РЕШЕНИЕ
№ 2617
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110217374 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. П. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.В, ул.“В“ №, против наказателно постановление №23-
4332-020688/13.09.2023 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП; и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи, че пред административния
орган е представена невярна и неотговаряща на действителността фактическа
обстановка; при издаване на АУАН не е спазена законоустановената форма,
тъй като не са съобразени посочените фактически обстоятелства и те не са
1
изяснени; от направеното словесно описание не става ясно на какво
основание и въз основа на какъв акт се твърди, че е управлявал спряно от
движение МПС от 30.09.2022 г., че не са приети обясненията му къде и по
каква причина се води производство по оспорване на това обстоятелство,
както и че същото се отнася и за обстоятелството, че не е представил СРМПС
част 2.
Твърди, че в процесното НП не са спазени изискванията по чл.57 от
ЗАНН, относно неговото съдържание, а именно: липсва ясно и конкретно
описание на извършеното деяние, изразяващо се в управление на спряно от
движение МПС, неговия срок и начина на установяване на това нарушение,
което да кореспондира на съответния текст от нормативния акт, които се
твърди, че е нарушен.
Предвид така допуснатите съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон счита, че е поставен в невъзможност да разбере в какво се
изразява неговото виновно поведение, и тъй като са довели до ограничаване
правото му на защита, обуславят отмяна на процесното НП, като неправилно
и незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалвания санкционен акт, както
и да се приложи чл.28 от ЗАНН, поради очевидна маловажност на случая.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Е К. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Допълнително навежда доводи, че заповедта, с която е било спряно от
движение процесното МПС не е била влязла в законна сила, тъй като е била
обжалвана пред Административен съд-Пазарджик, но това обстоятелство не е
било отразено в информационната система на СДВР, но то е отбелязано по
повод другото вменено нарушение на жалбоподателя, че не носи СРМПС.
Позовава се на събраните по делото доказателства, че не се установява
виновно поведение на жалбоподателя при управление на процесното МПС.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в представени
писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
юрк.Х Х, взема становище по същество на правния спор и моли съда да
2
постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт.
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.11.2022 г., видно от
посочената дата в разписката върху него, а жалбата е подадена в съда на
23.11.2023 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо върху нея, т.е.
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№949419 на 25.08.2023 г. от
компетентно длъжностно лице: А. В. Ц., заемащ длъжността: командир на
отделение при 03 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел-очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, за това, че
на 25.08.2023 г., в 00:15 часа, в гр.София, по бул.“А. Стамболийски“, от
бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, управлява лек автомобил
„Опел Корса“, с рег.№, собственост на П Г К., като при извършената проверка
на ул.“Позитано“ и ул.“Надежда“ е установено, че водачът управлява спряно
от движение МПС от 30.09.2022 г., че водачът представя СУМПС
№********* с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г., както и че водачът
не представя СРМПС част 2, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.2,
чл.150А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, на
датата на неговото съставяне, срещу подпис и без възражения по направените
в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил в законоустановения срок писмени възражения
против акта пред АНО.
3
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ООП-СДВР, издал
процесното НП, с което наложил административни наказания на
жалбоподателя, както следва:
-на основание чл.185 от ЗДвП му наложил административно наказание
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП;
-на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;
-и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: обяснения на жалбоподателя и
показанията на свидетеля Ц.; от приобщените писмени доказателства –
процесните АУАН и НП; справки от ОПП-СДВР относно регистрация на
процесното МПС и издадени СУМПС на жалбоподателя; справка за
нарушител; заверен препис от решение по адм.дело №62/2023 г. по описа на
Административен съд-Пазарджик; Заповед №513з-4530/31.05.2022 г.,
издадена от директора на СДВР; Заповед №8121к-13312/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на
АНО; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съгласно представените три броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност на АНО, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред
и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, съдът намира
следното. Съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за да управлява
МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
4
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или
т.4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Няма спор по фактите, че на посочените
дата, час и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, чужда
собственост, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, че към датата на извършената му
проверка – 25.08.2023 г., издаденото на жалбоподателя СУМПС
№*********/28.05.2011 г. от ОДМВР-Пазарджик, валидно до 28.05.2021 г., /с
удължен срок на валидност да 28.03.2022 г./, действително е било с изтекъл
срок на валидност. Няма спор в съдебната практика, че при просрочие на
валидността на СУМПС и при управление на МПС, водачът е
неправоспособен и като такъв следва да понесе отговорност по чл.150А, ал.1,
пр.3 от ЗДвП. Посочената, обаче, в процесното НП санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДвП се отнася за нарушения на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание.
В случая се касае за управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на
ваидност, като наказание за това нарушение е изрично предвидено в
разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. АНО не е приложил
съответната санкционна разпоредба от ЗДвП. Изрично разпоредбата на
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева, като
във втората хипотеза на този текст, към кръга на лицата, подлежащи на тази
санкция попадат тези, които управляват МПС, без да притежават
свидетелства за управление, валидни за категорията, към която спада
управляваното от него МПС. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл
срок на валидност е равнозначно на липсата на свидетелство за управление,
удостоверяващо правоспособността за управление, т.е. осъществява се от
неправоспособен водач, което обстоятелство не е отразено в
обстоятелствените части, нито на АУАН, нито на НП. Неправилно
приложената санкционна норма не дава яснота относно елемент от състава на
така вмененото нарушение на жалбоподателя. То е равнозначно на
неправилно приложение на материалния закон, доколкото нормата на чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, освен санкция, съдържа и състав на административно
нарушение. Горното е обусловило допускането на процесуално нарушение
5
при съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като направеното словесно
описание на това нарушение и в двата акта, въобще не кореспондира на
посочената санкционна разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Императивните разпоредби на ЗАНН
изискват, между словесното описание на обстоятелствата на извършеното
нарушение, нарушената норма от закона и приложимата санкционна норма,
да е налице пълно единство и съответствие. То е съществено по тежест,
защото е довело до грубо нарушаване правото на защита на санкционираното
лице, и то до степен последното да не може да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Констатираните пороци не могат да бъдат санирани от съда, чрез изменение
на процесното НП с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, тъй като съгласно изричния текст на чл.63, ал.7, т.1 от
ЗАНН, предпоставка за допустимостта на такова изменение е да не се налага
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Видно от
обстоятелствената част на процесното НП е, че АНО не е изложил фактите, че
на жалбоподателят е било издадено СУМПС, но е управлявал МПС, без да е
правоспособен водач, защото срокът на валидност на това свидетелство е
изтекъл към датата на извършената му проверка. При това положение
изменението на процесното НП на посоченото в ЗАНН основание, предполага
съдът да приеме за установени невписаните от АНО фактически констатации
с изложеното по-горе съдържание, а без всякакво съмнение, приемането за
установени на тези нови фактически констатации, представлява съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че в тази му част, обжалваното НП следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По отношение на вменените нарушения на разпоредбите на чл.5, ал.3,
т.2 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът намира следното. С разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, законодателят е вменил изрична забрана за водачите
да управляват спряно от движение ППС. Видно от представената справка от
ОДМВР-Пазарджик е, че лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№, е заведен като
спрян от движение на основание чл.171, т.2 от ЗДвП, поради техническа
неизправност, а СРМПС - част 2, №*********, се намира в Сектор „ПП“ при
ОДМВР-Пазарджик, където процесното МПС е регистрирано на 14.03.2008 г.
на името на лицето Петър Георгиев К.. Същевременно, видно от влязлото в
6
законна сила на 08.06.2023 г. решение, постановено по адм.дело №62/2023 г.
по описа на Административен съд-Пазарджик е, че ЗППАМ №22-4332-004889
от 23.09.2022 г., издадена от полицейски инспектор в ОПП-СДВР, с която на
Петър Георгиев К. е наложена на основание чл.177, т.2, б.“а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка: спиране от движение на МПС – лек
автомобил „Опел Корса“, с рег.№, регистриран на негово име, до
отстраняване на техническата неизправност, като е иззето СРМПС част 2, с
№*********, е отменена. Така събраните по делото доказателства дават
основание на съда да изведе категоричен извод, че към датата на извършената
проверка на жалбиподателя – 28.08.2023 г., последният не е управлявал
спряно от движение МПС от 30.09.2022 г., тъй като издадената ЗППАМ, с
която лекият автомобил е бил спрян от движение, е била отменена преди тази
дата с влязлото в законна сила съдебно решение. По силата на това решение
и иззетто СРМПС – част 2, с №*********, е следвало да бъде върнато на
собственика, доколкото е отпаднало основанието за неговото задържане от
органите на МВР, а обстоятелството, че жалбоподателят не го е носил, защото
се е намирало и към датата на проверката в ОДМВР-Пазарджик, също не
може да му се вмени във вина. С оглед на горното, релевираните възражения
от жалбоподателя, че не е осъществил виновно съставите на така вменените
му две административни нарушения на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.2 и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изцяло се споделят от съда, а горното предполага
отмяна на процесното НП и в тези му две части.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че процесното НП
следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
По разноските:
Съгласно чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се
присъждат по реда на чл.143 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, доколкото обжалваното НП е отменено изцяло,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, следва да
се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, по който жалбоподателят
уговорил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева /за три нарушения
по 400 лева, съгласно представения списък/, за оказване на безплатна правна
7
помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА /роднини, близки или на друг
юрист/ от упълномощения адвокат – адв.Е. К. от САК. Същевременно,
своевременно направеното от ответната страна по жалбата възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява
основателно, доколкото така, както е уговорено, то надвишава минималния
такъв за този вид дела, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
който според материалния интерес /в случая до 1000 лева, предвид размера на
общо наложената глоба от 330 лева/, се равнява на 400 лева. Предвид
изложеното, съдът намира, че в полза на адв.К. от САК следва да бъдат
присъдени разноски към минималния предвиден в наредбата размер от 400
лева. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на структурата,
към която е органа, издал процесното НП, а именно: в тежест на СДВР-МВР.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-4332-020688/13.09.2023 г., издадено от Началник
Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на В. П. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.в, ул.“В“ №, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на АДВ.Е. К. ОТ САК,
с адрес гр.С, ул.“Ц А“ №, ет., ап., сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
8
помощ на жалбоподателя в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.София на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9