№ 9708
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110140024 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от И.А.П. срещу
ЮЛ, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищеца не му дължи сумата от 5333.75 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2008 г. до
31.07.2014 г. за имот, находящ се в адрес, аб. № ***, сумата от 250.69 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за имот, находящ се в адрес, аб. № ***, както и
сумата от 145.06 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.04.2008 г. до 30.04.2018 г.
Ищецът твърди, че ответникът претендирал процесната сума, която била
начислени на партидата на ищеца за имот, находящ се в адрес. Процесните
суми не били дължими поради изтичането на погасителна давност, като се
излагат подробни съображения за прилагането на тригодишна давност.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страните
изрично уточнява исковата претенция с молба от 01.03.2022 г., претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът твърди, че била
налице облигационно отношение, възникнало с ищеца въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ищеца топлинна
енергия, като същият не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Поддържа, че
1
процесните суми били периодични плащания и се погасявали с изтичането на
тригодишна давност. Не се оспорва, че към датата на предявяване на иска
всички вземания от исковия период били погасени по давност. Твърди, че
ищецът не се е обръщал към него с искане за прилагане института на
погасителната давност, което ответникът е могъл да направи със
споразумение, съобразно решение № 331 на СОС от 27.06.2013г. Поддържа,
че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли отговорността за
разноски между страните да се разпредели в приложение на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страните поддържа отговора на исковата молба и претендира
разноски, като посочва, че не е станал повод за завеждане на делото и
разноските следвало да се разпределят по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност, също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава, както и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В случая по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение, по договор за продажба, по силата на което ответникът е доставил
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в адрес, аб. № ***.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
имало три броя отоплителни тела с поставени ИРРО и щрнаг –лира в банята
без техническа възможност за поставяне на уред. За периода 2010 не бил
осигурен достъп, поради което имало начислена служебно ТЕ на база
инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че уредите били сменени на
25.11.2012 г. с нови за дистанционен отчет, а през 2015 г. трите радиатора
били демонтирани. Вещото лице е посочило, че за периода 10/11 г., 11/12 г.,
13/14 г. и 17/18 г. сумата за ТЕ за отопление била завишена с 232.53 лв., тъй
като изчисленията за щранг-лирата са за три елемента, вместо за два
елемента, като за останалите периоди изчисленията от ФДР били в
съответствие с действащата Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за периода от
01.04.2008 г. до 31.07.2014 г. възлизат на 4709.37 лв., а за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. начислената сума възлизала на 200.58 лв.
Съгласно заключението топломера бил преминал метрологична проверка през
31 месеца, вместо през 24 месеца за периода от м.05.2010 – м.01.2013 г., но
през процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
2
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, съгласно, която е
посочено, че размера на непогасените задължения за дялово разпределение за
процесния период възлиза на сумата от 145.06 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ищеца на процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като
тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ищцата топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ищеца топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за периода от 01.04.2008 г. до
31.07.2014 г. възлиза на 4709.37 лв., а за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. възлиза на 200.58 лв.
По отношение на дължимост на сумите за дялово разпределение съдът
намира, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители /които се сключват при Общи
условия/ се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
3
топлинна енергия. Източник на процесните вземания е продажбата на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
тази продажба се осъществява при публично известни Общи условия, а
според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за
услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. В случая съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза стойността на услугата за дялово разпределение за
процесния период възлиза на сумата от 145.06 лв.
С оглед изрично наведеното в исковата молба основание за недължимост
на процесната сума спорно по делото се явява обстоятелството дали
вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен срок. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
4
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. ***
/действащи през периода 01.04.2008 г. до 31.07.2014 г./вземането за
заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на
тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди
изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до
тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на
топлоенергията съществува право, но не и задължение за изпълнение от
страна на потребителите на топлинна енергия. Следователно, задължението за
м.07.2014 г. /последният месец от заявения период/ е станало изискуемо на
31.08.2014 г. и от този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок –
арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на 31.08.2017 г., т.е. към датата на
подаване на исковата молба -08.07.2021 г. оспорените вземания на ответника
са били погасени по давност.
По отношение на останала част от периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
в сила са били други Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането
на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и
размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на
топлоенергията съществува право, но не и задължение за изпълнение от
страна на потребителите на топлинна енергия. В случая при прилагане на
изложения по-горе принцип задължението за м.04.2018 г. /последният месец
от заявения период/ е станало изискуемо на 14.06.2018 г. и от този ден е
започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, който
е изтекъл на 14.06.2021 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба -
08.07.2021 г. оспорените вземания на ответника са били погасени по давност.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Погасени по давност се явяват и процесните претенции за дялово
разпределение за периода от 01.04.2008 г. до 30.04.2018 г.
С оглед на гореизложеното предявените искове за недължимост на
сумата от 5333.75 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.04.2008 г. до 31.07.2014 г., сумата от 250.69 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и за дялово разпределение за сумата от
145.06 лв. за периода от 01.04.2008 г. до 30.04.2018 г. се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски, като ищецът претендира
сумата от 229.18 лв. за държавна такса, както и сумата от 590 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се
явява и възражението за недължимост на разноските по делото с оглед
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК следва да бъдат налице кумулативно две предпоставки, а
именно признание на иска и ответникът с поведението си не е дал повод за
5
завеждане на делото. В случая по делото нямаме признание на иска, поради
което безпредметно се явява да се изследва наличието на следващата
предпоставка. С оглед изхода на спора на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И.А.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес адрес, чрез адв. И.Д. срещу ЮЛ, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: адрес, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И.А.П. не дължи на ЮЛ сумата от
5333.75 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2008 г. до 31.07.2014 г. за имот, находящ се в адрес, аб. №
***, сумата от 250.69 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за имот, находящ се в
адрес, аб. № ***, както и сумата от 145.06 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2008 г. до 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на И.А.П., ЕГН **********, със съдебен адрес адрес, чрез адв. И.Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 819.18 лв., разноски в
производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6