М О Т
И В И
към присъда по НОХД №148/20**г.
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият И.М.К., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно-специално образование, женен, работещ като барман в
ресторант „В.“ към „С.“ООД-гр.Б., неосъждан,
с ЕГН: **********, е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 01.12.2019г., след 01.30ч. във фоайето на ресторант „В.“, находящ се в гр.Б., ул.“***“ №**, чрез нанасяне на удари с
крака е причинил на Х.В.Я. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело до
трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от
30дни.
В съдебно заседание, представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия И.М.К., така както е предявено с обвинителния
акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно
доказателства, сочещи, че същият е извършил престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност и че за същото, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства следва
да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 8месеца, като се приложи чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, частният
обвинител Х.В.Я. и неговия повереник – адв.Я. А. от САК поддържат обвинението срещу подсъдимия за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК, като считат, че са налице достатъчно доказателства, сочещи същия като автор
на престъплението, за което следва да му бъде определено наказание, което да
отговаря на целите на чл.36 от НК, като претендират и присъждане на разноските,
направени от Я. по делото.
В
съдебно заседание, защитникът - адвокат С.С. от САК пледира за това, подсъдимият да бъде признат на невиновен в
извършване на инкриминираното деяние с произтичащите от това правни последици,
като сочи, че обвинението не е доказано. Защитникът твърди, че не са налице
достатъчно убедителни доказателства, че на процесната дата и място именно подс.К. е причинил на пострадалия телесното увреждане, за
което е привлечен към наказателна отговорност.
Подсъдимия поддържа казаното от защитника
му, и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
След поотделна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На
30.11.2019г. вечерта подс. И.М.К. бил на
работа, като барман в ресторант „В.“, находящ се в гр.Б., ул.“***“. Съпругата му – св.В.В. К. –К.също била на работа, като управител на
заведението, а свидетелките Н.В.З., И.Н.В. и И.Д.Н. сервирали на клиентите. По
това време като готвач в кухнята била св.ринка Нойкова Чирпанлиева. Тогава в
ресторанта, като клиенти били и свидетелите Х.В.Я.,Й. А.А.,
С.М.В., Й.Д.П., А.И.В. и П.Т.В., които заедно празнували рождения ден на св.В..
Около 01.30ч. на 01.12.2019г св.Й.Д.П.,
преминавайки през фоайето на ресторанта счупил стъклото на междинната врата,
при което между него и компанията му от една страна и св.К.К.и персонала
на заведението от друга страна възникнал конфликт. По време на същия св.К.К.и св. П.В. започнали да се бутат, да се удрят
взаимно и паднали на пода, при което св.Я. се приближил непосредствено до
тях и се
навел да ги разтърве, като хванал
последната да я изправи. В този момент подс.И.К. изритал с крак св.Я. в тялото и той паднал странично на пода, след което
подсъдимият продължил да го рита по тялото и главата. За да се предпази от
ударите с крака, нанасяни му от подсъдимия, св.Я. поставил ръцете пред лицето си и при
едни от тях усетил силна болка в лявата ръка. Тези действия на подс.К. били възприети от свидетелитеЙ.
А., В., Й.П. и С.В., които също били във фоайето. Последните трима след като
видели, че подсъдимият удря техния приятел – св.Я., се намесили и последният
станал от пода. Малко след това пред ресторанта пристигнали полицейски
служители и конфликта бил преустановен, като св.Я. ***, където след преглед
била установена контузия на лявата му ръка. След
извършено на следващия ден изследване на лявата му длан и пръсти било констатирано, че на св.Я.
е причинена фрактура на главата на пета метакарпална
кост без дислокация.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза като конкретна, обоснована, точна и изготвена от лице, което притежава съответните специални знания.
От заключението на приетата по делото съдебно- медицинска
експертиза е видно, че св. Я. е получил следните травматични увреждания: счупване
на пета предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане му е причинило –трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок от около 30 дни. Според вещото лице,
по механизъм установеното травматично увреждане се дължи на силен удар с или
върху твърд тъп предмет и може да бъде получено при нанасяне на побой, по
начина, посочен от свидетелите и пострадалия – при удари с крака.
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – показанията на св.
Х.Я., на св. А.В. и тези, дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, на св.Й. А., на св.С.М.В., на св.Й.Д.П., на св.П.В.,
съдебно-медицинска експертиза, както и от приетите писмени доказателства – фиш за СМП на Х.В.Я.; рентгеново изследване на Х.В.Я.; съдебномедицинско изследване №552.12/2019 г.; епикриза
на И.М.К.; болничен лист на И.К.; фиш
за СМП на И.К.; лист за преглед
на пациент И.К.; медицинско свидетелство за пред съда
№32/2019г.; фиш за СМП на В. К.-К.; медицинско направление изх.№162/1 от 02.12.2019г.; амбулаторен
лист на В. К.-К.; протокол за доброволно
предаване от 29.01.2020 г.; протокол
за доброволно предаване от
27.07.2020г.; рентгеново изследване
с рентгенова снимка на Х.Я.; справка за съдимост на
И.М.К.; трудов договор на И.М.К.; характеристика за лицето И.М.К.; справка от УИСПРБ за И.М.К. – 2 бр.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.Х.Я., като взе предвид, че същият е заинтересован от
изхода на делото. Съдът оценява показанията на св.Х.Я., като логични, последователни
и кореспондиращи, както с показанията на
свидетелите А.В.Й. А., С.М.В.,Й.Д.П.
и П.В., така и със заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, в която подробно вещото лице се аргументира относно механизма на
причиняването на телесната увреда, като сочи, че това
в случая е възможно да се получи при удари
с крака.
От
показанията на св.Х.Я. се установява, че на 01.12.2019г. около 01.30ч., в
момента в който се е бил навел над намиращите се на пода св.П.В. и св.В. К. – К.,
подс.И.К. го
изритал с крак в тялото и той паднал
странично, при което последният продължил да го рита по тялото и главата, и за да се предпази поставил ръцете пред лицето
си и при един от тях усетил силна болка в лявата ръка, вследствие на което и получил фрактура на пета предкиткова
кост на лявата ръка.
Съдът кредитира показанията на свидетелитеЙ. А., А.В., С.В., Й.Д.П.
и П.В., дадени в съдебно заседание, като намира същите за логични,
последователни, подробни и вътрешно непротиворечиви. Съдът кредитира изцяло
показанията на св. А.В., дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, в частта им в които е видял
подсъдимия да рита св.Я. в ребрата и той да пада, като счита, че с оглед на изминалото дълго време е възможно
свидетелят да ни си спомня някои факти от възприетото тогава и намира.
От показанията на св.Й. А., А.В.,
С.В. и Й.Д.П. е видно, че те са възприели описаните от св.Х.Я. действия
на подсъдимия спрямо последния, извършени на процесните дата и място. Те са очевидци на
случилото се между под.К. и св.Х.Я. и от техните показания се установява, че при
конфликтната ситуация подсъдимият е повалил с ритник навелия се тогава св.Я. и
след като той е паднал настрани на пода, подс.К. е
продължил да го рита по тялото, главата и ръцете, като след това във ФСМП –Б.,
при прегледа е било установено контузията на лявата му ръка. Съдът следва да
отбележи, че от показанията на св.П.В. се установява единствено, че св.Я. е бил удрян с крака по ръцете, но с
оглед на това и че тя се е намирала на пода, в непосредствена близост до него
не е видяла кой му ги нанася.
Съдът не даде вяра
на показанията, дадени от св.В. К. -К.относно
фактите, свързани с поведението на подс.К. на процесната дата спрямо св.Я., като намира, че същите са дадени от лице, заинтересовано от
изхода на делото /същата е съпруга на подсъдимия/, не са подробни и
последователни. Св. К. –К.твърди, че не е видяла подсъдимият да удря друг освен
св.В. и заявява, че не че никой от
компанията на последния не се е опитвал
да ги разтървава със св.В., което също е нелогично, и
противоречи на показанията на
свидетелите Я.,Й. А., А.В., С.В., Й.Д.П. и
П.В., които се
кредитират изцяло от съда.
