№ 10708
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110164612 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу
П. Г. Т. и М. Г. Н..
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ ЕАД срещу П. Г. Т. и М. Г. Н.
кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците П. Г. Т. и М. Г. Н. дължат
разделно при квоти ½ част на ищеца „фирма“ ЕАД следните суми: сумата от
255,04 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот в гр. София,
адрес, аб. № 071543; сумата от 66,55 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до
01.08.2019 г.; сумата от 10,00 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.; и сумата от 3,19
лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до
01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 46022/2019
1
г. на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на страницата на продавача.
Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 46022/2019 г. на СРС, 148 състав, както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. Н., с
който оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен. Сочи се,
че исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано каква сума се
претендира за топлинна енергия (ТЕ) за отопление и каква за ТЕ за БГВ. Не
било посочено в исковата молба, респ. не било доказано и какви са цените на
ТЕ през отделните периоди, включени в исковата претенция. Исковата
претенция за обезщетение за забавено изпълнение също не била
индивидуализирана в достатъчна степен. Не е представена справка по чл. 366
от ГПК. Претенциите на ищеца не били изчислени правилно и не са
представени доказателства за ползвана ТЕ. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, чиито падеж е настъпил до м.04.2016 г.
Твърди се, че представеното извлечение не е годно доказателствено средство
по смисъла на ГПК, съответно, че посочените в него фактури за исковия
период не са издавани и не са връчени, ищецът бил сторнирал фактури за
минал период и издал нови.
В хода на производството ответникът П. Г. Т. е починал. С определение
от 03.08.2023 г. на негово място са конституирани наследниците му по закон
А. П. Т. – дъщеря, и С. П. Т. – дъщеря.
2
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците А. П. Т. и С. П. Т..
С молба от 25.09.2023 г. ответникът А. П. Т. е заявила, че е заплатила
припадащата се част от дълга на нейния наследодател, включително и за
другия наследник – сестра й С. П. Т., като е приложила и фискален бон за
извършено в полза на ищеца плащане.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 07.08.2019 г. от „фирма“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.09.2016 г. по ЧГД № 46022 по описа за 2019 г. на СРС срещу длъжника П.
Г. Т. и М. Г. Н. да заплатят разделно на кредитора „фирма“ ЕАД, сумата от
255,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. ведно със законна лихва
от 07.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
66,55 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г., сумата от 10,00 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
07.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,19 лв.
за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. и 75,00 лв. разноски по делото, а
именно: 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Сумите се разпределят както следва: П. Г. Т. сумата от 132,52 лв., ведно със
законна лихва от 07.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 33,28 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г.мораторна
лихва в размер на 1,60 лв. за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. и 37,50
лв. разноски по делото, а именно: 12,50 лв. държавна такса и 25,00 лв.
възнаграждение на юрисконсулт; и М. Г. Н. сумата от 132,52 лв., ведно със
законна лихва от 07.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 33,28 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г., мораторна
лихва в размер на 1,60 лв. за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. и 37,50
лв. разноски по делото, а именно: 12,50 лв. държавна такса и 25,00 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
3
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като същите в срок
са подали възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 19.01.2021 г., връчено на същата дата, на заявителя
са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на
12.11.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на
вземанията си по исков ред.
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл. 55 ЗПИНМ № 16, том II, дело № 216/1971 г. от 12.03.1971 г., издаден от
нотариус при Софийски народен съд, с който е Н.А. Т. и Г.А. Т. са придобил
процесния топлоснабден имот въз основа на покупка от Софийски градски
народен съвет.
Представено е удостоверение № СОА23-ВУ51-556/14.07.2023 г. за
наследници на П. Г. Т., издадено от Столична община, от което се установява,
че същият е починал на 30.10.2021 г., като е оставил за наследници по закон
А. П. Т. – дъщеря, и С. П. Т. – дъщеря.
По делото е представен протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, АДРЕС, на което те
са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за
индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него
списък на етажните собственици, в който като собственик на процесния
топлоснбден имот не е посочен никой.
Представен е договор № 3811/18.09.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен и договор, сключен между „фирма“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
4
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура, както и извлечение за
дължимите суми за абонатен № 071543 за процесния период.
Представени са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Представени са фискален бон от 14.09.2023 г., разписка и заявление до
ищеца, от които се установява, че ответниците А. П. Т. и С. П. Т. са
направили плащане в погашение на дълга си към ищеца в общ размер на
255,67 лв., от които сумата от 132,52 лв. за главница, сумата от 34,86 лв. за
мораторна лихва, сумата от 55,79 лв. за законна лихва и сумата от 32,50 лв. за
съдебни разноски.
От третото лице-помагач са представени наличните при него документи
за извършено дялово разпределение и годишен отчет за исковия период, в
които като клиент за абонатен № 071543 е посочен Г.А. Т..
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е
посочило документите, които са му представени и които е използвало за
изготвяне на заключението. Извършвани са ежемесечни отчети на общия
топломер относно доставената ТЕ в АС в СЕС, като вещото лице е посочило в
табличен вид отчетените стойности. В периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016
г. е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота 4 бр. отоплителни тела,
свързани към ВОИ, с монтирани разпределители на ТЕ, в банята е имало 1 бр.
щранг-лира, начислена е ТЕ, отдадена от отоплителните тела, ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ. Разпределението на ТЕ в исковия
период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители – за отопление (имот и сградна
инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
5
уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния
топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият
топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия
период е начислена топлинна енергия за отопление на имота и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че
общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които
не са били констатирани отклонения.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
07.08.2019 г. е извършено плащане на каса на 14.09.2023 г., с което е погасена
главница в размер на 132,52 лв., мораторна лихва в размер на 34,86 лв.,
законна лихва към датата на плащане в размер на 55,79 лв. и съдебни
разноски в размер на 32,50 лв. Посочени са издадените изравнителни сметки
и че изравнителните сметки за връщане са прихванати с текущите задължения
и няма погасени задължения извън исковия период. Ответникът имал сума за
връщане в размер на 172,40 лв. Неплатени към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
07.08.2019 г., е както следва: стойността на потребената ТЕ за исковия период
е в размер на 219,37 лв., стойността на услугата за дялово разпределение е в
размер на 10,00 лв., като след приспадане на платената главница в размер на
132,52 лв., оставала непогасена главница в размер на 96,85 лв., и мораторната
лихва върху главницата за ТЕ в размер на 64,02 лв. и мораторна лихва за
услугата дялово разпределение – в размер на 2,21 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими доколкото са родово и местно
подсъдни на СРС, както и са подадени в срока на чл. 415 ГПК.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да установи: 1. съществуването на облигационно
6
правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до
процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума; 3. през исковия период е извършвана услугата дялово
разпределение, както и че стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е било да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
периода на забавата. В тежест на ищеца е било да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът е
разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
7
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
8
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част
от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен
или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого
дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
По отношение на ответника М. Г. Н.:
Настоящият състав на съда приема, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответникът М. Г. Н. е имал качеството на клиент на топлинна енергия,
доставяна до процесния имот. По делото се установи, че процесният имот е
придобит от Н.А. Т. и Г.А. Т.. По делото обаче не е установена връзката
между посочените лица и ответника, например дали същите са родители на
ответника, дали са починали и дали ответникът е придобил съответна част от
собствеността върху процесния топлоснабден имот по силата на наследствено
правоприемство или по друг начин. По изложените съображения съдът
намира, че наличието на първата и главна предпоставка, обуславяща
основателността на исковата претенция, не е установено по безспорен начин,
9
при условията на пълно и главно доказване, а именно не е установено по
делото съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника Н. през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия
за битови нужди, както и че този ответник е имал качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди в исковия период като собственик на
съответната идеална част от процесния имот. Освен това се установи, че
титуляр на партидата се води друго лице – Г.А. Т., и фактури са издавани на
негово име.
Предвид изложеното главният иск по отношение на ответника М. Г. Н.
се явява неоснователен, тъй като не е установен по своето основание и като
такъв следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По отношение на ответниците А. П. Т. и С. П. Т.:
С молба от 25.09.2023 г. ответникът А. П. Т. е заявила, че е заплатила
припадащата се част от дълга на нейния наследодател, включително и за
другия наследник – сестра й С. П. Т., като е приложила и фискален бон за
извършено в полза на ищеца плащане в размер на 255,67 лв., което се
потвърди и от заключението на назначената ССЕ.
Като взе предвид, че ответниците А. П. Т. и С. П. Т. в хода на
производството са погасили чрез плащане претендираните от тях суми, не са
оспорили исковете, съдът намира, че по отношение на тези ответници всички
предпоставки, обуславящи исковата претенция са безспорни между страните,
респ. съдът намира за безспорно между страните, че по отношение на тези
ответници всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите
претенции, са се осъществили.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
10
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, по отношение на ответниците А.
П. Т. и С. П. Т..
По отношение на разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по следния начин.
Ищецът претендира следните разноски: сумата от 65,00 лв. за ДТ –
25,00 лв. за заповедното и 40,00 лв. за исковото производство, сумата от
550,00 лв. за депозит за вещи лица, сумата от 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Претенцията за разноски по отношение на ответника М. Г. Н. е изцяло
неоснователна, предвид неоснователността на предявената срещу нея искова
претенция.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция по отношение на ответниците А. П. Т. и С. П. Т. е обусловена от
факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса, а именно поради
извършено плащане от страна на ответниците след постъпването на исковата
молба в съда, се налага извод, че с поведението си същите са дали повод за
завеждане на делото, съответно дължат на ищеца разноски. Същите обаче не
са дали повод за допускане на СТЕ и ССЕ, доколкото последните са
допуснати във връзка с оспорванията от страна на ответника Н., съответно
ответниците А. и С. Т.и са платили припадащата им се част от дълга и са
представили доказателства за това още преди допускането на експертизите.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
11
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). Съдът определи юрисконсултско възнаграждение на ответника
в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че
следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00 лв.
От тази сума на ответниците А. П. Т. и С. П. Т. пропорционално се
припада сумата от по 25,00 лв. или общо 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и по 10,00 лв. за държавна такса или общо 20,00 лв., както и
разноски за заповедното производство в размер на по още 2,50 лв. или общо
5,00 лв., доколкото по делото се установи, че тези ответници са платили
разноски за заповедното производство в общ размер на 32,50 лв., при
дължими общо 37,50 лв.
Ответникът М. Г. Н. претендира и доказва разноски в размер на 400,00
лв. за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да й се присъдят в пълен размер, доколкото същото е в минимален
размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и поради тази причина се явява неоснователно и
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответниците А. П. Т. и С. П. Т. не претендират разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** срещу М. Г. Н.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че М. Г. Н. дължи на „фирма“
ЕАД, следните суми: сумата от 127,52 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот в гр. София, адрес, аб. № 071543; сумата от 33,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г. ; сумата от 5,00 лв.,
12
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. ; и сумата от 1,59 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. , ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 46022/2019 г. на СРС, 148 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** срещу А. П. Т.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че А. П. Т. дължи на „фирма“
ЕАД, следните суми: сумата от 63,76 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот в гр. София, адрес, аб. № 071543; сумата от 16,64 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г. ; сумата от 2,50 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. ; и сумата от 0,80 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. , ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 46022/2019 г. на СРС, 148 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** срещу С. П. Т.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че С. П. Т. дължи на „фирма“
ЕАД, следните суми: сумата от 63,76 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за
топлоснабден имот в гр. София, адрес, аб. № 071543; сумата от 16,63 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016 г. до 01.08.2019 г. ; сумата от 2,50 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
13
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. ; и сумата от 0,80 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 01.08.2019 г. , ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 46022/2019 г. на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 37,50 лв. за разноски
в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 37,50 лв. за разноски
в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на М. Г. Н., ЕГН ********** разноски за исковото производство,
както следва: сумата от 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14