СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на
първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретаря Донка
Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело № 12902 по описа за 2018 г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 71465 по описа за 2015 г. по описа на СРС, ГО са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
от “Т.С.” ЕАД срещу М.Л.П. и Ч.П.П. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответниците дължат в
условията на солидарна отговорност сумата в размер от 93,56 лв. – цена за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.11.2013 г. –
м.12.2013 г. за топлоснабден имот ап. 204 А, находящ се в гр. Сфоия, ж.к. ******,
с аб. № 44083, както и мораторна
лихва за забава в размер на 14,84 лв. за периода от 31.12.2013 г. – 23.07.2015
г.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна
жалба срещу решението.
Въззивникът поддържа, че при постановяване на
решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и нарушения на материалния закон, както и че решението е необосновано.
Твърди, че заключението на вещите лица не обвързва съда и не е необходимо той
да го приеме за напълно обективно и вярно. Поддържа, че възможността да се
осъществи погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните
сметки е установена с Общите условия, които са публикувани във всекидневник-
чл. 32, ал. 3, като клаузата е приложима по отношение на всички възникнали след
влизането в сила на тези Общи условия вземания от изравнителния резултат.
Искането към съда е да отмени решението на СРС и да уважи изцяло исковете като
основателни и доказани.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ответниците Ч.П.П. и М.Л.П..
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от третото лице-помагач “Д.”
ЕООД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Действащата през процесния
период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1
ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски
/равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на
тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от действалите през исковия
период Общи условия, когато при изравнителната сметка се установи, че
начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от
дължимата сума за следващия период, или по желание на купувача се възстановява
от продавача; при просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се
погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви. Настоящият съдебен
състав приема, че под "най-стари задължения" по смисъла на посочената
клауза следва да имат предвид тези най-стари задължения, които се отнасят за
съответния отчетен период, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза
на предварителен отказ от давност, който е недействителен - арг.
от чл. 113 ЗЗД.
Нормата
на чл. 32, ал. 3 безспорно е приложима единствено при хипотеза на вече реално
платена от потребителя сума в повече /въз основа на издадените фактури по
прогнозни цени/, изчислена съобразно прогнозните сметки и обективирана
в издадените фактури за съответния период т.е. възможно е да се извърши
прихващане с вече платена от купувача сума, а не се касае до отнасяне на
начислени счетоводно в повече суми, които не са реално заплатени в погашение на
задължение за период, предхождащ процесния. В
обобщение следва да се направи извода, че потребителят притежава вземане за
получаване на сумата по изравнителните сметки само ако реално е платил прогносните суми, за които е установено, че надвишават
реално доставената топлинна енергия т.е. при надплащане. При липса на такива
надплатени суми спрямо потребителя не възниква вземане за връщане на същите,
поради което е правно невъзможно с несъществуващо вземане да се извърши
прихващане с вземане на ищеца за друг отчетен период. И това е така, тъй като
съгласно чл. 103 ЗЗД е допустимо извършване на прихващане между две
съществуващи насрещни вземания. В случая ответниците
нямат вземане, тъй като въобще липсва плащане от тяхна страна. Ето защо ищецът
няма право да прихваща тази сума от вземанията си за предходен отчетен период.
Според нормата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат
силата на закон за тези, които са ги сключили, като изменения могат да бъдат
постигнати само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. В случая не са ангажирани каквито и да е доказателства, че страните са
договорили правила за начисляване на задълженията за стойността на доставената
топлинна енергия, респ. правила за прихващане, различни от тези в Общите
условия.
В контекста на изложеното СГС счита, че при
формиране на крайната дължима сума, следва да се вземе предвид реалното
потребление на топлинна енергия. В този смисъл изравнителния резултат в края на
съответния период няма напълно самостоятелен характер, въпреки че задължението
за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове.
Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
дължимата сума от изравнителната сметка се заплаща в 30-дневен срок след датата
на издаване на данъчно кредитно известие, респ. издаване на съобщението за
дължимата сума. Изравнителният резултат може да доведе до възникване на вземане
в полза на потребителя, само ако същият е заплатил прогнозните месечни вноски и
последните са в по-голям размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, което не е налице в настоящия случай.
Ето
защо, като е приел СРС, че сумата по изравнителната сметка за процесния период е 161,41 лв. за връщане, предявения иск за
главница за потребена топлинна енергия на стойност
93,56 лв. се явява неоснователен.
Посоченият начин на определяне на
дължимата цена съответства на задължението на потребителя да заплаща стойността
на реално доставеното и потребено
количество топлинна енергия, чийто окончателен размер съобразно
особеностите на разглежданото правоотношение се определя в края на
изравнителния период след съобразяване на изравнителния резултат при извършен
реален отчет на средствата за дялово разпределение на потребената топлинна енергия,
което в конкретния случай е съобразено с техническите изисквания, разписани в
нормативната уредба
По
разноските:
При този изход
на правния спор, право на разноски пред въззивната
инстанция имат въззиваемите М.Л.П. и Ч.П.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр.
с чл. 273 ГПК. Последните са претендирали
разноски с отговора на въззивната жалба. Съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.
дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, 1 съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
По делото е
представен договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2018 г. който е отбелязано, че е договорено и платено в
брой възнагаждение в размер на 600 лв., поради което
същото следва да бъде присъдено на въззиваемите.
С оглед на
цената на предявените искове въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2018 г., постановено по гр. дело №
71465 по описа за 2015 г. по описа на СРС, ГО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр.
с чл. 273 ГПК “Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** да
заплати на М.Л.П. с ЕГН ********** и Ч.П.П. с ЕГН
********** сумата от 600 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Д.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.