РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Пловдив, 15 май 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕКТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 768
по описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по две касационни жалби:
2.1.
От А.И.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат
С., против Решение № 160 от 30.01.2023 г. на Административен съд –
Пловдив, ХХІХ с., постановено по адм. дело № 286 по описа на съда за 2022 г. в
частта, с която исковата му претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за време на престоя му в Затвор Пловдив считано
от 06.03.2018 г. до 28.05.2018 г. и от 11.09.2019 г. до 06.02.2020 г., е
отхвърлена за разликата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
ведно със законната лихва върху
тази разлика считано от 03.02.2022
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Иска се решението
на Административен съд – Пловдив в посочената част да бъде отменено и да се
присъди цялото претендирано обезщетение като бъде съобразена актуалната съдебна
практика на ЕСПЧ по решенията му от м. юни 2020 г. срещу България, както и на
решението „Нешков и други срещу България“. Ищецът се позовава и на докладите на
Омбудсмана на Република България.
Ответникът по
касационната жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита
касационната жалба на Й. за неоснователна, тъй като в хода на съдебното
производство не са установени незаконосъобразни актов и действия или
бездействия от страна на администрацията на Затвора Пловдив. Съображения в тази
насока са изложени в писмен отговор приложен по делото.
2.2.
Втората касационна
жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр.
София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против
Решение № 160 от 30.01.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХІХ с.,
постановено по адм. д. № 286 по описа на съда за 2022 г., в частта, с
която ГДИН – София е осъдена да заплати на А.И.Й. сумата в размер на 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
му в периодите от 29.05.2018 г. до 10.09.2019 г. вкл. и от 07.02.2020 г. до
03.02.2022 г. вкл. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази разлика считано от 03.02.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Иска се решението на Административен
съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата
3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
време на престоя на А.И.Й. *** или решението да бъде отменено в частта му, с
която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 1 500 лв. до присъдения
размер от 3000 лв.
Твърди се най-общо в тази насока, че
при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа
обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени
вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.
Ответникът по тази касационна жалба – А.И.Й.,
чрез процесуалния си представител адвокат С. оспорва касационната жалба на ГДИН.
3.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата
инстанция следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За
допустимостта:
4. Касационните жалби са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите:
5. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.И.Й. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез
пълномощника му адв. В.С., срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендират
обезщетение в размер на 100000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба (03.02.2022 г.) до окончателното
й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт, за периода в периода от 06.03.2018 г. до
03.02.2022 г., вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив, изразяващи се в: пренаселеност
на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ;
без обособен санитарен възел и постоянен достъп до течаща топла и студена вода;
наличие в килиите на гризачи, дървеници и хлебарки; слабо осветление,
непозволяващо четене; наличие на течове от тавана и влага в помещенията;
неосигуряване на адекватно лечение за получени в затвора заболявания –
епилепсия, остър панкреатит, влошено зрение, клонящо към ослепяване, инсулт;
неизвеждане за участие в погребение на починал брат на ищеца, с което на ищецът са нарушени правата по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3
от ЗИНЗС).
6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството
по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд:
-
е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати
на А.И.Й., сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за времето на престой в Затвора Пловдив от 29.05.2018 г.
до 10.09.2019 г. и от 07.02.2020 г. до 03.02.2022 г., в резултат от нарушение
по чл. 3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на затворническата администрация
по осигуряване на достатъчно жилищна площ за общо 369 дни в рамките на
посочения престой, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от 03.02.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, и
-
е отхвърлил исковата претенция на А.И.Й. по отношение на част от
заявения в исковата му молба исков период, а именно за времето от 06.03.2018 г.
до 28.05.2018 г. и от 11.09.2019 г. до 06.02.2020 г., а така също и за
разликата до пълния предявен размер на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди от 100 000 лева, а също и по останалите оплаквания в исковата молба, като
неоснователна и недоказана.
7. За да постанови този резултат, с цел установяване на
фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни
служители в Затвора Пловдив),
съдът е допуснал свидетелски показания на свидетеля Даниел Тенчев Драгиев и
изготвянето на съдебно медицинска експертиза приета без заявени резерви от страните.
Въз
основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни доказателствени
средства), съдът е установил, следното от фактическа и правна страна:
Съдът
е констатирал, че по делото няма данни през част от исковия период, а именно от
06.03.2018 г. (началото
на исковия период) до
29.05.2018 г. (датата
на реалното му постъпване в Затвора Пловдив) и за
времето от 11.09.2019 г. до 06.02.2020 г., Й. да е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора Пловдив, което само по себе си е прието от съда за достатъчно,
за да се обоснове извод, че в тези части исковата претенция се явява
неоснователна.
По
отношение на оплакването относно пренаселеност в Затвор Пловдив, е установено
от съда, че по време на част от престоя на Й. в стая № 7, стая № 37, стая № 10,
стая № 39 и стая № 9, а именно за общо 369 дни е била налице действителна,
макар и не непрекъсната пренаселеност, като лишеният от свобода е бил поставен
в условия, които нарушават установения законов стандарт за разполагаема площ от
4 кв. метра на един лишен от свобода /чл.43, ал.4 от ЗИНЗС/.
Според
съда, тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС. В
тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел.
Останалите
твърдения на ищеца са приети от съда за недоказани.
Установено
в тази насока е, че помещенията, които е обитавал Й. *** през исковия период,
са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно.
За недоказани са приети твърденията на ищеца за наличието на влага, дължаща се на
теч от тавана, поради липса на ангажирани доказателства от страна на ищеца. В
тази връзка съдът се е позовал на свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел Драгиев, според които произходът на влагата се дължал на
ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на
лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение.
Неоснователно
според първоинстанционния съд е и оплакването на ищеца Й. относно това, че в
Затвора Пловдив не му е била оказвана адекватна медицинска помощ. Това
твърдение е прието за изцяло оборено от събраните по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), според която
оказаната на ищеца медицинска помощ е
била адекватна, относима към оплакванията му и съобразена с правилата за добра
медицинска дейност. СМЕ съдът е възприел като изготвена с необходимите
професионални знания и опит.
Относно
соченото неосигуряване присъствие на ищеца на погребение на починалия му брат,
от което той твърди да е търпял неимуществени вреди, съдът е приел, че от
приложените писмени доказателства става ясно, че към датата на смъртта на брата
на ищеца и малко повече от месец след това, ищецът е изтърпявал наказанието си
в Затвора Враца, поради което и всякакви оплаквания от поведение на
администрацията в Затвора Пловдив, свързано с този период, се явяват
неоснователни.
За
неоснователни са приети и оплакванията за наличие на гризачи, дървеници и
хлебарки през разглеждания тук исков период, защото от страна на ответника се
представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени. Следователно от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие
Крайният
извод на съда е, че правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че Й. е претърпял чест от твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.
С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който Й. е търпял неприемливите условия в Затвора
– Пловдив, първоинстанционният съд е постановил описания в т. 6 от настоящото
решение резултат.
ІV. За
правото:
8. Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка
и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл.
221, ал. 2 от АПК Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
10. Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Несъстоятелни са твърденията както в
касационна жалба на ГДИН, така и в касационната жалба на Й., че решението е
необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти,
релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото
доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани
изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят частично
уважаване на исковата претенция, т.е. присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълния претендиран размер. Несъгласието
на страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на
обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС
е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото,
включително от Агенцията за държавна финансова инспекция е изискан Доклад №
ДИД1-СФ-48/11.04.2022 г. за извършена финансова инспекция на ГДИН към
Министерството на правосъдието, ведно със заключението към него, като съобразно
съдържанието им е приел за доказани част от твърдените в исковата молба факти.
11. Първоинстанционният съд след като е
направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за
основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в
които ищецът е изтърпявал наложеното му
наказание, което обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл.
3 ЗИНЗС. Правилен е и извода на съд, че останалите
оплаквания на Й. за лоши битови и хигиенни условия и за
неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ,
са недоказани, съответно неоснователни. В тази насока следва да се добави, че възведената
в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на
неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения
по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), както обосновано е
приел и първоинстанционния съд.
12. Доколкото в случая са налице кумулативно елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията,
техният вид и характер, съобразявайки кумулативното въздействие на
неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и
продължителността на това въздействие (369 дни), както и жизнения стандарт в страната през исковия
период (минималната
работна заплата през 2018 г. – 510 лв., 2019 г. - 560 г., през 2020 г. – 610
лв., през 2021 г. – 650 лв., а през 2022 г. - 710 лв.), настоящата касационна инстанция
намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период е именно сумата
от 3000 лв., каквато е била преценката на първоинстанционния съд.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна
обосновава извод за неоснователност на касационните жалби, с които е сезиран
съда.
Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, предл.
първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 160
от 30.01.2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХХІХ с., постановено по адм.
дело № 286 по описа за 2022 г. на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.