№ 274
гр. Търговище , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100035 по описа за 2021 година
Предявен е иск за сумата от 20182.17лв., представляваща изплатено
обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди, възстановено
от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, в качеството му на компенсационен орган, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 11.01.2021г. до
окончателното изплащане и разноски по делото, с правно основание чл.558
ал.7 КЗ във вр. чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ и във вр. чл.561 КЗ / в сила от
01.01.2016г./.
Ищецът – Гаранционен фонд гр. София, твърди в исковата си молба, че
възстановил на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/, което е в качеството му на компенсационен орган,
във връзка с предявена на 07.01.2016г. претенция при спазване на
законоустановения срок по щета ГФ № 120010/07.01.2016г. изплатеното на
Националното бюро на автомобилистите на Германия-Дойче бюро сумата от
общо 20182.17 лв. чрез банков превод на 21.01.2016г. като левова
равностойност на 10318.98 евро, от която: 8652.72 евро- обезщетение за
имуществени вреди; 1639.16 евро- такса за обработка по фактура №
*********/09.12.2015г.; 25.31 евро банкови такси и 1.79 евро-такса МВР.
ГФ е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
1
компенсационния орган НББАЗ във връзка с претенцията на Националното
бюро на автомобилистите на Германия-Дойче бюро. Ответникът АЛ. Р. ИВ.
е причинител на имуществените вреди, претърпени от Дойче бюро, който на
30.12.2014г. около 09:40 часа в Берлин, Мителвег, Борнсдорферщрасе на
десен попътен завой поради несъобразена скорост губи контрол над
управлявания от него л.а. „Фиат Мареа“с ДК№ ******* и се блъска в
движещият се срещу него, намиращ се в зоната на завоя л.а. „Дачия Логан“
рег.№ *********. В нарушение на чл.259 от Кодекса за застраховането (отм.)
ответникът управлявал увреждащия л.а. „Фиат Мареа“с ДК№ *******, без да
има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на ПТП. Националното бюро на автомобилистите на Германия-
Дойче бюро, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване
на вредите, е изплатило сумата в размер на 10318.98 евро ведно с разходите
за щетите на увредения л.а. „Дачия Логан“ рег.№ *********, и съответно от
НББАЗ като компенсационен орган в държава-член на ЕС по обичайното
местопребиваване на увреждащото МПС по силата на чл.282 и сл. от КЗ
/отм/. Ищецът поканил ответника да възстанови сумите- обезщетение и
разноски, изплатени на компенсационния орган, но до момента паричното му
задължение не е погасено. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата от 20182.17лв., представляваща
изплатено обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди,
възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, в качеството му на компенсационен орган,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 11.01.2021г. до
окончателното изплащане и разноски по делото, с правно основание чл.288
ал.12 от КЗ /отм./. Редовно призован в открито заседание ищецът се
представлява от пълномощник – адв. В. от АК-Търговище, която поддържа
иска така, както е предявен и моли да се присъдят на ищеца направените по
делото разноски. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответникът-АЛ. Р. ИВ., редовно уведомен за исковата молба, в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор,
видно от който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не оспорва, че на 30.12.2014г. е управлявал лек автомобил в
гр. Берлин по посока „Карл Маркс щрасе“, като е пътувал с още две лица.
2
Твърди, че представеният протокол за ПТП /л.60-64/, не е съставен в
присъствието на двете страни т.е. ответникът не е участвал когато се е
съставял протокола и не се е подписвал на този протокол за ПТП. Оспорва
съдържанието му. Твърди, че няма вина за настъпване на ПТП и
фактическата обстановка е съвсем различна: На процесния участък в платната
на движение е имало спрели три автомобила в платното за движение на
пострадалия автомобил и в платното за движение на ответника също е имало
спрени автомобили. На десния завой ответникът се е движел с много ниска
скорост, а в насрещната лента за движение срещу него се е движел
увредения/пострадалия автомобил, управляван от жена, с много висока и
несъобразена за този път скорост и тъй като е имало и спрени и паркирани
автомобили водачът на пострадалия автомобил вместо да натисне спирачка:
изфорсира колата си и натиска педала за газта и от това автомобилът е
повишил още повече скоростта си и закача и охлузва първия от
автомобилите, спрени на неговото пътно платно със задната част на колата,
като срязва задния калник на втората кола, и от удара колата се удря
странично в автомобила на ответника над гумата от страна на водача на
автомобила, като той вече е бил спрял. Когато са пристигнали полицаите
след обясненията от страна на ответника са му казали, че при това положение
няма да напишат протокол за ПТП, тъй като не могат да вземат становище
кой е виновен, след което ответникът се прибрал и до настоящия момент не е
получавал никакви документи и покани за заплащане на някаква сума за това
ПТП. Ответникът редовно призован не се яви в открито заседание и се
представлява от пълномощника – адв. Н.Ф. от АК-Търговище, която моли
искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и да му бъдат присъдени
разноските по делото. Представя писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства в превод на български
език от различни преводачи /л.60, том първи и същите л.294, том втори/,-
формуляр за друг вид ПТП с материални щети „А“- Протокол на
фактическите обстоятелства, съставен на 30.12.2014г. от полицейски комисар
Х. и пол.старшина О., полицейска служба А55, Берлин, на 30.12.2014г. в
09.40 ч. и кореспонденцията между БЕКС-Бюро за уреждане на искове в
3
Европа, Нюрнберг и Дойчес Бюро Грюне карте е.Ф., /л.46,том 1/ в Берлин,
Мителвег, Борнсдорферщрасе, на пътната лента на десен попътен завой
поради несъобразена скорост участник 1-А.И., български гражданин, изгубил
контрол над управлявания от него л.а. „Фиат Мареа“ с ДК№ ******* и се
блъска в движещият се срещу него, намиращ се в зоната на завоя л.а. „Дачия
Логан“ рег.№ *********, управляван от С.М.. Собственик на лекия
автомобил-участник 1 е Р.Р. от гр. Търговище. В протокола на фактическите
обстоятелства е отбелязано, че на мястото на ПТП има ограничение на
скоростта до 30 км/ч, условията при които е настъпило ПТП са: дневна
светлина, мокра/влажна и заледена пътна настилка, като няма сблъсък с
препятствие до пътната лента. За участник 1 е посочено, че му е разяснено, че
има право да даде показания относно нарушението на реда или да откаже и че
участник 1 признава нарушението на правилата за движение /л.62, том 1/,
съответно, че е информирано, че може свободно да коментира пътното
нарушение или да не дава показания и че ударът се признава /л.295, том 2/.
От писмените доказателства /л.132-136/ се установи, че първоначалната
регистрация на л.а. „Фиат Мареа“ с ДК№ ******* е от 22.11.2011г. и негов
собственик е Р.Р. Е., който сключил договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите от 17.07.2013г. с купувач И.И.М., но
пререгистрация на л.а. в ОДМВР-Търговище, КАТ не е извършвана. Няма
спор между страните по делото, че въпросният л.а. „Фиат Мареа“ с ДК№
******* към момента на ПТП на 30.12.2014г. няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, което е в нарушение на чл.259 ал.1 от
КЗ /отм./, сега чл. 483, aл. 1, т. 1 oт КЗ.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза /л.254-
258/ се установи безспорно следното: 1. Механизмът на настъпилото на
30.12.2014 г. в гр. Берлин ПТП е следният: Водачът на л.а. „Фиат Мареа“ с
ДК№ ******** поради несъобразена скорост на десен завой, предизвиква
ПТП с материални щети с насрещно движещото се МПС «Дачия Логан» с ДК
№ *********. Гореизложеното се потвърждава и от зоната на удара - в
задната лява страна на л.а. «Дачия Логан» с ДК № *********, видно от
снимковия материал, приложен към Делото - от стр. 97 до стр. 103 вкл. - и
заключението на „Бюро вещи лица за МПС Бьорн Линковиц“
N**************** - стр. 74 от Делото. Цитирам: „Първоначалният удар е
4
бил в лявата страна на автомобила, с основна зона в областта на задната
врата...“.; 2. Позицията на управлявания от ответника л.а. „Фиат Мареа“ с
ДК№ ******** е на ул. „Борнсдорферщрасе“ - 12053, Берлин, Мителвег, на
десен завой по посока на движението му.; 3. Причините за настъпване на
ПТП на 30.12.2014 г. са загуба на контрол над управляваното от ответника
МПС „Фиат Мареа“ с ДК№ ******** вследствие на несъобразена скорост с
пътната обстановка.; 4. С оглед приложените по делото факти и
доказателства, ответникът е имал възможност да предотврати настъпилото
ПТП, ако се е движил със съобразена скорост и бе запазил контрол над
управляваното от него МПС. Вещото лице инж. М. даде допълнителни
разяснения в о.з. на 09.06.2021г. /л.369-370/: В полицейския протокол, а и в
заключението на Бюро „Вещи лица за МПС Бьорн Линковиц №
**************** – страница 74 от делото – цитирам: „първоначалният удар
е бил в лявата страна на автомобила с основна зона в областта на задната
дясна врата“. Значи колегата вещо лице е стигнал до заключението къде е
първоначалния удар. Това е логично, т. к. автомобилът, който е осъществил
той удар – Фиат Мареа – изпълнява десен завой при по-висока скорост.
Радиусът на завоя го изхвърля точно в лявата лента, където се е движел
другият участник в ПТП – Дачия Логан – така че съвсем логично е да се
случи по този начин, дори и да не е посочена точна цифра на скоростта, с
която се е движил. Това е заключението на немското вещо лице – къде е
първоначалната зона на удара, което е много важно, защото това е
съотносимо към механизма на настъпване на ПТП. Според вещото лице инж.
М. при всички случаи ограничението на скоростта е за градска зона, което в
Германия е 50 км/ч. Само ако е в жилищна зона, където има само жилищни
блокове – това са по-малки и тесни улици – тогава има знак, на който пише
„bon zone“ – жилищна зона, където ограничението в Германия е 30 км/ч.
Съдът, както по-горе отбеляза във формуляр за друг вид ПТП с материални
щети „А“- Протокол на фактическите обстоятелства /л.61/, в графа
„Регулиране на път“ е посочено: Зона 274, Ограничение на скоростта,
обозначено с пътен знак - км/ч 30.
По искане на ответника съдът разпита свидетелите: С.Р. и св. Н.Ю., от
показанията на които обаче не се внесе повече яснота във фактическата
обстановка при настъпване на ПТП. Двете свидетелки са селски на ответника
5
от с. Априлово и решили да си търсят работа в Германия. Срещата им с
ответника била на 30.12.2014г. на един паркинг в Берлин. Като се качили в
колата, управлявана от ответника, тръгнали бавно, с нормална скорост да
излизат от паркинга, като и от двете страни – от ляво и от дясно имало
много спрени леки коли. Както се движила колата в един момент насреща
изскочила кола, управлявана от жена. Понеже колата, управлявана от жената
се движила с голяма скорост ударила колата на ответника от лявата страна
т.е. от страната на шофьора. От удара и двете свидетелки се уплашили много
и слезли от колата. Ответникът им казал да си тръгват, а той ще остане да се
разправя с жената - водач на другия автомобил, и ще вика полиция. И двете
свидетелки не знаят немски език. Предполагат, че след като той е от няколко
години в Германия знае немски език. Тръгнали са си от
местопроизшествието и са оставили ответника сам, без да дочакат идването
на полицейските органи, като не знаят повече какво е станало. Понеже не си
намерили работа в Германия се върнали. От тогава и двете свидетелки не са
се виждали с ответника, не са говорили с него и не са го питали какво е
станало и не знаят.
Видно от Експертна оценка № 15F-0598- РРН-56 от 26.06.2015г. на
„Бюро вещи лица за МПС Бьорн Линковиц“ /л.71-83/ , при първоначалния
оглед само са маркирани съществените повреди /л.74/, а именно:
деформирана врата, за смяна; странична стена в областта на ъгловия детайл
деформирана и смачкана-за частична смяна; странична стена в областта на
водещото колело деформирана и смачкана-за частична смяна; облицовка на
бронята-поправка на боята; удар в областта на водещите колела-балансиране
на задните колела; налице е измерване на мостовете преди ремонта, единична
стойност на наклона на задните колела е извън предписанията на
производителя; смяна на краен щифт на моста; проверка на конструкцията на
задния мост; измерване на мостовете след ремонта, като детайлна справка на
щетите се съдържа в калкулацията /л.75-78/.
Доколкото участник 1 в ПТП няма застраховка „Гражданска
отговорност“, собственикът на увредения автомобил е предявил претенция
пред Дойчес бюро грюне карте е.Ф.-Националното бюро на автомобилистите
на Германия за изплащане на обезщетение в размер на 10318.98 евро. От своя
страна Дойчес бюро грюне карте е.Ф. е предявило до Националното бюро на
6
българските автомобилни застрахователи искане за възстановяване на
платени суми /л.12/ и НББАЗ е изплатило, като е предявило претенция пред
Гаранционен фонд в България /след като изх.№ е от 04.01.2016г. и
резолюцията от ГФ е от 07.01.2016г., очевидно е че за Вх.№ 08-01-93/15 в
датата 07.01.2015г. има техническа грешка и всъщност е 2016г./ за
възстановяване на изплатено обезщетение по щета, причинена от
незастраховано МПС с българска регистрация /л.8-9/. Видно от доклад по
щета за имуществени вреди № 120010/07.01.2016г. на Гаранционен фонд, на
осн. чл.561 ал.1, ал.2 от КЗ и приложените писмени доказателства следва да
се възстанови на НББАЗ по щета № 120010/07.01.2016г., GF-15-095-D, сумата
в размер на 20182.17 лв. /левовата равностойност на изплатеното обезщетение
10318.98 евро/. Сумата е възстановена от Гаранционен фонд на НББАЗ с
преводно нареждане за кредитен превод от 21.01.2016г. /л.129-130/.
Възстановяването от ГФ на НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайното местопребиваване на увреждащото МПС, което е
без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
обезщетението, изплатено на Дойчес бюро като компенсационен орган по
местонастъпване на вредите, се явява основание за регрес срещу виновния
водач-ответника А.И., съгласно чл.558 ал.7 във вр. чл.557 ал.1 т.2 от КЗ.
Видно от регресна покана изх.№ ГФ-РП-317/02.10.2020г., изпратена с
обратна разписка, ищецът е поканил ответника – А.И. на осн. чл.288 ал.1 от
КЗ/отм./ , сега чл.557 ал.1 КЗ и на осн. чл.558 ал.7 от КЗ в 1-месечен срок от
получаване на същата да внесе /преведе/ посочената по-горе сума 2743.01 лв.
в касата или по указаната сметка на Гаранционния фонд. Обратната разписка
е върната с подпис на получателя от 05.10.2020г. Тъй като не е последвало
плащане, ищецът – ГФ с исковата молба претендира от ответника заплащане
на сумата от 20182.17 лв. /левовата равностойност на изплатеното
обезщетение 10318.98 евро/ -възстановената сума на НББАЗ.
Предвид така установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Несъмнено е, че ответникът със свое конкретно виновно извършено
противоправно действие е причинил на 30.12.2014г. ПТП на територията на
Германия – държава-член на ЕС в резултат на което са настъпили
7
имуществени вреди на МПС - собственост на лице, живущо в Германия, като
МПС управлявано от ответника е с българска регистрация и същият е нямал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Вредите, за които е изплатено обезщетението са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, причинено по вина
на ответника ПТП. Досежно вината, по отношение на чието доказване в
случаи на извъндоговорна отговорност, произтичаща от непозволено
увреждане, приложение намира разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО)
№ 864/2007 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година
("Рим II"). Съгласно нея - освен ако не е предвидено друго, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или
държави настъпват непреките последици от този факт (lex loci delicti
commissi). Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на
територията на Германия, приложимо е немското право относно всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число -
относно вината и определяне размера на дължимото обезщетение. Институтът
на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс
/НГК/ от § 823 до § 853. В основния текст на § 823 от НГК, който също гласи,
че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
липсва оборима презумпция за вина, каквато регламентира чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД. Следователно вината се доказва по общия ред с всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства. От писмените
доказателства и заключението на СТЕ и допълнително дадените разяснения
от вещото лице в открито заседание се установи механизма на настъпване на
процесното ПТП и причините, довели до ПТП, както и вината на ответника
В конкретния случай дори е отбелязано в протокола за
установяване/констатиране на фактическите обстоятелства, че ответникът
като участник 1 в ПТП признава нарушението на правилата за движение. С
представените гласни доказателства ответникът не доказа оспорване на
вината. Разпитаните две свидетелки признаха, че те не разбират немски език,
съответно те не са били наясно с правилата за движение в конкретната
обстановка и те не са останали на местопроизшествието за изясняване на
фактите при пристигане на двамата полицейски служители, които са
8
подписали документа.
Безспорно е, че след получаване на писменото поискване на
07.01.2016г. ищецът е възстановил на компенсационния орган – НББАЗ
изплатено обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в размер на 10318.98 евро , чиято левова
равностойност е 20182.17 лв., на дата 21.01.2016г. и от този момент на
изплащане на обезщетението за ищеца възниква вземането срещу виновния
водач, тъй като се суброгира в правата на увредения кредитор. На осн. чл.561
от КЗ, Гаранционният фонд е възстановил от Фонда за незастраховани МПС
на бюрото по чл.506 т.е. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ сумите за изплатени обезщетения за вреди и
присъщите разходи за обработка на претенции, във връзка с ПТП, за които не
е било изплатено обезщетение. По силата на чл.561 ал.3 от КЗ,
Гаранционният фонд възстановява сумите по ал.1 или 2 в 15-дневен срок от
получаване на писмено искане от бюрото, като след възстановяване на
сумите бюрото предоставя на ГФ документите, с които разполага, във връзка
с изплатените от него суми. Писменото искане е от 07.01.2016г. и
възстановяването на сумата от ГФ на НББАЗ е на 21.01.2016г. т.е. в този 15-
дневен срок. Съгласно чл. 557 ал.1 т.2, б. „а“ от КЗ /в сила от 01.01.2016г.,
предишен чл. 288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ / в сила от 01.01.2006г. и отм. ДВ
бр.102/29.12.2015г. /, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Република
България, на територията на друга държава –членка или на територията на
трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно чл.558 ал.7 от КЗ, след изплащане на
обезщетението по чл.557 ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице да размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите по за определянето и изплащането му. Съобразявайки изложеното
по-горе съдът счита, че искът е доказан по основание и размер, изпълнено е
9
изискването за изпращане на регресна покана към виновния водач за плащане
от него в едномесечен срок, като право на ГФ е да избере исковото
производство с предявяване на осъдителен иск като път за защита на
материалното му право.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че искът следва да
бъде уважен в пълен размер, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 20182.17 лв., представляваща левовата равностойност на
изплатено обезщетение /10318.98 евро/ на увредения за причинени
имуществени вреди, което е възстановено от Гаранционен фонд на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в
качеството му на компенсационен орган, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба – 11.01.2021г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на общо 1057.29 лв., от
които 807.29 лв. – държавна такса за образуване на гр.дело и 250 лв. – депозит
за възнаграждение по СТЕ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. Р. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес :с.
*******************************************, съдебен адрес гр.
Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, офис 3, чрез пълномощник – адв.
Н.Ф. от АК-Търговище , ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., съдебен адрес:
***********************************************, кантора № 3, адв. К.В.
от АК-Търговище, сумата от 20182.17 лв., представляваща левовата
равностойност на изплатено обезщетение /10318.98 евро/ на увредения за
причинени имуществени вреди, което е възстановено от Гаранционен фонд
на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в
качеството му на компенсационен орган, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба – 11.01.2021г. до окончателното изплащане, на
осн. чл. 558 ал.7 КЗ във вр. чл.557 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ и във вр. чл.561 КЗ ,
както и направените по делото разноски в размер на общо 1057.29 лв., на
10
осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11