Решение по дело №294/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, …………….. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

АДРИАНА АТАНАСОВА

при секретар Рени Атанасова и с участието на прокурора Тараланска, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНAХД № 294 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 30.10.2019г. по НАХД № 13375/2018г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 98 състав е признал обвиняемия А.А.Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер на 2500 лева.

         Срещу процесния съдебен акт са подадени жалба и писмено допълнение към същата  от защитника на обвиняемия А.А.Т. -адв.Г.. В жалбата и писмено допълнение се излагат доводи, че по делото са събрани доказателства опровергаващи обвинението. Сочи се, че неправилно първостепенният съд в мотивите към обжалвания акт е анализирал събраната доказателствена съвкупност, поставяйки в основите на своите фактически изводи показанията на свидетелите Т.М., Я. Б. и П.Б.. Твърди се, че тези гласни доказателствени средства са противоречиви, поради което е следвало първостепенният съд да ги изключи от делото. Излагат се доводи, че приетата от съда фактическа обстановка се опровергавала от показанията на свидетелите Л. и А.С.. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционния акт и да признае обв. А.А.Т. за невиновен в извършване на престъплението по чл.325,ал.1 от НК.

С жалбата и писменото допълнение не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 14.02.2020г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Пледира, че по делото са събрани доказателства, от които се установявало, че обвиняемият А.А.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, за което е бил освободен от наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание „Глоба“.

В пледоарията си защитникът на обвиняемия А.А.Т. -адв.Г. моли въззивния съд да уважи изцяло жалбата. Пледира, че осъщественото от подзащитния й деяние е несъставомерно по чл.325 от НК, тъй като обвиняемият е напръскал със спрей св. Б., след като е видял последния да държи в ръце метален предмет. Излага и съображения, че осъщественото от подзащитния й деяние е с много ниска степен на обществена опасност от тази на престъпленията по чл.325 от НК, като прави искане за налагане на административно наказание по Указа за дребно хулиганство.  Моли въззивния съд да оправдае А.А.Т..

Обвиняемият А.А.Т. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички възможни обстоятелства. Въззивният съд не установи възможност въз основа на събрания и проверен доказателствен материал да бъдат направени съществено различни изводи относно приетите от първостепенния съд факти по делото, поради което прие следното от фактическа страна:

Обвиняемият А.А.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, работи, неженен, с висше образование, живущ ***, ЕГН: **********.***, св. Я. Б. управлявал таксиметров автомобил марка „Фолксваген”, с рег.номер ********по ул.”Коста Лулчев”. Около 08:45 часа на същия ден, Б. спрял моторното превозно средство  на кръстовището, образувано от ул.”Коста Лулчев” и бул.”Шипченски проход”, в дясната лента на ул.”Коста Лулчев”, в посока на движение към бул.”Шипченски проход”, тъй като му светел червен сигнал на работещата светофарна уредба.

По същото време св. Т.М. била в района на кръстовището на ул.”Коста Лулчев” и бул.”Шипченски проход”. Свидетелката махнала с ръка на Б., за да се качи в таксиметровия автомобил. Последният я изчакал на кръстовището да се качи, като докато я изчаквал, сигналът на светофарната уредба се променил от червен на зелен.   Непосредствено зад таксиметровия автомобил на кръстовището бил спрян лек автомобил  „Ауди”, управляван от обв. А.А.Т., в който пътувала и св.А.С., която била приятелка на обвиняемия. Св. Б. не потеглил с управлявания от него таксиметров автомобил на зеления сигнал на светофара, тъй като изчаквал качването на св. Т.М., което подразнило обв. Т. и последният започнал да подава сигнал с клаксона на неговия автомобил. Когато свидетелката М. се качила в таксиметровия автомобил, светофарът променил сигнала от зелено в червено, което още повече ядосало обв. Т., който слязъл от неговото моторно превозно средство и отишъл до таксиметровия  автомобил. Обвиняемият застанал до шофьорската врата и започнал силно да удря с ръка свита в юмрук по прозореца на вратата. Свидетелят Б. отворил шофьорската врата, като  му казал, че качвал клиент и следвало да се успокои. Обвиняемият му отвърна с думите: ”Ей сега ще ти еба майката“, след което  извадил от джоба си лютив спрей и напръскал с него в областта на лицето Б. и М., при което струята от спрея попаднала в очите и на двамата свидетели. От спрея на св. М. силно й залютяло и същата веднага излязла от таксиметровия автомобил. Свидетелят Б. също почувствал силна болка в очите от спрея и започнал да кашля. Обвиняемият, след като напръскал със спрея свидетелите Б. и М., се върнал при автомобила му и потеглил с него.

Свидетелите Д.Л. и П.Б. по това време също били в района на кръстовището на ул.”Коста Лулчев” и бул.”Шипченски проход”, като успели да възприемат отделни моменти от инцидента.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства /както тези събрани в съдебното следствие, така и събраните такива и в досъдебното производство по аргумент на чл.378,ал.2 от НПК/- показанията на свидетелите Т.М., Я. Б., П.Б., Д.Л. /частично/, А.С. /частично/; писмените доказателствени средства-протоколи за разпознаване на лица и предмети.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на обоснован и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин релевантните за предмета на доказване обстоятелства-извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите към решението са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят.

Правилно в основата на фактическите си изводи за поведението на обвиняемия Т. първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите Б. и М., които настоящият състав също прецени като детайлни, последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото.

Въззивният съдебен състав намира за изцяло неоснователни възраженията на защитата, че обвиняемият е бил провокиран от св. Б., за да използва спрея. 

Единствените лица, които са присъствали непосредствено на поведението на обвиняемия и са възприели факти, свързани с предмета на доказване по делото, са свидетелите Т.М. и Я. Б..

Свидетелката Т.М. е била случаен клиент на таксиметровата услуга, като  същата преди това не се е познавала със св. Б., нито след инцидента е продължила да подържа някакви отношения със същия. Липсват по делото каквито и да са доказателства установяващи  някаква заинтересованост на свидетелката Т.М. от изхода на делото. Ето защо въззивният съдебен състав изцяло кредитира показанията на св. М., чрез които в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти изясняващи, че преди да се качи в таксиметровия автомобил, св. Я. Б., който го е управлявал, е бил спрял със същия на кръстовището, образувано от ул.”Коста Лулчев” и бул.”Шипченски проход”, в дясната лента на ул.”Коста Лулчев”, а автомобилът на обвиняемия се е намирал зад таксиметровия автомобил.

Свидетелката М. детайлно описва поведението на обвиняемия, който като водач на МПС-во зад таксиметровия автомобил, първо започнал да натиска клаксона, тъй като таксиметровия автомобил останал на кръстовището, без да потегли при разрешен сигнал на светофара, а след това се приближил до таксиметровия автомобил и започнал да  удря с ръка по вратата на водача. От показанията на св. М. се изясняват и релеватните обстоятелствата, че без тя или св.  Б. да провокират с думи или действия обвиняемия, последният, когато Б. отворил вратата, извадил спрей от джоба си и  напръскал с него и двамата по лицето.

Свидетелят Б. в показанията си излага същата фактическа обстановка, както св. М., като добавя, че когато е отворил вратата на управлявания от него таксиметров автомобил, обвиняемият, преди да извади спрея, го е напсувал.

В показанията на св. М., нито в тези Б. се съдържат фактически твърдения, че таксиметровият автомобил преди да се качи в него св. М., е бил спрян на стоянка за таксита, като при тръгването е засякъл автомобила на обвиняемия.

Свидетелят П.Б., показанията на които въззивният цени за достоверни, също е възприел местоположението на таксиметровия автомобил и този на обвиняемия, като посочва в показанията си, че таксиметровият автомобил е бил спрял на кръстовището, а зад него лекия автомобил Ауди. По това време св. Б. се е намирал срещу двата автомобила и е възприел като  причина за излизането на обвиняемия от неговия автомобил и отиването до таксиметровия, това че водачът на първия не е потеглил на зеления сигнал на светофара.

От показанията на св. Б. се изясняват и обстоятелствата, че същият е видял, че таксиметровият водач се е опитвал да затвори шофьорската врата, докато обвиняемият я задържал, като вратата била наполовина отворена, както и че след като преминал с управлявания от него автомобил през кръстовището, видял в огледалото за обратно виждане, как пасажерката /св. М./ излязла от таксиметровия автомобил и започнала да вика.

Свидетелят Б. е възприел и съобщеното от св. М. обстоятелство, че тя и таксиметровия водач са били напръскани със спрей от водача на лекия автомобил „Ауди“.

Това че свидетелят Б. не е видял самото пръскане със спрея от обвиняемия, се дължи на факта, че по същото време този свидетел е бил ангажиран с управлението на неговото моторно превозно средство, докато е преминавал през кръстовището.

Що се отнася до показанията на свидетелите Д.Л. и А.С., въззивният съдебен състав намира за обосновани доказателствените изводи на първата инстанция да кредитира частично процесните гласни доказателствени средства.

Правилно първата инстанция е приела, че от показанията на свидетелите Л. и С. се установява обстоятелството, изясняващо се и от другите гласни доказателствени средства,  че обвиняемият е слязъл от неговия автомобил и е отишъл до спрения таксиметров автомобил, след което започнал да тропа по шофьорската врата. 

Що се отнася до фактическите твърдения на свидетелите Л. и С., че автомобилът на обвиняемия е бил засечен от таксиметровия автомобил, съдът намира за недостоверни.

От показанията на свидетелите Т.М., Я. Б. и П.Б. не се установяват обстоятелства изясняващи, че таксиметровият автомобил да е бил на стоянка за таксита и да е потеглил засичайки този на обвиняемия.

