№ 146
гр. Варна, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500475 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
Въззивницата Д. С. Р., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Въззивникът СТ. КР. Р., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилата в съда на 30.11.2021 г. молба, подадена от
въззивниците чрез общия им процесуален представител адв. Н.Д., в която е
посочил, че поради служебна ангажираност същият не може да се яви в
днешно съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа се въззивната жалба изцяло и се оспорва отговора на насрещната
страна. Моли на основание чл. 629, ал.1 от ГПК, вр. чл. 628 от ГПК и на
основание чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, настоящият съд да
спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Изразено е становище по съществото на спора. Формулирани са и въпроси,
които се счита, че трябва да бъдат отправени под формата на преюдициално
запитване до Съда на ЕС, а именно:
1. Следва ли да се приеме, че е налице явно по-тясна връзка между
непозволеното увреждане, предмет на настоящия спор и Република България,
на основание чл. 4, т. 3 от Регламент Рим ІІ и следва ли да се приложи
правната уредба на Република България и в частност уредбата,
1
регламентираща погасителната давност, когато се ангажира отговорността на
органа, натоварен да изпълнява функциите на компенсационен орган в
Република България по смисъла на чл. 25 от Директива 2009/103/ЕО?
2. Може ли да се приеме, че по отношение на увреденото лице
гражданин на Република България, може да се приложи уредбата на
погасителната давност, съдържаща се в чл. 197 от КЗ /отм./ по смисъла на чл.
28 от цитираната Директива, когато се ангажира отговорността на органа,
натоварен да изпълнява функциите на компенсационен орган в Република
България по отношение на незастраховано МПС, причинило ПТП в друга
държава-членка, различна от Република България?
Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
представения договор за правна помощ и списък с разноските на основание
чл. 80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от насрещната страна – Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ гр. София, тъй като в същото
работят много юристи и не е необходимо да се наема адвокат.
Въззиваемата страна СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ “, редовно
призована, не се явява представител.
Съдът докладва молба от адв. М.К., като процесуален представител на
сдружението, в която е посочено, че поради служебна ангажираност няма да
може да се яви в днешно съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото в
нейно отсъствие. Оспорва въззивната жалба по изложените съображения.
Заявява, че е запозната с определенията, постановени от въззивния съд по
настоящото дело. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна
предвид подробно изложените от нея съображения, както и в молбата й от
01.11.2021 г. Евентуално се поддържа, ако съдът приеме, че следва да даде
ход на устните състезания, да се постанови решение, с което да се остави без
уважение подадената въззивна жалба. Моли за присъждане на разноските в
настоящото производство, които са подробно описани в молбата, за която
сочи, че представлява и списък на основание чл. 80 от ГПК. Представени са и
доказателства за заплащане на адвокатсткото възнаграждение.
Третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, редовно призовано, представлява се от адв. С.Д.,
2
редовно преупълномощен от процесуалния представител на дружеството.
АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Д. С. Р. и
СТ. КР. Р., и двамата представлявани от адв. Н. Д. от АК-София, насочена
срещу решение № 260070/20.05.2021г., постановено по т.д. № 333 по описа за
2018г. на Окръжен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от всеки
от тях искове против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, гр. София, подпомагано в процеса от третото
лице-помагач „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, за заплащане на
суми от по 200 000 лв. като обезщетения за неимуществени вреди, причинени
им от смъртта на тяхната дъщеря Г.С. Р.а, вследствие на ПТП на 20.10.13г. на
територията на окръг Малацки, Словакия, ведно със законните лихви върху
претендираните обезщетения от датата на смъртта на пострадалото лице до
окончателното изплащане на главниците, и същите са осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски. Счита се, че решението е
неправилно поради противоречие с материалния закон и поради
необоснованост, както и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Претендира се неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Споделя
се извода на първоинстанционния съд, че приложимото материално право е
това на Словашката република, което произтича от нормата на чл. 4 1 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(Рим II), тъй като вредата е настъпила на територията на Словакия на
20.10.13г. Въпреки това обаче се поддържа, че на осн. чл. 16 от цитирания
регламент, който допуска прилагането на правните норми на държавата на
съда, разглеждащ спора, когато са налице особени повелителни норми,
българският съд неправилно е приложил нормите за погасителната давност по
§ 106, ал. 1 и 2 от ГК на Словакия вместо особената повелителна норма на чл.
197 от КЗ /отм./ на Република България. Използвайки дефиницията на
3
понятието „особена повелителна норма“, дадено в чл. 9 на Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I),
въззивниците обосновават тезата си, че нормата на чл. 197 от КЗ /отм./ има
характеристиките именно на такава норма на нашия вътрешен правен ред. В
тази връзка се цитира Решение на СЕС по дело С-149/18, което сочи, че
характера на една норма като особена повелителна и то в областта на
погасителната давност, следва да се установи въз основа на подробен анализ
на текста, на общата структура, целите и контекста на приемането на тази
разпоредба, което да обоснове извода, че тя има такова значение в
националния правен ред, че може да се приеме изключение от приложимото
право, определено съгласно чл. 4 от Регламента Рим ІІ. В тази връзка се
излага, че установената 5-годишна погасителна давност с нормата на чл. 197
от КЗ /отм./ е възприета изцяло и в нормата на чл. 378 от действащия КЗ, а
двете са идентични на общата погасителна давност в българското материално
право, установена в чл. 110 от ЗЗД още с приемането му през 1950 г. Тези
норми не са били изменяни или редактирани именно поради същественото си
значение за националната правна система, а така също и за социалния и
икономически ред в страната. Данни за тези аспекти на необходимия, но
ненаправен от първоинстанционния съд анализ на материално-правната
норма от българското законодателство, се съдържали в стенограмите от
пленарните заседания на НС, на които са били обсъдени, приети и гласувани
КЗ /в сила до 01.01.16г./, КЗ /в сила от 01.01.16г./, както и стенографския
дневник от заседанието на Първото Народно събрание от 03.11.1950г., на
което е бил обсъден законопроекта на действащия ЗЗД. Поради това се
отправя искане за тяхното приемане като доказателства по делото от 2
въззивния съд, който да извърши необходимия анализ и да приложи нормата
на чл. 197 от КЗ /отм./ по настоящия казус като особена повелителна норма.
Отделно от горното се поддържа, че в настоящия случай е налице
очевидно по-тясна връзка, доколкото ищците са граждани и имат постоянно
местопребиваване в Република България, където е седалището и на ответника,
който е българско сдружение с нестопанска цел и Компенсационен орган.
Поради това и съобразно Римската конвенция по настоящото дело макар и
приложимо материалното право на Словашката република, следва да се
осигури прилагането на повелителните норми на правото на съда, разрешаващ
4
казуса. Противното становище води до накърняване на принципа на
справедливостта, тъй като неоснователно ще лиши ищците от правото им на
обезвреда от непоправимата загуба на дъщеря им. Изложени са и подробни
съображения относно характера и интензивността на претърпените и
продължаващите вреди на ищците от смъртта на детето им, поради което
съобразявайки всички критерии при определяне размера на дължимото им
обезщетение, се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените в 5-годишния давностен срок искове, ведно с присъждане на
разноските по делото и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв..
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, гр. София, представлявано от адв. М. К. от
адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“, гр. София, с който същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че възражението за наличието на
особена повелителна норма от българското право, касаеща погасителната
давност за предявените вземания, е направено за първи път във въззивната
жалба, поради което е несвоевременно, а освен това и неоснователно.
