Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
......................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря М. Методиева и прокурора А. ПопК., разгледа докладваното
от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 481 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 12.10.2018г., постановена по НОХД №8790/2017г., СРС, НО, 94-ти състав,
е признал подсъдимия И.П.И. за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 19.11.2011г.
до 06.12.2011 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление с три
отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, собственост на М.В.Б., на обща стойност 3150 лв. /три хиляди сто
и петдесет лева/, които вещи владеел по силата на устен договор, сключен между М.В.Б.
и И.П.И. както следва:
-на
19.11.2011г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр.
професионален CD ПЛЕЪР,
марка „PIONER”, на
стойност 200,00 лв. /двеста лева/, собственост на М.В.Б., която вещ владеел по
силата на устен договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И., като я заложил в
заложна къща „Г.К.” ЕООД;
-на
03.12.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр.
телевизор с плазмен дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”, с дистанционно управление, на стойност 990,00 лв. /деветстотин
и деветдесет лева/, собственост на М.В.Б., която вещ владеел по силата на устен
договор, сключен между М.В.Б. и И.П.И., като я заложил в заложна къща „М.К.”
ООД;
-на
06.12.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - 2 бр.
телевизори с плазмен дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”, с единична стойност 980,00 /деветстотин и осемдесет/
лв., на обща стойност 1960,00 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева/,
собственост на М.В.Б., които вещи владеел по силата на устен договор, сключен
между М.В.Б. и И.П.И., като ги заложил в заложна къща „М.К.” ООД, поради което
и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му
обвинение за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
присъдата е отхвърлен предявения от М.В.Б., с ЕГН **********, граждански иск в
размер на 3 150, 00 лв. /три хиляди и сто и петдесет лева/, представляващи
обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, с оглед изхода от делото, съдът е постановил
сторените в хода на производството разноски, да останат в тежест на Държавата.
Срещу
тази присъда е подадена жалба, ведно с допълнение към нея, от адв. Д.Я. от САК,
в качеството му на повереник на ГИ и ЧО – М.В.Б., с които се прави искане
присъдата на първия съд да бъде отменена, като бъде постановена нова осъдителна
присъда, както и да бъде уважен гражданския иск до пълния му предявен размер. В
допълнението към жалбата се прави доказателствено искане за допускане на
допълнителен разпит на свидетеля И.И.И., с оглед изясняване на обстоятелството,
дали свидетелят е споделял с подсъдимия, че М.Б. е изразил съгласие за
залагането на инкриминираните плазмени телевизори, както и дали свидетелят И. е
получавал пари от заложените вещи. Иска се още при наличие на противоречие за
тези обстоятелства между показанията на свидетеля И. и обясненията на
подсъдимия, двамата да бъдат поставени в очна ставка за отстраняване на
евентуалните противоречия.
Срещу
присъдата е подаден и протест, ведно с допълнение към него, от прокурор при
СРП. В допълнението се сочи, че първостепенният съд се е предоверил на
обясненията на подсъдимия, навеждат се доводи за противоречия в мотивите към
протестираната присъда, иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова осъдителна такава.
В
разпоредително заседание на 27.05.2019г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че следва да бъде уважено доказателственото искане,
обективирано в допълнението към жалбата на ЧО, за допускане на допълнителен
разпит на свидетеля И.И..
Пред въззивния съд, представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста. Застъпва становище, че от събраните в
хода на проведеното съдебно следствие доказателства, се установява, че
свидетелят Б. е предал владението на процесните вещи на подсъдимото лице, който
на посочените в ОА дати, е извършил разпоредителни действия с тях без знанието
и разрешението на собственика, поради което моли за отмяна на първоинстанционния
акт и постановяването на нова осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание около средния размер,
предвиден в закона.
Повереникът
на частния обвинител – адв. Я., поддържа въззивната жалба и моли съда да
постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението. Счита, че по делото са събрани множество доказателства,
които сочат, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен,
както и за ролята му в съвместното бизнес начинание със свидетеля И.И.. Намира,
че обясненията дадени от подсъдимия не кореспондират с обективно установените
факти по залагането на инкриминираните вещи. Моли да бъде уважен и предявения
граждански иск.
Частният
обвинител – М.Б., поддържа заявеното от повереника му.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Щ., моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Намира, че районният съд правилно е обсъдил събрания по делото доказателствен
материал, подложен на прецизен анализ, в резултат от който е стигнал до
правилен извод, че следва да даде вяра на обясненията на подсъдимия за сметка
на показанията на свидетеля И.И.. Маркира редица противоречия в показанията на
този свидетел, констатирани в заявеното от него в хода на досъдебното
производство и изнесеното пред съдебния състав, разгледал делото в първата
инстанция. Изтъква, че не може да бъде пренебрегнат факта, че свидетелят И. е
имал личен мотив да даде показания в настоящето производство, насочени срещу
подсъдимия, който е бил свидетел в друго наказателно производство, в което
свидетелят И.И. е осъден за престъпление, извършено срещу чичото на подсъдимия.
Поради всичко това и с оглед събраните доказателства, намира първоинстанционния
съдебен акт за правилен и законосъобразен, и като такъв иска да се потвърди.
Подсъдимият
И.П.И. в лична
защита, поддържа казаното от защитника му и моли да бъде оправдан. В
предоставеното му право на последна дума заявява, че не е извършил деянията, за
които е обвинен, бил е подведен и не е имал умисъл в нищо за периода, в който е
бил близко до свидетеля И..
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменяване поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно, задълбочено и анализирани
правилно в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал
се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.П.И. е
роден на ***г. в гр.Кюстендил, българин е, български гражданин, неосъждан,
неженен, с висше образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият И.И. и
свидетелят И.И. се познавали. Двамата живеели заедно със свидетелите Г.И.и А. И.
в наето под наем жилище в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“. В хода на
съвместното им съжителство между подсъдимия И. и свидетеля И. се зародили
приятелски отношения, в хода на които свидетелят И.И. формирал у подсъдимия
представата, че има опит в ресторантьорството и го убедил да започнат съвместни
бизнес начинания.
Свидетелката Х.С., майка
на свидетеля И.И., се познавала със свидетеля М.Б., който бил собственик на
заведение, находящо се в гр.София, на бул. „Околовръстен път“. Свидетелят Б.
отдавал посоченото заведение под наем, за което споделил на свидетелката С.,
която от своя страна му казала, че познава две момчета, които търсят да наемат
ресторант под наем и по този повод запознала свидетеля Б. със сина си -
свидетеля И.И. и подсъдимия И.И.. М.Б., от една страна, свидетелят И. и
подсъдимият И., от друга, постигнали съгласие подсъдимият и свидетелят И.И. да
вземат заведението под наем и да започнат да го стопанисват. Тъй като
подсъдимият И.И. бил едноличен собственик на капитала на юридическо лице „ИПИ -
Ю.Т.“ ЕООД, договорът за наем бил сключен с посоченото юридическо лице, макар
дейността по стопанисване на заведението да се осъществявала основно от
свидетеля И.И.. Във вътрешните договорки между свидетеля И.И. и подсъдимия И.И.,
И. следвало да предостави началния капитал за дейността на заведението. С
приемо - предавателен протокол от 15.10.2011г. между „К. М“ ЕООД, с
представляващ свидетеля М.Б., и „ИПИ - Ю.Т.“ ЕООД с представляващ подсъдимия И.,
били предадени находящите се в заведението движими вещи и инвентар.
Свидетелката Х.С. също започнала работа в заведението на бул.„Околовръстен
път“. Впоследствие заведението не потръгнало и свидетелят И.И. предложил на
подсъдимия И. да вземат под наем, за да стопанисват, заведение „Мънкис“, отново
собственост на свидетеля Б.,***, партер. Уговорката между двамата била
подсъдимият И.И. да предоставя и осигурява началния финансов ресурс за
дейността на заведението, а свидетелят И.И. - да развива дейността му, и от
натрупаната като печалба сума, подсъдимият И. да възстанови вложените в
заведението на бул. „Околовръстен път“ средства. Всички разговори за условията,
при които ще се осъществява ползването на заведението, се водели между
свидетеля И.И. и свидетеля М.Б.. Свидетелят Б. стопанисвал това заведение по
силата на договор за наем на нежилищно помещение от 14.07.2000г., сключен между
„Поделение СБО“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и ЕТ „МСС - М.С.“, като в т. 19
от сключения договор била уговорена забрана на наемателя да пренаема
помещението без писмено съгласие на наемодателя. Предвид горното, свидетелят Б.,
от една страна, и свидетелят И.И. и подсъдимият И.И. - от друга, не подписали
писмен договор за отдаване под наем на помещението, а постигнали единствено
устна договорка, заведението, заедно с целия наличен инвентар и оборудване, да
бъде предадено на подсъдимия и свидетеля, които да извършват дейност в
заведението. За целта на неустановена дата през месец октомври 2011г., свидетелят
М.Б. предал ключовете от заведението на свидетеля И.И.. В заведението към този
момент освен другото оборудване имало и четири броя плазмени телевизора марка „LG”, 42
инча, модел “42LG3000ZA”, един от които с дистанционно управление, закупени от М.Б.
през 2008г. и CD плеър, марка „Pioneer”. Заведението „Мънкис“ започнало
дейност, като в него започнала работа и свидетелката Х.С., майка на свидетеля И.И.,
която била представена на персонала като управител. Обстоятелството, че
свидетелката Христина Иванова е майка на свидетеля И.И. не било обявено на
работещите в заведението. В заведението започнали работа и свидетелитеБ.Д., Р. В.,
С.В., Г.Ш., С.А., А. И. и С.А.. Всички те контактували със свидетеля И.И. във
връзка със започването на работата и самата работа, във връзка с очакваното
заплащане и работно време. Свидетелят И.И. обещал да им изготви трудови
договори, като за целта свидетелката Х.С. събрала личните карти на работещите в
заведението, но в крайна сметка трудови договори не били изготвени. След като
заведението започнало дейност, свидетелят И.И. бил този, който бил ангажиран
със стопанисването му, с организацията на работа и въобще - с цялостната
дейност в заведението. Отново със свидетеля И.И. контактувал и свидетелят М.Б.
по повод плащането на наемната цена. Свидетелят И.И. имал ключ от заведението и
той отключвал помещението в началото на работния ден, респективно заключвал при приключването му. В този период
подсъдимият И.И. рядко посещавал заведението, като не се намесвал в
организацията на работата. Случвало се да пренася туби с вода, тъй като в
заведението нямало течаща вода и да помага в чистенето на помещението. За да
потръгне работата, подсъдимият И. канел свои приятели и познати, които да
посещават дискотеката. Заведението не било печелившо, нямало посещаемост и не
реализирало висок оборот, поради което често пъти се налагало подсъдимият И.И.
да предоставя парични средства на свидетеля И.И., за да се покрият разходите на
дискотеката, с обещанието, че щом заведението потръгне, подсъдимият И. ще си
получи обратно инвестираните суми.
На 19.11.2011г.,
подсъдимият И.И. помагал на свидетеля И.И. при зареждане на заведението, когато
на И. не достигнали парични средства, за да заплати закупеното. Тогава
свидетелят И.И. извадил CD плеър марка „Pioneer” и казал на подсъдимия И.И.
да отиде и да го заложи, за да набави нужните средства, като не му обяснил от
къде е CD плеъра и чия собственост е. Реално CD плеъра
бил част от оборудването в заведението „Мънкис“. Подсъдимият И.И. взел CD плеъра
и го заложил в заложна къща „Г.К.“ ЕООД за сумата от 50.00 лева, за което бил
съставен заложен билет № 7655/19.11.2011г.
На 03.12.2011г.,
подсъдимият И.И. отново се намирал в заведението „Мънкис“ в ж.к. „Студентски
град“. Подсъдимият И.И. му обяснил, че отново има нужда от средства, за да
продължи да функционира заведението, но и че има направени множество резервации
и че скоро подсъдимият ще си получи обратно вложените средства. Самият И. по
онова време изпитвал финансови затруднения и не можел да предостави исканата от
свидетеля И.И. сума. Тогава свидетелят И.И. предложил на подсъдимия И.И. да
свалят един от намиращите се в заведението плазмени телевизори и да го заложат,
за да набавят нужните средства, като свидетелят И.И. уверил подсъдимия, че още
на следващия ден ще откупи заложената вещ. Подсъдимият И.И. попитал свидетеля И.И.
дали не трябва да поискат съгласието на свидетеля Б., преди да заложат
телевизора, но свидетелят И. му обяснил, че той и М.Б. вече са в изключително
близки отношения, че Б. почти не посещава заведението и е предоставил в
собственост на свидетеля И.И. и в негова разполагаема власт цялото оборудване в
заведението. След даденото обяснение, подсъдимият И.И. се съгласил да заложат
телевизора и двамата натоварили в автомобила 1 брой телевизор марка “LG”, модел
„42LG3000ZA” с дистанционно управление и се насочили към заложна
къща „М.К.“ ООД, находяща се в ж.к. „Студентски град“. Когато пристигнали в
заложната къща, свидетелят И.И. заявил, че е забравил личната си карта и поради
това подсъдимият И.И. предоставил своята лична карта за оформяване на
документите във връзка с договора за залог. Подсъдимият И. заложил телевизора
за левовата равностойност на сумата от 300.00 германски марки, като бил
уговорен падеж на заема 10.12.2011г. Съставен бил заложен билет №
**********/03.12.2011г. като подсъдимият И.И. положил подписа си в графата за
„заемател“ и положил подписа си в качеството на декларатор в декларация, в
която отразил, че е собственик на заложената вещ. Парите от залога подсъдимият
предал на свидетеля И.И..
Във връзка с
подготовката за предстоящия студентски празник - 08.12.2011г., свидетелят И.И.
обяснил на подсъдимия И., че не може да му върне дадените пари, тъй като са
необходими за подготовката за празника. По този повод на 06.12.2011г.,
подсъдимият И.И. отново бил в заведението да помага, като носел туби с вода и
участвал в чистенето. Тогава свидетелят И.И. му казал, че са необходими още
средства, за да се направят промоциите. И.И. казал на подсъдимия, че тъй като
той е заложил телевизора и CD плеъра, ще е по-лесно отново той да отиде и да заложи
останалите два телевизора, за да набавят нужните средства, като му обещал, че
още през нощта на 08.12. ще му върне дадените като заем парични средства.
Свидетелят И.И. отново изтъкнал близките си отношения със свидетеля Б., като
посочил, че Б. му осигурявал марков алкохол на ниски цени. Подсъдимият И.И. се
съгласил да заложи телевизорите, след което подсъдимият, свидетелят И.И. и
свидетелката Х.С. свалили телевизорите от стените и ги натоварили в лекия
автомобил на подсъдимия. Свидетелят И.И. го придружил до заложната къща „М.К.“
ООД, помогнал на подсъдимия да ги разтовари и се прибрал в автомобила.
Подсъдимият И.И. заложил 2 броя телевизори марка “LG”, модел „42LG3000ZA” без
дистанционно управление, за левовата равностойност на сумата от 500, 00
германски марки, за което бил съставен заложен билет № **********/06.12.2011г.,
където подсъдимият И. се подписал в графа „заемател“. И. положил подпис и в
графа „декларатор“ в декларация по чл. 14 ал. 3 от Наредбата за заложните къщи,
в която посочил, че той е собственик на заложените вещи. Договорен бил падеж на
заема 21.12.2011г. Получената сума подсъдимият И. предал на свидетеля И.И..
На следващия работен ден
свидетелката Г.Ш. забелязала липсата на телевизорите в заведението и съобщила
за това на свидетеля М.Б., с когото се познавали, тъй като преди това Шопова
работела за него. И на двамата – и на Шопова, и на Б., свидетелят И.И.
отговорил, че е свалил телевизорите, за да не бъдат увредени при предстоящото
тържество в заведението по повод посрещането на Нова година. Свидетелят М.Б.
уведомил свидетеля И.И., че иска след Нова година телевизорите да бъдат върнати
по местата им.
В този период
отношенията на свидетеля И.И. със съквартирантите му се влошили, той напуснал
общата квартира и започнал да преспива в заведението.
Междувременно, тъй като
свидетелят И.И. не откупил телевизорите, подсъдимият И.И. заплатил еднократно
дължимата лихва за първия заложен телевизор.
След Нова година 2012г.,
свидетелят И.И. преустановил контактите си с подсъдимия, със свидетеля Б.,
както и с персонала на заведението, като престанал да го посещава. В началото
на месец януари 2012г., свидетелят И.И. имал уговорена среща с М.Б., на която
среща И. трябвало да му заплати дължимия наем. След като няколко пъти се чували
през деня и свидетелят И.И. уверявал Б., че с подсъдимия И.И. пътуват към
мястото на срещата, свидетелят И. не се появил на срещата, като престанал да
отговаря и на обажданията на свидетеля Б.. М.Б. отишъл в заведението, събрал
работещия там персонал и установил липсата на целия алкохол в заведението,
както и на трите плазмени телевизора марка „LG” и на CD плеъра
марка „Pioneer”.
Съгласно заключението на
назначената в хода на съдебното следствие повторна съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на CD плеъра марка „Pioneer” към
19.11.2011г. възлиза на 336. 40 лева, на телевизор с 42 - инчов плазмен дисплей
марка “LG”, модел „42LG3000ZA”
с дистанционно управление към
01.12.2011г. — 474. 76лева, а на 2 бр. телевизори с 42 — инчов плазмен дисплей
марка “LG”, модел „42LG3000ZA”
без дистанционно управление към
06.12.2011г. – общо 466. 76 лева.
Горната фактическа
обстановка въззивният съд прие въз основа на доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, които са следните:
обясненията на подсъдимия И.И., показанията на свидетелите М.Б. /включително и
частично приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК от ДП/,
И. К. /включително и приобщени в цялост на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т.
2 НПК от ДП/, Г.И./включително и приобщени частично на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК от ДП/,Б.Д. /включително и частично приобщени на
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК от ДП/, И.И. /включително и
приобщените частично от ДП на основание чл. 281 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК, както и тези, депозирани пред въззивния съд/, Р. В., С.В. /включително и
частично приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, Х.С.,
Г.Ш. /включително и частично приобщените на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1
т. 2 НПК от ДП, А. И., С.А. /включително и частично приобщени от ДП на
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, А. И. /включително и частично
приобщените от ДП на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК и на основание
чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК/, С.А. /приобщени на основание чл. 281 ал. 5
вр. ал. 1 т. 4 пр. 1 НПК от ДП; писмените доказателства и доказателствени
средства - договор за наем /том I, л. 22 ДП/, 2 броя гаранционни карти /том I,
л. 66 и сл. ДП/, заложни билети /том I, л. 71, л. 93, л. 94 ДП/, приемо -
предавателен протокол /том II, л. 21 ДП/, заключенията на СГЕ, /л. 96, том I
ДП/, заключението на повторна СОЕ, допусната в хода на съдебното следствие,
проведено от първия съд.
Въззивният съд изцяло
споделя анализа и оценката на доказателствата, направени от районната инстанция.
С оглед обаче възраженията, наведени от ЧО и ГИ, както и тези, направени от
държавното обвинение, изразяващи се най-вече в отправен упрек по отношение преценката
на доказателствата, направена от първия съдебен състав, както и че без
основание са получили кредит на доверие обясненията на подсъдимото лице,
доказателствата по делото ще следва да бъдат подложени на обсъждане отново.
Правилно е отчетено от първостепенния
съдебен състав, че основна роля за изясняване на обстоятелствата, които са от значение
за предмета на доказване по делото, имат гласните доказателствени средства, в
които се съдържат данни за ролята на подсъдимия И. при осъществяване дейността
на заведението „Мънкис“ и предадените във владение на подсъдимия и свидетеля И.И.
движими вещи.
С основание районната
инстанция е обособила в две групи свидетелските показания, изхождайки от
заявеното от свидетелите досежно ролята на подсъдимия И. в дейността по стопанисване
на заведението в инкриминирания период от време. Въззивният съдебен състав
възприе същия подход при обсъждане на доказателствата, като в едната група
следва да се поставят показанията на свидетелите М.Б., Р. В., Г.Ш.,Б.Д., С.А., С.А.,
А. И. и обясненията на подсъдимия, а в другата – показанията на свидетелите Х.С.и
И.И..
При преценка показанията
на свидетеля Б., попадащи в първата група гласни доказателствени средства, контролираният
съд е отчел обстоятелството, че този свидетел е конституиран като страна в
процеса, в качеството си на пострадало от престъплението лице и ги е преценявал,
изхождайки от евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Въпреки
качеството си на страна в производството, свидетелят Б. е изложил подробно и
последователно възприятията си за събитията, свързани с отдаването под наем на
заведението „Мънкис“, за предадените във владение на подсъдимия и свидетеля И.И.
вещи, с които е бил оборудван обекта, както и развилите се в последствие
събития. Обстоятелството, че показанията на този свидетел, макар и страна в
процеса, не страдат от вътрешни противоречия и непълноти, не са в колизия с
показанията на останалите свидетели от първата група и със събраните писмени
доказателства, е дало основание на първоинстанционния състав да ги кредитира с
пълно доверие. В действителност, показанията на свидетеля Б. не носят сведения
за разпределението на ролите между подсъдимия и свидетеля И.И. при
осъществяване на дейността, свързана с наетото заведение, но тази непълнота се
дължи на факта, че М. Б. за времето, в
което заведението е стопанисвано от подсъдимия и свидетеля И., го е посещавал
само два-три пъти. Този дефицит в показанията на свидетеля Б. се запълва
посредством показанията на свидетелите Р. В.,Б.Д., Г.Ш., С.А., С.А., А. И. и С.В.,
които са работили в заведението. С основание районният съд е приел за правдиви
показанията на посочените свидетели относно факта, кое лице действително е
управлявало бар „Мънкис“, респ. е имало ръководната роля в дейността на
заведението. Възприятията на тези свидетели за ръководната роля на свидетеля И.И.
в дейността, свързана с експлоатацията на обекта, се базират на отношенията им
с него по повод наемането им на работа в това заведение, както и във връзка с упражняваната
от тях трудова дейност. Всички те еднопосочно излагат твърдения, че за
условията на работа са се договаряли с И., за въпроси във връзка с работния
процес са контактували също с И.И.. Свидетелите С.А.,Б.Д., Р. В. и С.А., са
категорични, че техен шеф е бил И.И., а подсъдимия познават като приятел на
шефа и са го виждали в заведението да пие кафе. Свидетелят А. И. заявява
знание, че подсъдимият и И. са били съдружници, но по повод на работата е
контактувал само с И.И.. Показанията на изброените свидетели не съдържат
вътрешни противоречия, не си противоречат взаимно, поради което и въззивният
съд ги оцени като истинни и правдиви.
За начина, по който е
функционирало процесното заведение, най-голяма информативност носят показанията
на свидетелката Г.Ш., която е била натоварена с различни дейности във времето,
в което е престирала труд в този обект. Тя също е категорична, че във връзка с
работата си не е контактувала с подсъдимия и по всички въпроси се е обръщала
към свидетеля И.И.. За тази свидетелка не се установява да е по някакъв начин
пристрастна, доколкото няма отношения с подсъдимия, показанията й са напълно
съответни на показанията на останалите свидетели, работили в инкриминирания
период в бар „Мънкис“, с оглед на което и този състав, аналогично на
първостепенния, им се довери в цялост и ги постави в основата на изводите си по
фактите.
Изключително обстойно първият съд е обсъдил показанията на свидетелите
И.И. и Х.С., обособили втората група от гласни доказателствени средства. Подобно
на контролираната инстанция и въззивният съд констатира редица противоречия в
показанията на тези свидетели. Прави впечатление, че показанията на свидетеля И.И.,
дадени пред съда, както и тези депозирани пред органа на ДП, прочетени и
приобщени по надлежния ред, се отличават с множество несъответствия. Първото
противоречие в показанията на свидетеля И., изложени в ДП и заявените в хода на
съдебното следствие, проведено от районната инстанция касае ролята му в
дейността по стопанисване на процесното заведение. Докато в досъдебното
производство, свидетелят И. е изложил твърдения, че двамата с подсъдимия са
взели заведението от гражданския ищец Б. и са започнали да го стопанисват, то в
хода на съдебното следствие пред първия съдебен състав, свидетелят И. отрича участието
си в действията по наемане на заведението. Констатираното от първостепенния съд
противоречие обосновава с това, че с употребеното в хода на досъдебното
производство множествено число, е означил единствено простото си присъствие,
когато между подсъдимия И. и частния обвинител Б. са се водели преговори и
предавали ключове. Показанията на
свидетеля И.И. в тази им част категорично се оборват от показанията на
свидетелите, работещи в заведението, които сочат именно свидетеля И. като свой
„шеф“, като дори казват, че той сам себе
си е представил по този начин. Твърденията на И., че не е взел участие в
преговорите по наемането на заведението „Мънкис“ се опровергават от изложеното
от свидетеля Б., който при проведената очна ставка в първоинстанционното
съдебно следствие със свидетеля, сочи че именно с него е провеждал всички
разговори, а до подсъдимия дори не са се допитвали, както и че именно на
свидетеля И. е предал ключовете от заведението. Налице е противоречие в
показанията на И.И. от ДП и тези, дадени пред първия и въззивния съд по
отношение на залагането на инкриминираните вещи. В показанията си, дадени пред
разследващия орган, провел ДП, приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т.
1 НПК, свидетелят И. сочи, че двамата с подсъдимия са свалили трите телевизора,
заложили са ги заедно и са взели сумата от около 500.00 лева, която са предали
на гражданския ищец Б., след което пред районната инстанция свидетелят заявява, че двамата с
подсъдимия са свалили телевизорите по настояване на подсъдимия, тъй като щели
да се счупят, като подсъдимият му заявил намерението си да ги премести в офиса
си, което и свидетелят споделил на гражданския ищец. Свидетелят твърди още, че е видял лекия автомобил на
подсъдимия, паркиран пред заложната къща в ж.к. „Студентски град“, както и че
подсъдимият свалял телевизорите. В същия разпит, проведен в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, свидетелят И. внася уточнение, че
всъщност не е видял телевизорите, а само автомобила на подсъдимия с отворен
багажник. В проведения допълнителен разпит във въззивното съдебно следствие,
свидетелят И. отново излага твърдения, че е видял само автомобила на подсъдимия
пред заложна къща в студентски град, като автомобилът бил с отворен багажник,
но не е видял човек, след което при първия му разпит в полицията завел
полицейските служители в заложната къща, от където те иззели документи и така
узнал за заложените вещи. Отчетените вътрешни противоречия в показанията на
свидетеля, депозирани пред органа на ДП и дадените пред двата съдебни състава, както
и несъответствието на неговите твърдения със заявеното от останалите разпитани
свидетели, даде основание и на въззивния съд да не се довери на изнесеното от
свидетеля И.И..
По подобен начин стоят
нещата и с показанията на свидетелката Х.С., майка на свидетеля И.. Напълно
правилна е констатацията на първостепенния съд, че макар двамата свидетели да
са в близки родствени отношения, дадените от тях показания са в противоречие по
между си, а не намират и опора в останалите гласни доказателствени средства. Свидетелят И.И. излага твърдения, че е
инвестирал лични средства в заведението, които е придобил залагайки бижута,
собственост на майка му, което е станало с нейното знание. Противно на това,
свидетелката С. заявява, че не е знаела
за такова нещо. На следващо място, Х.С. твърди, че само е помагала в
заведението, но тези нейни твърдения се опровергават от показанията на всички
свидетели, които са работели в процесното заведение. Всички те я сочат като
управител на заведението, а свидетелката Г.Ш., която най-дълго време е работила
в бар „Мънкис“ в инкриминирания период, казва, че самата С. й се е представила
като управител и именно от нея е получавала разпореждания във връзка с работата,
както и че Х.С. е събрала личните карти на персонала с обещание за изготвяне на
трудови договори. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че родствената
връзка между свидетелите С. и И. е била грижливо укривана от всички лица, имащи
отношение към дейността на заведението, включително и от наемодателя –
свидетелят Б.. Всички посочени противоречия в показанията на свидетелката С.,
обосноваха извода и на въззивния съдебен състав, че не следва да кредитира с
доверие изнесеното от нея.
Свидетелите Г.И.и А. И.
не са работили в заведението, но са съжителствали с подсъдимия и със свидетеля И.И..
По тази причина, техните показания са пряк източник на доказателства за
финансовите и лични отношения между двамата и производен досежно ролята на
всеки от тях във връзка със стопанисването на заведението. Показанията им по
отношение участието на подсъдимото лице и свидетеля И. в дейността на
заведението са напълно еднопосочни с показанията на свидетелите от първата
група, и с обясненията на подсъдимия И.. В частта, в която тези свидетели
изнасят сведения за отношенията между подсъдимия и свидетеля И., включително и
финансови такива, са съответни на обясненията, дадени от подсъдимия. В този
смисъл, показанията на свидетелите И. и И. не се явяват изолирани от
доказателствата по делото, а се подкрепят от тях, поради което въззивният съд
се позова и на тях при изграждане на изводите си по фактите.
Свидетелят И. К. е бил
служител в заложната къща, в която са заложени вещите, предмет на обвинението.
Показанията на този свидетел са напълно съответни на писмените доказателства
/заложни билети/, а подкрепят и твърденията на подсъдимия И., че при залагане
на телевизорите е имало и друг човек с него. Тъй като показанията на свидетеля К.
намират опора в останалите доказателства, кредитирани с доверие от първия и
въззивния съд, то същите бяха ценени като правдиви и от този съдебен състав.
За да прецени по какъв
начин да цени обясненията, депозирани от подсъдимия И., контролираният съд е отчел
двойствената им природа. Взел е предвид,
че те от една страна могат да бъдат източник на доказателства, а от друга могат
да са израз на защитната позиция, застъпена от подсъдимото лице. Изхождайки от
посоченото, в кокнкретиката на делото напълно правилно първостепенният съдебен
състав е приел дадените от подсъдимия обяснения като доказателствено средство и
им се е доверил при формиране на изводите си, защото те изцяло кореспондират с
гласните доказателствени средства от първата група, ценени с доверие от съда, подкрепят
се от заявеното от свидетелите Г.И., А. И. и И. К., които не са работили в
процесното заведение, но всеки от тях е възприел конкретни факти и
обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване по делото, намират
опора в писмените доказателства и в експертните заключения, кредитирани от
съда. Обясненията на подсъдимия И.И. не се явяват изолирани от
доказателствената съвкупност по делото, напротив, съответни са на посочените
доказателства и доказателствени средства, поради което обосновано са преценени
като гласно доказателствено средство от районния състав, а по този начин ги оценява и въззивният съд.
Тук е мястото да се
посочи, че обективираното в допълнението към протеста възражение за надценяване
ролята на обясненията, дадени от подсъдимото лице, въззивният състав прие за
несъстоятелни. В ревизирания акт първостепенният съд е обсъдил изключително
детайлно всички събрани материали, извършил е пълноценен анализ на
доказателствената съвкупност, преценката
си за начина, по който да цени всяко едно от доказателствата е изградил след детайлно
обсъждане и след съпоставката на всяко доказателство с останалите такива. По
същия начин са оценявани и обясненията на подсъдимия – след съпоставяне с
другите доказателства и доказателствени средства, като дадената им оценка на доказателствен
източник, в никакъв случай не почива на произволни изводи и съждения, а се
опира изцяло на фактическите положения, установени посредством другите събрани
и проверени по предвидения в закона ред доказателства. Ето защо не може да се
говори за надценяване на обясненията, депозирани от подсъдимия за сметка на
останалите доказателства, които също са получили съвсем правилна и адекватна
оценка в съответствие с действителната им стойност.
Напълно правилно първостепенният съд се е
позовал и на писмените доказателства по делото при изграждане представите си за
фактите, установими по делото, тъй като те са напълно съответни на останалите доказателства.
С основание е ценено с
доверие заключението на СГЕ, което е отговорило в цялост на поставените задачи
и кореспондира с гласните доказателствени средства, включително и с обясненията
на подсъдимия, който не оспорва, че той е подписал заложните билети.
Въззивният съд изцяло споделя
решението на контролираната инстанция да кредитира заключението на повторната
СОЕ за сметка на назначената такава от ДП. Изготвената в хода на досъдебното
производство СОЕ, не е боравила с ясни критерии за начина на определяне на
пазарната стойност на инкриминираните вещи, в нея липсва посочване на процента
овехтяване, взет предвид от експерта при формиране на крайната оценка на всяка
от вещите, с оглед на което това заключение се явява необосновано и правилно не
е взето предвид от районния съд при формиране на изводите му за стойността на
вещите, предмет на обвинението.
В
съответствие с горното, този съдебен състав, също като първостепенния, намери,
че от доказателствата по делото се установява с необходимата категоричност и
безспорност, от обективна страна - че на
19.11.2011 г. в гр. София, подсъдимият И.И. е заложил в заложна къща "Г.К."
ЕООД, 1 бр. професионален CD ПЛЕЪР, марка „PIONER”, собственост на М.В.Б.;***,
подсъдимият И.И. е заложил в заложна къща „М.К.” ООД, 1 бр. телевизор с плазмен
дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”,
с дистанционно управление, собственост на
М.В.Б.;***, подсъдимият И.И. е заложил, отново в заложна къща "М.К."
ЕООД, 2 бр. телевизори с плазмен дисплей марка “LG”, модел „42LG3000ZA”, собственост на М.В.Б.. Установява се още по делото, че с отдаването под
наем на заведението „Мънкис“, са предадени и вещите, намиращи се в него - оборудване и инвентар, като това е
станало по силата на устен договор между свидетеля Б., от една страна и от
друга страна, подсъдимият И. и свидетелят И.И.. От доказателствената съвкупност
се установява по безспорен начин, че движимите вещи, находящи се в това
заведение, са предадени от Б. на подсъдимия и на свидетеля И., като между
тримата била постигната устна договорка, вещите в заведението да бъдат ползвани
във връзка със стопанисването на процесното
заведение. Липсата на писмен договор е без
значение, доколкото по категоричен начин е установено, че е имало устна
договорка между тримата за ползване на цялостното оборудване на заведението от
наемателите /И. и И./, която представлява правното основание за предаване на
намиращите се в заведението движими вещи във фактическата власт на подсъдимия и
на свидетеля И.И.. Установява се, че
макар и свидетелят И. да е бил активният представител от страна на наемателите
във воденето на преговорите и макар на него да са предадени ключовете от
заведението, двамата с подсъдимия са имали уговорка за взаимни бизнес
отношения, като подсъдимият е предоставял паричните средства,
а свидетелят И. е осъществявал фактическото управление и стопанисване на
заведението. Безспорно от доказателствата се установява, че подсъдимият И. е
присъствал при договарянето, като формираната у Б. представа е била, че двамата,
И. и И., продължават да осъществяват съвместна дейност, както по отношение на
заведението на бул. „Околовръстен път“. Категорично се установява още, че всички
инкриминирани вещи са били част от намиращия се в заведение "Мънкис"
и предаден по силата на устната договорка с подсъдимия И. и свидетеля И.
инвентар, собственост на свидетеля Б.. Самият подсъдим признава, че именно той
е заложил вещите, което се потвърждава и от заключението на СГЕ, подложила на
изследване приобщените по делото заложни билети. Чрез залагането на процесните
вещи, от обективна страна подсъдимият И. е извършил разпореждане с тях без съгласието
на собственика им за това. В съответствие със събраните по делото
доказателства, първият съд правилно е отчел, че въпреки деянието да е
осъществено от обективна страна и в трите инкриминирани случая, подсъдимият е
действал при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК, тъй
като не е съзнавал фактически обстоятелства от състава на престъплението, което
и изключва умисъла за тези престъпления.
По отношение на първото
деяние от продължаваната престъпна деятелност, за която е привлечен да отговаря
подсъдимият, следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, които да
оборват твърденията на подсъдимия, че CD плеъра му е предаден от
свидетеля И., за да го заложи, като сумата е била необходима за доплащане на
стока, която е следвало да бъде продадена в заведението с печалба. Липсват и
такива доказателства, които да опровергават изложеното от И., че не е разбрал,
че дадения му CD плеър е собственост на свидетеля Б.. Налице са обаче
гласни доказателства, че подсъдимият И. рядко е посещавал заведението и когато
това се е случвало, той е идвал като клиент.
Липсват данни подсъдимият да е имал каквото и да било отношение към
озвучителната техника в заведението, така че няма доказателства, които да сочат,
че И., ако не е знаел със сигурност, то да е можел да предположи, че дадения му
от свидетеля И. CD плеър, марка "Pioneer", е част от инвентара на заведението. При така
установените факти по делото, не би могло да се приеме за категорично
установено, че подсъдимият И. е съзнавал,
че залага вещ, част от оборудването на заведението.
По отношение на другите
две инкриминирани деяния, осъществени със
залагането на общо три броя плазмени телевизора, въззивният съд също
счете, че подсъдимият И. е действал в условията на фактическа грешка, която в
тези два случая е касаела наличието на съгласие от страна на собственика им - свидетелят Б., за тяхното залагане. Установи
се, посредством дадените от подсъдимия обяснения, че при залагането на първия
от телевизорите, предмет на обвинението, подсъдимият е попитал дали
собственикът Б. знае, че телевизора ще бъде заложен, при което свидетелят И.И. го
е уверил, че двамата със свидетеля Б. са станали много близки, имат и други
съвместни бизнес планове, и собственикът му е предоставил изцяло заведението и
намиращите се в него движими вещи. С оглед установеното по безспорен начин, че
подсъдимият рядко е посещавал заведението и когато това се е случвало, е бил
там като клиент, обясненията на подсъдимия в тази им част следва да бъдат
приети с доверие, тъй като не се съдържа нито едно доказателство по делото,
което да оборва тези твърдения на подсъдимото лице. Заявеното в обратен смисъл,
от свидетеля И., че телевизорите са били свалени от И., който казал, че ще ги
прибере в офиса си, за да не се счупят в празничната нощ, се опровергават както
от показанията на свидетеля Б., така и от показанията на останалите свидетели,
работили в заведението. Доколкото и въззивният съдебен състав прецени
показанията на свидетеля И. като изолирани от останалите доказателства, намери че
твърденията на подсъдимия, за лансираната пред него версия от страна на
свидетеля И., че вече са изключително близки със собственика, звучи логично.
Тези изявления на подсъдимия се подкрепят и от показанията на свидетеля Б., който
също сочи, че не е контактувал с подсъдимия И., а единствено със свидетеля И., поради
което няма как подсъдимият И. да съзнава липсата на съгласие от страна на Б. за
залагане на вещите му, още повече, че е бил убеден от свидетеля И., че последният е в близки отношения с Б.,
поради което е логично да знае каква е волята на собственика на вещите.
Фактическата грешка по
чл. 14 от НК е изключващо вината обстоятелство, изключва умисъла за извършеното престъпление.
Престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде осъществено единствено с
пряк умисъл – деецът следва да съзнава, че правното основание, на което владее
вещите е отпаднало и той продължава да ги владее вече без правно основание и
без съгласието на собственика. Изпълнителното деяние на „обсебването“ може да
бъде осъществено както, ако не бъде върната вещта на собственика, така и ако деецът
се разпореди с нея без да има съгласието на собственика на вещта за съответния вид
разпореждане. С конкретно повдигнатото обвинение се твърди обсебването на инкриминираните
вещи да е извършено чрез акт на разпореждане без съгласието на собственика им.
Доколкото от доказателствата по делото не се установява с нужната безспорност,
че подсъдимият И. е знаел за първата вещ, че не е собственост на свидетеля И.,
който го е помолил да я заложи, съответно, че липсва съгласие на собственика, а за другите три вещи, че липсва съгласието
на Б. за този вид разпореждане с тях – да бъдат заложени, то няма как да е
налице пряк умисъл за противозаконно присвояване на процесните вещи, респ.
липсва елемент от субективната страна на деянието. И в трите случая подсъдимият
И. е действал при условията на грешка по смисъла на чл.14 от НК, като е мислел,
че има съгласие на собственика за този вид разпореждане – да заложи всяка една
от инкриминираните вещи, с оглед на което и доколкото фактическата грешка е
обстоятелство, изключващо вината, то липсва един от елементите на
престъплението по чл. 9, ал. 1 НК /вина/, поради което и осъществените от
подсъдимия И. деяния не са престъпни, респ. - подсъдимият И.И. не е осъществил
състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Ето защо, след като
прие, че не е установено подсъдимият да е осъществили състава на престъплението
по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, въззивният съд констатира, че районната
инстанция правилно го е оправдала на основание чл.304 от НПК.
Макар
и причинените на ГИ имуществени вреди, да са в пряка причинна връзка с деянието,
осъществено от подсъдимия И., доколкото не се установява от доказателствата по
делото, това деяние да е извършено виновно от подсъдимия – умишлено или
непредпазливо, то не е налице деликт, който да позволява да бъде ангажирана
гражданската му отговорност, поради което законосъобразно първостепенният съд е
отхвърлил предявения от М.Б. граждански иск за сумата от 3 150.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход от
делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, първият съд в
съответствие със закона е постановил направените по делото разноски да останат
за сметка на Държавата.
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания за нейното изменяване или отмяна, поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.10.2018г., постановена по НОХД №8790/2017г., СРС,
НО, 94-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.