На следващо място  в показанията на свидетелката С. се съдържат твърдения, че таксиметровият автомобил не се е бил преместил, за да освободи пътя на автомобила, в който са пътували тя и обвиняемия, тъй като светел зелен сигнал на светофара.

Т.е. последната отново посочва в показанията си същата  причина, която е изтъкната от свидетелите Т.М., Я. Б. и П.Б., която е довела до слизането на обвиняемия от неговото превозно средство и отиването до таксиметровия автомобил.

Липсват и доказателства по делото, подкрепящи и твърденията на  свидетелката С., че обвиняемият е използвал спрея за самозащита.

Напротив, от показанията на свидетелката Т.М., която въззивният съд възприе като изцяло незаинтересована от изхода на делото, се установява по категоричен начин, че единствено обвиняемият е бил агресивен и безпричинно е използвал спрей срещу нея и таксиметровия шофьор. От показанията на М. се установява и обстоятелството, че след като е бил напръскан Б., същият навел глава напред и се оплакал, че нищо не виждал, което изцяло опровергава твърденията на св. Л., че водачът на таксито е бил излязъл от него, държейки в ръцете си някакъв предмет.

В подкрепа на обвинителната теза се явяват и писмените доказателствени средства-протоколите за разпознаване на лица, които според настоящата въззивна инстанция са изготвени по правилата на процесуалния закон.

От пълния, обективен и всестранен анализ на събраната в хода на наказателното производство доказателствена маса, съдът прие изложената по-горе в мотивите фактическа обстановка, като изцяло намери за несъстоятелни твърденията на защитника на обвиняемия, че последният е използвал спрея за самоотбрана.

При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е достигнал до извод, че обвиняемият А.А.Т. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Безспорно се установи, че на 19.03.2015г. около 08.45ч. в гр. София, на кръстовището на ул.“Коста Лулчев“ и бул.“Шипченски проход“, А.А.Т. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - започнал да блъска с юмруци по стъклото на лек таксиметров автомобил, марка „Фолксваген“, рег.номер *******, управляван от Я. М. Б., след което напсувал последния с думите: “Ей сега ще ти еба майката!“ и започнал да пръска с лютив спрей във вътрешността на купето на посочения автомобил, на нивото на очите на водача Б. и пътничката - Т.Д.М..

По своя характер тези действия на обвиняемия А.А.Т. са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента лица, извършени са на публично място и следва да бъдат възприети за непристойни по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. С тях обвиняемият е изразил явна демонстрация на неуважение към установените в страната морални норми и правов ред.

Действията на обвиняемия Т., изразяващи се в блъскане с юмруци по стъклото на лекия таксиметров автомобил, псуването на  Б. и пръскането с лютив спрей във вътрешността на купето на лекия автомобил, в който е била и св. М., показва, че умисълът на обвиняемия значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото.

Цялостното поведение на обвиняемия, представлява  грубо нарушение на обществения ред, като според настоящият въззивен съдебен състав интензитета на засягане на обекта на защита в конкретния случай, който е обществените отношения гарантиращи реда, установен в страната, и общественото спокойствие, не може да бъде приет за по-нисък от обикновените инкриминирани деятелности, с които се осъществява състава на престъплението по чл.325,ал.1 от НК.

Настоящият състав се счита за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т. 3, според които "при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл."

По тези съображения, въззивният съд намира за неубедителен доводът на защитника, че осъщественото от обвиняемия деяние не субсумирало състава на хулиганството по чл.325,ал.1 от НК, тъй като било извършено поради личен мотив, самоотбрана или поради малозначителност.

В конкретния случай въззивният съд приема, че от субективна страна обвиняемият А.А.Т. е извършил посоченото деяние при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Обвиняемият Т.  извършвайки деянието, същият е съзнавал, че с действията си, състоящи се в блъскане с юмруци по стъклото на лекия таксиметров автомобил, псуването на  Б. и пръскането с лютив спрей във вътрешността на купето на лекия автомобил, в който е била и св. М., грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, като е целял точно такова поведение.

С оглед гореизложеното, правилно обвиняемият А.А.Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

При определяне на наказанието на обвиняемия А.А.Т. първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; не са причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член изключения. Нещо повече, когато са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът е длъжен да приложи посочената норма, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.

При определяне размера на наказанието „глоба“, правилно са съобразени от контролирания съд степента на обществена опасност на дееца и на деянието. Резонно като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелство е прието начина на извършване на деянието и използваното средство за неговото извършване /лютив спрей/, с използването на който се причинени  временни неприятни и болезнени изживявания на Т.М. и Я. Б..

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, за разлика от първата инстанция, въззивният съд приема трудовата ангажираност на обвиняемия.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че законосъобразно първостепенният съд е наложил  на обвиняемия А.А.Т. административно наказание  “глоба”, в  размер на 2500 лева.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.332‚ т.6 от НПК вр. чл.336 от НПК‚ Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2019г., постановено по НОХД № 13375/2018г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 състав.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.