Посочено е, че в Регламент „Рим ІІ“ не е посочено конкретното съдържание
на понятието „особени повелителни норми“, предвидено в неговия чл. 16. От
трайната практика на ВКС по приложението на ЗМТА се извлича
съдържанието на това понятие, което съответства на дефиницията на
съответната аналогична норма в Регламент „Рим І“ – особените повелителни
норми са тези, които образуват основата на правопорядъка в Република
България, т.е. онези императивни 3 правни норми от публичен характер,
които са установени в Конституцията и формират основите на правовия ред в
държавата. Касае се за т. нар. „свръхповелителни“ норми, които
представляват „гръбнака“ на правопорядъка в държавата. Счита се, че в
настоящия случай чл. 106, ал. 1 и ал. 2 от ГК на приложимото словашко право
не противоречи на такива „свръхповелителни“ правни норми от
правопорядъка на българското право. Налице е идентичност на уредбата
относно наличието на давностни срокове за упражняване на правото на
обезщетение за неимуществени вреди по съдебен ред, но е налице различие
единствено в периода на давностния срок. В тази връзка се акцентира на това,
че в чл. 15, б. „з“ от Регламент „Рим ІІ“ е прието, че в рамките на обхвата на
5
приложимото право се включват и способите за погасяване на задълженията,
правилата за погасителната давност и прекратяването на права, вкл.
правилата относно началото, прекъсването и спирането на срока на
погасителната давност или прекратяване на права. Поради това се поддържа,
че погасителната давност е обхваната от приложимото право и същото следва
да се съобрази от правоприлагащия го съд. Споделя се, че нормата на чл. 197
КЗ /отм./ е повелителна, но не е част от „особените повелителни норми“.
Възражението на осн. чл. 4, ал. 3 от Регламент „Рим ІІ“ /което се
твърди, че също е предявено за първи път едва с въззивната жалба/ също се
счита за неоснователно. Сочи се, че за да е налице изключението, че
приложимо право към извъндоговорни задължения, възникнали от
непозволено увреждане, е правото на държавата по местонастъпването на
вредата, е необходимо, от обстоятелствата по делото да се изведе явно
потясна връзка с друга държава, в частност на предходно отношение между
страните, например договор, който е в тясна връзка с непозволеното
увреждане. В случая деликтът е настъпил на територия на Словакия,
причинителят на вредата е словашки гражданин с постоянно местожителство
в Словакия; за увреждащото МПС липсва сключен застрахователен договор,
поради което отговорността за изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди се поема от словашкия Гаранционен фонд, който е
оторизирал словашко застрахователно дружество да обработва увредените
лица. Освен това вредите на ищците от това непозволено увреждане следва да
се определят като непреки последици от същото, поради което и не могат да 4
обосноват самостоятелно изключение от правилото на чл. 4, ал. 1 от
Регламент „Рим ІІ“. Поради това и процесното произшествие няма по-тясна
връзка с Република България, за да се приложи българското материално
право. Седалището на ответното по настоящото дело сдружение няма
отношение към определянето на приложимото право, тъй като това
юридическо лице не е страна по материалното правоотношение между
делинквента и увредените лица.
В условията на евентуалност /ако въззивният съд приеме, че исковете не
са погасени по давност/ се сочи, че се поддържат всички релевирани
възражения пред първата инстанция – твърдяните от ищците вреди не
подлежат на обезщетение по приложимото словашко право, действало към
датата на настъпване на процесното ПТП /Решение на СЕС от 24.12.13г. по
6
дело С-22/12г. е неотносимо към настоящия случай като постановено след
настъпване на процесния деликт/; на осн. § 45, ал. 1 и § 46, ал. 2 от Закон №
8/2209г. от Сборника със закони за движението по пътищата, вина за
настъпването на вредоносния резултат има и водача на автомобила, в който се
е движила пострадалата дъщеря на ищците; налице е съпричиняване на
вредите от пострадалата, която е пътувала без да е била седнала на
предназначената за това седалка и да е поставила задължителния предпазен
колан, което следва да се съобрази чрез намаляване на обезщетенията на осн.
§ 441 от ГК, вр. § 4, ал. 1, § 8, ал. 1 и § 45, ал. 1, изр. 2 от Закон № 8/2209г. от
Сборника със закони за движението по пътищата. Поради това и на осн. чл.
266, ал. 3 от ГПК се поддържат пред настоящата инстанция всички
доказателствени искания, които са били и прецизирани с молба на ответника с
вх. № 262228/20.04.21г., подадена пред първата инстанция. Освен това се
поддържа и възражението за недължимост на лихва за забава върху
обезщетенията, считано от датата на ПТП, тъй като до ответника не е била
предявявана извънсъдебна претенция. Освен това ответникът в качеството му
на Компенсационен орган не дължи лихва и на осн. чл. 285, ал. 2 от КЗ /отм./.
Поради изложеното се претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноските по делото, възлизащи на 13 272 лв. с
ДДС съгласно представена с отговора фактура от 11.08.21г., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, като отговора на въззивната жалба да
се счита и за списък по чл. 80 от ГПК.
Отговор на въззивната жалба не е подаден от третото лице-помагач на
ответника – ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София.
Въззивната жалба е подадена в съответния процесуален срок за това, от
страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем
първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна
представителна власт за процесуалния представител, подал жалбата. Поради
това същата се явява допустима.
Съдът, с определението си от разпоредително заседание е приел като
доказателства по делото представените с въззивната жалба на Д. С. Р. и СТ.
КР. Р. стенограми от пленарните заседания на НС, на които са били обсъдени,
приети и гласувани КЗ /в сила до 01.01.16г./, КЗ /в сила от 01.01.16г./, както и
стенографския дневник от заседанието на Първото Народно събрание от
7
03.11.1950 г., на което е бил обсъден законопроекта на действащия ЗЗД и е
оставил без уважение искането на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, гр. София за назначаване на
автотехническа експертиза и на съдебномедицинска експертиза с подробно
посочени задачи в молба вх. № 262228/20.04.21г., подадена пред
първоинстанционния съд /т. ІІ, л. 517-519/.
АДВ.Д.: Преценката по искането за отправяне на преюдициално
запитване предоставям на съда, както и по отношение на искането на
въззиваемата страна за попълване на делото с доказателства.
Съдът, след като съобрази отправеното искане от въззивниците за
отправяне на преюдициално запитване и спиране на производството по
настоящото дело, намира, че формулираните въпроси от въззивниците не
обосновават наличието на хипотезата на чл.628 от ГПК, тъй като в случая
съдът намира, че не е необходимо да се извърши тълкуване на разпоредба от
правото на ЕС, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивниците да се отправи
преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС,
съобразно формулираните въпроси.
На основание чл.629, ал.2, изр.2 от ГПК определението не подлежи на
обжалване.
Съдът намира, че подадената от въззиваемата страна молба, в която е
изразено становище, че делото не е изяснено от фактическа страна, не е
налице изрично формулирано искане за събиране на нови доказателства.
Въпреки това съдът намира, че дори направеното изявление да се счита за
подновено искане за събиране на доказателства, чрез посочените в отговора
на въззивната жалба и в молбата от 01.11.2021 г. чрез назначаване на
поисканите от ответника експертизи с конкретизирани задачи, съдът се е
произнесъл с определенията си съответно от 08.10.2021 г. и от 04.11.2021 г. и
по изложените в тях съображения,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за попълване на доказателствения
материал по делото чрез назначаване на поисканите експертизи от ответника,
8
въззиваем в настоящото производство.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на доказателства. Представям
доказателства за извършване на разноски пред настоящата инстанция.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените от въззивниците и от въззиваемата
страна списъци на разноските, ведно с доказателства за извършването на
такива пред въззивната инстанция.
ПРИЕМА и прилага представените от процесуалния представител на
третото лице помагач доказателства за извършване на разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, в хода на първоинстанционното и
въззивното производство не са събрани никакви доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на автомобила, застрахован в
представляваното от мен дружество, има отговорност или съпричастност към
настъпване на процесното събитие, съответно и вредоносните последици от
него. Моля това да бъде отразено във Вашия съдебен акт, който ще
постановите.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9