Решение по дело №2747/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119, ал.7 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

Образувано е по жалба на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 128, ет.2, ап.7, представлявано от управителя И. Н. К., чрез адв. Г., срещу предписание, обективирано в писмо изх. № УО-1713/12.11.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив /РИОСВ – Пловдив/, с което на дружеството жалбоподател е разпоредено да заплати дължимата продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023г. от категория 4 (4б) от приложение № 3 към Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 7 372 800 кг. по 0,90 лв/кг съгласно Приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което да информира РИОСВ – Пловдив, като представи документ удостоверяващ извършеното плащане, с указан 14-дневен срок от получаване на предписанието.

Жалбоподателят сочи, че единственият протокол, резултат от проверка по чл.119 от ЗУО, за който дружеството има информация е Констативен протокол № 0013930/20.08.2024 г., съгласно който при извършена проверка от РИОСВ - Пловдив е установено, че „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е заплатило 2 пъти възнаграждение за оползотворяване на пуснатото на пазара електронно оборудване (веднъж към НООРО и веднъж към „Трансинс Технорециклираща Компания“ АД), като неразделна част от този протокол е договорът с „Трансинс Технорециклираща Компания” АД. Твърди, че липсата на надлежен констативен протокол за установените нарушения е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в тази връзка липсва основание за издаване на предписание. В жалбата е изложено още, че при издаване на предписанието, административният орган не е положил никакви усилия за да изясни фактическата обстановка. Сочи се, че към датата на изпращане на писмото до РИОСВ - 01.11.2024г., МОСВ е разполагало с отчета на „Трансинс Технорециклираща Компания” АД за дейността на дружеството през 2023г., включително относно участието на „Белозем Солар Парк 3“ ЕООД в организацията, като дружеството е изпълнило своите задължения за цялото количество пуснато оборудване на пазара, а именно за 7 372 800 кг., посредством сключването на договор с организация за оползотворяване „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД (разполагаща с разрешение по чл. 87, ал. 1 ЗУО) и заплащане на договореното възнаграждение. Иска се отмяна на предписанието и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите - Пловдив, чрез юриск. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Подробни съображения са изложени в представено по делото писмено становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване по отношение на неговата законосъобразност. В представената по делото разписка (л.13) за получаване на предписанието не е посочена дата, но по делото е приложена покана с изх.№ УО-1713/12.11.2024г. на директора на РИОСВ – Пловдив (л.58) до управителя на дружеството жалбоподател да се яви в 3 дневен срок от получаване на поканата за връчване на предписанието. Поканата е връчена на 14.11.2024г. (л.59 известие за доставяне), а жалбата е подадена чрез административния орган на 28.11.2024г. (видно от поставения печат с входящ номер), т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Изложеното налага извод, че жалбата е допустима.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните по делото, че през 2023 г. „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е пуснало на пазара в изгражданата от него фотоволтаична електроцентрала, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) от категория 4Б от Приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /НИУЕЕО/ и инвертори с общо тегло 7 372 800 кг, които попадат в категория 4 „големи уреди“, съгласно същото приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от НИУЕЕО.

Във връзка със задълженията по чл. 14, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на 02.05.2023 г. дружеството е сключило Договор за сътрудничество с „НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“ АД /"НООРО" АД/, л.16-23 по делото, т.е. чрез участие в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване по реда на чл.14, ал.2, т.2 от ЗУО. В договора е посочено, че организацията се задължава да изпълни задълженията произтичащи от НИУЕЕО получено при употреба на пуснатото от възложителя ЕЕО на пазара в Република България. Съгласно чл.19 от договора, организацията изпълнява задълженията си срещу заплащането на лицензионно възнаграждение, като дължимото лицензионно възнаграждение за пуснатото на пазара ЕЕО възлиза на 0,0445% или 0,04005 лв/кг от размера на таксата определена в Приложение № 8към чл.3, ал.1, т.7 от Наредбата за определяне на размера за заплащане на продуктова такса. Според чл.27, раздел V „Отговорност при неизпълнение“ от договора, в случай, че целите за разделно събиране, предварително третиране, рециклиране и/или оползотворяване на ИУЕЕО за електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара от възложителя, не бъдат постигнати по вина на организацията и министърът на околната среда и водите издаде заповед на основание чл.59 ал.1 т.3 от ЗУО, следва да бъде върната платената продуктова такса, посочена в заповед по чл.59 ал.2 от ЗУО на министър на околната среда и водите.

Няма спор между страните по делото, че „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е заплатило на "НООРО" АД възнаграждение в размер на 354 336,77 лв. за оползотворяване на 7 372 800 кг ЕЕО, за което е представена фактура **********/25.05.2023г. (л.26).

Със заповед № РД - 686/27.09.2023 г. на Министъра на околната среда и водите по реда на чл.59, ал.2 от ЗУО, е констатирано неизпълнение на законовите задълженията на НООРО като организация по оползотворяване за цялата 2022 г. (л.30-31).

Съгласно писмо рег. № 12-00-799-23/01.11.2024г. (л.60) на зам.-министъра на околната среда и водите, при извършена в МОСВ проверка е установено, че към датата на сключване на договора „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД е събирала продуктова такса от дружествата, нейни членове, за пуснатото на пазара електронно и електрическо оборудване, с цел изпълнение на задълженията по чл.14, ал.1, т.2 от ЗУО, без да има основание за това. "НООРО" АД е имала издадено разрешение съгласно Решение №ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020г. на министър на околната среда и водите със срок на действие до 31.12.2022г., като след изтичането на този срок, същото не е продължено, нито е издадено ново. Поради тези обстоятелства на основание чл.88 ал.2 т.1 от ЗУО издаденото разрешение е прекратило своето действие с изтичане на неговия срок. Установено е, че "НООРО" АД е подавала отчети за първо и второ тримесечие на 2023г. от името на дружества, посочени като нейни членове, сред които и „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД. В тази връзка е направено запитване от МОСВ до изп. директор на Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ относно заплатена продуктова такса за пуснатите на пазара през 2023г. количества ЕЕО от посочените дружества, като членове на "НООРО" АД. Постъпил е отговор с писмо изх.№0400П-52/26.07.2024г. на изпълнителен директор на ПУДООС, че дружествата не са заплащали продуктова такса. В резултат е възложена проверка на жалбоподателят като част от дружествата, за които не предоставени данни, че са заплатили продуктова такса за пуснатото за 2023година ЕЕО.

Дружеството жалбоподател е изпратило молба с въпроси до МОСВ с вх. № 26-00-1552/02.10.2023г. във връзка с изпълнението на задълженията за оползотворяване на ИУЕЕО. В изпратения от страна на зам.-министъра на околната среда и водите отговор изх.№26-00-1552/13.10.2023г. е посочено, че "НООРО" АД не притежава действащо разрешение за оползотворяване на отпадъци и считано от 01.01.2023г. няма право да извършва дейност като организация по оползотворяване на ИУЕЕО, а платеното от „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД лицензионно възнаграждение на "НООРО" АД не се зачита за изпълнение на задълженията по чл.14, съответно чл.59, ал.1, т.1 от ЗУО.

По делото няма данни относно датата на връчване на писмо изх.№26-00-1552/13.10.2023г. на дружеството жалбоподател, но на 22.11.2023г. „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е сключило договор с „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД, притежаващо разрешение за извършване на дейност като организация за оползотворяване на излязло от употреба ЕЕО (л.34-39).

Няма спор между страните, че от „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД са издадени фактури №**********/12.12.2023г., №**********/13.12.2023г. и №**********/05.01.2024г., като жалбоподателят е заплатил продуктова такса по чл.14 ал.1 т.2 ЗУО (в размер на 445 906,96 лева) за пуснатите на пазара количества електронно и електрическо оборудване, видно от представените по банкови нареждания (л.42 и л.43). Представени са и удостоверения от „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД с № U-ТТК-7653 от 15.12.2023г. U-ТТК-7654 от 15.12.2023г. и U-ТТК-7789 от 16.01.2024г.

Видно и от протокол № П-16001624141329-073-001/04.10.2024г. съставен от инспектори по приходите (л.114), фактури №**********/12.12.2023г., №**********/13.12.2023г. и №**********/05.01.2024г. са отразени в отчетните регистри за целите на ДДС и от двете страни.

Издаването на фактури №**********/12.12.2023г., №**********/13.12.2023г. и №**********/05.01.2024г. и тяхното плащане е отразено и в Констативен протокол № 0013930 от 20.08.2024г. съставен от длъжностни лица на РИОСВ – Пловдив във връзка с извършена проверка на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД. С констативния протокол е дадено предписание да се представят в РИОСВ – Пловдив месечни справки съгласно приложение № 18 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за период от 01.01.2023г. – до 31.12.2023г. Видно от извадка от електронната деловодна система на РИОСВ – Пловдив (л.53) указанията са изпълнени в срок.

Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство предписание, обективирано в писмо изх. № УО-1713/12.11.2024 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на дружеството жалбоподател е разпоредено да заплати дължимата продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023г. от категория 4 (4б) от приложение № 3 към Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (НИУЕЕО) в общо количество 7 372 800 кг. по 0,90 лв/кг съгласно Приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), за което да информира РИОСВ – Пловдив, като представи документ удостоверяващ извършеното плащане, с указан 14-дневен срок от получаване на предписанието.

От страна на ответника по делото са представени: писмо изх.№ 05-08-284-1/11.02.2025г. на МОСВ; писмо изх.№ М-77-1/05.02.2025г. на РИОСВ – Пловдив; писмо изх. №95-00-4105/14.08.2024г.; писмо изх. №М-506-1/16.08.2024г.; писмо изх. №М-506-2/16.08.2024г.; писмо изх. №М-506-3/21.08.2024г.; писмо рег.индекс 32-976592/20.08.2024г.; писмо изх. №М-506-4/26.08.2024г.; КП №0013930/20.08.2024г.; писмо вх. №0-2476/22.08.2024г.; Месечна справка-декларация по Приложение 1от 02.05.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.01-31.01.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.02-28.08.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.03-31.03.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.04-30.04.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.05-31.05.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.06-30.06.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.07-31.07.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.08-31.08.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.09-30.09.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.10-31.10.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.11-31.11.2023г.; Месечна справка-декларация за период 01.12-31.12.2023г.; писмо изх. №04-01-1681#4/21.10.2024г.; Протокол №П-16001624141329-073-001 /04.10.2024г.; Покана по чл. 103 от ДОПК №П-16001624141329-177-001/16.10.2024г..

От трето неучастващо по делото лице – Министерство на околната среда и водите по делото са представени: писмо с вх.№ 12-00-799-4/03.10.2024г. на МОСВ; комуникационна бележка; заповед № 301/17.11.2022г.; информация за дата на публикуване на съобщение за липса на разрешение по чл.81 от ЗУО на НООРО АД; доказателства за датата, на която на интернет страницата на МОСВ е публикуван актуализиран списък с дружествата, които имат разрешение по чл.81 от ЗУО, в който е изключен НООРО АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореното предписание, обективирано в писмо изх. № УО-1713/12.11.2024 г. е издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив. Според чл.119, ал.1 от ЗУО, контролните органи по чл. 112 - 115, 117 и 118 (сред които и директорът на РИОСВ) извършват проверки по документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност, а съгласно ал.7 при извършване на проверките контролните органи по ал. 1 съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията. Съгласно чл.114, т.1 от ЗУО, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за изпълнението на задълженията на лицата по чл. 14, ал. 1 по този закон и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, в т.ч. правилното начисляване и/или своевременното заплащане на продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 1, 4 и 5. Предвид изложеното, настоящият състав на съда счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Предписанието е постановено в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК.

Настоящия съдебен състав счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на оспорения акт. В изпълнение на изискванията на чл.119, ал.7 от ЗУО за извършената проверка е съставен констативен протокол № 0013930 от 20.08.2024г. При проверката е присъствал управителя на дружеството жалбоподател И. Н. К., като в съответствие с разпоредбите на чл.35 и 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая са изисквани допълнително доказателства – да се представят в РИОСВ – Пловдив месечни справки-декларации, изготвени съгласно приложение № 18 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при съобразяване с целта на закона.

В глава ІІ, раздел ІІ на ЗУО се въвежда разширена отговорност на производителите на продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Такива съобразно легалното определение на § 1, т. 7 от ДР на ЗУО са отпадъците, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУО сочи, че разширената отговорност се прилага и спрямо лицата, пускащи на пазара в Република България продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Съобразно чл.17, ал.1 от Наредбата за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване /НИУЕЕО/ лицата, които пускат на пазара ЕЕО, могат да изпълняват задълженията си за постигане на съответните цели по чл. 10 и 14 чрез колективна система по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 2 ЗУО, като лицата, които пускат на пазара ЕЕО, сключили договор с организация по оползотворяване по ал. 2, се считат за изпълняващи задълженията си чрез колективна система (така ал.3).

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУО лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, като лицата изпълняват задълженията си: 1. индивидуално, или 2. чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване (ал.2).

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗУО продуктова такса се заплаща от: лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, които не изпълняват задължения и цели по реда на чл. 14, ал. 2 за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците съгласно този закон и наредбите по чл. 13, ал. 1; и лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Размерът и редът за определяне на продуктовата такса са установени с Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса /НОРРЗПТ/.

В НОРРЗПТ е посочено, че за заплащане на продуктовата такса по чл. 2, ал. 1 лицата, които пускат на пазара EEO, съставят месечна справка-декларация по приложение № 18 за пуснатото на пазара ЕЕО и за размера на определената такса (чл.22, ал.1). Съгласно чл.22, ал.2 от НОРРЗПТ, месечната справка-декларация по ал. 1 се съставя до 15-о число на текущия месец за предходния месец и съдържа данни за пуснатото на пазара ЕЕО през предходния месец.

Няма спор между страните по делото, че през 2023 г. „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е пуснало на пазара в изгражданата от него фотоволтаична електроцентрала, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) от категория 4Б от Приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване /НИУЕЕО/ и инвертори с общо тегло 7 372 800 кг, които попадат в категория 4 „големи уреди“, съгласно същото приложение №3 към чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от НИУЕЕО. „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е съставило месечна справка – декларация от НОРРЗПТ за отчетен период 01.05.2023г. – 31.05.2023г. (л.105), според която пуснатото на пазара електрическо и електронно оборудване е 7 372 800 кг.

Установи се по делото, че „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е сключило два договора с организация по оползотворяване и е участвало в колективна система, съобразно чл.14 ал.2 т.2 от ЗУО. На 02.05.2023 г. е сключен Договор за сътрудничество с „НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ И РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИ“ АД, като в изпълнение на договора „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е заплатило на "НООРО" АД възнаграждение в размер на 354 336,77 лв. за оползотворяване на 7 372 800 кг ЕЕО, за което е представена фактура **********/25.05.2023г. (л.26).

Неоснователно е възражението, че липсва изрично уведомление от МОСВ по реда на чл.92, ал.2 от ЗУО до заинтересованите лица за липса на съответно разрешение на „НООРО“ АД. От трето неучастващо по делото лице – Министерство на околната среда и водите са представени доказателства, че съобщението за липса на разрешение по чл.81 от ЗУО на „НООРО“ АД е публикувано на интернет страницата на МОСВ на 01.03.2024г. Следователно към момента на сключване на договора за сътрудничество между „НООРО“ АД и „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД (02.05.2023 г.) на интернет страницата на МОСВ е имало информация относно липсата на действащо разрешение за оползотворяване на отпадъци по отношение на „НООРО“ АД и мотивите на ответния орган, че заплатената на "НООРО" АД сума от страна на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е без основание са правилни.

На 22.11.2023г. „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е сключило договор с „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД, притежаващо разрешение за извършване на дейност като организация за оползотворяване на излязло от употреба ЕЕО (л.34-39), като по делото са представени доказателства за заплатена от жалбоподателят продуктова такса по чл.14 ал.1 т.2 от ЗУО (в размер на 445 906,96 лева) за пуснати на пазара количества електронно и електрическо оборудване - банкови нареждания (л.42 и л.43) по фактури №**********/12.12.2023г., №**********/13.12.2023г. и №**********/05.01.2024г. Видно от приложените по делото месечни справки-декларации за 2023г. декларираните количества пуснато на пазара ЕЕО е както следва: за отчетен период месец май 2023 г. – 7 372 800 кг. (л.105), за отчетен период месец ноември 2023 г. – 599 040 кг. и за отчетен период месец декември 2023 г. – 276 480 кг.

По делото не е представена справка-декларация за декларираните количества пуснато на пазара ЕЕО за отчетен период месец януари 2024 г., но от приложеното на лист 44 по делото удостоверение № U-ТТК-7789 от 16.01.2024г. издадено от „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД се установява, че пуснатото на пазара ЕЕО за януари 2024г. е 6 497 280 кг.

От всичко изложено следва, че „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е декларирало пуснато на пазара съответното количество ЕЕО през месеците май, ноември и декември 2023 г., общо 8 248 320 кг. (7 372 800 кг.+ 599 040 кг.+ 276 480 кг.) и през януари 2024 г. - 6 497 280 кг., като е заплатило продуктова такса за ЕЕО декларирано в справка-декларация за месец ноември и декември 2023г., както и за месец януари 2024г., но не е заплатило за месец май 2023г.

Следователно „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД не е изпълнило задълженията и целите по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗУО и не е заплатило продуктова такса за ЕЕО декларирано в справка-декларация за месец май 2023г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НОРРЗПТ лицата, които не участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, или не изпълняват задълженията си индивидуално, заплащат продуктовата такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към Министерството на околната среда и водите.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в нарушение на чл.35 от АПК ответния орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доколкото заплатената от жалбоподателя продуктова такса по чл.14 ал.1 т.2 от ЗУО в размер на 445 906,96 лева към „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД се отнася за пуснати на пазара количества ЕЕО посочени в справки-декларации за месеци ноември 2023г., декември 2023г. и януари 2024г., а не дължимата продуктова такса за пуснати на пазара количества ЕЕО за месец май 2023г., то правилно не е обсъдена в оспорения административен акт.

Дори и да се приеме, че със сключването на договор за сътрудничество с „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД целта на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД е била да изпълни задълженията и целите по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗУО, то е следвало жалбоподателят да заплати възнаграждение за пуснатото на пазара ЕЕО през 2023 г. на цялото количество от 7 372 800 кг. ЕЕО, а се установи по делото, че за по-голямата част от това количество – 6 497 280 кг. възнаграждение на „ТРАНСИНС ТЕХНОРЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ” АД е заплатено през януари 2024г., а не през 2023г., водещо до нарушение на регламентираните в чл. 10 и чл. 14 от НИУЕЕО цели.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореното предписание, обективирано в писмо изх. № УО-1713/12.11.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Предписанието е съобразено и с целта на закона, а именно да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, както и увеличаване количеството на повторно употребено, рециклирано и оползотворено чрез други операции ИУЕЕО за ограничаване на обезвреждането му и намаляване на отрицателните въздействия от използването на ресурсите и повишаването на ефикасността от такова използване.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на Регионална инспекция по околна среда и водите – Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 128, ет.2, ап.7, представлявано от управителя И. Н. К., срещу предписание, обективирано в писмо изх. № УО-1713/12.11.2024 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, с което на „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД, ЕИК ********* е разпоредено да заплати дължимата продуктова такса за пуснатите на пазара ЕЕО през 2023г. от категория 4 (4б) от приложение № 3 към Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване в общо количество 7 372 800 кг. по 0,90 лв/кг съгласно Приложение № 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, към Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, за което да информира РИОСВ – Пловдив, като представи документ удостоверяващ извършеното плащане.

ОСЪЖДА „БЕЛОЗЕМ СОЛАР ПАРК 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 128, ет.2, ап.7, представлявано от управителя И. Н. К., да заплати на Регионална инспекция по околна среда и водите – Пловдив сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.