели и за това по
инициатива на ищеца – Банката е образувано заповедно производство пред СРС,
издадена е цитираната заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените
по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
От ответната страна в хода на
производството бе оспорена валидността на договора, поради наличие в него на
неравноправни клаузи и съдът дължи произнасяне по тези възражения, преди да се
произнесе относно размера на задължението.
По
възражението за нарушаване изискването на чл. 11, т. 9 ЗПК,
пред вид липсата на уговорка в договора
за кредит за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и за периодите, условията и процедурите за
промяната им:
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, включително и приложения договор за кредит, намира,
че в настоящи случай договорът за кредит съдържа уговорки за размера на
годишната лихва, за базовия лихвен процент, който не е променян през
времетраене на договора, до настъпване на предсрочната изискуемост на
задължението. Съдът констатира, че в Общите условия към договора за кредит ,се
съдържа дефиниция на базовия лихвен процент за евро, а тези Общи условия са
неразделна част от Договора. В тази връзка съдът прие и представената от
ответника Методика на ПИБ, АД за определяне на базовия лихвен процент. В тази
връзка, по искане на ответника бе изслушано и прието и заключение на вещо лице
– съдебно – счетоводна експертиза, което установи, че този процент не е бил
променян през посочения период и до момента на обявяване предсрочната
изискуемост на дълга.
Относно
твърденията на ответниците за нарушение на чл. 11, т.г. 10, 11, 13, 14, 15 и 16 ЗПК съдът намира следното:
Съдът, след преценка
на приетите по делото Общи условия и Погасителен план, констатира, че
представеният по делото договор за кредит съдържа уговорки относно всички
необходими елементи – условията, периодите на издължаване на кредита,
последователността на разпределение на вноските при различните неизплатени
суми, съобразно различни лихвени проценти, краен срок на погасяване на кредита,
датите на издължаване на отделните вноски и техния размер – главница и лихва,
последиците от неиздължаване на кредита, реда на погасяване на задълженията –
такси, комисионни, разноски, наказателна лихва, просрочена лихва, главница.
Досежно
възраженията на ответниците за нарушения на чл. 11, т.т. 20,21,22,24 и 26 ЗКП:
Съдът намира тези
възражения за недоказани, тъй като в хода на съдебното производство се установи,
че Договорът, съответно приложените към него Общи условия, неразделна част от
същия, съдържат уговорки и относно обстоятелствата за предоставяне възможност
на кредитополучателите да получават информация за задължението си, за
възможността им да се откажат от договора, за формиране на наказателната лихва,
за разходите във връзка с кредита, за погасяване на главница и лихва и т.н.
С оглед изложеното
съдът намира, че в настоящия случай не следва да се приеме наличие на
неравноправни клаузи, съобразно нарушение нормите на ЗПК.
Съдът
приема, че не са налице и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответниците не доказаха възраженията си за наличие на уговорки
в тяхна вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, доколкото Общите условия на Банката, част от Договора, съдържат
индивидуално уговорени клаузи.
Не се доказа и наличие на клаузи, съставени по неясен или
двусмислен начин и, в тази връзка нарушение на чл. 147. ал.1 ЗЗП не е налице.
Съдът намира за недоказано
направеното от ответниците оспорване по реда на чл. 193 ГПК на удостоверение по
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изп.д. № 20168440400259
на ЧСИ С.Я., Р-н на действие София, № 844 в КЧСИ досежно размера на задължението
и това следва да бъде постановено в диспозитива на настоящия съдебен акт,
съобразно чл. 194 ГПК.
С
оглед всички представени доказателства и на база заключението на приетата и
неоспорена експертиза на вещото лице, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
посочените в заповедта за изпълнение суми.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и и
доказан и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато, че ответниците
дължат на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе Договор за кредит.
С оглед изхода на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 1 080 лв. държавна такса, 330 лв. депозит за вещо лице и
450 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен „П.И.Б.“ АД, ***, против Е.Д.Б., ЕГН: ********** и И.А.Б.,
ЕГН: **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Е.Д.Б. и И.А.Б., като кредитополучатели по
Договор за банков
кредит № 000LD-R-014171 от 08.04.2013 г., дължат към 17.06.2015 г.
на „П.И.Б.“ АД сумата 27 612.69 евро,
формирана от следните суми: - 20 211.20
евро – главница, ведно със
законна лихва за периода от 17.06.2015 г. до
окончателното й погасяване, - 6 692.64 евро
просрочена договорна лихва върху главницата за периода от 16.07.2013
г. до 04.06.2015 г..; - 610.68
евро - просрочена
наказателна лихва за периода от 16.08.2013 г. до
16.06.2015 г.,; - 192
лв. - разноски за връчване на нотариални покани, както
и разноски в заповедното производство в размер 2 420.20 лв.,, от които: - 1 080, 12 лв. държавна
такса, и
- 1 340.08 лева ю.к.
възнаграждение.
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 194 ГПК, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК на удостоверение по
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изп.д. № 20168440400259
на ЧСИ С.Я., Р-н на действие София, № 844 в КЧСИ досежно размера на
задължението на Е.Д.Б. и И.А.Б. към „ПИБ“, АД, НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Е.Д.Б. и И.А.Б.
да заплатят на „П.И.Б.“ АД сторените по делото разноски по списък, както следва: 1 030 лв. държавна
такса, 330 лв. депозит за вещи лица и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: