№ 7140
гр. С, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110123547 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес ГР.С, УЛ.Я,
№23Б срещу Р. Й. Д., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК М, БЛ. 446, ВХ. 1, АП. 8 , с която
са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата
от 2889,83 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. М, бл. 446, вх. 1, ап. 8, аб.№ 227504, ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 474,58 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 23.11.2021 г., сумата от 20,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
09.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,35 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 23.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70516/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира
ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения
1
имот, се е извършвало от „Б“ ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е
налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга
дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б“ ООД, ЕИК **** не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е
предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 08.06.1990 г. и от писмо от С община, район М с изх. № ОС-19-7000-
1/14г./10.03.2014 г., че ответникът Р. Й. Д. е закупил апартамент № 8 , находящ се в гр. С.
ж.к. М 4, бл. 446, вх. 1, ет. 3. Не се твърди и не се установява след тази дата ответникът да се
е разпоредил с правото на собственост върху имота или да е учредил вещно право на
ползване върху същия.
Предвид посоченото съдът приема, че от съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства се установява, че ответникът има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153 ЗЕ, тъй като по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между него и топлопреносното
предприятие е възникнало и съществувало в процесния период правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С, ж.к. М 4, бл. 446, вх. 1, ет. 3с аб.№
227504,.
Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално
потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
2
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за дялово разпределение
за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за
горещо водоснабдяване към имотите на клиентите, като последните съгласно ал. 4 са
собственост на клиентите. Съгласно пар. § 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ПЗР на ЗЕ в случаите, когато клиент не инсталира водомер за топла вода в
имот - частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно
нормите за разход на вода, определени в наредбата по чл. 125, ал. 3.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в сградата и за имота не е
доставяна топлинна енергия за отопление и не е начислявана стойност на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Съгласно първоначалното заключението на вещото лице за
процесния имот е начислена само топлинна енергия за горещо водоснабдяване, като
стойността й възлиза на 2805,49 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Вещото
лице дава заключение, че начисленията са в съответствие с действащата в рамките на
периода нормативна уредба. Вещото лице изрично е съобразило начина на служебно
изчисляване на топлинната енергия на база за БГВ и е констатирало съответствието му с
правилата на Наредба № 16-334/ отм с Наредба № Е-РД-2 -1/03.2020 г. При изслушване на
заключението посочва, че в сградата се ползва само топлинна енергия за БГВ, поради което е
възможно имотът да се свърже с топла вода и такава да се потребява. Първоначалното
заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно изготвено и съответства
на останалия доказателствен материал, като не е налице основание за поставяне под
съмнение достигнатите от вещото лице констатации и изводи. Поради това и съдът го
кредитира изцяло.
Не следва да бъде споделен изводът на вещото лице, посочен в допълнение към заключение,
че доколкото при оглед на имота е установено затапване на щранговете за студена и топла
вода, то не се дължи стойност на ТЕ за БГВ, тъй като не е ползвана топла вода. Дали се
дължи от ответника стойност на топлинна енергия е правен извод по същество, поради което
в тази част заключението на вещото лице съдът не кредитира. Липсата на свързване на
щранговете с чешмите и санитарията в имота е моментно състояние, установено от вещото
лице към датата на огледа, поради което и този факт се явява установен само към този
момент, който е извън процесния период. Дори и установено и в рамките на процесния
период това обстоятелство не обосновава неоснователност на претенцията на ищеца. Дали е
ползвана реално топла вода в имота, с оглед установената липса на поставен индивидуален
водомер и водоснабденост на сградата с топла вода, съдът намира за неотносимо към
дължимостта на претендираната служебно начислена сума. В случая е налице неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури изправно средство за индивидуално отчитане на
потреблението на топла вода в имота. Ползването на имота се явява ирелевантно по
3
отношение на задължението за поставяне на водомер, като по повод възражения на
ответника следва да бъде посочено, че именно чрез поставянето на такъв и осигуряване
редовното му проверяване и отчитане потребителят би защитил в пълна степен правата си в
случай, че действително в имота не се потребява вода. След като самият потребител обаче
не е предприел действия по поставяне средство за отчитане, топлинната енергия за
подгряване на вода в съответствие с пар. 19 от ПЗР на ЗЕ е начислена и дължима съгласно
нормите за разход на вода, определени в наредбата по чл. 125, ал. 3. Ответникът не е
оспорил начина на изчисляване на разхода и конкретно броя на ползвателите, като видно от
представения от третото лице помагач, неоспорен от ответника носещ негов подпис
формуляр за отчет от 13.04.2019 г., броят на лица в имота е 3.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е начислена топлинна енергия
съобразно нормативно установените правила, чиято стойност от 2805,49 лева е установена
от заключението на вещото лице. Не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил
изцяло или частично задължението си, поради което и в полза на ищеца е валидно
възникнало и съществува вземане в този размер, до който следва се уважи предявения иск, а
за разликата до 2889,83 лева – следва да бъде отхвърлен.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 20,16 лева, определена на основание чл. 162 ГПК от
съда, за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „Т С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
4
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение също е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 306,65 лева от общо 367,78 лева (67,78
лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 200 лева –
възнаграждение на вещо лице) за исковото производство и 98,20 лева за заповедното
производство от общо 117,78 лева /67,78 лева за д.т. и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение/.
На ответника ищецът дължи разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в
размер на 122,99 лева от общо 740 лева /640 лева – адвокатско възнаграждение и 100 лева/ .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, Р. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С, ж.к. М, бл. 446, вх. 1, ап. 8 дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 2805,49 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. М, бл. 446, вх. 1, ап. 8, аб.№ 227504 и
сумата от 20,16 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70516/2021г. по описа на СРС, 118
съставкато ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 2805,49 лева до пълния предявен размер 2889,83 лв и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 474,58 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
23.11.2021 г. върху стойността на главницата за топлинна енергия и за мораторна лихва в
размер на 4,35 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. върху стойността на услугата
дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.
М, бл. 446, вх. 1, ап. 8 да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК **** да заплати сумата 306,65 лв. –
разноски за настоящото исково производство и сума в размер на 98,20 лева – разноски за
5
заповедното производство по ч. гр. д. № 64304/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Р. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. М, бл. 446, вх. 1, ап. 8 сумата от 122,99 лева – разноски
за производството съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД, ЕИК **** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6