Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Бяла, 05.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД град БЯЛА в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Мариета
Йорданова, като постави на разглеждане докладваното от съдията НАХД №
304 по описа за 2018г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Я.Д. с ЕГН ********** *** против НП № 18-0247– 000758 от
08.08.2018г. на Началник
РУ“Полиция“ гр.Бяла към ОДМВР Русе, с което на основаниe чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000лв,
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, и отнемане
на 10 контролни точки на основание Наредба № І-з-2539 на МВР, за това, че: На 27.07.2018г. около 00,05ч. в с.Ценово, на ул.“Рила“ пред дом № 8, като
водач на МПС – лек а-л “Ауди 6“ с рег.№
Р4867ВР, негова собственост, извършва следното нарушение : Управлява МПС след
употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0088, което в 00,10ч. отчете 0,88
промила концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Данните показани и
видени от водача. Издаден талон за медицинско изследване №0033634. С Протокол
за химическо изследване №411 от 30.07.2018г. от лаборатория към БНТЛ при ОДМВР Русе е установена
концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,97 промила, с което виновно е
нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят
оспорва НП като незаконосъобразно. Не се явява в с.з.лично, изпраща упълномощен
процесуален представител адв.П.Н. от АК Разград. Представя допълнителни гласни доказателства.
В жалбата навежда съображения, че са налице
основания за отмяна на НП.
Посочва се, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение, тъй като не е
управлявал процесния автомобил.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
БРП-
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото – писмените и гласни, безспорно се установи, че на 26 срещу
27.07.2018г. в с.Ценово в дома на жалбоподателя се събрали негови познати и
близки. По повод възникнал скандал жалбоподателят се обадил на тел.112, за да
потърси съдействие от полицията. Обяснил, че ще изчакат полицейския автомобил в
с.Ценово, на главната улица до сградата на фурната. Придвижил се с личния си
лек автомобил “Ауди 6“ с рег.№ Р4867ВР до уговореното място. През това време полицейските
служители С. и С. със служебен полицейски автомобил се задали срещу тях.
Жалбоподателят подал сигнал, като присветнал с фаровете на автомобила. Св.с.,
който управлявал служебния автомобил спрял до него. Жалбоподателят отворил
врата и седейки на мястото на водач на автомобила обяснил, че той е подал
сигнала и той ще заведе полицейските служители до мястото на скандала. С
управлявания от него автомобил, в който пътувал сам, достигнал до дома си,
преминавайки по няколко пресечни улици. След него на няколко метра се движил
полицейския автомобил, като пътуващите в него полицейски служители наблюдавали
непрекъснато автомобила пред тях. След като стигнали до адреса жалбоподателят
излязъл от автомобила. Полицейските служители изяснили случая, като при
разговора със жалбоподателя усетили от него мирис на алкохол. Поканили
жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство.
Първоначално той отказал, като спорел, че в момента не управлява автомобил. Св.С.
му обяснил, че той пред тях е управлявал автомобила по няколко улици в селото.
След като се съгласил жалбоподателят бил проверен с техническо средство
Алкотест 7510 с фабр. № ARBB-0088,
с валиден стикер до м.11.2018г. Техническото средство отчело положителна проба - 0,88промила. Данните от
измерването били показани на водача. Жалбоподателят пожелал да даде кръв за
химически анализ. Актосътавителят издал
талон за медицинско изследване № 0033634 /л.11/
в 00,10ч. и предоставил срок от 90мин., за да посети ФСМП гр.Бяла,
където да даде кръвна проба за химически анализ. Тогава с личния му автомобил жалбоподателят
бил откаран от св.Т.И. във ФСМП към МБАЛ гр.Бяла, където му взели кръв за
изследване.
Актосъставителят в присъствието на св.С. съставил АУАН/л.10/,
връчен на водача. Същият го подписал, като отбелязал в него, че е изпил една
бира и желае кръвна проба. Допълнителни възражения постъпили в 3-дневния срок
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, в които жалбоподателят твърди, че друго лице е
управлявало автомобила, а той е пътувал до него.
След
извършване на химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в специализирана химическа лаборатория в
БНТЛ при ОД МВР Русе се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя е 0,97промила.
Въз
основа на така съставения АУАН, след представени докладни записки от двамата
полицейски служители и протокола от химическо изследване било издадено атакуваното
НП от Началника на РУ Полиция – гр.Бяла. НП било връчено на жалбоподателя на 20.08.2018г.,
с което административно наказателната му отговорност била ангажирана.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН,НП, талон за
медицинско изследване, Протокол за
медицинска изследване, Списък за преминали ПП в място на постоянно обзавеждане –
анализатори на алкохол, Протокол за химическо изследване, справка за нарушител,
докладни записки -2бр., заповеди-3бр. от МВР, както и от изслушването на актосъставителя
С. и свидетелите С., И. и Д.. Съдът не приема показанията на св.Т.И. за
отговарящи на обективната истина. Твърденията му, че е управлявал автомобила на
жалбоподателя от главната улица на с.Ценово до адреса на жалбоподателя са категорично
опровергани от показанията на двамата свидетели – С. и С., които са
незаинтересовани по делото и не поддържат никакви отношения с жалбоподателя. За
съда св.Т.И. е приятел на жалбоподателя, който с показанията си в този вид се
опитва да подпомогне защитната му линия. От друга страна показанията на св.Т.И.
са в противоречие с цялостното поведение на жалбоподателя, предвид
представените писмени доказателства. Последният не е заявил на контролните
органи по време на проверката, че не е водач на автомобила, съдействал е по
време на проверката с техническо средство, поискал е сам да даде кръв за
химически анализ, пред медицинските органи е предоставил данни за попълване на протокола/л.12/, дал е
доброволно кръв. След това при съставяне на акта е подписал същия, без да
отбележи подобно възражение. Възражения в този смисъл са постъпили в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. В тях жалбоподателят спестява обстоятелствата около посрещането на
полицейския автомобил по главната улица на с.Ценово, срещата и разговора с
полицейските служители и развива съображения как от гражданин, който търси
съдействие от органите на реда, става обект на административно наказателно
производство. За съда това поведение на жалбоподателя, който в последствие в
жалбата твърди, че не е автор на процесното нарушение, е изключено и
недопустимо от правилата на формалната логика и няма никакво смислено
обяснение. Освен това, на местонарушението са присъствали и други хора, сред
които и св.Т.И., които също не са реагирали, за това, че жалбоподателят е
неправилно и несправедливо посочен като водач на МПС и съответно още на място
да се изясни кой е водач на автомобила. Св.Т.И. е закарал жалбоподателя до
ФСМП, където са присъствали и двамата полицейски служители, на които тогава
нещо не е казал и обяснил, относно авторството на нарушението. Този въпрос не е
поставян при установяване на нарушението. След подаване на възражението от
жалбоподателя са представени пред наказващия орган докладните записки на
двамата полицейски служители. В тях те представят фактическата обстановка
такава, каквато я пресъздават и в с.з. Защитната версия на жалбоподателя е
развита при подаване на жалбата и с воденето на св.Т.И., показанията на когото
не оборват показанията на другите двама свидетели /С. и С./ и представените
писмени доказателства. Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че
показанията на св.Т.И. са в противоречие с всички останали доказателства, звучат изолирано и
нелогично, поради което ги изключва от доказателствения материал.
Съдът
изцяло кредитира показанията на двамата полицейски служители, които са
свидетели-очевидци при установяване на нарушението, показанията им не си
противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН от
лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице по смисъла на чл.189,
ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими
по чл.42 ЗАНН реквизити. Издаденият в
съответствие със закона акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и
свидетеля на нарушението. Нарушителят не е отбелязал възражения при съставяне
на акта и допълнителни такива не са
постъпили в 3-дневния срок по чл.
44,ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП на Началника на РУ Полиция
гр.Бяла. По делото не възниква съмнение относно компетентността на органа,
издал НП, на когото са делегирани такива правомощия. Налице са необходимите
реквизити на НП по чл.57, ал.1т.1-7 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство.
В
преценката си дали да издаде НП административно-наказаващият орган се основава
на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по
налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена
сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени
средства, дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка и при обсъждане на
представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са
обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и доказателства.
При така установеното от
правна страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е частично основателно.
Съдът не констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя са му вменени нарушения,
които той не е извършил. Това
е така, защото от една страна няма представени доказателства от жалбоподателя
за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от събраните писмени и
гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която съответства на
посочената в акта и НП и същата е изцяло съставомерна за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От обективна страна безспорно са установени елементите от състава на нарушението - концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0,8
промила до 1,2
промила, установена
по съответния надлежен ред. В процесния случай проверката с техн.
средство, каквото безспорно е Алкотест
7510 с фабр. № ARBB 0088 /нормативно предвидено в Наредба №1 / 19.07.2017г.- за
реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози/ е установено, че концентрацията на
алкохол в дъха на жалбоподателя в момента на проверката е 0,88 на хиляда. Установи се от представения
списък, че използваният по време на проверката
Алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0018 е
бил технически изправен към него момент - преминал е периодичен метрологичен преглед и е в срока на валидност. Жалбоподателят
е дал кръвна проба и е извършен химическа анализ на същата, за да се
прецизирана алкохолната концентрация в кръвта на водача. Не се оспорва и съдът
изцяло приема данните от Протокола за химическо изследване, според който количеството
етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,97промила. Тази стойност е изцяло съставомерна по текста на чл.5, ал.3,т.1 във вр. с
чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Това, че подсъдимият е употребил алкохол не се спори, самият той го е посочил в
акта и медицинския протокол. Налице са и другите елементи от състава на
нарушението– МПС, какъвто безспорно е
лек а-л“Ауди 6“ с
рег.№ Р4867ВР. Изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в управление на МПС. В случая това е безспорно доказано от разпита на актосъставителя и свидетеля, че непосредствено преди проверката жалбоподателят е управлявал автомобила, като
оспорването на този факт остана недоказано от представените доказателства на
защитата.
От
субективна страна деянието е извършено виновно. Жалбоподателят като гражданин
на Република България и като
правоспособен водач на МПС е длъжен да знае и спазва законите на страната.
Жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че е употребил алкохол, но въпреки това
е управлявал автомобил, като е предполагал, че няма да настъпят вредни
последици от нарушението му, т.е. употребеният от него алкохол няма да
предизвика съставомерна концентрация в кръвта му.
Съдът
намира, че на жалбоподателя правилно е
наложено наказание за допуснато
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил
изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил размера на наказанието Глоба
за извършеното нарушение в размера точно посочен от чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП –
1000лв, и срока на кумулативно предвиденото наказание Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12месеца, тъй като установената алкохолна концентрация
е в определените граници по текста на чл. 174,ал.1 , т.2 от ЗДвП – от 0,8 до
1,2 на хиляда. Отнемането на 10к.т. също не подлежи на корекция, тъй като този
вид специфична самостоятелна санкция е с точно фиксирани стойности. При така
посоченото съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0247 – 000758 от 08.08.2018г. на Началник
РУ“Полиция“ гр.Бяла към ОДМВР Русе, с което на М.Я.Д. с ЕГН ********** ***, на основаниe
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1000лв/хиляда лв/, Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12м./дванадесет месеца/ и отнемане на
10к.т. за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
з а
к о н
о с ъ
о б р
а з н о.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ : /п/