№ 899
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. Г.
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. Г. Административно
наказателно дело № 20221110201514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. Г. А. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4798407 на СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лева.
С жалбата твърди, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения и, че не се
доказва да е извършил нарушението. Моли за отмяна на ЕФ.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание,
не взема становище по жалбата.
Наказващият орган, чрез своя процесуален представител в оспорва жалбата и моли ЕФ да
бъде потвърден. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят притежавал л.а. „Ауди А6” с рег. № ***. На 24.04.2021г., в 12:56 ч.
автомобилът се движел в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от
ул. „Кривински път” към Околовръстен път. Срещу номер 326 бил заснет с преносима
автоматизирана техническа система - „ARH CAM S1” № 11743с7. Системата заснела и
1
записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на автомобила. Била
измерена скорост на движение 89 км./ч., която след приспадане на от 3 % възможна грешка
била изчислена на 86 км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било въведено с пътен знак
В26 - 50 км/ч.. Бил изготвен снимков материал. След като бил установен собственикът на
автомобила бил издаден ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на 10.01.2022 г. В 14
дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не предоставил в СДВР писмена
декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
От справката от ОПП-СДВР се установява собственикът на автомобила.
От удостоверение № 17.09.5126 от БИМ е видно, че преносима автоматизирана техническа
система - „ARH CAM S1” е одобрен тип средство за измерване с валидност до 07.09.2027 г.
Видно от протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г. процесната е било преминало
последваща проверка с валидност една година.
От схемата за организация на движението и писмото от СО се установява, че в процесния
участък разрешената скорост е до 50 км./ч.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш е допуснато съществено процесуално нарушение.
С ЕФ е наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на
ограничение за скорост на движение в населено място с 36 км./ч. Тъй като за превишаване
на ограничението за максимално допустима скорост от 31 до 40 км./ч. е предвидено /в чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП/ наказание глоба от 400 лева, а на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 800 лева, и предвид това, че наказанието е наложено на основание чл. 182, ал. 4
ЗДвП, следва извод, че е наказан за нарушение, извършено в условията на повторност.
При описанието на нарушението е налице пропуск, който съдът намира за съществен, а
именно: единствено от това, че е наложено наказание на основание санкционна норма,
предвидена за деяния, извършени при условията на повторност, може да се разбере, че се
поддържа от наказващия орган, че деянието е повторно. Липсват каквито и да е твърдения в
тази връзка.
Легалната дефиниция за повторността е дадена в § 1, т. 33 от ДР на ЗДвП – „нарушение,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
2
наложено като нов водач”.
Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в ЕФ какво обуславя повторността на
деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено наказание и за
какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт. Последното
обстоятелство /датата на влизане в сила на акта/ е от особено значение, тъй като от него
може да се разбере дали е изтекъл или не едногодишен срок от предходното наказване и
оттам, да се направи преценка дали е налице повторност. Важно за преценката за
повторността е и посочването на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, за да
се прецени дали е същото по вид, като това в процесния ЕФ. Непосочването на тези
обстоятелства в описанието на нарушението, на практика представлява липса на
съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от възможността да разбере
защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи възражения в тази посока.
Дори тези обстоятелства да могат да бъдат установени в рамките на съдебния процес, това
не дерогира задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй
като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава
на нарушението, така че още с прочита на ЕФ /или НП/, с което му е наложено наказание да
може да разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом
в ЕФ не са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение,
което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на
него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да
се защитава.
Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ЕФ на формално
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4798407 на СДВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3