Р Е Ш Е Н И Е
82/29.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2163 описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 232, ал.2, предл. първо от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.236,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.М.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. С.Н.Н.от АК – Бургас, съдебен адрес *** срещу „Фондация
Светлина на света“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от С.Д.. В исковата молба се твърди, че между страните
съществували облигационни отношения по сключен Договор за наем от 30.07.2015г.,
с който се отдавал под наем недвижим имот, собственост на ищеца, а именно магазин,
находящ се гр.***. Договорът бил със срок на действие три години, считано от
30.07.2015г. или изтичал на 30.07.2018г. Наемната цена, съгласно чл.4.1 от
договора бил в размер на 1500 лв. месечно (или нетно 1365 лв.след заплащане на
дължим данък от 10% при източника), като падежната дата била между 5-то и 10-то
число на месеца. За срока от януари 2018г. до декември 2018г. били извършвани
плащания на произволни дати, като при задължения за 2018г. общо в размер на
16 380 лв., наемателят извършил плащания в общ размер на 14 575 лв.,
т.е. е налице неизпълнение от 1805 лв. Частични плащания били извършвани и в
периода от м.януари до м.юни 2019 г., като непогасените задължения били в
размер на 6 770 лв. или общо
8 575 лв. Предвид неизпълнението на поетите от ответника задължения в полза на ищеца било учредено по негова
инициатива заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 1774/2019г. по описа
на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Поради депозирано в срок възражение от длъжника, то било указано на заявителя
да предяви искове за вземанията си. В заключение се иска постановяване на
решение, с което да бъде признато от съда, че ответникът дължи на ищеца наем в
размер на 1805 лв. за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и 6 770 лв.
за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 18.06.2019г до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се и разноските в производствата.
Исковата
молба и доказателствата към нея били редовно връчени на ответника, като е
депозиран в срок писмен отговор. Излага се, че възникналото облигационно
правоотношение на основание Договор за наем от 30.07.2015г. не се оспорва, но
същото е прекратено на 30.07.2018г., след изтичане на уговорения тригодишен
срок. Не се оспорва сумата от 285 лв., дължима като наем за периода от
01.01.2018г. до 30.07.2018г., като се оспорва останалата сума до пълния ѝ
размер като недължима, тъй като договорът за наем е прекратен след изтичането
му, а магазина не е ползван от ответника, а от трето лице – „СИД Шумен“ ЕООД с
ЕИК *********. Поради което и процесуално недопустима била претенцията по
предявения установителен иск за размера над 5 845 лв.
В съдебно
заседание за ищеца се явява процесуалния
представител адв.С.Н.от Адвокатска колегия – Бургас, като в първото съдебно заседание се прави
уточнението, че за периода от 01.01.2018г. до 01.08.2018г. размера на наема,
претендиран за дължим е 285 лв., а за периода от м.август 2018г. до месец юни
2019г. е в размер общо на 8 290 лв. В последното по делото съдебно
заседание, преди приключване на съдебното дирене, ищецът уточнява, че без да се
променя размера на исковете променя наемните периоди, а именно от 01.01.2018г.
до 30.07.2018г. се претендира отново сума от 285 лв. и от 01.08.2018г. до
01.06.2019г. се претендира за сума от 8 290 лв. В хода по същество се
сочат правни доводи, обосноваващи основателността на претенциите.
В съдебно
заседание за ответника се явява адв. Г.Г.от ШАК, който поддържа писмения
отговор и признава основателността на претенцията за наем в размер на 285 лв..
В хода на съдебните прения се излагат
правни аргументи за неоснователността на иска за обезщетение за ползването на
обекта, сочейки, че същия е бил ползван от трето за договора лице, което е
доказано от ответника и освобождава същия от отговорността за дължимост на
обезщетението. Претендират се разноски.
Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, от фактическа страна
установява следното:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№ 1774/2019г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца
заявление била издадена Заповед № 888/18.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сума в размер на 8 575 лв.,
представляваща незаплатени от длъжника задължения за наем на недвижим имот по
Договор за наем от 30.07.2015г. за периода от 01.01.2018г. до 17.06.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.06.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Между
страните не се спори, а и видно от представен по делото Договор за наем на
недвижим имот от 30.07.2015г. между страните възникнали наемни правоотношения,
като ищецът предоставил на ответника възмездното ползване на недвижим имот,
находящ се в гр.***. Срокът на договора изтичал на 30.07.2018г., а месечната
цена била в размер на 1500 лв., платим между
5-то до 10 - то число на текущия месец за следващия месец в брой срещу
разписка, издавана от наемодателя или по банков път по сметка посочена в
договора. При подписване на договора бил заплатен депозит в размер на 1500 лв.,
който се съхранявал от ищеца за срока на договора. Депозита служил не като
месечен наем, а от него можело да се прихванат разходи за неплатени консумативи
или щети, причинени виновно от наемателя. Съгласно чл.1.2 и чл.1.3 при
подписването на договора се изготвял и приемо-предавателен протокол, подписан
от двете страни. В чл.5.6 от договора било уговорено, че наемателят нямал право
да преотдава имота, както и да отстъпва ползването на имота на трети лица. В
чл.6.2 от договора било уговорено при прекратяване на срока на договора,
наемателя да предаде на наемодателя наетия имот.
Видно от
представена по делото разпечатка от банковата сметка на наемодателя, посочена и
в договора, като сметка, по която се привежда наема, се установява, че плащания
с посочване на основание „Наем от Живот ООД“
постъпвали в периода от 03 януари 2018г. до 20.12.2018г., като от
21.12.2018г. до 02.04.2019г. наредител на плащания с основание „наем“ било
трето лице, а именно „СИД Шумен“ ЕООД.
Ответника по
делото представя копие от Книга за дневните финансови отчети, която е започната
на 01.01.2018г. на името на Фондация
„Светлината на света“ – гр.Шумен, като е приложен и дневен финансов отчет от
06.08.2018г. Представено е и копие на заглавна страница от Книга за дневни
финансови отчети за 2019г. на фирма „СИД Шумен“ ЕООД за търговски обект находящ
се в гр.***, с дата на въвеждане на фискалното устройство 20.08.2018г., както и
отчети на фискалната памет на устройството за месеците септември 2018, ноември
2018г., ноември 2018г., декември 2018, януари 2019г., февруари 2019г., март
2019г., април 2019г., май 2019г., юни 2019г. и юли 2019г.
От
представено по делото предизвестие за прекратяване на договор, предадено на
куриер на 13.06.2019г. ищецът е отправил
предизвестие за прекратяване на договора, като е поканил ответника да заплати
дължимия от него наем. Предизвестието не е получено от представител на
ответника, тъй като не е намерено лице, което да го получи, видно от оформена
обратна разписка на Еконт Експрес (лист 44 от делото).
По делото е
назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено
от страните и се кредитира от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено.
Вещото лице заключава, че размерът на задълженията на ответника, съгласно
договора за наем за периода от 01.01.2018г. до 30.07.2018г. е 285 лв., като
задълженията за периода от 01.08.2018г. до 01.06.2019г. е 8 290 лв. За
последния период общото задължение от наемни вноски е 15 015, като са
заплатени 6 725 лв., а остатък е именно сумата 8290 лв.
По отношение на
допустимостта на исковете: Възражението
за недопустимост на иска над 5 845 лв., направено от ответника в писмения
отговор е обсъдено от съда в доклада по делото, като е намерено за
неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че предявяването на
установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно
правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка
в случая е налице. Правния интерес от водене на настоящото производство е
възникнал за ищеца на основание депозираното от ответника – длъжник възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и след дадени от съда указания. Предвид
наличието на тези законови предпоставки, съдът дължи произнасяне по съществото
на делото.
По
отношение основателността на иска по чл.422,
от ГПК във връзка с чл.232,ал.2, предл.първо от ЗЗД: В писмения отговор и в хода на съдебното производство,
ответникът прави недвусмислено и ясно признание на претенцията на ищеца за
дължима наемна вноска в размер на 285 лв. за периода от 01.08.2018г. до
30.07.2018г. Поради липсата на искане от ищеца обаче за произнасяне от съда на
решение по реда на чл.237 от ГПК без да се излагат мотиви, то съдът дължи
произнасяне по същество, обсъждайки събраните по делото доказателства и
съобразявайки липсата на оспорване на претенцията в съвкупност с тях. В случая
между страните не се спори, че помежду им са възникнали облигационни
правоотношения основани на сключен между тях Договор за наем от 30.07.2015г. за
обект находящ се в гр.Бургас, с предназначение магазин за промишлени стоки при
наемна цена от 1500 лв. месечно. По делото по безспорен начин се доказа, че
наемателя е ползвал обекта през процесния период, като за времето от
01.01.2018г. до 30.07.2018г. наема бил в общ размер на 9 555лв., от които
били платени 9 270 лв., като наемателя-ответник останал задължен за наем в
размер на 285 лв. Съгласно чл.232, ал.2, предл. първо от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена. Имайки предвид, изложеното по-горе, както и признанието на ответника, че
дължи сумата, то съдът намира, че установителния
иск следва да се уважи в пълния му предявен размер, като основателен и доказан.
По
отношение основателността на иска по чл.422,
от ГПК във връзка с чл.232,ал.2, предл.първо от ЗЗД: По делото се оспорва от страна на ответника, че
срочното наемно правоотношение се е трансформирало в безсрочно. Ответникът
твърди, че договорът между страните е прекратен с изтичането на неговия срок,
като ищецът следва да претендира сумата по този иск от третото лице, продължило
ползването на процесното наемно
помещение. Ищецът от своя страна излага, че в нарушение на договора
помежду им, наемателя е предоставил ползването на това трето лице, поради което
дължи обезщетение по договора, който се е превърнал в безсрочен.
Постоянна
е практиката на ВС и ВКС, че ако наемателят продължи да ползва имота след
изтичане срока на договора и без противопоставяне от страна на наемодателя,
договорът за наем се трансформира в договор за наем без определен срок, поради
което наемателят дължи уговорения размер на наема. Безспорно се
установи по делото, че договорът за наем е продължил действието си и след
изтичане на неговия срок, тоест след
30.07.2018г. и то по очевидно мълчаливо взаимно съгласие на страните.
При липса на изявление в този период за разваляне или прекратяване на договора
и предвид нормата на чл.236, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че договорът е
станал такъв за неопределен срок. За
прилагане на разпоредбата на чл.
236, ал. 1 ЗЗД е достатъчно непротивопоставяне на наемодателя за
ползването на имота от наемателя след изтичане срока на договора за наем. Ако
наемателят не е съгласен да ползва имота след срока на договора, за него
съществува възможност да изпълни задължението си за връщане държането на имота
на наемодателя, което в случая не е направено. От доказателствата, а именно
разпечатка от банковата сметка на ищеца, се
установява, че след 01.08.2018г. наемни вноски частично са постъпвали по тази сметка,
която съвпада с банковата сметка посочена в договора. Така също самия ответник
представя копие от дневен финансов
отчет, придружен с разходен документ и двата носят дата 06.08.2018г., което е в
противоречие с тезата, че наемния договор е прекратен с изтичането на срока му,
а именно на 30.07.2018г. При
продължаване на действието на договор след изтичане на уговорения срок, всяка
от страните продължава да изпълнява възникналите от договора задължения, т.е.
изразява съгласие да бъде обвързана от правоотношението, независимо от изтеклия
срок. Поради това и е доказано неизпълнението на наемателя да заплати остатъка
на дължимата от него наемна цена за процесния период.
Ответника
обосновава доводите си, че през процесния период ползването на магазина е
продължило не от него, а от трето лице, като представя доказателства - Книга на
дневните финансови отчети за 2019г. и месечни отчети на фискалната памет на
устройство, регистрирано на името на трето лице – „СИД Шумен“ ЕООД и находящо
се в процесния наемен имот. Обстоятелството,
обаче, че след 20.08.2018г. имотът фактически не се ползвал от самия наемател
по процесния договор, а от друг търговец,
не освобождава първия от задълженията му
към наемодателя, предвид уговорената между страните клауза, съгласно която наемателят няма
право да преотдава имотът или да отстъпва ползването на имота на трети лица,
каквото именно ползване е установено в случая. Следва да се отбележи, че е
установена и връзка между наемателя и третото лице, предвид, че след справка в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установи, че представляващия двете
дружества е едно и също лице – С.Й.Д.. От
друга страна наемателя самоволно е
напуснал наетия обект, предоставяйки владението му на трето лице, без да го
върне на наемодателя, в изпълнение на задължението си както по договор, така и
по закон – чл.233, ал.1 от ЗЗД. Поради което от противоправното си поведение не
следва да извлича полза. От заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че за периода от 01.08.2018г. до 01.06.2019г. наемните
вноски са в общ размер на 15 015 лв., от които са платени 6 725 лв. и
задължението, което ответникът следва да заплати на ищеца е в размер на
8 290 лв. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че и този иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло от съда.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника.
Разноските в заповедното производство са в размер на 171.50 лв., представляващи
заплатена държавна такса. В исковото са
направени такива в общ размер от 371.50
лв., от които 175.50 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. за възнаграждение
за вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с във връзка с
чл.232, ал.2, предл.първо от ЗЗД, в отношенията между страните, че Фондация
„Светлина на света“ с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.***, представлявана от
С.Й.Д. дължи на Д.М.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С.Н.от
АК- Бургас сума в размер на 285 лв. (двеста осемдесет и пет лева), представляваща
дължима сума по срочен Договор за наем от 30.07.2015г. за периода от
01.01.2018г. до 30.07.2018г. и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.
236, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.1 от ЗЗД, сумата от 8290 лв. (осем хиляди двеста и деветдесет
лева), представляваща сбора от остатъка по дължими и незаплатени наемни вноски
за периода от 01.08.2018г. до 01.06.2019г. по Договор за наем от 30.07.2015г., трансформиран
в договор за неопределен срок, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК -18.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена Заповед за парично изпълнение по
чл.410 от ГПК с № 888 от 18.06.2019г. по
ч.гр.д.№ 1774/2019г. по описа на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Фондация „Светлина на
света“ с БУЛСТАТ ********* да заплати
на Д.М.Д. с ЕГН ********** направените в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1774/2019г. на ШРС разноски в размер на 171.50 лв.(сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки), както
и направените в исковото производство съдебни разноски в общ размер на
371.50 лв.(триста седемдесет и един лев
и петдесет стотинки), съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК
представен от ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: