Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 20.07.2020 година
Решение от книга за
открити заседания №…… от 20.07.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тервелският районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов
гр.дело №133 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.4,ал.1, във връзка с чл.8
т.1 и т.2 от Закона за защита от домашно насилие.
Производството
е образувано по внесена молба вх. № 994 от 08.06.2020 година от Е.М.Ю. с
ЕГН- ********** *** с искане за
налагане на мерки за защита срещу
домашно насилие, упражнявано върху нея от нейния брат Б. Н. Р. ЕГН ********** с
адрес ***..
С
молбата се твърди, че пострадалата живее в едно домакинство с брат си и майка
им. Постарадалата имала три деца които също живеели с нея. Б.
Н. Р. системно злоупотребявал с алкохол и под въздействието му влизал в стаята
на Е.М.Ю. и започвал да вдига скандали. Така на 06.06.2020 година Б. след като употребил алкохол влязъл в стоята на
пострадалата и започнал да я обижда с обидни думи и при опита на Е. да го
изведе от стаята си той посегнал и я ударил по главата. Пострадалата се обадила
на тел.112 при което пристигнали служители на полицията като билинт и предз тях
продължил да заплашва Е. с попой и продължил да я обижда. Пострадалата сочи, че това било извършено пред
децата й които били на 6 на 4 и на 1 година и осем месеца. Полицаите направили
протокол за предупреждение на Б..
Молителката
сочи, че от този момент живее в постоянен страх за живота и здравето си. Сочи,
че това и създава психическо натоварване, изразяващо се в постоянен страх да не
я пресрещне някъде, да не дойде в стаята й, или да извърши някакво физическо насилие
върху нея.
Към
молбата е представена и декларация от молителя, по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Отправено е искане за налагане на
следните мерки на защита: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие, за максимално предвиденият в закона срок 18 месеца.
В съдебно заседание
молителката Е.М.Ю. редовно призована се явява лично, и поддържа
молбата така както е предявена.
Ответника
Б. Н. Р. редовно призован се явява лично, като не оспова
твърденията в молбата. Казва, че това е инцидентна проява от негова страна и сочи
че не е удрял пострадалата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Молбата е депозирана в съда
в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване
на актовете на домашно насилие.
От събраните по делото
доказателства се установява, че молителката и ответника са сестра и брат и
живеят в едно домакинство, поради което съдът намира, че молбата е депозирана
при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация / чл.3, т.6 и
чл.8, т.1 от ЗЗДН/ и е допустима.
Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
По делото бяха приети следните писмени доказателства:
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, 2 бр. докладни
записки, протокол за полицейско
предупреждение, разпореждане на полицейски орган, както и справка за съдимост.
Описаните в молбата за
защита инциденти се подкрепят от представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която в чл.13, ал.3 от ЗЗДН законодателят е придал самостоятелна
доказателствена сила, както и от изявлението на ответника.
Съдът кредитира изцяло
изнесената от молителката в молбата й фактическа обстановка, тъй като чрез
събраните доказателства скрепени с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
последната доказа всички релевантни факти.
С оглед така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2. ал. (1) - Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
След анализ на събраните
доказателства съдът намира, че действията на ответника осъществяват акт на
домашно насилие спрямо молителката, в конкретния случай психическо и физическо
насилие. Очевидно е, че ответника е злроупотребил с алкохол и под негово
въздействие е нанесъл удар по пострадалата молителка, като това не са
инцидентни прояви.
Предвид събраните в съдебно заседание по делото доказателства,
кредитирани от съда, както и с оглед изрично предвидената доказателствена сила
на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът
намира молбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на мерките които следва да бъдат
постановени, съдът съобрази следното:
Предвид установените по делото
обстоятелства относно вида и характера на извършеното срещу молителката домашно
насилие, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъде взета исканата мярка
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като справедливо би било мярката да се наложи за срок от
една година. Мотивите на съда в тази насока
са, че все пак тези ограничителни мерки по своята същност имат санкционен
характер спрямо извършителя на домашно насилие и една от целите им макар и
непосочена в закона е те да имат превантивна функция, да способстват
извършителят да се поправи и да не извършва подобни действия за в бъдеще..
Предвид изхода от делото и на основание чл. 5, ал. 4
от ЗЗДН, който предвижда и задължително налагане освен предвидените мерки и
наказание глоба в размер от 200 до 1000 лева, съдът счита, че на Б. Н. Р. следва
да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно 200 лева с оглед отново изпълнение на превантивната й функция
и недоброто му материално състояние.
В тежест на ответника следва да се възложи и дължимата
държавна такса по водене на делото в размер на 25 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 15 от ЗЗДН, Тервелският
районен съд,
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие,
упражнено над Е.М.Ю. с ЕГН- ********** ***, от
нейния брат Б. Н. Р. ЕГН ********** с адрес ***, както следва:
1. ЗАДЪЛЖАВА Б. Н. Р. ЕГН ********** с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Е.М.Ю. с
ЕГН- ********** ***, ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
НАЛАГА на Б. Н. Р. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Б.
Н. Р. ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати по сметка на Районен съд - Тервел държавна такса в размер на
25(двадесет и пет) лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД за защита.
Предупреждава Б. Н. Р. ЕГН **********
с адрес ***, че при неизпълнение на заповедта
за защита, полицейският орган констатирал
неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.
Препис от настоящото решение и издадената заповед да се връчат
на страните и да се изпратят служебно на РУ
на МВР –Тервел, за осъществяване на контрол по изпълнението й, съгласно чл. 21
от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Добрич в 7 – дневен срок от връчването му на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
СЪДИЯ: