Присъда по дело №310/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 71
Дата: 15 септември 2022 г.
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200310
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 71
гр. Елхово, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниД.Г.С.

заседатели:М.Ж.К.
при участието на секретаря А.Д.М.
и прокурора Сн. Г. Ст.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200310 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, родена на ********** г. в гр. Л.,
И.Р.И., гражданка на И.Р.И., живуща в И., гр. Техеран, ул.„С.", със средно образование,
омъжена, счетоводител, неосъждана, с международен паспорт № F ********, със срок на
валидност от 06.02.2021 г. до 06.02.2026 г. /регистрИ.а в ДАБ при МС с имена М.Ш.З., с
ЛНЧ **********/ за ВИНОВНА в това, че на 26.06.2022 година, около 02:30 часа в района
на ГКПП - Л., община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта
- престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК
я ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 100.00 лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ
изпълнението на наложеното на подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, наказание три месеца
лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, родена на ********** г. в гр. Л.,
И.Р.И., гражданка на И.Р.И., живуща в И., гр. Техеран, ул. „С.", със средно образование,
омъжена, счетоводител, неосъждана, с международен паспорт № F ********, със срок на
валидност от 06.02.2021 г. до 06.02.2026 г. /регистрИ.а в ДАБ при МС с имена М.Ш.З., с
ЛНЧ **********/ за ВИНОВНА в това, че на 26.06.2022г., около 02:30 часа, в района на
ГКПП - Л., община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси",
съзнателно се ползвала пред длъжностно лице - Г. АТ. К. - мл.инспектор на ГКГШ-Л. към
1
ГПУ - Елхово при Регионална дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински
официален документ – италиански визов стикер с № *******, валиден от 06.06.2022 г. до
06.09.2022 г., издаден на името на Ш.М., родена на ********** г., на който бил предаден
вид, че е издаден на ****** г. от надлежните органи на Република Италия, положен в И.ски
задграничен паспорт № F********, издаден на 06.02.2021 г., валиден до 06.02.2026 г., на
името на Ш.М., родена на ********** г. в И., гражданка на И., като от нея не може да се
търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер
- престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като на това
основание и на основание чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ
изпълнението на наложеното на подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, наказание десет месеца
лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, с
посочени данни за самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложени й с настоящата присъда, в размер на по –
тежкото от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното
на подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, с посочени данни за самоличност ОБЩО НАКАЗАНИЕ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло към определеното на
подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ общо най – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложеното й наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на РД „Гранична полиция“ - Елхово сумата 526.88 лв. – направени по делото в
досъдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Ш. М. /Ш.М./, с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в съдебното
производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 208.30 лева остават за сметка на органа който ги е
направил - РД „Гранична полиция“ - Елхово.
Веществените доказателства по делото – И.ски задграничен паспорт №
*******, издаден на 06.02.2021 г., на името на М.Ш., родена на ********** г., в който е
положен италиански визов стикер № *******, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 48
от БП№104/2022г. по описа на ГПУ – Елхово, и И.ски задграничен паспорт № **********,
издаден на ********** г., на името на М.М., роден на ************* г., в който е положен
италиански визов стикер № ***********, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 56 от
БП№104/2022г. по описа на ГПУ – Елхово, ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимата М. М. /М.М./,
чрез органите на ГПУ-Елхово при РД „ГП“- Елхово, след надлежно удостоверяване върху
неистинските италиански визов стикер с №******************, издаден на името на М.М.,
родена на *************г. и италиански визов стикер № ***********, че същите са
НЕВАЛИДНИ /съгласно чл. 10 от Наредба за условията и реда за отпечатване, съхраняване,
полагане, анулИ.е, бракуване, унищожаване и отчитане на визови стикери и на бланки за
2
поставяне на визи/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестИ.е пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 71 от 15.09.2022 година, постановена по НОХД №
310/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП-Елхово обвинителен
акт, с който против Ш. М. /Ш.М./, родена на ********** г. в гр. Л., И.Р.И., гражданка на
И.Р.И., живуща в И., гр. Техеран, ул.„С.", е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за това, че на 26.06.2022 година, около 02:30 часа в
района на ГКПП - Л., община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта
и за престъпление по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК – за това, че на
26.06.2022г., около 02:30 часа, в района на ГКПП - Л., община Елхово, област Ямбол, на
трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред длъжностно
лице - Г. АТ. К. - мл.инспектор на ГКГШ-Л. към ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ – италиански
визов стикер с № *******, валиден от 06.06.2022 г. до 06.09.2022 г., издаден на името на
Ш.М., родена на ********** г., на който бил предаден вид, че е издаден на ****** г. от
надлежните органи на Република Италия, положен в И.ски задграничен паспорт №
F********, издаден на 06.02.2021 г., валиден до 06.02.2026 г., на името на Ш.М., родена
на ********** г. в И., гражданка на И., като от нея не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимата, с участието на назначен й служебен защитник - адвокат, в хипотезата на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като подсъдимата не е намерена на известния нейн адрес за
призоваване в страната и е променила същия, без да уведоми съответния орган. Поради това
и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и
че неявяването на подсъдимата не би попречило за разкриване на обективната истина по
делото и правото й на защита в настоящото производство е обезпечено, чрез участието на
назначен й служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ обвинение, като намира същото за доказано по
категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Моли при определяне
наказанието за престъплението по чл.279, ал.1 от НК да се вземат предвид от една страна
високата степен на обществена опасност на деянието и от друга причините за извършването
му, както и чистото съдебно минало на подсъдимата. Предлага за извършеното от
подсъдимата престъпление по чл.279, ал.1 от НК да и се наложи наказание три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване, с оглед наличието на предпоставките на чл. 66,
ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години, а също така и кумулативно
предвиденото наказание глоба в минимален размер. За престъплението по чл.316, във вр.
чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК прокурорът пледира на подсъдимата да бъде наложено
наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на чл. 66, ал.1
от НК, да бъде отложено за срок от три години. Излага становище за наличие на
предпоставките за определяне на общо наказание на подсъдимата между наказанията за
посочените по – горе престъпления и предлага да и бъде определено такова в размер на най-
тежкото от тях, а именно десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено за срок от три години, като към така определеното общо наказание се присъедини
и наказанието глоба в размер на 100.00 лв..
Разпитана във фазата на досъдебното производство, подсъдимата дава
обяснения по делото. Твърди, че не й е било известно, че разрешението й за влизане в
страната /виза/ е неистинско.
Служебният защитник на подсъдимата - адв. С.Г. от АК - Ямбол не оспорва
1
фактическата обстановка. Счита, че аспекта на конкретния казус касае маловажност, поради
което е необходимо преквалификацията на деянието от такова по чл.316 вр. чл. 308, ал.2
вр.ал.1, в такова по чл. 316 вр. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и оправдаване на
подсъдимата по повдигнатото й по-тежко обвинение. Счита и че като правна последица от
исканата преквалификация следва да се приложи чл.78а, ал.1 от НК. Маловаважността на
случая обосновава с липсвата на вредни последици от деянието, положителните данни за
личността на дееца и целта за извършване на престъплението - стремежа на една майка да
осигури по-безопасна среда за живот на децата си. По отношение на престъпление по чл.
279, ал.1 от НК моли да определи наказанието за същото в предвидения от закона минимум
от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.
66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, а глобата бъде определена в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдима по делото е Ш. М. /Ш.М./, родена на ********** г. в гр. Л., И.Р.И.,
гражданка на И.Р.И., живуща в И., гр. Техеран, ул.„С.".
Подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ заедно с дъщеря си и сина си си решила да замине
за република Италия, а от там и за Федерална република Германия. Тъй като не разполагала
с надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, част от
който са посочените по – горе две държави и Република България, решила да стори това без
надлежно разрешение, използвайки неистински официален документ - визов стикер. С
помощта на трето, неустановено по делото лице подсъдимата и близките й се снабдили с
неистински визови стикери. За целта подсъдимата предоставела на това неустановено по
делото лице И.ския си задграничен паспорт с № *******, издаден на 06.02.2021г. в
република Ирак заедно със своя снимка и парична сума представляваща възнаграждение за
предоставянето на неистинския документ и в последствие това лице й върнало паспорта с
поставен на него неистински визов стикер с № *******, на който бил предаден вид, че е
издаден на името на Ш.М., родена на ********** година, на ****** година от надлежните
органи на Република Италия.
