№ 33
гр. Карнобат, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20232130100230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Водоснабдяване
и канализация гр. Бургас с която същото дружество е предявило искове с правно
основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД , с които моли съда
да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника М. Д. М. от
гр. Карнобат , обл. Бургаска , че същата дължи на ищцовото горепосочено дружество
парична сума в размер на 149,66 лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги
за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 08.12.2020 година до
06.08.2021 година за което са издадени фактури през периода от 25.01.2021 година до
25.08.2021 година, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху
главницата посочена по- горе в размер на сумата от 27,89 лв. дължима се за периода от
24.02.2021 г. до 15.12.2022 г. ,както и законовата лихва върху горепосочената главница ,
начиная от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд Карнобат до
окончателното изплащане на задължението. Със същата искова молба ищцовата страна моли
съда да осъди ответника и да му заплати на основание чл. 78 ал.8 от ГПК направените по
делото съдебни разноски, както и направените от ищцовото дружество съдебни разноски
присъдени му със съответната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1122 / 2022 г. по описа на
Районен съд Карнобат припадащи се на ответника М. М.. Към исковата молба
ищцовото дружество е представило писмени доказателства, като моли съда да ги приеме за
такива доказателства по делото .
В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано не се явява
лично неговия законен или неговия процесуален представител , но същото чрез нарочно
подадени молби поддържа така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно
с всички законни последици от това.
В законния едномесечен срок ответникът М. М. , редовно уведомен, чрез специално
1
назначеният му особен представител е представил писмен отговор на исковата молба по чл.
131 ал.1 от ГПК в същия преклузивен срок по повод на предявения срещу него иск респ.
искове в което взема становище по същите като ги счита за допустими за разглеждане , но
за изцяло неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени от съда изцяло, ведно с
всички законни последици от това.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като
не се явява неговия особен процесуален представител , като последният чрез изпратени от
него писмени становища отново заявява по повод на предявените срещу ответника
искове , че същият не дължи сумата претендирана за установяване с него респ.
претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас
иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника М. Д. М. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД
гр. Бургас на твърдените от него вземания срещу същия ответник за посочените от него
суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било
налице валидно правоотношение обективирано в твърдения твърдения от страните
договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно
правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните
от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните
плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е
възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в
претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото
при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 08.12.2020 г. до 06.08.2021 г. между него
и ответника М. М. , който е обитавал водоснабден от дружеството обект с административен
адрес в гр. Карнобат , обл. Бургас ул. *** е било налице правоотношение по доставяне на
ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това
лице е потребител на тези ВиК услуги , като дружеството по този повод му е завело
партида в базата си от данни с абонатен № 817855 и като такова е имало задължението да ги
заплаща , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и
съответните фактури в периода от 25.01.2021 г. до 25.08.2021 г. които са 8 на брой от които
суми за потребени ВиК на ответника М. М. се явявала за плащане сумата от 149, 66 лв. .
Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от
страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по
договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги,
затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по
процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума
респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1122 / 2022 г. по описа на КРС по което последният съд е
издал заповед № 574 от 23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника М. Д. М. , явяващ се длъжник по потребени ВиК
услуги за процесния период от 08.12. 2020 г. до 06.08.2021 г. , да заплати на кредиторът –
2
ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от нея
, горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в
размер на 149,66 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата
от 27,89 лв. дължима се за периода от 24.02.2021 г. до 15.12.2022 г. , както и законната
лихва върху главницата , считано от дата 23.12.2022 година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща всички направени по заповедното
производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по
настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването
на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната
сума респ. суми дължащи се от ответника, която са и предмет на настоящото производство.
Тъй като ответника не е намерен за да изрази становище против така издадената
срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по
отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно
разпореждане № 202 от 22.2.2023 г. по същото ч.гр.д. № 1122 / 2022 г. по описа на КРС е
указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си
искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от
настоящия съд не се спорят от страните по делото.
Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен представител оспорва ,
че се е намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с
оглед на което и не е получавал съответните услуги за посочения в процесния договор
период от време, но видно от приложените писмени доказателства по делото - справка от
имотния регистър на Службата по вписванията гр. Карнобат и приложения нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 189 том VI рег. № 3301 дело № 611 от 06.07.2012 г. на
нотариус Т. В. вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара на Р България ,
както и от приложената справка – извлечение от ел. карнет и заключението на вещото лице
К. Д. по назначената по делото съдебно- техническа експертиза , което като неоспорено от
страните по делото съдът приема като абсолютно доказателство се установява по един
несъмнен и безспорен начин , че ответникът е собственика на процесния водоснабден
недвижим имот находящ на адм. адрес в гр. Карнобат, , обл. Бургас ул.*** представляващо
жилище с площ от 97 кв.м. , състоящо се от три стаи , салон, кухня , баня , тоалетна ,
заемащо целия втори жилищен етаж от масивната триетажна жилищна сграда – етажна
собственост , изградена в дворно място с площ от 303 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот IX – 438 в квартал 48 по плана на гр. Карнобат , който е водоснабден и за
който като собственик се явява ответницата М. М. и същата е потребявала съответните ВиК
през процесния период – 08.12.2020 г. до 06.08.2021 г.. По този начин съдът намира , че по
настоящото дело са приложени писмени и други доказателства , които удостоверяват по
един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото
през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получени от
ответника В и К услуги и ответницата се явява потребител на съответните ВиК услуги по
смисъла на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и затова и правилно тя има заведена партида в базата данни на ищцовото
дружество с абонатен № 817855. Това е така тъй като вещото лице К. Д. посочва в
заключението си което като неоспорено от страните по настоящото дело , съдът е приел като
абсолютно доказателство , че имота на ответника е водоснабден и за отчитането на
доставеното и консумирано водно количество е открита партида в програмата на водния
оператор , като същата партида еднозначно индивидуализира същия водоснабден обект и
абонатния номер на партидата му е 817855 , като отчитането на потребените от ответника
ВиК услуги за процесния период е извършвано чрез монтирано в санитарния възел на
3
жилището на ответника , находящо се на 2-ри етаж измервателно устройство - водомер ,
като показанията на същия са снемани от служителите на ВиК 8 пъти и то визуално,
което доказва , че съответния служител на водния оператор лично е отчитал данните от
измервателното устройство след като му е бил осигурен достъп до него , като отчетите се
записани респ. са въведени в електронен карнет. Същото вещо лице посочва , че за
процесния период от 08.12.2020 г. до 06.08.2021 г. чрез монтираното измервателно
устройство- водомер в имота на ответника е била доставена и консумирана питейна вода в
общ размер на 72 кубически метра и това се явява само изразходваното количество вода от
абоната преминало през същото измервателно устройство за горепосочения отчетен период
, тъй като няма записани количества „ от разпределение „ и „ служебни „ и тъй като
водомера е отчитал консумацията на питейна вода само за партидата на ответника с
абонатен № 817855.
Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че
ответника е потребил съответните ВиК услуги за които са му били издадени съответните
фактури , както твърди ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурите са налице и
същите са осчетоводени редовно за потреблението на начислените услуги и че същите са
издадени по откритата партида на оператора – ищцовото дружество с абонатен номер
817855 отнасяща се консумацията на питейна вода само за партидата открито на ответника
и само за процесния период, както и факта, че понеже ответникът не ги е оспорил то те се
явяват доказани изцяло.
В отговора си на исковата молба особения процесуален представител на ответника
оспорва така отчетените показания на водомера монтиран в имота на ответника , тъй като
същият не бил минал съответния задължителен метрологичен контрол. Тука съдът намира ,
че ищеца трябва да докаже дължимостта и неплащането на процесната сума по процесния
договор , която да се явява наистина дължима преди инициирането на заповедното
производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на длъжника по
процесния договор . Ищцовото дружество доказа с оглед на представените писмени и
гласни доказателства и заключението на вещото лице , че ответника е ползвал твърдяните от
него услуги и дължи заплащане на същите и това е така тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 32 ал.1 от Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ,услугите
ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора , отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение , като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
или лица на които е възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1 от същия
нормативен акт отчитането се извършва периодично съгласно посоченото в общите
условия, но за не повече от 6 месеца.Вещото лице Д. по назначената по делото съдебно
техническа експертиза ,в заключението си което като неоспорено от страните по делото
съдът е приел като абсолютно доказателство посочва, че при направения оглед е
констатирало , че към настоящия момент до имота няма осигурен достъп , но че същият е
водоснабден и измервателното устройство – водомер се намира респ. е монтиран в
санитарния възел на апартамента собственост на ответницата вкл. и през процесния период,
като през процесния период отчитането е извършено по начина посочен по- горе –чрез
осигурен достъп на съответните служители на ищцовото дружество до водомера, като е
налице неплатено от ответника количество доставена и консумирана питейна вода. В тази
връзка същото вещо лице не е посочило , че е намерило доказателства , че процесния
водомер през процесния период е бил неизправен, като посочва , че същият има
изискуемите се пломби и баркод , необходим за отчитане на данните в електронното
устройство.Освен това съдът следва да посочи , че съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.5 от
Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
4
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, посочена по- горе е че
потребителят има задължението за доставката , монтажът , проверката , поддържането и
ремонта на собствения му водомер , което показва , че само потребителят има задължението
да поддържа техническата изправност на водомера му , а това не е задължение на ищцовото
дружество. Поради това, тъй като потребителят не е съобщил на дружеството – ищец за
някаква нередност или неизправност на водомера му , то съдът намира , че същият е бил в
пълна изправност и е отчитал напълно достоверно ползваните от потребителя услуги.
Затова съдът намира, че са посочени реалните количества вода потребени от ответника по
делото и по този начин може да се иска заплащането от негова страна на същите вече
остойностени, като вещото лице в заключението си показва , правилността на воденето на
счетоводството в дружеството ищец и респ. осчетоводяването на процесните фактури
съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти , като по този
начин с тях може да се докаже наличието на предпоставките въз основа на които е
възникнало задължението и е определено точно количеството потребени ВиК услуги от
ответника , включително по стойност, които не са заплатени. По този начин следва да бъде
посочено това , че ищцовото дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни
доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане и че същото се
дължи от ответника и поради това съдът намира , че претенцията на ищцовата страна се
явява доказана – претенцията за установяване на главница в целия й претендиран размер и в
същия размер тази претенция следва да бъде уважена , като в цялост се явява доказана и
претенцията за мораторна лихва също в пълния й размер .
Ищцовото дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски по делото , за които е представила и списък на разноски по чл. 80 от ГПК . С оглед
на уважените претенции респ.напълно уважената претенция за главница и напълно
уважената претенция за мораторна лихва съдът намира , че следва да му бъдат присъдени
съдебни разноски в размер на сумата от 1235 лв. .Същата страна е поискала да й бъдат
присъдени и съдебни разноски по заповедното производство и с оглед на горното , на
същата страна следва да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски по
заповедното производство в размер на сумата от 75 лв. пак съобразно горепосочените
съображения.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с ЕГН
********** от гр. Карнобат , обл. Бургаска , ул. ****** че същата дължи на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ****** с ЕИК *** със законен представител инж.
Г.Й.Т.- Изпълнителен директор на дружеството и с процесуален
представител гл. юрисконсулт Д. Б. З. паричната сума в размер на 149, 66
лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период от 08.12.2020 година до
06.08.2021 година за което са издадени фактури през периода от 25.01.2021
година до 25.08.2021 година, ведно с обезщетение за забавено плащане –
мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на сумата от
27,89 лв. дължима се за периода от 24.02.2021 г. до 15.12.2022 г., както и
законната лихва върху същата горепосочена главница от 149, 66 лв. начиная
от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната Заповед
5
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 574 от 23.12.2022
г. постановена по ч.гр.д. № 1122/ 2022 г. по описа на Районен съд Карнобат –
23.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Карнобат , обл. Бургаска ,
ул. ****** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. Бургас кв. . *** и с ЕИК *** сумата от
1235 лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д.
№ 230 / 2023 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8
от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Карнобат , обл. Бургаска ,
ул. ****** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. Бургас кв. *** и с ЕИК *** сумата от 75
лв. представляваща направените съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 1122 / 2022 г. по описа на КРС .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6