Съдът не даде вяра и на показанията
на свидетелките И.Н., Н.В.З. и И.Н.В. относно
твърденията на същите, че не са видели подс.К. да
удря св.Я., като намира, че те са били в близки колегиални отношения с подсъдимия
и неговата съпруга и са заинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира показанията на тези три
свидетелки единствено в частта им относно повода на възникналия конфликт и че
св.К., заедно с друга жена са се намирали на пода по това време.
Съдът не кредитира показанията, дадени от св.В.П.М., св.Й.Б.П.,
св.И.М.Б. и св.И.Ч., като взе предвид, че същите са
фрагментарни, не са подробни, противоречиви са както вътрешно така и така и с
показанията на свидетелите Я.,Й. А., А.В., С.В., Й.Д.П.
и П.В.. Те твърдят, че не са видели на процесната дата и
място подсъдимият да удря св.Я., като в същото време заявяват, че не са видели
и че св.К.К.се е била сбила с друга жена и е била паднала на пода, което се установява
дори и от показанията на свидетелките И.Н., Н.В.З. и И.Н.В..
В
обяснението си пред съда, подсъдимият отрича
да е нанасял удари на св.Я., като твърди, че по време
наконликта той въобе не е присъствал във фоайето на
ресторанта. Съдът не даде вяра на обясненията на подс.К., и счете същите за защитна позиция и противоречащи на останалите доказателства, кредитирани от съда.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,
че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за което следва да понесе
предвидената от закона наказателна отговорност.
От
обективна страна подс.К. на 01.12.2019г., след
01.30ч. във фоайето на ресторант „В.“, находящ се в гр.Б.,
ул.“***“ №**, чрез нанасяне на
удари с крака е причинил на Х.В.Я. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело
до трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за срок по-голям от 30дни.
В хода на производството се установи, че на 01.12.2019г., след 01.30ч. във фоайето
на ресторант „В.“, находящ се в гр.Б.,
ул.“***“ №**, подс. К., нанесъл удари с крака на падналия на пода св.Я. и
като го изритал по лявата му ръка му причинил счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка.
От
субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл като форма и вид на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици от него и ги е искал. Съият е съзнавал, за факта, че вследствие на
ударите му с крак по ръцете на св.Я.
ще му причини и телесна повреда.
Предвид гореизложеното съдът
намира за неоснователни твърденията на защитника относно недоказаност на
обвинението, като ги намира за неоснователни и голословни.
С оглед гореизложеното, съдът призна подс. К. за виновен в това, че на 01.12.2019г., след 01.30ч.
във фоайето на ресторант „В.“, находящ се в гр.Б.,
ул.“***“ №**, чрез нанасяне на
удари с крака е причинил на Х.В.Я. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова кост на лявата ръка, довело
до трайно затруднение на движението на левия
горен крайник за срок по-голям от 30дни- престъпление по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимият И.М.К.
за виновен в извършеното от него престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК,
прие при определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно: добрите му характеристични данни, големият период от време, който е изминал от
деянието му, както и фактът, че същият е неосъждан. Съдът като оттегчаващи отговорността обстоятелства прие дързостта и
упоритостта при извършването на престъплението, респ. при постигането на вредоносния резултат. С оглед на изложеното, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът на
основание чл.54, ал. 1 от НК определи наказание - „лишаване от свобода” от 6/шест/месеца,
което е към минималния предвиден размер.
Съдът счете, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 от НК и прие, че с оглед постигане целите на
наказанието, не е необходимо ефективното му изтърпяване. Предвид това, съдът
отложи изтърпяването на
наложеното наказание за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като не констатира
наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът не следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът прецени като основателна претенцията на частният обвинител за присъждане на направените от него разноски
по делото, който според доказателствата са 700.00лева, поради което съдът осъди
подс.И.К. да
заплати на Х.Я. сумата от 700.00лева /седемстотин
лева/, представляващи сторените съдебни
разноски - платения адвокатски хонорар.
Съдът осъди подс.И.К. да заплати
сумата в размер на 128.10лева /сто двадесет
и пет лева и 10стотинки/-
направени разноски в досъдебното производство, платими по сметка на
ОДМВР-С..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по
НОХД №148/20**г. по описа на Б.ски
районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :