Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
гр. София, 16.08.2025 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав, в публично
заседание нa седемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Съдия: Кирил П.
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10212 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Л.И.Б. /починала в ход на процеса – на
29.09.2020 г., като на нейно място са конституирани с определение от 25.10.2023
г. наследниците й по закон М.Г.Д. и Г.Г.И./,
за осъждане на Я.В.Ю. да заплати на всеки един от новоконституираните ищци
сумата от по 65 000 лв. /съответната част спрямо наследствените им квоти от
общопретендираните сума в размер на 130 000 лв./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат на смъртта на М.Х.И. – дъщеря на Л.И.Б., починала на
06.05.2020 г., поради виновното и противоправно поведение на Я.В.Ю., който на
22.04.2020 г. като водач на автомобил Киа Сийд с рег. № СВ ****НС, движейки се
по ул. Тимок на кръстовището с ул. Г. С. Раковски в гр. София нарушил правилата
на ЗДвП и причинил ПТП с М.Х.И., като по непредпазливост причинил смъртта й.
Я.В.Ю. бил признат за виновен в това, че на 22.04.2020 г. около 13:20 ч. в гр. София при управление на
МПС Киа СИЙД с рег. № ******по ул. Тимок с посока от „Сточна гара“ към бул. „М.Луиза“
и в района на кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“ при маневра завой на ляво,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като участвал в
ПТП с пресичащата пътното платно на ул. „ Г. С. Раковски“ отдясно на ляво
спрямо посоката на автомобила пешеходка М.Х.И. и по непредпазливост причинил
смъртта й, която настъпила на 06.05.2020 г. в УМБАЛСМ Пирогов – престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 НК, с влязла в сила на 01.06.2023 г. присъда по НОХД № 1989/2023 г. на СГС.
Починалата М.И. била единствена дъщеря на Л.Б.. Двете били много близки,
живеели в едно домакинство, като починалата се грижела за майка си. Ищцата
търпяла морални вреди от смъртта на дъщеря си, като нямало кой да се грижи за Л.Б.,
а тя била инвалид. Молят за уважаване на
претенциите и осъждане на ответника да им заплати по 65 000 лв.
/общопретендираната сума от Л.Б. е 130 000
лв./, ведно със законната лихва от датата на смъртта – 06.05.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендират разноски. Сочат банкови сметки по чл. 127,
ал. 4 ГПК, а именно за Г.Г.И. IBAN: *** М.Г.Д. IBAN: ***.
Постъпил е отговор на исковата молба
в срок. Оспорва се иска по основание и размер. Имало висяща
застрахователна претенция, която при условие, че застрахователят изплати
обезщетение, щяла да доведе до неоснователност на предявения иск.
Новоконституираните ищци не търпяли в лично качество неимуществени вреди. Прави
възражение за съпричиняване. Починалата била нарушила чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Не
била пресякла на обозначено място, както и удължила времето за пресичане като
се спряла на платното за движение. Обезщетението било прекомерно. Следвало да
се отчете отказът на пострадалата да бъде хоспитализирана, указването на
всевъзможна помощ от страна на ответника, както и пропуските при констатиране и
диагностициране на травмата от УМБАЛ ИСУЛ.
Прави възражение за давност на лихвите. Претендира разноски.
Ответникът предявява обратен иск срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
С определение от 19.02.2024 г. съдът е конституирал ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:***, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, като трето лице-помагач на страната на
ответника Я.В.Ю., както и е приел при условията на евентуалност, по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК, предявения обратен иск с правно основание чл. 435 КЗ от
ответника Я.В.Ю. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Ищецът по обратния иск твърди, че към дата на ПТП имал застраховка „ГО“ със
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Моли при
условията на евентуално, ако бъде осъден, то да се разгледа обратния иск и да
се осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да му
заплати сумата, за която е осъден /до размер от 130 000 лв./, ведно със
съответната законна лихва.
Ответникът по обратния иск ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал отговор по обратния иск и е взел становище по делото в
срок. Намира претенциите за допустими, но неоснователни. Оспорва обратните
искове изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по полица № BG/23/319001509143, сключен между
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и собственика на
л. а. Киа Сийд с рег. № СВ ****НС, валидна към 22.04.2020 г. Оспорва описания
механизъм на произшествието. Твърди формално предявяване на претенцията пред
застрахователя, както и, че е налице злоупотреба с право в нарушение на чл. 3 ГПК. Оспорва обективирания в Констативния протокол за ПТП № К-184/22.04.2020 г.
механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване – пешеходката пресичала
неправомерно, като не се съобразила с приближаващото се МПС и неговата скорост,
както и твърди, че е навлязла внезапно на платното за движение. Оспорва
твърдението за наличие на вина на водача на МПС. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и травматичната увреда на пострадалата,
както и връзката с настъпилия летален изход на пострадалата. Ударът бил
настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият не е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Пострадалата можела да
предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Прави възражение
за независимо съпричинителство от страна на УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ АД.
Първоначалните претенции били завишени по размер.. Оспорва и акцесорната
претенция за лихви., както и началния момент, от който се дължат. Дружеството
било в обективна невъзможност да се произнесе по застрахователната претенция.
Приложим бил чл. 84, ал. 2 ЗЗД и застрахователят следвало да бъде поканен да
плати, за да изпадне в забава. Не били представени и данни за банкова сметка ***.
380, ал. 3 КЗ. Претендира разноски.
С определение от 24.04.2024 г. е конституирана УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, като трето
лице-помагач на страната на ответника по обратния иск ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Третото лице-помагач УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ АД оспорва твърденията за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във вр. с
чл. 52 ЗЗД:
С определение от 24.04.2024 г. на основание чл. 300 ГПК е отделено като
безспорно по производството, че въз основа на влязла в сила на 01.06.2023 г.
присъда по НОХД № 1989/2023 г. на СГС, Я.В.Ю. бил признат за виновен в това, че
на 22.04.2020 г. около 13:20 ч. в гр.
София при управление на МПС Киа СИЙД с рег. № ******по ул. Тимок с посока от
„Сточна гара“ към бул. „М.Луиза“ и в района на кръстовището с ул. „Г. С.
Раковски“ при маневра завой на ляво, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като участвал в ПТП с пресичащата пътното платно на ул. „
Г. С. Раковски“ отдясно на ляво спрямо посоката на автомобила пешеходка М.Х.И.
и по непредпазливост причинил смъртта й, която настъпила на 06.05.2020 г. в
УМБАЛСМ Пирогов.
Няма пречки увреденият да предяви иска директно срещу делинквента. В ППВС № 4/75 г. – т. 12 изрично е прието,
че между делинквента и застрахователя не е налице солидарна отговорност пред
увредения. Пострадалият от непозволеното увреждане ищец има право да търси
отговорността както от отговарящия пред него делинквент, който го е увредил,
така и пряко от застрахователя. Основанието за отговорността на делинквента не
изключва отговорността на застрахователя и обратното.
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.04.2020 г., в който като пострадало лице е
посочена М.Х.И., с работна диагноза: травма на главата.
Приета е по делото влязла в сила от 01.06.2023 г. присъда № 83 от
16.05.2023 г. по НОХД № 1989/2023 г. на СГС. С присъдата е признат подсъдимият Я.В.Ю. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр.
Плевен, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, шофьор в „Йелоу такси“,
неосъждан, за виновен за това, че на 22.04.2020 г., около 13:20 часа, в гр.
София при управление на моторно превозно средство - лек таксиметров автомобил
„Киа Сиид” с per. № ******по ул. „Тимок” с посока на движение от „Сточна гара“
към бул. „М.Луиза” и в районна на кръстовището с ул. „Г.С.Раковски” при маневра
завой на ляво, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, като участвал в ПТП с пресичащата
пътното платно на ул. „Г.С.Раковски“ отдясно на ляво спрямо посоката на
автомобила пешеходка М.Х.И. с ЕГН ********** и по непредпазливост причинил
смъртта й, която настъпила на 06.05.2020 г.
в УМБАЛСМ „Пирогов“ , като след деянието е направил всичко възможно,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание
по чл. 303, ал. 2 НПК вр. чл. 343а, ал.1, б. “б“ вр. чл. 343 ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ вр. чл. 42а, ал. 2 т.1-2 НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд
досежно всички признаци на престъпния състав, вкл. квалифициращите признаци от
обективна страна на престъплението, и правната квалификация на деянието – решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. №
2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. №
1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Присъдата има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, доколкото обаче
същите са въздигнати като елемент от престъпния състав – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС.
Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Оттук и на основание чл. 300 ГПК се установява противоправното поведение на
водача на л. а., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.И..
Противоправното деяние на Я.В.Ю. е доказано с влязлата в сила присъда, която по
чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието
от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.
Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен, ако
съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е
било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело – решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. №
728/2008 г., I т. о., решение № 163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г.,
II т. о. на ВКС, решение № 15 от
16.06.2017 г. по т. д. № 2662/2015 г. на II т. о. на ВКС. В присъдата не е
обсъждано поведението на пострадалия и мястото на настъпването на инцидента,
поради което настоящият съд на общо основание следва да обсъди своевременно
направеното възражение за съпричиняване.
Възражението за съпричиняване е неоснователно:
В разглеждания случай по делото се установява /от САТЕ/, че мястото на
удара между л. а. Киа и пострадалата пешеходка по широчина на платното за
движение на ул. „Г. С. Раковски е на около 3 м. вляво от десния бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължима на платното за движение, е на
около 4 м. след кръстовището по посока на движение на същия автомобил. Ударът е
настъпил върху дясната пътна лента за посоката на автомобила и в мисленото
продължение на десния тротоар на ул. Тимок в посоката на движение на
пешеходката. На мястото на преминаване на пешеходката върху платното за
движение на ул. Г. С. Раковски не е била обособена пешеходна пътека.
Пешеходката е предприела пресичането на ул. Г. С. Раковски върху мисленото продължение на десния тротоар на ул. Тимок за
посоката й на движение. Според дадената легална дефиниция на понятието
„пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП,
продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата
са пешеходни пътеки. Действащите понастоящем правила за движението по пътищата
не предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни
пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при
преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение в разглеждания случай е идентично с това, при
преминаването на означени с маркировка или по друг начин пешеходни пътеки – решение № 60073 от 13.03.2023 г. по т. д. №
329/2021 г. на I т. о. на ВКС.
Съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец
на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или
е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Така установените нарушения на правилата за движение по пътищата
от страна на водача, имащи отношение към произшествието, налагат извод за
отсъствието на принос на пострадалата ищца за вредоносния резултат при
приложение на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, действала към момента на настъпване на процесното ПТП. На основание
посочената специална норма, изключваща съпричиняване от страна на увредената
ищца, намаляването на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
изключено – виж решение № 50136 от
06.03.2023 г. по т. д. № 1706/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение №
50080 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1675/2022 г. на II т. о. на
ВКС и
др. Осъществяването на предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави безпредметно
обсъждането дали в случая пострадалата ищца е извършила нарушение на чл. 113
или чл. 114 ЗДвП.
Отделно, от това възражението е и недоказано. Съпричиняване, по смисъла на
чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в
нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос,
без който не би се стигнало до увреждането –
решение № 60123 от 23.12.2021 г.
по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
Ищцата е била пешеходец по смисъла на чл. 107 ЗДвП и като такъв има право
да се движи по продълженията на тротоарите по арг. от чл. 108, ал. 1 във вр. с
§ 6, т. 54 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, като
разпоредбата на чл. 114 ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
В цитираните разпоредби е указано ясно и конкретно какво следва да е
поведението на пешеходеца преди навлизането на платното за движение, като
доказателства за нарушението на тези правила не са ангажирани по
производството. Не се установява нито ищцата да е пресекла на нерегламентирано
място, нито да е навлязла внезапно на платното за движение. Задължение за
започналия пресичането по пешеходна пътека пешеходец, навлязъл на платното за
движение, да преустанови пресичането/да спре, респективно задължение да се
върне или да направи крачки назад, не е предвидено /виж решение № 60173 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2147/2020 г. на II т. о. на
ВКС/.
Още повече, от САТЕ се установява, че след като пешеходката съвсем правомерно е
навлязла върху платното за движение, процесният автомобил е потеглил,
изпълнявайки ляв завой. Когато пешеходката е имала възможност да прецени, че
автомобилът няма да спре и да я пропусне, времето оставащо до удара е било 1
сек. В посоченото време пешеходката не е имала техническата възможност да
излезе от динамичния коридор на автомобила и да избегне удара с него.
Оттук и съдът намира за пълнота, че освен поради действието на чл. 119, ал.
5 ЗДвП, то и отделно от това ищцата не е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат и липсва причинна връзка между поведението й и настъпилото
ПТП.
От задължителната сила на присъдата се установява, че именно настъпилото
ПТП е причината за смъртта на М.Х.И., която настъпила на 06.05.2020 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“. Същото се установява и
от кредитирана СМЕ. Вследствие на процесното ПТП М.Х.И. е получила травма в
областта на главата с последващо развитие на травматичен субдурален/кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка/кръвоизлив вдясно предизвикал херниране на мозъчни
части с притискане на мозъчния ствол и летален изход. Вещото лице е категорично
и, че няма данни за последващи процесното ПТП други травматични събития. От
развитието на клинична картина се установявал голям десностранен травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/кръвоизлив вдясно, който е предизвикал
херниране на мозъчни части с притискане на мозъчния ствол и летален изход.
От удостоверение за наследници на л. 18 се установява, че М.Х.И. е дъщеря
на Л.И.Б.. Ищцата е майка /роднина по права линия/ на починалия и е
легитимирана да претендира неимуществени вреди. От препис-извлечение акт за
смърт се установява, че Л.И.Б. е починала на 29.09.2020 г. след датата на
подаване на исковата молба на 26.09.2020 г., поради което и няма никакви пречки
наследниците на първоначалния починал ищеца да го заместят по реда на чл. 227 ГПК в хода на образуваното вече производство. Предвид характера на предявените
в настоящото производство претенции, а именно такива за присъждане на
обезщетение за претърпени от страна на ищцата неимуществени вреди в резултат на
настъпилата смъртта на дъщеря й, то нейното право на обезщетение за
неимуществени вреди се наследява само ако е било предявено пред съд. При това положение нейните наследници са както
материалноправно, така и процесуалноправно легитимиран, да встъпят и да
продължат вече заведеното производство.
На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието справедливост не е
абстрактно понятие. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът следва да прецени конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
определят паричния му еквивалент. С оглед задължителното тълкуване на нормата
на чл. 52 ЗЗД, в т. 11 от ППВС 4/1968 г. понятието справедливост изисква
преценка на редица конкретно съществуващи обективно обстоятелства, за да се
определи конкретния размер на обезщетението.
Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този
принцип. Единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване
съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за
неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на
тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите
за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Установи се по делото силната емоционална връзка
между починалата и нейната. Тази връзка се засилва от обитаваното общо
домакинство. Свидетелят Б.Д.сочи, че до смъртта на М.И., именно тя се грижела
за майка си Л.Б.. М.и Л. ходили заедно на кино, на театър. Л.Б. тежко преживяла
смъртта на дъщеря си, започнала да халюцинира. Свидетелят Д.Д. сочи, че първо
починал съпругът на Л., поради което М.и Л. били постоянно заедно и се грижили
една за друга. Къщата била в Драгалевци, трудна за поддържане, но М.се грижила
за нея. 6-7 години живеели само двете, М.била единствената дъщеря на
първоначалната ищца. Смъртта на дъщеря си изживявала тежко, отчаяна била,
защото не знаела кой ще се грижи за нея.
Съдът отчете обстоятелството, че първоначалната
ищца е живеела с починалата, че същите са били много близки, като починалата
била единствено дете на ищцата и се грижила за майка си. Общото домакинство е
обстоятелство, което обуславя завишена близост. Съобрази се възрастта на
починалата 64 г. /ищцата към дата ПТП е била на 87 г./ От изслушаните
свидетелски показания, които са логични и безпротиворечиви, а и не противоречат
на други доказателства по делото, се установяват близките отношения между
ищцата и дъщеря ѝ. Между тях имало отношения на привързаност и разбирателство.
Смъртта се е отразила тежко на ищцата, същата е страдала, отдала се е на
скръбта си, притеснявала се е кой ще се грижи за нея. Здравословното състояние
на ищцата значително се е влошило след смъртта на дъщеря ѝ, като същата е
починала 5 месеца след смъртта на дъщеря си.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите
отношения към датата на инцидента и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите.
При съобразяване на всичко изложено по-горе,
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца
следва да бъде в размер на 100 000 лв.
/по 50 000 лв. за всеки един от конституираните по реда на чл. 227 ГПК
наследниците на първоначалната ищца/. Подобен размер на обезщетението съдът
намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, като за разликата
претенцията ще се отхвърли.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. И тъй като чл. 51,
ал. 1 ЗЗД указва, че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, лихвата, която е
компенсаторна, се дължи като обезщетение от деня на настъпване на вредоносния
резултат – от увреждането. Следователно, когато се претендира обезщетение за
вреди от смъртта на едно лице, настъпила в резултат на ПТП, то естествено е и
самото твърдяно увреждане – смъртта на лицето, да е и началният момент на
забавата, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за непозволеното
увреждане – решение № 176 от 12.11.2018 г. по т. д. № 2193/2017 г. на I т. о. на ВКС, решение №
232 от 22.01.2018 г. по т. д. № 60404/2016 на IV г. о. на ВКС/.
Ето защо, върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от датата на
смъртта – 06.05.2020 г. Искът е предявен на 26.09.2020 г., поради което и
възражението за давност е неоснователно.
Предвид настъпването на вътрешно-процесуалното
условия за разглеждане на обратния иск, съдът следва да се произнесе по него.
По обратния евентуален
иск спрямо третото лице-помагач е с правна квалификация чл. 435 КЗ във вр. с
чл. 219, ал. 3 ГПК:
Доколкото условието се е сбъднало частично – за сумата 100 000 лв., то само
за тази сума искът следва да се разгледа.
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Между ответника и третото лице–помагач по делото ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД – страни по предявения обратен иск, не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на процесния деликт, по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите“.
Противоправното деяние на Я.В.Ю. е доказано с влязлата в сила присъда, която
по чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно извършването на
деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.
Възражението за съпричиняване на третото лице–помагач се разгледа при
обсъждането на фактическия състав на главния иск.
Без значение за отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД са действията
на третото лице-помагач по обратния иск – УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ АД. При
въведена от закона солидарна отговорност за причинена вреда ответникът не може
да прави възражение, че и други лица са отговорни за настъпването ѝ.
Платилият дълга има право на регрес спрямо другите съизвършители, но не може да
иска разделяне на дълга. В случая отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента. По аргумент от чл.
429, ал. 1 КЗ, дружеството застраховател е било задължено да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на ищцата неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/ и на
покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Застрахованият има право да получи изцяло платеното застрахователно
правоотношение, като за отговорността по чл. 435 КЗ е без значение дали
деликтът е пречинен от неколцина. Поради това, при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД
на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
гражданска отговорност, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице
за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент – решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. №
131/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 50153 от 09.11.2022 г. по т. д. №
1648/2021 г. на II т. о. на ВКС. Законът не прави разлика между това дали
пострадалият ще бъде удовлетворен директно от застрахователя или от
делинквента. Отговорността като функционално зависима е една и съща, поради
което и на основание чл. 435 КЗ застрахованият има право да получи изцяло платеното
без значение от отговорността и на други лица за вредите. С изпълнението на
задължението застрахователят ще придобие възможността при необходимите за това
предпоставки да упражни регрес спрямо други съизвършители, като евентуално в
този бъдещ процес би следвало да се обсъждат наведените доводи за отговорност
на третото лице-помагач по обратния иск.
Ето защо, съдът приема, че отговорността на третото лице-помагач по
предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия размер, за
който е осъден ответникът по главния иск или за по 50 000 лв. спрямо М.Г.Д. и Г.Г.И. /общо 100 000 лв./.
Отговорността на ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и
доколкото ищецът по обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си
към ищеца по първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника по
обратния иск в разглеждания случай създава условно изпълнително основание –
изпълнителен лист може да се издаде срещу ответника по уважения обратен иск,
само ако ответникът по първоначалния иск изпълни задължението, за което е
осъден, да заплати на ищцата определеното по предявения срещу него иск за
обезщетение за неимуществени вреди. Третото лице-помагач, спрямо когото е
предявен обратен иск за регресно притезание, не може да бъде осъден да плати
директно на ищеца по първоначалния иск, щом последният не е насочен пряко срещу
него.
Третото лице-помагач е поискало присъждане на главницата, ведно със
законната лихва – виж л. 54. В хипотезата на обратен иск искането за законната
лихва върху уважената главница за периода от дата на подаване на първоначалната
искова молба до окончателното изплащане не е самостоятелен иск, като при
наличието на предпоставките за основателност на обратния иск, то следва да се
присъди на ищеца по обратния иск като законна последица от уважаването на
претенцията и с оглед условното изпълнително основание – виж напр. решение № 430 от 8.07.2021 г. на САС по в.
т. д. № 2500/2020 г. Тези лихви се включват в застрахователното покритие на
осн. чл. 429, ал. 2 КЗ, като те се дължат от застрахователя при условията на
ал. 3 – след уведомяването му за застрахователното събитие. Доколкото се касае
за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а отговорността на
застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за забава върху
всички претенции от датата на уведомява за настъпилото застрахователно събитие,
като липсва законово изискване за съдържанието на това уведомление. По делото
са представени доказателства, че застрахователят е знаел за събитието и е бил
образувал щета № 0411-180-0018-2020 г. по претенция на Л.И.Б. на дата 29.09.2020 г. – виж л. 40 от
делото. Ето защо, и лихвата на ищеца по обратния иск ще се присъди от
29.09.2020 г.
По разноските:
М.Г.Д. и Г.Г.И. са освободени от такси и разноски предвид влязлата сила
присъда. Няма доказателства за направени разноски.
Я.В.Ю. е освободен от такси по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК с определение от
19.02.2024 г. За проведеното ограничение в прилагането на чл. 78, ал. 6 ГПК е
без значение и това, че част от основанията за освобождаване от държавна такса
по силата на закона са неприложими за ответника, а чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага
само за ответници-физически лица. Стига основание за освобождаване от държавна
такса да съществува не само за лицето, в полза на което е решено делото, но и
за лицето, осъдено с решението – чл. 78,
ал. 6 ГПК не се прилага. Чл. 78, ал. 6 ГПК не се
прилага, тогава когато осъденото лице също е освободено от внасянето на
държавната такса за уважения иск по силата на закона или по съдебен ред – определение № 414/15.11.2018 г. по гр. д. №
4010/2018 г. по описа на III г. о. на ВКС, поради което и в случая чл. 78, ал. 6 ГПК по отношение на
Я.Ю. е неприложим.
Я.Ю. претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие.
За адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната
инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. Представен
е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено правната помощ да
бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.. С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както
и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да
уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от
съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва
да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда
с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът съобрази броя на исковете, проведените с. з. с
даден ход, събраните доказателства по производството, характера на спора,
извършените процесуални действия. При така извършената съвкупна преценка, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се
определи на общо на сумата от 4500 лв.,
за процесуално представителство по първоначалния и по обратния иск. От тази
сума по съразмерност за отхвърлените главни искове ще се присъди на адв. Г.П.Т.
сумата от 1 038.46 лв.
На ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски по главния иск не се дължат на
основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Обратния иск е изцяло уважен, поради което и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
следва да заплати на адв. Г.П.Т. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал 2 ЗА в
размер на общо 3 461.54 лв.,
както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4000 лв. по сметка за държавни такси на СГС.
На УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ АД разноски по обратния иск не се дължат на
основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.В.Ю.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Г.И., ЕГН **********, с адрес
*** /и двамата конституирани по реда на
чл. 227 ГПК с определение от 25.10.2023 г. на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Л.И.Б., ЕГН **********/,
на основание чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от по 50 000 лв. – главници за всеки един от двамата ищци, /съответната част спрямо наследствените им
квоти от наследството на Л.И.Б. от общоуважения размер на иска/, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат на смъртта на М.Х.И. – дъщеря на Л.И.Б., починала на
06.05.2020 г., поради виновното и противоправно поведение на Я.В.Ю., който на
22.04.2020 г. като водач на автомобил Киа Сийд с рег. № СВ ****НС, движейки се
по ул. Тимок на кръстовището с ул. Г. С. Раковски в гр. София нарушил правилата
на ЗДвП и реализирал ПТП с пешеходеца М.Х.И., за което има влязла в сила
присъда № 83 от 16.05.2023 г. по НОХД № 1989/2023 г. на СГС, ведно със
законната лихва върху главниците от 06.05.2020
г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на адвокат Г.П.Т.
от САК със съдебен адрес ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1
038.46 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност за безплатна правна
помощ на Я.В.Ю..
Решението по главния иск е постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на ответника Я.В.Ю. – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление:***, ж. к. ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:***, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да
заплати на Я.В.Ю., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 435 КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК, сумата от общо 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
страна на Л.И.Б. /починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК
от М.Г.Д.
и Г.Г.И./, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на смъртта
на М.Х.И. – дъщеря на Л.И.Б., починала на 06.05.2020 г., поради виновното и
противоправно поведение на Я.В.Ю., който на 22.04.2020 г. като водач на
автомобил Киа Сийд с рег. № СВ ****НС, движейки се по ул. Тимок на кръстовището
с ул. Г. С. Раковски в гр. София нарушил правилата на ЗДвП и реализирал ПТП с пешеходеца М.Х.И.,
за което има влязла в сила присъда № 83 от 16.05.2023 г. по НОХД № 1989/2023 г.
на СГС, ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане, ПРИ
УСЛОВИЕ, че Я.В.Ю. изпълни
задълженията си към М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Г.И., ЕГН **********,
с адрес ***, за присъдените по 50 000 лв. за всеки един от двамата по иска с
правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД суми по настоящото производство, ведно със законната лихва върху
главниците.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:***, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати на адвокат Г.П.Т. от САК със съдебен адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
3 461.54 лв. – адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ на Я.В.Ю..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление:***, ж. к.
ВЪЗРАЖДАНЕ, ул. СВЕТА СОФИЯ № 7, ет. 5, да заплати по сметка за държавни такси
на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 4000
лв. за дължима държавна такса по обратния иск.
Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение
след представяне на доказателства за изпълнение на задълженията по първоначалния
иск от страна на Я.В.Ю., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната
на ответника по обратния иск „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД – УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ЦАРИЦА ЙОАННА-ИСУЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата М.Г.Д., ЕГН ********** е посочила банкова сметка ***. 127, ал. 4 ГПК
– IBAN: ***.
Ищецът Г.Г.И., ЕГН ********** е посочил банкова сметка ***. 127, ал. 4 ГПК
– IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: