Решение по дело №559/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 173
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Росица Радославова Радославова
Дело: 20184500600559
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

N

 

гр. Русе,   21.12. 2018 г.

 

       Русенският окръжен съд,      наказателно   отделение в открито заседание на  двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                           Председател : МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА

                                                                   Членове : РОСИЦА РАДОСЛАВОВА

                                                                                     АЛЕКСАНДЪР И. 

 

при секретаря ........  МАРИЕТА ЦОНЕВА   ................     и в присъствието на  прокурор ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА……  …………………………….. като разгледа докладваното  от ........ съдията Р.Радославова  ..........................ВНОХ дело N 559    по описа за  2018  г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е въззивно, по реда на чл.313 и сл.от НПК.

          Постъпила е жалба от адв.П.П. – РАК, в качеството й на служебен защитник на подс.Н.И.Р. *** против присъда №94/28.06.2018г., постановена по НОХД №584/18г. по описа на РРС, с което е признат за виновен в това, че на 25.10.2012г.. в гр.Русе, като търговец – управляващ и представляващ „Р. П.”ЕООД – Русе, изпаднал в неплатежоспособност по см.на чл.608, ал.1 от ТЗ – не изпълнил изискуемо парично задължение в размер на 14 634,24лв. към „Б.”ЕООД – Л. по търговска сделка – Договор за продажба с отложено плащане до 30 дни от 23.08.2012г. и в 30 - дневен срок от спиране на плащанията не заявил това пред съда – ОС - Русе, поради което и на основание чл.227б, ал.2,  вр.ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 3 000лв. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, поради противоречие с материалното право и моли съда да я отмени и да постанови вместо нея друга, с която да бъде оправдан подсъдимия.Алтернативно поддържа искане за намаляване на санкцията до законоустановения минимален размер.   Представителят на Окръжна прокуратура - Русе намира жалбата за неоснователна.

          След като съобрази направените доводи във въззивната жалба по правилността на обжалваното решение, становищата на страните и събраните по делото доказателства, Окръжният съд прие за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а    разгледана по същество е  неоснователна.

            Не е налице отменителното основание, визирано в чл.336, ал.1, т.3 от НПК.            Районният съд е установил фактическата обстановка, при обстоен и задълбочен анализ на събраните доказателства в хода на досъдебното производство и е достигнал законосъобразно до извода за наличието на извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, осъществено именно от подсъдимияя.Закономерно е прието е, че на 08.08.2012г. било регистрирано „Р. П.”ЕООД – Русе и  до инкриминираната дата . 25.10.2012г. негов единствен управител и представляващ бил подсъдимия. В това му качество на 23.08.2012г. същият сключил договор за продажба с „Б.“ЕООД – Л., по който се задължил срещу предадената му стока – фураж за бройлери на ст.-т 14 634, 24лв. да заплати с отложено плащане до 30-дни от датата на сключване на договора и подписал запис на заповед от с.дата за сумата от 15 000лв. в полза на продавача, обезпечавайки задължението си и в качеството си на физическо лице. Поради неизпълнение в срок на задължението от страна на дружеството, представлявано от подсъдимия, на 24.09.2012г. на подсъдимия бил предявен  записа на заповед, от която дата търговецът изпаднал в неплатежоспособност, тъй като дружеството не притежавало никакви средства и имущество за да заплати дължимата сума на „Б.“ЕООД-Л.. Срещу длъжника било образувано гражданско дело, а впоследствие и изпълнително дело за процесното задължение, станало ликвидно и изискуемо на 24.09.2012г., като и до момента същото не е изпълнено от подсъдимия. По см.на чл.608, ал.1 ТЗ от тази дата дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимия изпаднало в неплатежоспособност и спряло плащанията, поради което той бил длъжен в 30-дневен срок да заяви това обстоятелство пред надлежния съд – РОС за предприемане на действия по обявяване в несъстоятелност на търговското дружество, което той не сторил.

                      Въззивната инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, че деянието на жалбоподателя осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК. Последният ясно е съзнавал, предвид инкриминираните му действия  задълженията си на управител на търговското дружество, включващо и представителни функции в случая, съгласно които е бил длъжен в 30 - дневен от спиране на плащанията по ликвидно и изискуемо задължение, да поиска от съда по регистрацията - РОС да открие производство по несъстоятелност на управляваното от него дружество, но въпреки това не го сторил умишлено. Нещо повече, до момента плащания не са настъпили, което е допълнително основание да се приеме, че е възникнала трайна невъзможност на длъжника да изплаща едно свое изискуемо и ликвидно  задължение и според ТЗ е изпаднал в неплатежоспособност, което оборва напълно доводите в обратна насока на защитата, направени във въззивната жалба. Оттук произтича и задължението на управителя на дружеството да поиска от съда в определения от закона срок откриване на процедурата, предвидена в ТЗ за обявяване на дружеството в несъстоятелност, което той не е сторил и по този начин е осъществил умишлено състава на престъплението за което е предаден на съд, както от обективна, така и от субективна страна. 

                            При индивидуализация на наказанието, предвидено в чл.227б, ал.2 от НК съдът законосъобразно е отчел баланса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това положение и съобразно данните за имотното състояние на жалбоподателя, съдът е наложил ориентирана към средния размер глоба, предвидена в чл.78а от НК, поради което въззивният съд намира, че същата съответства на целите на наказанието, както и на степента на обществената опасност на деянието и дееца и липсват основания за намаляване на размера й, в какъвто смисъл са исканията в жалбата на защитата.

                       При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, поради което атакуваната присъда, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.  

                         По изложените съображения и на основание чл..334, т.6 НПК съдът

 

                                           Р   Е   Ш  И :

                  

          ПОТВЪРЖДАВА  присъда №94/28.06.2018г., постановена по НОХД №584/18г. по описа на РРС.

          Решението е окончателно.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                  2.