След като подсъдимата и нейните деца, се снабдили с неистински визови
стикери влезли на територията на република Турция. На 25.06.2022 г. часа подсъдимата Ш.
М. /Ш.М./ отпътувала от Република Турция за Република България заедно с двете си деца с
автобус, с турски регистрационен номер. Подсъдимата и останалите пътници от автобуса
преминали турския граничен пункт, след което се насочили към ГКПП-Л., общ.Елхово,
област Ямбол за влизане в страната ни.
На 26.06.2022 г. около 02:30 часа с посочения по-горе автобус подсъдимата Ш.
М. /Ш.М./ пристигнала на Граничен контролно-пропусквателен пункт Л., общ.Елхово,
област Ямбол с цел влизане в Република България, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси" от Република Турция в Република България. В същото това време, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси" от Република Турция за Република България, св.Г.
АТ. К. младши инспектор в ГКПП-Л. към ГПУ-Елхово при Регионална Дирекция „Гранична
полиция" - Елхово, изпълнявал служебните си задължения по гранично - паспортен
контрол. В хода на извършваната от св. Г. АТ. К. гранична проверка на пътуващите в
автомобила пътници, поискал от подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ документа й за самоличност с
цел извършване на проверка. Пред длъжностното лице - св. Г. АТ. К., подсъдимата Ш. М.
/Ш.М./ съзнателно представила своя И.ски задграничен паспорт № *******, издаден на
06.02.2021г. в република Ирак, в който бил положен визов стикер с № визов стикер с №
*******, на който бил предаден вид, че е издаден от надлежните органи на Република
Италия на името на Ш.М., родена на ********** година, на ****** година.
2
Поради възникнали съмнения, относно истинността на поставения в паспорта на
подсъдимата италиански визов стикер, св. Г. АТ. К. изискал изготвянето на експертна
справка на документа. След извършването на такава се установило, че представеният от
подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ документ - италиански визов стикер с № ******* /разрешение за
пребиваване/ на името на Ш.М. е неистински документ, тъй като не е издаден от
надлежните органи на Република Италия. В хода на граничната проверка е било установено
и че визовите стикери поставени в документите за самоличност на дъщерята и сина на
подсъдимата също са неистинки.
По делото е назначена техническа експертиза, обективИ.а в Протокол №
18/2022 г. от 30.06.2022 г. на вещото лице Н.Г.. Видно от изготвеното по същата
заключение, поддържано и в с.з. представения за изследване образец италиански визов
стикер /разрешение за пребиваване/ с № *******, издаден на ****** година на Ш.М., родена
на ********** година е неистински документ. Същият този документ не е изготвен на
оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и
отпечатването липсват или са имитИ.и.
От постъпило по делото писмо от Дирекция „Миграция“ при МВР се
установява, че подсъдимата е била регистрИ.а в ДАБ при МС с имена М.Ш.З., с ЛНЧ
**********.
Подсъдимата, видно от приложената по делото справка за съдимост не е
осъждана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимата -
отчасти, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля К., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимата, че
не е съзнавала, че поставената в задграничния й паспорт виза е неистински документ като
нелогични съдът не кредитира. Подсъдимата е пълнолетно лице на което е известен реда за
издаване на визи /разрешение за пребиваване на територията на дадена страна/, който
изисква личното й явяване пред съответния орган с компетенции за издаване на документа.
В останалата им част обясненията на подсъдимата макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал, рсп. Не се опровергават от същия,
поради което се кредитират от съда. Показанията на разпитания свидетел са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Изготвената по
делото експертиза е компетентна и обоснована и изцяло се кредитира от съда. Писмените
доказателства, като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства
по делото също се ценят с доверие.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: Подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 26.06.2022 година,около 02:30
часа в района на ГКПП - Л., община Елхово, област Ямбол, влязла през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта, както и престъпния състав на чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК,
тъй като на 26.06.2022г., около 02:30 часа, в района на ГКПП - Л., община Елхово, област
Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред
длъжностно лице - Г. АТ. К. - мл.инспектор на ГКГШ-Л. към ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция„Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ – италиански
визов стикер с № *******, валиден от 06.06.2022 г. до 06.09.2022 г., издаден на името на
3
Ш.М., родена на ********** г., на който бил предаден вид, че е издаден на ****** г. от
надлежните органи на Република Италия, положен в И.ски задграничен паспорт №
F********, издаден на 06.02.2021 г., валиден до 06.02.2026 г., на името на Ш.М., родена
на ********** г. в И., гражданка на И., като от нея не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер.
Относно престъплението по чл.279, ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ е осъществила фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получила разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й на влизане в
страната ни с оглед нейното гражданство. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля и отчасти в обясненията на
подсъдимата. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимата е
нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визИ.а в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминИ.ото деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че и липсва изискуемото
разрешение за влизане в Република България, предвид на това, че поставения в паспорта й
визов стикер е неистински. Подсъдимата е съзнавала, че влиза в страната ни без разрешение
на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, следователно в съзнанието
и е била формИ.а представата за противоправния характер на деянието й и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и
искала тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът прецени, че не са налице основанията за приложение на разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК – за ненаказване на подсъдимата поради това, че е влязла в страната ни,
за да се ползва от правото си на убежище. Посочената специална цел е липсвала при
влизането й в страната ни. Последващото подаване от подсъдимата на молба за закрила по
ЗУБ е без значение в случая, след като към момента на извършване на деянието тя не е
действала с цел да се ползва от правото на убежище, предоставяне от КРБ. С оглед горното
съдът прие, че не са налице основанията на чл. 279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимата, поради което и съдът и наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе
предвид като отегчаващо вината и обстоятелство обществена опасност на деянието, която е
висока, а като смекчаващо такова отчете ниската обществена опасност на самата подсъдима,
обусловена от чистото й съдебно минало. Посоченото смекчаващо обстоятелство не може да
бъде прието като изключително такова, за да се определи наказание при условията на чл.55
от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващото вината
обстоятелство съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.54 от НК, в
размер на предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението
4
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от
свобода. Последната не е осъждана за престъпление от общ характер, наложеното й
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимата и от показанията на разпитания по делото свидетел Г.К.. Изпълнителното
деяние се е осъществило, чрез действие от страна на подсъдимата и се е изразило в
представяне на неистински официален документ - визов стикер с № ******* положен в
И.ски задграничен паспорт *******, издаден на 06.02.2021г. в република Ирак на името на
Ш.М., пред св. Г.К., в качеството му служител на ГПУ - Елхово. Видно от обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетеля подсъдимата е представила пред св. К. собствения
си И.ски задграничен паспорт *******, издаден на 06.02.2021г. в република Ирак, в който е
бил положен неистинския италиански визов стикер с № *******, за да удостовери правото
си да влезе в страната ни, каквото не е имала.
Съгласно заключението на изслушаната по делото техника експертиза, което
както бе посочено и по-горе съдът приема изцяло като компетентно и обективно изготвено
и неоспорено от страните по делото, процесния италиански визов стикер с № *******
представлява неистински документ.
Неистински, съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.6 от
НК, е този документ, на който придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Визовият стикер е официален документ, тъй като се издава по установен ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Видно от доказателствата по делото
инкриминИ.ия документ е неистински, тъй като същият не е издаден от надлежните органи
на Република Италия. На същият само е предаден вид, че е издаден на ****** година от
надлежните органи на Република Италия. Ползването на документа е извършено от
подсъдимата, чрез неговото представяне пред граничния полицейски служител. Налице е
съзнателно ползване на неистинския официален документ – италиански визов стикер с №
*******, на името на Ш.М., родена на **********г., на който е бил предаден вид, че е
издаден на ****** година от надлежните органи на република Италия, от страна на
подсъдимата, тъй като същата е знаела, че този документът не е издаден на ****** година от
надлежните органи на Република Италия, но независимо от това го е използвала пред
граничния полицейски служител, за да докаже, че има право да влезе в Република България,
като в действителност не е имала такова.
