Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 2 7 1
гр. Пловдив, 11.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито
съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 3439/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление /НП/ № 16-002484 от 09.05.2019 г., издадено Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пловдив, с което на „ВИК 04“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 18 на основание чл. 415, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат бланкетни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се
претендира отмяната му. В съдебно заседание се поддържа жалбата с аргументи за
допускането на съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
непосочването в НП на времето на извършване на нарушението. Пледира се, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати, само ако бъде наложено едно
наказание за всички нарушения свързани с неизпълнение на предписанията на
административнонаказващия орган /АНО/. Евентуално се поддържа да бъде намалена
глобата до предвидения минимум, предвид поведението на представителя на
дружеството жалбоподател.
Въззиваемата страна чрез своя
представител излага своите съображения за липса на процесуално нарушение, за забраната
на чл. 18 от ЗАНН за налагането на едно наказание за повече от едно нарушение,
както и аргументи за налагането на по-висока от минимума санкция, което
обосновава с размера на неизплатеното трудово възнаграждение. Затова и моли да
бъде потвърдено НП.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
От
фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 31.01.2019 г. е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от страна дружеството жалбоподател „ВИК
04“ ЕООД. Проверката е извършена от свидетелката С.П., заемаща длъжността „***“
в Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив. Проверката констатирала
нарушения, сред които и че дружеството в качеството му на работодател не е
изплатило парично обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение на работниците в размер на чистата сума за
получаване по отношение на лицата Д.Х.Щ. в размер на 745,92 лв. и Й.М.М. в
размер на 900 лв. в изпълнение на чл. 220, ал. 1 от КТ вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. Констатираните обстоятелства били оформени в т. 8 от протокол за извършена
проверка № ПР 1842530 от 31.01.2019 г., подписан от управителя на дружеството. Поради
извършените констатации било предписано на работодателя в срок до 01.03.2019 г.
да изплати посочените парични обезщетения на работниците.
С призовка № ПР1908600, получена на
18.03.2019 г., са изискани доказателства от жалбоподателя за изпълнение на
дадените предписания. Представени са ведомости и заповеди № 64/24.10.2018 г. и
№ 45/29.08.2018 г. Установява се, че работодателят е издал съответните заповеди,
с които е прекратил трудовите правоотношения с Д.Щ. и Й.М.. С тях е определил и
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ като на Щ. го е посочил в размер на
828.20 лв., а за М. – 1000 лв. Същите заповеди са връчени на работниците, за
които се отнасят и върху тях е отбелязано, само че са върнати трудовите им
книжки, като те лично са изписали това обстоятелство.
На 19.04.2019 г. свидетелката П.
констатирала, че даденото предписание за изплащане на трудовите възнаграждения
на посочените работници не е изпълнено, поради което съставила на дружеството
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002484,
с който му вменила нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
За извършеното нарушение и въз основа
на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. По отношение на „ВИК 04“ ЕООД
били издадени още пет НП за неизпълнение на останали предписания, дадени с
Протокол № ПР 1842530/31.01.2019 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.П., в качеството
ѝ на актосъставител. Показанията ѝ се потвърждават от останалите
събрани доказателства, сред които АУАН, протокол за извършена проверка № ПР
1842530 от 31.01.2019 г., призовка № ПР 1908600, платежни ведомости за месеците
август-ноември 2018 г., заповед № 64/24.10.2018 г. и заповед № 45/29.08.2018
г., два броя писмени обяснения, оправомощителна заповед, пет броя наказателни
постановления.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката П. потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в
акта. Тя описва извършената проверка и направените при същата констатации.
Посочва, че лично е установила липсата на документи, вкл. ведомости, платежни
нареждания, които да установяват изпълнение на задълженията за изплащане на
парично обезщетение на лицата посочени в т. 8 от протокола за извършена
проверка и дадените задължителни предписания. Съобщава, че се е запознала и с
обяснение на управителя на дружеството жалбоподател, който е потвърди пред нея
неизпълнението на това предписание. Потвърждава, че управителят е имал
добросъвестно поведение по преписката като е съдействал, не е отричал
неизпълнението си и е имал желание за изпълнение на предписанията му, но поради
финансови затруднения не може да го стори. Показанията на актосъставителката
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което следва и да им се довери.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното юридическо лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни
предписания.
За неоснователно счете съдът
възражението на представителя на дружеството жалбоподател за неспазване на
срока за издаване на АУАН. В акта се съдържа ясно посочване на датата, до която
е следвало да бъде изпълнено предписанието, а именно до 01.03.2019 г. Именно
това е и датата, до която е следвало да бъде изпълнено задължението на
дружеството и с неизпълнението на предписанието в дадения срок дружеството е
осъществило бездействие. Същата дата е ясно посочена и в НП, където освен това
е взето предвид, че и до момента на съставяне на АУАН задължението за изплащане
на парично обезщетение не е изпълнено. От крайния срок на възможност за
изпълнение следва да се броят и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН, които предвид съставянето му на 19.04.2019 г. са спазени.
Не може да бъде споделено и
възражението за целесъобразност на наказването с една санкция за всичките
нарушения и неизпълнени предписания. В тази връзка следва да се подходи чисто
хипотетично, доколкото пределът на проверка от настоящия състав е единствено
конкретното нарушение и НП. Отделно от това чл. 415, ал. 1 от КТ действително
предвижда в диспозицията си необходимостта на неизпълнение на едно предписание,
чието неизпълнение е необходимо и достатъчно условие за пораждане на
административнонаказателна отговорност. Същевременно нормата на чл. 18 от ЗАНН
изрично изключва познатите на наказателното право институти на усложнена
деятелност – идеална и реална съвкупност и продължавано престъпление, в случая
нарушение. Напротив, тя предвижда за всяко отделно нарушение да се налага
отделна глоба, а не както беше предложено една обща. По тази причина следва да
се изключи и този аргумент.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на
акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на „ВИК 04“ ЕООД
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Посочената
норма гласи, че неизпълнението на задължително предписание на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че с протокола от 31.01.2019
г., съставен по повод на извършена проверка от *** при Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив, са дадени предписания към работодателя. Съгласно чл.
399 от КТ цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Касае се за протокол, издаден от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Със същия в присъствието на
упълномощен представител на работодателя, на основание чл.
404, ал. 1 т. 1 от КТ е дадено задължително предписание, в срок до 01.03.2019
г. да бъдат изплатени паричните обезщетения за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на
работниците в размер на чистата сума за получаване по отношение на Д.Х.Щ. в
размер на 745,92 лв. и Й.М.М. в размер на 900 лв. в изпълнение на чл. 220, ал.
1 от КТ вр. чл. 228, ал. 3 от КТ. Този протокол от извършената проверка
представлява индивидуален административен акт, който не е обжалван, респ.
същият е влязъл в сила, поради което съдът приема, че за дружеството
жалбоподател е възникнало задължението за изпълнение на посоченото предписание.
При извършване на последваща проверка, предмет на
настоящото административнонаказателно производство, проверяващите от ДИТ
Пловдив са констатирали, че към 19.04.2019 г. все още не са изплатени
обезщетенията за неспазване на срока при прекратяване на трудовото
правоотношение спрямо Щ. и М.. Това именно поведение на санкционираното
дружество е в разрез с дадените на 31.01.2019 г. задължителни преписания, което
изпълва изцяло състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ. Неизпълнението
на задължението се потвърждава и от представител на дружеството в дадените от
него писмени обяснения в хода на преписката и показанията на свидетеля, които
независимо един от друг посочиха, че дружеството не е изпълнило предписанията.
Причините за това съдът намира за ирелевантни по възникването на административнонаказателната
отговорност, не относими само за ангажирането ѝ и приложението на
института на маловажния случай.
Съобразно посочената норма самото
бездействие да се изпълнят дадени задължителни предписания е въздигнато от
законодателя в административно нарушение, поради което и установената формална
липса на такова изпълнение е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото нарушителят
е юридическо лице, отговорността е обективна и не следва да бъде изследван
въпросът за вината.
По наказанието:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 415,
ал. 1 от КТ, която предвижда, че на лице, което не изпълни задължителни
предписания на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв.
Не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва
да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК, както и специалната норма на чл. 415 в от КТ. Последната изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по
КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не
е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно
наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /така Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/. Доколкото след
извършване на нарушението от страна на жалбоподател не са представени
доказателства, същият да е заплатил дължащите се суми на работниците, то в
настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в КТ, респ. случаят не е
маловажен, тъй като за работниците са възникнали вредни последици.
Съдът намира, че така определена санкция в размер
над определения минимум, а именно в
размер на 2000 лв., за необосновано завишена и явно несправедлива. Не се
ангажираха доказателства от страна на АНО за наличие на такива отегчаващи
отговорността обстоятелства на дружеството жалбоподател, които да обуславят
санкция в различен от минималния размер. Такива не могат да бъдат издадените
наказателни постановления, доколкото те подлежат на обжалване и не се
представиха доказателства влизането им в сила. Така че не може да се направи
извод за незаконосъобразно поведение от страна на нарушителя, което да обоснове
по-високо наказание.
Отчете се наличието на неизпълнение на предписание, вменяващо на дружеството
жалбоподател задължения за изплащане на парични обезщетения на двама работника
по повод на прекратяване на трудовото им правоотношение. Сумарно обезщетението
им се явява малко над минималния размер на санкцията. Като прецени смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът счете, че санкция в минимален размер от 1500
лева се явява обоснована, справедлива и съответстваща на извършеното нарушение.
От всичко изложено следва,
че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вмененото му
административно нарушение. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят
не попада в хипотезата на чл. 415в КТ, поради което извършеното нарушение не е
маловажно. Наложената санкция е в завишен размер, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената по отношение
на него санкция бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002484 от 09.05.2019 г.,
издадено Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „ВИК 04“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Родопи“ № 18 на
основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размерът
на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.