Р Е Ш Е Н И Е
№ 699/1.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 482 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета
от АПК и е образувано по касационна жалба на ИА „Главна инспекция по
труда“ против Решение № 156/22.03.2021 г. постановено по АНД № 6/2021 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 13-002366/15.12.2020 г. на
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София, с което на „Агарофарм“ ООД, гр. Пазарджик, за нарушение на чл.63, ал.2
вр. ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението,
постановяването му в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и да бъде потвърдено изцяло издаденото НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален
представител. В писмено становище се поддържа подадената жалба.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представил в съдебно заседание застъпва
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за основателност на жалбата. Сочи,
че решението на Районен съд Пазарджик е неправилно, поради което счита, че
следва да бъде отменено.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За да отмени
наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
На 17.09.2020 г.
инспектори от ДИТ Пазарджик посетили около 13,00 ч. и съвместно с директора на
Дирекцията обект лозов масив, находящ се в землището на с. Лесичово, обл.
Пазарджик. Още с пристигането на място видели около 30 работници, които берели
грозде. Раздали декларации на всички и от тях установили самоличността на
лицата и получили първоначална информация кой при какви условия работи. Една от
попълнените декларации била на св. Ч., която собственоръчно отразила, че работи
„с работно време „от 8 до 5 ч.“, почивни дни „събота и неделя“, почивки в
работния ден „1 час“, трудово възнаграждение „30 лева“ и не е получила копие на
хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр
от сключен писмен трудов договор“. Били изискани от дружеството документи
относно правоотношенията със заварените да полагат труд лица и 21.09.2020 г. те
били представени в ДИТ. Сред тях бил и трудов договор между св. Ч. и
дружеството „Агарофарм“ ООД, сключен на 17.09.2020 г. за работа като общ работник,
при 8-часов работен ден и трудово възнаграждение 610 лева. Трудовият договор
бил регистриран в ТД на НАП на 17.09.2020 г. в 19:37:05 часа. При горните данни
проверяващите приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 във
връзка с чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда е допуснало до работа като „полевъден" работник св. Ч. без да
ѝ е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на
труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. За такова нарушение е съставен против дружеството процесния АУАН,
който е надлежно предявен и връчен в препис, а въз основа на него е издадено и атакуваното
НП.
При така установеното,
първоинстанционният съд правилно е приел, че съдържанието на акта и НП е
съответно на нормативните изисквания. Отразени са всички обстоятелства по извършване
на вмененото нарушение (вкл. какъв е точно непредоставеният документ на
допуснатото до работа лице), които са елементи от състава на възприетата като
нарушена норма на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ.
На следващо
място също така правилно РС е достигнал до извод, че процесният трудов договор
е сключен на 17.09.2020 г., но след самата проверка, която е била около 13,00 ч.
В тази насока са налице както показанията на свидетелката Ч., така и писмените
доказателства. С оглед на тях е видно, че към момента на попълване на декларацията,
св. Ч. не е работила при условията на трудовия договор, приложен по преписката,
което сочи, че последният не е бил сключен към момента на проверката. Следователно
е налице различно нарушение от това, което са приели контролният и наказващият
орган. Според тях работникът е допуснат до работа без да му се предоставят
документите по чл. 63, ал.1 от КТ. За да е налице неизпълнение на това
задължение обаче следва да е била налице обективна възможност за неговото
изпълнение и въпреки това то да е останала неизпълнено. Задължението за
предоставяне на допуснатия до работа работник на копие от сключения трудов
договор и уведомление до НАП за сключването му (чл. 63, ал.1 от КТ)
систематично следва в КТ задължението за сключване на договора (чл. 62, ал.1 от КТ). Само след това може да се връчи уведомлението на работника. В случая обаче
констатациите са, че към момента на установяване и извършване на нарушението (момента
на проверката), трудов договор между ответника и Ч. не е бил сключен. Затова и
извършеното нарушение на дружеството е по чл. 62, ал.1 от КТ, а не по чл. 63,
ал.2 от КТ, както неправилно е прието. В този смисъл е налице многобройна и
трайна практика на Административен съд Пазарджик, част от която е цитирана и от
РС в решението му. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е отменено наказателното постановление и счита,
че няма смисъл да ги повтаря.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
По изложените
съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение,
отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
В касационното
производство е направено искане за заплащане на разноски в полза на ответната
страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено съгласно изхода на
делото, като се осъди касатора да заплати сумата в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, за което са представени и доказателства за заплащането му –
договор за правна защита и съдействие.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик, X състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 156/22.03.2021 г., постановено по АНД № 6/2021 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
ОСЪЖДА ИА
„Главна инспекция по труда“ София да заплати на „Агрофарм“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 6Е
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторените разноски по
делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2. (П)