Доколкото за самото съставяне на неистинския официален документ не може да
се търси наказателна отговорност на подсъдимата, квалификацията на извършеното от нея
престъпление е по чл.316 вр. във вр.чл.308, ал.2 във вр.ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата
е съзнавала, че представя пред св. Г.К. неистински официален чуждестранен документ за
самоличност и е целяла настъпването на престъпния резултат, а именно да удостовери
правото си на влизане в страната.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата наказание за
5
това престъпление съдът взе предвид следното: От една страна целта, с която е бил
използван неистинския официален чуждестранен документ, а именно подсъдимата
безпрепятствено да пребивава и се предвижва на територията на Република България и
други страни от ЕС, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимата. С оглед на
всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства под средния към минималния предвиден в закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от десет месеца. Същевременно съдът прецени, че изложеното по-горе
смекчаващо отговорността обстоятелство не е изключително, за да определи наказание в
хипотезата на чл.55 от НК.
Деянието не може да бъде определено като маловажен случай поради липсата
или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.
Деянието е съпроводено и мотивИ.о от извършването на друго престъпление - такова по
чл.279, ал.1 от НК, поради което не представлява деяние с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тъй като подсъдимата е с чисто съдебно минало, наложеното й наказание е до
три години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето й превъзпитанието й не
е необходимо да изтърпи ефективно наложеното й наказание, на основание чл. 66, ал.1 от
НК съдът отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът, като взе предвид, че подсъдимата е извършила две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, след като
определи наказание за всяко от тях на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимата
Ш. М. /Ш.М./, едно общо наказание между наказанията лишаване от свобода наложени и за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК и за престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2
във вр. ал.1 от НК в размер на по – тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от десет
месеца.
При наличие на материално правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на определеното на подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ общо наказание
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното на
подсъдимата Ш. М. /Ш.М./ общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, наложеното и наказание глоба в размер на 100.00 лв. за престъплението по
чл.279, ал.1 от НК.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна на основание чл.189, ал.3 от
НПК съдът осъди същата да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД
„Гранична полиция“ - Елхово сумата 526.88 лв. – направени по делото в досъдебното
производство разноски, както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в съдебното производство
разноски, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати и 5.00 лв.
държавна такса за издавеното на такъв.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът присъди направените по делото
разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 208.30 лева да останат за
сметка на органа, който ги е направил - РДГП - Елхово.
Веществените доказателства по делото – И.ски задграничен паспорт № *******,
издаден на 06.02.2021 г., на името на М.Ш., родена на ********** г., в който е положен
италиански визов стикер № *******, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 48 от
БП№104/2022г. по описа на ГПУ – Елхово, и И.ски задграничен паспорт № **********,
издаден на ********** г., на името на М.М., роден на ************* г., в който е положен
италиански визов стикер № ***********, запечатан в хартиен плик, находящ се на л. 56 от
6
БП№104/2022г. по описа на ГПУ – Елхово, не подлежат на отнемане, поради което съдът
постанови същите да се върнат на подсъдимата, чрез органите на ГПУ-Елхово при РД
„ГП“- Елхово, след надлежно удостоверяване върху неистинските италиански визови
стикери - визов стикер с №****************** и визов стикер № ***********, че същите
са НЕВАЛИДНИ /съгласно чл. 10 от Наредба за условията и реда за отпечатване,
съхраняване, полагане, анулИ.е, бракуване, унищожаване и отчитане на визови стикери и на
бланки за поставяне на визи/.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимата на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница и реда и начина за съставянето
и използването на документите.
МотивИ. от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:


7
Съобщи за изтекли лични данни