№ 734
гр. Варна, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500802 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 24222/25.03.2024 г. от „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич и адрес на
управление: бул. “Добруджа“ №4, представлявано от управителя И. М. И.,
чрез адв. В. Б., против решение №745/06.03.2024 г. по гр.д.№5162/2023 г. на
ВРС, с което е отхвърлен изцяло предявения иск от ищцовата страна „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Добрич и адрес на
управление : бул. „Добруджа „ № 4, представлявано от управителя И. М. И.,
чрез „адвокатско дружество И. и съдружници“, ЕИК *********, със съдебен
адрес гр. Варна, бул. „Мария Луиза „ 21 - А, офис 2, чрез адв. В. Б. от ВАК
против ответното дружество „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна,
ул. „Първа“ , представлявано от управителя Вероника Пачеръзова , с искане
да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди
ответника - превозвач „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца товародател „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ЕИК *********
имуществени вреди в размер на стойността на тухли „ClimaTON Light“ - 72
бр. в палет, 26 палета, равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и стойността на
самите 26 палета, равняваща се на 624 лв., или общо имуществени вреди в
размер на 4779.84 лв. –(четири хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
1
осемдесет и четири стотинки) , претърпени в следствие на изгубен от
ответника - превозвач товар по Товарителница за обществен мобилен превоз в
страната № 0002721/28.04.2022 г., на основание чл. 373, ал. 1 ТЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от 4779.84 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 26.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Излага следните аргументи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт:
Първата инстанция неправилно е кредитирала показанията на свидетеля
П.С. – шофьор на камиона, който е превозвал процесния товар, поради
обстоятелството, че е служител в ответното дружество и бил уличил себе си
ако заяви нещо различно от това, че е разтоварил товара на указаното място.
Не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като с тях се
установяват изгодни за страната и свидетеля обстоятелства. ВРС неправилно
е интерпретирала в негова вреда, че за отговора на поставените на
управителите на дружеството въпроси по реда на 176 от ГПК, се е явил само
единият от двамата управители. Посочва, че всеки един от управители може
поотделно да представлява дружеството, без да е необходимо да се явява
другия управител. Районният съд неправилно е прие, че исковата претенция е
останала недоказана, като цитираната от него практика е неотносима към
настоящия случай, тъй като се отнася за доказването на сключването на
договор за превоз, какъвто спор в настоящото дело няма. Изтъква, че
единствено спорен по делото е въпрос е дали ответникът в качеството си на
превозвач е доставил товара, като съдът неправилно е приел за доказан факта,
че тухлите са разтоварени и предадени на получателя. По делото няма спор,
че товарителницата не е оформена надлежно. При неоформена товарителница
и липсата на доказателства, кога и на кого е доставен, и дали е доставен
изобщо товара, съдът е постановил отхвърлително решение. Посочва, че ВРС
е приел, че не е доказал отрицател факт а именно, че стоката не е доставена.
Съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, и въпреки че
ответникът не е доказал, че е доставил товара, съдът е отхвърлил иска.
Събраните доказателства не са от такъв характер, който може да докаже, че
стоката е доставена, а от тях се установява само, че стоката е натоварена,
което не е спорно по делото. Твърди, че е провел пълно и главно доказване на
иска си – доказани са, и не са спорни фактите, че между страните е налице
договор за превоз, доказан е размерът на вредите, а ответникът не е доказал,
че е доставил стоката. Поради това е доказан фактическият състав на липса на
товар и искът следва да бъде уважен. Изтъква, че първата инстанция
неправилно е интерпретирал в негова вреда, неучастието на третото лице
помагач тъй като не било доказано с кое лице е разговарял св. Сираков по
телефона. Неоснователно съдът е приел, че вредите не са установени и
доказани. Искът е предявен в едногодишния давностен срок, като преди
неговото предявяване, са проведени множество телефонни разговори, и е
изпратено на ответника уведомление от 24.03.2023 г.
2
Излага, че при договора за превоз извършването на доставката следва да
се докаже чрез надлежно оформена, попълнена и подписана товарителница.
Счита че не е допустимо фактът дали товарът е доставен да се доказва с други
доказателствени средства. Изявлението дали товарът е доставен на адресата
му може да изхожда само от този адресат, тъй като така той признава едно
неизгодно за себе си обстоятелство – а именно, че е получил товара. Посочва,
че превозвачът лично и чрез свидетелските показания на служителя си – св.
Сираков, твърдят изгодни за себе си обстоятелства, поради което същите не
могат да се приемат за доказани. Представените от ответника други
доказателства – GPS координати, снимки и други, са недопустимо
доказателствено средство за фактите, които са разпределени в
доказателствена тежест на ответника, тъй като не доказват предаването на
товара на получателя.
Моли, да се постанови решение, с което да се отмени изцяло
обжалвания съдебен акт и да се постанови решение, с което да се уважи
изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№31746/17.04.2024 г, от насрещната страна „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД,
ЕИК *********, чрез адв. Д. Д. П.. Твърди, че въззивната жалба е
неоснователна и оспорва изложените от въззивника възражения срещу
решението. Първото възражение, че неправилно са кредитирани показанията
на свидетеля, доколкото същия е служител на ответника и е заинтересована
страна, не кореспондира с нормата на чл. 172 от ГПК. Показанията на П.С. се
подкрепят от множество писмени доказателства. Липсват основания за
оплакване относно неявяването на единия от двамата управители, доколкото
съдът не е приложил санкцията на чл. 176, ал.3. Посочва, че цитираните в
първоинстанционното решение актове на ВКС са относими. След като според
разясненията на върховната инстанция съществуването на договора за превоз
може да стане с всички допустими от закона доказателствени средства, това
се отнася и за изпълнението на задълженията на страните по договора,
съответно и разрешенията на ВКС в цитираните от ВРС актове са приложими
в настоящия спор. Възраженията на ищеца се основават на нередовно
оформена товарителница, в която липсва подпис на получателя. Посочва, че в
разпоредбата на чл. 61 от ЗАвтП въвежда оборима презумпция относно
съдържанието на товарителницата, като доказателство за условията на
сключения договор. Законодателят обаче не е въвел презумпция за
непредаване на товара при липса на подпис от получателя. Изпълнението на
договора за превоз и конкретно получаването на товара може да бъде
установено, както със записите в товарителницата, така и с всички допустими
доказателствени средства. В настоящия случай са събрани множество
доказателства включително и такива изхождащи от ищеца (доказателствата за
заплащане на превозната цена), от които се доказва точното изпълнение на
задълженията на превозвача по договора и предаването на товара на
посочения от товародателя получател. Изтъква, че допълнителна индиция, че
3
товарът е доставен, независимо от липсата на подпис от получателя в
товарителницата е фактът, че превозната цена е платена, а ищецът не
претендира връщането й в настоящото производство, каквото право би имал
по силата на чл. 71, ал.3 от ЗАвтП. Посочва, че дори да се приеме тезата на
въззивника, че поради липсата на подпис от получателя в товарителницата
следва да се презюмира неизвършена доставка, то съвкупността от всички
събрани по делото доказателства сочи обратното. Касае се за точно и срочно
изпълнена доставка и надлежно предаден товар, но при пропуск да се
извърши документалното оформяне на товарителницата от страна на
получателя. Изтъква, че ищецът е оспорил предоставените с исковата молба
доказателства, като недопустими в писмените си бележки, което е следвало да
стане в първото по делото заседание, поради което е преклудирано. Във
въззивната жалба се навеждат нови твърдения за многобройни телефонни
разговори между страните, които не са направени своевременно - в първото
заседание по делото. Отделно изпратеното до него уведомление, има
единствено оплакване за неточно оформяне на превозния документ и искане
за отстраняване на пропуските в него, като в същото време превозната цена е
платена. Същевременно ищецът с неясните отговори дадени по реда на чл.
176 от ГПК, и третото лице, което той привлякъл, като помагач на своя
страна, с процесуалното си бездействие създали пречки за установяване на
физическото лице – представител на получателя на товара, което е отговорно
за приемането му, респективно за оформянето на превозните документи,
поради което и следва да понесат последиците предвидени в процесуалния
закон. На последно място сочи, че въпреки дадените му указания с доклада по
делото, ищецът не е доказал, че предявил своевременно рекламация на
ответника, който не е отговорил писмено дали я признава изцяло или
частично.
Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Трето лице помагач „Гардън резидънс“ не е депозирало становище.
В съдебно заседание въззивникът „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, се
представлява от адвокат Петър Панайотов, които поддържа въззивната жалба.
За въззиваемата страна „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ЕООД, се явява
управителят Вероника Пачеръзова, представлява се от адвокат Златина
Славова, която оспорва въззивната жалба.
Трето лице помагач „Гардън резидънс“ не изпраща представител.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано след предявена от „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД, искова молба с петитум „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, да му
заплати имуществени вреди в размер на стойността на тухли „ClimaTON
Light“ - 72 бр. в палет, 26 палета, равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и
стойността на самите 26 палета, равняваща се на 624 лв., или общо
4
имуществени вреди в размер на 4779.84 лв., претърпени в следствие на
изгубен от ответника - превозвач товар по Товарителница за обществен
мобилен превоз в страната № 0002721/28.04.2022 г., на основание чл. 373, ал.
1 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 4779.84 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 26.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането , на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД излага следните
твърдения:
В рамките на трайни търговски отношение на 13.10.2021 г. заплатил
авансово сумата от 281 916.29 лв. на „Керамика Бургас“ АД, за да произведе
тухли, които той да продава на свои клиенти. За така платена сума била
издадена фактура.
На 27. 04. 2022 г. в качеството си на товародател възложил на
ответника, да превози - тухли „ClimaTON Light" - 72 бр. в , 26 палета, ведно
със самите 26 палета, от адреса на производителя „Керамика Бургас“ до
негов клиент „Гардън Резиденс“ ООД, с адрес на разтоварване гр. Варна, бул.
„Трети март“ № 30, обект -„Гардън Резиденс“. За договора ответникът издал
фактура № **********/28.04.2022 г., на стойност 480 лв. с ДДС, която била
заплатена от ищеца.
За възложения превоз на 28.04.2022 г. била съставена товарителница, в
която е записано, че изпращач е „Керамика Бургас“ място на разтоварване гр.
Варна, описан е и товара. Товарителницата носи подписите и печата на
товародателя „Керамика Бургас“ и превозвача „Гардения БГ„ ООД, но не
носи подпис на получател на товара. Съставена е и експедиционна бележка, в
която подробно е описана стоката, посочен е номера на превозното средство и
името на шофьора П.С.. Отбелязано е, че тухлите са платени авансово.
За тухлите била издадена фактура за покупка № *********/28.4.2022 г.
на Керамика Бургас АД, в която била приспадната сумата за самите тухли,
като авансово заплатена и била начислена стойността на 26 броя палети - 624
лв. с ДДС. Като забележка било отбелязано, че тухлите са за „Гардън
Резиденс“ по експедиционна бележка/ЕБ/№ 51216 от 28.4.2022 г., както и
името на шофьора П.С. и рег.№ на МПС -В 81 42 ВК. Сумата от 624 лв. за
палетите била платена заедно с други фактури по опис, потвърден с подпис и
печат от „Керамика Бургас“ АД със дневно извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД
от 25.5.2022 г. -стр. 5 - 39 192 лв.
След натоварването на стоката не била доставена на получателя „Гардън
Резиденс“ ООД, с адрес на разтоварване - гр.Варна, бул. Трети март №30,
обект“ Гардън Резиденс. На 24.02.2024 г. изрично уведомил превозвача за
това обстоятелство и го поканил да предостави доказателство, че стоката е
доставена.
В следствие на загубата на товара претърпял имуществени вреди в
размера на: стойността на тухлите „ ClimaTON Light" - 72 бр. в палет, 26
5
палета, равняваща се на 4 155.84 лв. с ДДС и стойността на самите 26 палета,
равняваща се на 624 лв., или общо имуществени вреди в размер на 4 779.84
лв.
В отговора на исковата молба ответникът „Гардения БГ транс„ ООД,
твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства са неверни и
изопачени, и не отговарят на действителната фактическа обстановка. Не се
оспорва процесният договор, също така и издадената от него фактура на
стойност 480 лв. с ДДС. Признава се, че за възложения превоз на 28.04.2022г.
била съставена товарителница за обществен автомобилен превоз в страната
№ 0002721/28.04.2022г., в която било записано, че изпращач е „Керамика
Бургас“ АД, превозвач „Гардения БГ Транс“ ООД получател „Ди Ес Хоум“
ООД, място на товарене - гр. Бургас, място на разтоварване - гр. Варна, товар
- тухли, опаковка - палети 26 бр., тегло 24 тона, автомобил - Мерцедес Актрос
В 8142 ВК, която била подписана и подпечатана от товародателя „Керамика
Бургас“ АД и превозвача „Гардения БГ Транс“ ООД, но не и от получател на
товара.
Оспорва се твърдението, че стоката не е била доставена на адреса на
разтоварване. Твърди се, че съгласно данните от GPS проследяването и
тахографа на автомобила, превозващ товара управляван от служителя П.К.С.,
от тръгването на камиона от адреса на натоварване до адреса на доставка, не е
спирал никъде. Твърди се, че лицето което е получило стоката не е оформило
товарителницата по надлежния ред, и не е отразило получаването й по
надлежния ред.
По отношение на искането за заплащане на лихви върху предявения иск,
ответникът заявява, че оспорва както основателността, така и размера и
периода, за който се претендира заплащане от ищеца по изложените по-горе
съображения за недължимост на основната претенция.
Моли да се отхвърли предявеният иск и претендира разноски.
Трето лице помагач „Гардън резидънс" не е депозирало становище.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
От представените писмени доказателства, от свидетелските показания,
от становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не са спорни следните обстоятелства:
„ДИ ЕС ХОУМ“ ООД е заплатило авансово сумата от 281 916.29 лв. за
тухли, които „Керамика Бургас„ АД да произведе, а ищецът да продава на
6
свои клиенти, което се установява и от фактура № **********/14.10.2021 г, и
дневно извлечение № 196 за дата 13.10.2021 г.,
По силата на заявка - договор за автомобилен превоз на товари № 2022-
239/27.04.2022 г, ищецът в качеството си на товародател, възложил на
ответника да превози товар от „Керамика Бургас“, с адрес: гр. Бургас,
Сарафово до „Гардън Резиденс“. За сключения договор от „Гардения БГ
Транс“ ООД била издадена фактура № **********/28.04.2022г. на стойност
480,00 лв. с ДДС, която била заплатена от ищеца.
На 28.04.2022 г. управляваният от П.С./ служител работещ за ответника/
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ В 8142, бил натоварен в „Керамика
Бургас“ с тухли „ClimaTON Light“ - 72 бр., които били разположени в 26
палета.
За товара била съставена товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната, № 0002721/28.04.2022 г., в която като изпращач е посочен
„Керамика Бургас АД“, а като получател „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД. Отбелязано е
още, че превозвач е „Гардения БГ Транс“ ООД, получател „Ди Ес Хоум“
ООД, място на товарене - гр. Бургас, място на разтоварване - гр. Варна.
Изготвена е и експедиционна бележка № **********/28.04.2022 г. в която е
записано получател„ Ди Ес Хоум“ ООД, доставчик „Керамика Бургас“ АД,
вид на стоката тухли „ClimaTON Light“ - 72 бр. в палет, 26 палета,
Не се спори, че в товарителницата липсва подпис на получател.
Била е издадена фактура № **********/28.04.2022 г., с дата на данъчно
събитие 2.5.2022 г. доставчик Керамика Бургас АД, получател „ДИ ЕС
ХОУМ“ ООД за тухли климатон 25 LIGHT370Х250Х240 1п-72бр 940кг,
палети тухли керамика 100х120, приспаднат аванс 3463лв.
Спорно пред настоящата въззивна инстанция е дали процесните тухли
са доставени на „Гардън резидънс“ и дали е допустимо доставката на стоката
да се доказва с други доказателства различни от товарителница, тоест дали
единственият способ за доказване на предаването на товара е надлежно
оформена товарителница.
Съгласно чл. 61 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/
товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на
товара от превозвача до доказване на противното.
Щом законодателят е предвидил възможност, да се обори установеното
в товарителницата получаване на товара, което несъмнено ще се извърши с
други доказателствени средства, то следва да се приеме и че самото
получаване на товара може да се установи с всички способи за доказване. В
закона липсва норма, която да изисква съставянето на надлежна
товарителница, като условие за доказване на получената стока.
Ограничаването на някой от предвидените способи за доказване е допустимо
само в предвидените от закона случаи.
Договорът за превоз е формален и съставянето на товарителница не е
7
условие за неговата действителност/ Определение № 416/27.05.2010 г. на ВКС
по т.д.№ 1150/2009 г. на Първо т.о., ТК , с докладчик председателят Таня
Райковска ; Определение № 638/04.10.2010 г. на ВКС , ТК, Първо отделение,
постановено по т.д. № 223/2010г. с докладчик съдията Радостина Караколева ,
Решение № 60/ 17.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 241/2011 г. , Второ т.о., ТК ,
постановено по реда на чл.290 ГПК , с докладчик съдията Боян Балевски/
Щом съставянето на товарния запис не е условие за действителност на
договора, такъв може и да не се състави, което от своя страна няма да лиши
превозвача от възможност да установи изпълнението на договора, с всякакви
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че доставката
на стоката, по договор за превоз, може да се доказва с всички предвидени
доказателствени средства.
По отношение да другия спорен въпрос, относно това дали е доставена
стоката съдът намира следното:
По делото са събрани преки и косвени доказателства, от които се
установява, че на 28.04.2022 г. ответникът е доставил на адреса на доставката
- „Гардън резидънс“ процесните тухли.
Свидетелските показания на П.К.С., които са пряко доказателствено
средство, съдът ги кредитира, като достоверни и непротиворечащи с другия
доказателствен материал. В тях в хронологичен ред, непротиворечиво и
логично е изложено как е осъществена доставката. Свидетелства, че към 8
часа е пристигнал в „ Керамика Бургас“, след като камионът е бил натоварен,
се е обадил на посочения в заявката телефон. Човекът който е отговорил на
обаждането, който е неуставен по делото, му е обяснил къде се намира адреса.
Когато пристигнал на указаното място, работниците в обекта били обедна
почивка, след като тя приключила, камионът бил разтоварен. Дал превозните
документи на техника, който приел тухлите. Като затворил ремаркето, взел
документите и не ги погледнал дали са надлежно оформени. След като
доставил стоката потеглил към „Агрополихим“ - гр. Девня.
От предоставените разпечатките GPS проследяването е видно, че в 7:27
часа камионът е пристигнал в „Керамика Бургас“ в 9:30 часа, потеглил от там
в 12:08 часа, пристигнал в гр. Варна на ул. „Трети Март“, в 12:11 часа е бил на
строителен обект, в 14:56 часа излиза от обекта. В 15:38 часа се е намирал в
Агрополихим, гр. Девня. Видно от вложената кантарна бележка и приемно –
предавателен протокол № 80062311 там камионът е бил натоварен с 1000 кг.
AN – опакован.
Неоснователно е възражението, че неправилно са кредитирани
свидетелските показания на П.С.. Действително свидетелят е заинтересовано
лице. Съгласно чл. 172 от ГПК свидетелските му показания следва да се
преценяват с оглед всички други данни по делото. По смисъла на закона
заинтересоваността на свидетеля не води до недостоверност на показанията
8
му.
В настоящото дело свидетелските показания се подкрепят от редица
косвени доказателства. Показанията относно движението на автомобила се
подкрепят от предоставените GPS данни. Това, че се е обадил на телефона,
посочен в заявката за автомобилен превоз, се установява от предоставената
разпечатка на телефонни разговори. Това, че когато е пристигнал на обекта
работниците в него са били обедна почивка, се подкрепя от GPS данните, в
който е отбелязано, че това е станало в 12 часа, когато нормално се излиза в
обедна почивка. Това, че след като е доставил тухлите се е оправил към
Агрополихим, се подкрепя от предоставените кантарна бележка и приемо –
предавателен протокол. Преценката на всичките тези обстоятелства води до
извода за достоверност на свидетелските показания. Същевременно липсват
данни, които да опровергават истинността на показанията,
заинтересоваността на свидетеля не води сама по себе си до автоматична
недостоверност на разпита му. Ако това беше така, в закона нямаше да има
възможност да се ценят заедно с другите доказателства.
Следваща индиция, че стоката е доставена е и факта, че ищецът е
изпълни задължението си по договора, и е заплатил дължимото
възнаграждение на превозвача.
В обобщение, релевантният факт - доставката се доказва пряко от
свидетелските показания на П.С. и косвеното от другите доказателства от
които може да се направи извода за осъществяването му.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 373, ал. 1 от ТЗ, пр. 1, следва
превозвача да не е изпълнил главното си задължение да достави стоката на
получателя. В настоящото дело е установено, че това задължение е
изпълнено, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Предвид акцесорният характер на иска за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
същия следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС, отразени в решение №745/06.03.2024 г. по гр.д.№5162/2023 г., то
следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
Предвид отхвърляното на искът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, се дължат сторените за
съответната инстанция разноски, които видно от предоставения списък на
разноските и договор за правна помощ, в настоящата инстанция са в размер
на сумата от 1050 лв. заплатена в брой за адвокатски хонорар на адв. П..
По направеното възражение за прекомерност съдът намира следното.
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се взе
предвид, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства.
Пренесеният спор пред въззивната инстанция е бил само по фактите.
9
Проведено е само едно съдебно заседание, развило се без усложнения, в което
процесуалният представител на ищеца е взел участие. Като се вземе за
ориентир предвидения в НМРАВ, хонорар за дело с материален интерес
4779.84 лв., съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №745/06.03.2024 г. постановено по гр.д.
№5162/2023 г. на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА „ ДИ ЕС ХОУМ“ ООД , ЕИК *********, със седалище: гр.
Добрич и адрес на управление: бул. „Добруджа „ № 4, представлявано от
управителя И. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на „ГАРДЕНИЯ БГ ТРАНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Яребична, общ. Аксаково,
обл. Варна, ул. „Първа“ ,представлявано от управителя Вероника Пачеръзова
СУМАТА от 800 /осемстотин/ лева, представляваща сторените във въззивно
гр. дело № 802 по описа за 2024г. на ВОС, разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО e постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ на страната на ищеца, конституирано на осн. чл.219 ГПК „Гардън
резидънс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, ул. „Ведрина“ № 2, ет. партер, офис 1.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10