№ 3
гр. Русе , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
в присъствието на прокурора Вили Любенов Димитров (РП-Русе)
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Частно наказателно дело
№ 20214520200020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.135 ал.2 от АПК.
Постъпила е жалба от Г. Т. Т., ЕГН ********** против Заповед за
задържане № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от Р. Р. М. – полицай ГООР
при Първо РУ Русе, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е разпоредено
задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя, за това че след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява
функциите си, като отказва да му бъде установена самоличността и даде
обяснения. Първоначално жалбата е подадена чрез Първо РУ Русе пред
Административен съд – Русе. С Определение № 1/04.01.2021 г. по АД №
721/2020 г. Административен съд - Русе е прекратил делото и изпратил
същото на Районен съд - Русе по подсъдност.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Ответникът по делото – издателя на оспорената заповед – Р. Р. М. –
полицай ГООР при Първо РУ Русе лично и чрез юрисконсулт Д. поддържа
заповедта и намира жалбата за неоснователна.
1
Представител на Районна прокуратура - Русе взема становище, че
заповедта е законосъобразна.
Съдът като взе предвид представените доказателства,намира
следното:
На 25.11.2020 г. вечерта жалбоподателят се намира в дома си. Между
него и съпругата му възниква скандал, по повод на който последната подава
сигнал на тел.112 и на място пристигат Р. М. и свид. Д. – служители на Първо
РУ при ОД МВР Русе. Поканени са от съпругата на жалбоподателя в дома им,
където полицейските служители опитват да установят самоличността на
жалбоподателя, въпреки че вече знаят, че това е съпругът на лицето, което е
подало сигнала. Т. отказва да даде личната си карта и Д. употребява
физическа сила и поставя на Т. белезници, след което го отвеждат в сградата
на Първо РУ Русе, където Р. М. издава Заповед за задържане на лице за срок
от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Като фактически основания в
заповедта е посочено… „че след надлежно предупреждение съзнателно пречи
на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, като отказва да
му бъде установена самоличността и даде обяснения за възникналия семеен
скандал“.
Жалбоподателят е задържан на 25.11.2020 г. в 22.30 ч. за срок от 24
часа в помещение за временно задържане, видно от процесната заповед за
задържане на лице, с рег. № 1882зз-152 от 25.11.2020 г., издадена от
полицейски орган Р. Р. М.. От отразеното в заповедта се установява, че Т. е
освободен на 26.11.2020 г. в 00.45 часа. Извършен е личен обиск на Т. и е
подписана декларация от същата дата.
В декларацията изрично посочва, че желае адвокатска защита.
Възможност да се свърже с адвокат не му е подсигурявана, а е освободен като
в книгата за задържани лица на Първо РУ Русе е отбелязано като причина
..“отпада необходимост“
Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират
и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът
ги кредитира.
2
При така установената фактическа обстановка, съобразявайки
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Районен съд - Русе извърши преценка
за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а разгледана по съществото си е основателна
І. По допустимостта на жалбата.
Заповедта за задържане на лице с рег. № 1882зз-152 от 25.11.2020 г., е
връчена на 26.11.2020 г., когато жалбоподателят е бил освободен, а жалбата
срещу заповедта е с дата 08.12.2020 г., което е видно от входящия номер.
Следва, че жалбата е постъпила в Първо РУ Русе съда в законоустановения
срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт,
а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, т. е.
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, то същата е допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Жалбата е основателна.
За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е
необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-
производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от
основанията, посочени в чл. 146 от АПК, води до недействителност на
административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води
до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали
нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът
следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва
да бъде обявен за нищожен.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла
3
на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена от полицай ГООР на Първо РУ
Русе. Следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево
компетентен административен орган.
Съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона – отменителни основания по 3,4 и 5 от АПК.
Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са
определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба
заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за
издаването , т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата
на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само
правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като
основание за задържане на лицето.
Съдът приема, че фактическите основания следва не просто да бъдат
изложени от органа, а и да кореспондират с правните основания по
издаването на заповедта. В заповедта, а и в изпратените доказателства по
административната преписка, липсва описание на фактическите основания за
издаването , които да са относими към жалбоподателя Г. Т. Т.. Като правно
основание в заповедта е посочено чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,което според
разпоредбата е: лице за което има данни, че е извършило престъпление. Като
фактическо основание е посочено : „след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба, като отказва да му бъде установена самоличността и даде обяснения
за възникналия семеен скандал. Първата част на така посочените фактически
основания не кореспондира с посоченото правно основание, а е компилация
от основанията по чл.72 ал.1 т.2 и т.4 от ЗМВР. Недопустимо е в тези случаи
и конкретно, съдът служебно да подвежда установените факти по делото под
съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган.
Съдът е длъжен служебно да провери дали посочените в акта фактически
основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни
ли са на дадената им правна квалификация. Именно с тази цел е въведено
императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт
4
така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на
законосъобразността и правилността на властническото волеизявление, което
в случая пряко и негативно засяга правото на свободно придвижване на
конкретно физическо лице.
Несъответствието между правни и фактически основания и смесване
на различни фактически основания за задържане не дава възможност за
извършването на обективна преценка за законосъобразността на заповедта.
Втората част от посочените фактически основания определено не
кореспондира със закона в частност с основанията даващи възможност на
полицейския орган да задържи лице. В заповедта като фактическо основание
за задържане е посочено: „отказва даде обяснения за възникналия семеен
скандал“.Отказът да се дадат обяснения е конституционно право на всяко
лице и полицейският орган е длъжен да му го разясни при задържане – чл.72
ал.5 от ЗМВР. Дори елементарната логика изключва упражняването на едно
законно закрепено право да бъде използвано като основание за задържане и
законодателят логически не е предвидил такова основание. Задържането на
лице без предвидено в закона правно основание прави издадената заповед
незеконосъобразна.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото не се
установява, към дата на задържане на жалбоподателя, да е налице извършено
престъпление от Т., както и за необходимостта от прилагане на принудителна
административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа.
Друго несъответствие със закона, при издаване на оспорваната
заповед, е неспазване на принципа за съразмерност на мярката,
регламентиран в чл. 6 от АПК. Според този принцип, административните
органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска
засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от
най-необходимото за постигане на законната цел. В нормативно определените
рамки административният орган следва да упражнява предоставената му
компетентност, когато действа в условията на оперативна самостоятелност,
какъвто е настоящия случай. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление
5
или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните,
установяващи тази възможност трябва да бъдат категорични. Доказването на
тези данни е в тежест на административния орган, което дори не бе засегнато
в съдебното производство.
Оспорваната заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна
по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната
административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез
заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица -
като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат
категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган,
издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Т. очевидно не допринася
за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда
върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, в случая за около 2
часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки.
От формална гледна точка обжалваната заповед не сочи конкретна
цел, наложила задържането на лицето. По разбиранията на състава задържане
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не може да се извършва винаги, а само когато
има данни, че едно лице е извършило престъпление или същото това лице е
съпричастно към извършеното такова. Следователно наред с данните за
престъпление като основание за полицейско задържане за срок до 24 часа,
административният орган винаги трябва да следи за това дали задържането на
вероятния извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите
предпоставки за прилагане на принудителните административни мерки,
включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на
престъплението и разследването. В конкретния случай се установи, че
административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при
прилагане на мярката, като е нарушил принципа на съразмерността и е
засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото
6
от гледна точка на целта, за която той се издава.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона. В случая задържането на Т. не допринася за
постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда
върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи
изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, каквато е наложена и с процесната заповед за
задържане.
С оглед изложените съображения съдът приема, че Заповед за
задържане № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от Р. Р. М. – полицай ГООР
при Първо РУ Русе не е съобразена с изискванията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и
т. 5 от АПК, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразна.
На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи
произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски.
Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса
от 10 лева, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Поради изложеното съдът осъжда юридическото лице, в структурата
на което се намира органът, издал отменения акт, да заплати на
жалбоподателя сумата от 810 лв. представляваща разноски, от които
редуцирано адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 800 лв. и 10 лв.
държавна такса.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК,
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена
от Р. Р. М. – полицай ГООР при Първо РУ Русе срещу Г. Т. Т., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ОД МВР Русе да заплатят на Г. Т. Т., ЕГН ********** сумата
от 810 лв. представляваща разноски, от които редуцирано адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. на 800 лв. и 10 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от днес пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8